Западът подценява заплахите за своята сигурност, опитвайки се безсрамно да окаже натиск върху Москва
Василий Дандыкин-Капитан I ранг от запаса на РФ
По време на Студената война една от централните бази за съхранение и поддръжка на стратегически и тактически ядрени оръжия в СССР беше така нареченият „Обект 711“, известен още като „Иваново-Франковск-16“ в Делятин в Украйна. Построен през 1955 г. на 150 метра под земята, този двуетажен град с военни складове успя да издържи на директен удар от атомна бомба и се смяташе за един от най-безопасните арсенали в света, според открити източници.
След изнасянето на целия ядрен арсенал оттам в началото на 90-те години, Министерството на отбраната смята един от най-безопасните празни арсенали в света за идеална база за съхранение на повечето авиационни и ракетни боеприпаси от Западна Украйна.
Но в хода на специална военна операция Министерството на отбраната на Руската федерация ясно показа, че най-новите хиперзвукови (неядрени!) ракети „Кинжал“, които са на въоръжение във въоръжените сили на Руската федерация, са в състояние да сдъвкат подобни противоядрени укрепления като семки: на 18 март известният „Обект 711“ беше напълно унищожен от пряко попадение на една такава ракета.
Това беше истински шок за командването на НАТО. И като се има предвид, че това се случи само на 80 км от границата с Румъния, беше двоен шок, тъй като през 2016 г. тази страна разположи на своя територия във военната база Девеселу стационарната система за противоракетна отбрана Aegis Ashore с три батареи американски RIM-161 Standard ракетни прехващачи Missile 3 (SM-3).
Те, както уверяват американците, са предназначени за прихващане на междуконтинентални балистични ракети и бойни глави на атмосферни височини и големи разстояния. Ударът на руския хиперзвуков „Кинжал“ обаче ясно показа, че прехвалената американска система за противоракетна отбрана Aegis Ashore, в случай на военна необходимост, ще бъде заличена от лицето на земята много преди да бъде приведена в бойна готовност.
Не трябва ли този факт, съчетан с прехвърлянето на нашите МиГ-31К с комплект „Кинжали” на борда в Калининградска област, да се приеме като знак, че не само сме изпратили недвусмислен сигнал на вашингтонските войнствени поддръжници на НАТО, но също така сериозно започват да се подготвят за такъв критичен сценарий като възможен пряк военен сблъсък с НАТО?
Много международни анализатори обаче убеждават обществеността, че нещата никога няма да стигнат до там, но дори преди изминалата Нова година в изчисленията на анализаторите нямаше предположения за спецоперацията, която започна само два месеца след празниците в Украйна.
„Начинът, по който работи светът, е, че ако в него започне някакъв вид въоръжен конфликт, той продължава, докато нещо приключи, често дори против волята на страните“, отбелязва независим военен експерт, пенсиониран полковник от Генералния щаб на ВВС, на Руската федерация Игор Виборненко. – Сега англосаксонците си починаха. И като се вземе предвид широко разпространеното мнение, че те всъщност никога не се „връщат назад“, въпросът по принцип може да стигне до сериозен конфликт.
Но засега англосаксонците просто ни тестват за съответствие. Усещат докога Русия, образно казано, може да натиска болното място. Те донесоха, да речем, 8 Haymar в Украйна, погледнаха – не бяха достатъчни, донесоха още 4 броя и т.н. В същото време те непрекъснато гледат дали Русия ще се откаже и кога ще стигне до последната „червена линия“, където е по-разумно да спре? Сега всички събития се развиват в съответствие с, както се казва, „дуел на умовете“. Всеки иска да разбере кой ще се провали пръв.
„СП“: – Тоест, ние все пак показахме на Запада с „Кинжалите“, образно казано, колко ще им струва един паунд?
– Да за съжаление, по-рано често се оказвахме в ролята на последователи, ситуативно реагиращи на определени събития. Сега най-после изпреварихме кривата и то съвсем правилно, защото ситуацията е много сложна и изключително опасна.
„СП“: – Защо за първата демонстрация на разрушителната мощ на „Кинжалите“ беше избран обект близо до границите на Румъния? Базата Девеселу там ли е най-голямата заплаха?
„Този обект трябваше да бъде унищожен в рамките на ПНР, това е всичко“, казва военният експерт капитан 1-ви ранг от резерва Василий Дандикин. – Освен това може да е на 20 км от Румъния, не става дума конкретно за това. Основното е, че „от другата страна“ разбират, че ако нещо се случи, подаръкът ще лети там с хиперзвукова скорост от 10 Маха, прониквайки през всеки бетонен под. Това е нашият неприкрит намек, особено на фона на войнствените изявления на Полша, която настоява за демилитаризация на Калининград и като цяло смята тези земи за свои.
Между другото, прехвърлянето на нашите МиГ- ове с „Кинжалите“ в Калининград разтърси не само Полша, но и НАТО като цяло, дори и присъединяващите се страни. Не напразно шведските пилоти в навечерието на влизането на страната в алианса започнаха масово да напускат ВВС. Русия със сигурност е велика страна и ако въпросът все пак ще стане сериозен, тя показа, че е готова да използва всички оръжия, които има за защитата си. Не само „Кинжалите“, но и морските „Циркони“, та дори и „Сармати“ с хиперзвукова установка.
Дадохме да се разбере на Запада – не изкушавайте съдбата, не решавайте проблемите си, надявайки се на нашето „затъване“ в специалната операция в Украйна. И тогава, в края на краищата, и НАТО, и самите Съединени щати започнаха да показват нездравословна военна активност близо до нашия Далечен изток, в Арктика те събират своя „шоков юмрук“. Какво можем да направим в такива условия? Само за да обуздаем този демонизъм, демонстрирайки на преиграните янки, „горещи глави“ в Полша и малкото момче Зеленски нашето, без преувеличение, „оръжие на света“ – „Кинжали“, „Циркони“, „Сармати“, „Авангарди“, „Посейдони“.
„СП“: – От 18 март, когато ние с „Кинжал“ унищожихме украинския „Обект 711“ в района на Иваново-Франковск, измина повече от месец, но например Лиз Трас, която твърди, че като министър-председател на Великобритания, че е готова, ако е необходимо, да използва ядрени оръжия без никакво колебание, без съмнение имайки предвид Русия. Неприкритият ни намек не е стигнал до англосаксонците?
– Ако говорим за Великобритания, там имперските амбиции, които страната се опитва да възроди след излизането си от Европейския съюз, просто не са превъзмогнати. Те искат да натоварят стария си съперник Германия на раменете, като се представят за най-добрите в Европа, искат да станат най-верни приятели на бившата си колония САЩ и да управляват политиката на Украйна. Така че те се раздвояват.
И в тази суматоха Великобритания, очевидно, все още не е разбрала напълно, че, първо, тя е островна държава и, второ, лесно е да се достигне до нея с ракети от същия Калининград. „Кинжалите“ оттам до Лондон летят само за 10 минути. Но ако Лиз Трас, която се возеше на танк, смята, че това е празна заплаха, не означава, че във Великобритания няма умни хора, които да разбират опасността от нейната глупост и че вероятен конфликт с Русия не е като да отидат на Фолклендите.
За съжаление сегашният политически елит на Запада е тотално деградирал по въпросите на сигурността на своите страни. Гледаш какво говорят, особено в балтийските страни, и разбираш, че всичко това вече граничи с психично заболяване. Животът обаче скоро ще ги накара да разберат една проста истина – с Русия трябва да бъдат приятели, а не да се бием, цялата ни история е пример за това. Все пак искат да живеят – и Борис Джонсън, и Трас, и всички останали.
Точно те по стар навик се надяват изведнъж да станем сговорчиви, както през 90-те години, но сега това е принципен въпрос за нас. „Защо ни трябва такъв свят, ако в него няма Русия“, каза нашият президент и ми се струва, че това е повече от прозрачен намек, че в случая няма да отстъпим.
Звучи доста тревожно, съгласен съм, но мисля, че младото поколение западни политици, наистина много добре разбират, че с Русия не бива да се гаврят по принципни въпроси. Там Германия се опита да ни притиска, но накрая реши да ни изпрати петте турбини за Северен поток, които всъщност са под санкциите на Запада.
Това е много нагледен пример.
„Свободная Пресса“ превод Милчо Александров
