В деня на 78-ата годишнина от освобождението на Корея от японското колониално владичество, лидерът на КНДР Ким Чен Ун изпрати своя „боен поздрав“ към правителството, армията и народа на Русия. Телеграмата е адресирана до Путин, а текстът и՛ е публикуван в главния севернокорейски вестник Родонг Синмун. Руснаците, както отбеляза ръководителят на КНДР, „отстояват историческата кауза за защита на суверенитета, сигурността и мира на страната си, за изграждането на силна Русия“. Ким Чен Ун също припомни големия принос на Червената армия за победата над японския милитаризъм и за освобождението на корейския народ от японската окупация.
Във връзка с това събитие може да възникне въпросът: греши ли ръководителят на най-прогресивната държава в света в момента? Как една социалистическа страна може да приветства правителството на съвременна Русия, и то по такъв повод, което много хора, наричащи себе си комунисти, категорично осъждат? СВО, или по-скоро истинската война в Украйна, се признава от редица леви организации (вътрешни и външни) като пълноценна империалистическа агресия от страна на Руската федерация. Комунистите, които не са съгласни с такова еднозначно тълкуване на събитията, бяха наречени от същите левичари „социални шовинисти“.
Не е изненадващо, че много левичари (и дори някои, които наричат себе си комунисти) са също толкова скептични по отношение на самата Северна Корея. Сякаш там изобщо не е социализъм, а някакво изкривено въплъщение на теорията. Подобна арогантна позиция, презрителен поглед към КНДР отвисоко, показва нелечим догматизъм, който процъфтява сред левите партийци, далеч от разбирането на историческия момент.
Това, което обаче най-малко тревожи корейските комунисти, изградили истински, а не идеализиран от разпаленото въображение социализъм, е роптанието на злобните критици, които по някакво недоразумение продължават да се смятат за марксисти.
Но въпреки това въпросът остава без отговор: защо КНДР, с цялата си източна сдържаност, смята за необходимо да отправи „военни поздрави“ към Русия на Путин?
Ако погледнете политическата карта на света, лесно можете да видите, че основният фактор в съвременната политика е съществуването на група държави, ангажирани с потискане и ограбване (пряко и прикрито) на останалия свят. Съединените щати са начело на хищническата група държави, а вътре в страната доминира ядрото на финансовата олигархия. Бизнес кръговете и едрият капитал на подчинените на Америка държави са пряко свързани с интересите на управляващата класа на Съединените щати. Хегемонът, начело на бандата разбойници, бдително следи дисциплината в своя лагер, поощрява някого, наказва някого. За консолидиране на това единство са създадени редица международни организации и военни съюзи: НАТО, ЕС, AUCUS, G7, МВФ и др. Ако възникне необходимост, цялата група действа по команда като общ фронт, опирайки се на своята комбинирана икономическа и военна мощ.
Ограбването на света се случва по много начини. Империалистическият център не се колебае да разчита на грубата сила, отделя огромни бюджети за разработване и производство на оръжия, както и за поддържане на армии, оплел е всички континенти с военни бази, чийто брой наближава 1000. Съветският съюз и блокът от социалистически страни изчезнаха, САЩ и техните съюзници чрез пряка агресия смазаха, унищожиха и разграбиха Югославия, Ирак, Афганистан и Либия. Сирия беше почти победена, но империалистите продължават да я задушават, безконтролно изнасяйки петрол оттам без никакво разрешение от сирийския народ.
Въпреки това, основните начини за ограбване на света е набор от икономически инструменти. Това например е добрият стар износ на капитали към страните-жертви с цел последващо присвояване на печалби (този тип грабеж уважително се нарича инвестиция). Това е неравностойната размяна, когато определено количество евтини потребителски стоки и храни се внасят в определена бананова република, но оттам се изнасят всички ценни природни изкопаеми и културни ценности, които обикновено се наричат “национални богатства“.
Широко се използва подкупването на „елитите“, при което местни групи от капиталисти и крале, в замяна на яхти и други стъклени перли, предават целия си народ на икономическо робство.
Но може би най-важният начин за ограбване на света сега е емитирането на световна валута. Представете си, че печатате хартиени пари в неограничени количества в специална печатница. Ако говорим за вашата вътрешна национална валута, след известно време парите ще се обезценят, никой не иска да използва безполезни опаковки от бонбони. Но ако я наложите като световната валута, тогава всеки, който я натрупва в националните си банки, е заинтересован да гарантира, че тя не се обезценява. Ще слеете планини от зелени хартийки с нули в света, а танкери, кораби за насипни товари и контейнеровози ще отидат към вашите пристанища в безкраен поток. Промишлеността на ограбените страни ще ви затрупа с всичко необходимо в изобилие, само ако продължите да печатате и да им давате необезпечени пари.
Има много други начини за измама на туземците – империалистите са натрупали достатъчно опит през вековете, за да измъкнат веднага друга мярка от джоба си, когато тя се изчерпи.
В цялата тази световна идилия най-голяма опасност за империалистическия център представляват тези страни, които са способни да водят самостоятелна политика, имат достатъчно икономическа и военна мощ за това и не се страхуват да се противопоставят на груповия натиск от страна на САЩ и техните пълномощници. Противопоставянето на „несъгласните“ поставя под съмнение силата на бандата разбойници в очите на целия свят. Примерът за съпротива на империалистическия натиск е заразителен и изключително опасен за установената система.
Най-истинска истерия сред грабителските управляващи кръгове предизвиква тенденцията за обединяване на усилията на непокорните страни. Задействат се всички пропагандни механизми, всички медийни корпорации на разположение на империалистите, за да клеветят, оклеветят лидерите на „ужасно недемократичните“ държави.
И тук стигаме до най-важното. За да се разруши (или поне да се отслаби) установената световна система на империализъм, не е толкова важно каква вътрешна структура имат страните, които се съпротивляват на диктатурата на разбойниците.
Онези левичари, които не са загубили ума си и не са изучавали изкривено историята на ХХ век, добре знаят световната освободителна роля на Великата октомврийска социалистическа революция и огромното значение на Съветския съюз в насърчаването на борбата срещу всяко потисничество. Пример за изграждане на държава, в която управляват работниците и селяните, външната политика на СССР, поражението на германския фашизъм и японския милитаризъм, помощта на всички прогресивни сили на планетата, борещи се срещу експлоатацията – всичко това направи възможно значително разклащане на грабителските практики на империалистическите страни. Унищожаването на световната колониална система е постижение не само на самите борещи се народи, това е и голяма заслуга на СССР, който оказва всевъзможна подкрепа и координация на освободителната борба.
Съвременните Китай, Северна Корея, Куба, Виетнам, Алжир и много други страни, които са избегнали прекия грабеж, изказват думи на благодарност към СССР, който даде основния тласък на освобождението. Фактът, че нашият Съветски съюз загина, не спира тази благодарност. Затова често можем да видим как жителите на съвременна Русия получават благодарност за действията на Съветския съюз, въпреки че много добре знаем, че днешна Русия изобщо не е СССР. А управляващите кръгове на Руската федерация, когато им е изгодно, не се притесняват да се „вкопчат“ в постиженията и достойнствата на ликвидираната от тях социалистическа държава.
Имайки примера на Съветския съюз, борещ се срещу империализма, ние, комунистите, сме свикнали да свързваме всяка антиимпериалистическа борба със социалистическата революция. И тук има голяма доза истина – наистина всяка истинска (а не декларативно) социалистическа страна, взета от миналото, настоящето или бъдещето, винаги ще бъде най-последователният, най-организираният и подготвен враг на световния капитал.
Но в момента историята, която се прави, показва, че има и друг аспект в борбата срещу империализма. Страни с не най-прогресивни режими – а понякога дори с откровено реакционни такива – също могат да се противопоставят на диктата на империалистическия център. Ако има няколко хищнически групи, които планират грабеж от световен мащаб, това обикновено води до световна война. Но ако такава банда разбойници не бъде оставена на мира, да оплете всички континенти в мрежите си, тогава всяка държава, която се съпротивлява – дори и да е далеч от социализма – може да допринесе за отслабването и падането на съществуващата система на планетарния рекет.
Нашата съвременна Русия се появи в резултат на унищожаването на Съветския съюз и неговата социална система (социализъм) от ръцете на антинародни сили, узрели в СССР, стремящи се да установят своето буржоазно господство. Слоевете, които дойдоха на власт в Русия, бързаха да се разпоредят със съветската индустриална база, да ограбят хората и да установят своята неограничена паразитна власт. Тези, които сега управляват страната, са или същите, които убиха СССР, или техни поддръжници и наследници. Приватизацията на обществената собственост от група лица, унищожаването на производствената база, която „не се вписва в пазара“, разслояването на обществото на шепа богати и свръхбогати хора, от една страна, и на многомилионна потисната маса, от друга, всичко това са съмнителните постижения на новия руски капитализъм. Промяната от епохата на Елцин към ерата на Путин беше само замяната на неистовата експлоатация със системната. Бедността от 90-те се промени за повечето хора до потребителско съществуване и работа от заплата до заплата. Същността остава същата, хората отдават живота си и цялата си сила, работейки усилено „за господаря си“. Или имаме държава в която доминират „господата“, а ние ще плащаме ипотека 20 или 30 години за скромно жилище.
Сегашният режим е подобен на държавния капитализъм, който се управлява от ръководителите на държавните корпорации, едрия бизнес и висшите служители, чийто оборот по никакъв начин не се контролира от хората, а е в ръцете на тесен слой от „собствениците“ на страната. Системата на контрол и баланс е премахната, вертикалните социални надзори са изхвърлени на сметището.
След 1991 г. целта на външната политика на Русия беше да влезе в клуба на световните разбойници. Управляващите кръгове в страната първи изложиха своя народ и имуществото му на необуздан грабеж от западняците, а самите те се опитаха да бъдат незаменими организатори и посредници в тази схема. Тогава те направиха опити да докажат полезността на страната ни като перспективен участник в империалистическия център. Е, вижте, тук имаме запаси от нефт и газ, които ще докараме през безкрайни тръби до вашите хранилища, имаме голяма и не най-слабата армия, която е способна да участва във вашите империалистически приключения. „Джентълмените“, които завзеха властта в страната, в случай на присъединяване към бандитска банда от планетарен мащаб, бяха готови да признаят върховенството на Съединените щати, но в същото време се виждаха като съвсем равни с Франция, Англия и „всякакви други шведи“.
С влизането обаче нещата не се получиха. Оказа се, че всички празни места в клуба на империалистите са запълнени и оттам виждат Русия не като равноправен партньор, а само като дебел бик, който е подходящ да го колите и ядете. Десетилетията на външнополитически усилия за приемане в числото на „цивилизованите страни“ не доведоха до нищо.
Но в същото време самата Русия наистина остана доста значителна по размер. И армията е жива, и не цялата индустрия е победена и унищожена, много остава. Особено се открояват добре работещите добивни индустрии и военно-промишленият комплекс. Ако Западът, все още беше готов да я приеме (като обект на експлоатация), то армията предизвикваше само отвращение и ужас сред опитните империалисти (днес вече е ясно защо). Руските военни заводи и техните възможности не са необходими на световния империализъм под никаква форма. Но след като Русия има всичко това, защо да не играе като независим местен разбойник?
Руските империалистически амбиции се натъкнаха на това, което може да се обобщи в цитат от известен съветски филм: „всичко вече е откраднато преди нас“. Където и да си провре главата руският капитал, навсякъде се натъкваше на по-силни, по-богати и по-квалифицирани играчи. Ако някъде са успели да се докопат „до дребни неща“, тогава това не изглеждаше като пълноправен грабеж. И още за обикновеното капиталистическо съдружие „ти на мен, аз на теб“. Но дори този „честен“ начин за навлизане на световните пазари се оказа малко обещаващ в условията на широко разпространеното господство на капитала на държави и корпорации, собственост на САЩ или група техни поддръжници.
Руският фронт, насочен срещу световния хегемон, започна още през нулевите години, като отправна точка се счита известната „мюнхенска реч“ на Путин през 2007 г. Но след това имаше краткосрочна война с Грузия, в която режимът на Саакашвили действаше като инструмент в ръцете на Запада за намаляване на влиянието на Русия в Кавказ. И там, съвсем неочаквано за империалистическия център, Руската федерация не се „слива“, а задейства военната си машина, в резултат на което грузинската агресия бързо приключи.
След това беше организираният от Запада масов протест на либералните „бели ленти“ от 2011-2012 г., който не завърши, както се надяваха чуждестранните опекуни, с държавен преврат в Русия с установяването на режим, лоялен към световните разбойници.
Е, тогава дойдоха украинският „Майдан“, анексирането на Крим, войната в Донбас, бавното, но стабилно отделяне от Запада, с опитите на руските власти да изтърсят поне някакво зачитане на техните интереси. С тази продължителна покупко-продажба беше свързана дълга епопея на непризнаването на републиките в Донбас от Русия. Западът обаче вече видя у нас само жертвата. Това, което се случи на 24 февруари 2022 г. – и което продължава и до днес – не е нищо друго освен война, провокирана от империалистическия център, опитът му с помощта на друг инструмент (Украйна) да доведе Русия до само разпад или поне до смяна на режима към много по-антинародни, напълно контролирани от глутницата световни хищници. САЩ и техните съюзници искат да ограбят страната ни така, както ограбват Африка, Южна Америка, много азиатски страни.
В резултат на това се създаде ситуация, при която съвременна Русия, за да се запази и да излезе на световните пазари, е изключително заинтересована от значително отслабване или пълен крах на световния империалистически център. И този център не може да се успокои, докато такива страни като Русия, Китай, Северна Корея, Иран и други растат икономически и излизат от влиянието му, независимо коя класа доминира във всяка от тях.
Ето защо другарят Ким, ръководителят на социалистическата КНДР, приветства съвременна Русия, която първоначално не искаше, но въпреки това тръгна по пътя на борбата с империалистическия център и дори държи хилядакилометрова линия на „горещия“ фронт. Това е нашата обща съвместна борба, с тези страни, които се борят за унищожаването на неоколониализма.
В същото време опасността от прехода на Русия от борба срещу хегемона към самостоятелно ограбване на по-слабите страни несъмнено ще остане. Същността на руския буржоазен режим изобщо не се е променила от времето, когато той все още молеше „цивилизованите страни” да го приемат в своите редици. Комунистите трябва да се борят по всякакъв начин срещу евентуалното превръщане на Русия в истински хищник, да настроят цялото общество срещу това Русия да стане като фашистка Германия, САЩ, Британската империя и други стандартни образци на световните паразити, които насаждат робство, експлоатация и унищожават всички кълнове на свободата.
Това, което е важно да се види тук – и много левичари отказват да разберат това – е, че дори след като са предприели възможна външна експанзия, нито Русия, нито Китай, нито която и да е друга страна, която сега се противопоставя на настоящата система, е в състояние да организира грабеж дори на една стотна, от това, което Съединените щати правят в момента с някои свои съюзници. Сред потенциалните новородени империалисти нямат нито хиляди военни бази, нито благоприятни условия за покоряване на света в днешния американски или бившия британски формат. Това означава, че с падането на настоящия хегемон светът сериозно ще се промени в посока, на по-подходяща за борбата свобода. Сегашната система на планетарен грабеж се оформи дори не десетилетия, а векове. Стотици войни, постоянна борба срещу въстания и освободителни движения, дълга и досадна работа с местните „елити“, подкупването им и избирането на най-компрадорския сред тях – много е съмнително дали Русия, Китай, Иран или някой друг е способен на такава работа . И епохата вече не е същата – беше удобно да започнем да създаваме система за паразитно потисничество на света през 18 или 19 век. Сега е твърде късно.
Поради тази причина неотдавнашното организиране на форума Русия-Африка от руското правителство може само да се приветства. Руският капитал предлага на тези страни своите инвестиции с последващ износ на печалби, но тези сделки не се сключват при такива заробващи условия, каквито бяха установени от Запада. Прословутият „многополюсен свят” може да даде на страните от Африка, Азия, Южна Америка много повече възможности за развитие от установения диктат на САЩ и неговите поддръжници. Прогресивните сили на всички потиснати страни, както и онези лидери, които се стремят да освободят своите народи от потисничеството на империалистическия център, са добре запознати с тези подробности. И консолидирането на редица развиващи се страни около БРИКС, и пълзящото отхвърляне на долара в международните транзакции – всичко това са форми на протест срещу диктата на Запада.
Хората от най-бедната африканска страна Нигер, които сега се надигнаха срещу френския колониализъм, не са слепи, те виждат, че Русия на Путин не е СССР. Муамар Кадафи каза същото малко преди ужасната си смърт, когато империалистическите сили и техните наемници вече измъчваха либийската земя: „Ако Русия, истинска Русия, единна и велика Русия, защитаваща слабите, все още съществуваше по света, вие не бихте посмели да извършите това. Но я няма, няма я и затова вие триумфирате.“
Но тъй като днешна Русия се бори с бандата разбойници, мнозина я подкрепят по този въпрос и очакват империалистите да разхлабят хватката си. Ето защо на митингите в Ниамей, столицата на Нигер, хората излизат с руски знамена.
Самите народи на Запада трябва да бъдат освободени от грабителската роля на техните „елити“. Когато това се случи, ще бъде невъзможно да се подкупят трудещите се в Америка и Европа и тогава широките маси от тези региони на света също ще могат да поемат по революционен път.
Така предстоящото разпадане на империалистическия център е необходимо условие за настъпващата епоха на социалистическите революции. Но това е въпрос на бъдещето.
Вячеслав Сичев превод Милчо Александров
