МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Днес буржоазните мислители и теоретици в желанието си да отклонят по – „състоятелните“ членове на интелигенцията и работническата класа от борбата на работниците и бедните слоеве на капиталистическото общество използват различни бисери като „Джендър идеология“, „Феминизъм“, „Средна класа“… и т.н.т. и т. п.
Що за възглед, за оценка на обществото може да бъде джендаризма? Могат ли болни хора да оценяват обществото? Оставам на читателите да преценят. За мен зад „Джендър идеология“ и „Феминизъм“ стърчат ушите на Малтус, защото от еднополови двойки не може да има деца, т.е. „модерен“ начин за ограничаване на човешката популация.
По-интересен е случаят с това което ни представят за идеал на съвременното либерално общество – „средната класа“. Аз, честно да си кажа, не виждам нито либерално общество нито средна класа. Защо? Защото либерал е човек който се бори за свободата на пазара, либерално общество е общество което в своята законодателна основа осигурява свободата на пазара. Само че лично аз не мога да си представя наличието на монопол, монополизъм и свободен пазар. Така че троцкистите в САЩ и колективния Запад, за да скрият уродливото си неоконско лице, изровиха либерализма от бунището на историята и се опитват да го наложат със сила на целия свят. Според тях либерално общество е това което признава безграничната власт на Щатските и Западни корпорации на международния финансов капитал, всички други са диктаторски и трябва да бъдат смазани със сила включително, и военна.
Но да се върнем на „средната класа“.
Според съвременните буржоазни теоретици средната класа е изградена от „хора с доходи около средните, добро образование и активна социална позиция“.
Няма как. Ще се наложи да се обърнем към определението за класите: „класи се наричат големи групи от хора, които се различават по своето място в исторически определената система на общественото производство, по своето отношение (най-често закрепено и оформено в закони) към средствата за производство, по своята роля в обществената организация на труда, а следователно по начините на получаване и по рамките на оная част от общественото богатство, с която те разполагат. Класите са такива групи от хора, една от които може да си присвоява труда на друга, благодарение на разликата в мястото, което заема в определения строй на общественото стопанство”. Според него ако се вгледаме внимателно за да говорим за класа тя трябва да притежава следните признаци:
Първо, отношението към средствата за производство е най-важният, основен, съществен признак на класите. Вторият съществен признак – е мястото на големите групи от хора в исторически определената система на производството – който определя отношението на тези групи (класи) към средствата за производство. Тези, които ги владеят, са експлоататори, а тези, които са лишени от тях, са експлоатирани. Трето, класите се различават помежду си по своята роля в обществената организация на труда. Тези класи, които владеят средствата за производство, са организатори, а тези, които не ги притежават, играят изпълнителска роля в обществения производствен процес. В класовото общество обаче ръководството, т.е. управлението на общественото производство се осъществява винаги от тази класа, която владее средствата за производство. Четвърто, класите се различават по формите за получаване на получените блага, капиталистите получават печалба, а наемниците заплата. Този признак е колкото съществен, толкова и производен от разгледаните признаци. Това може да се каже и за петия признак – размера на получавания от класите доход, който зависи от четвъртия признак.
Доход е получаването на парични средства или парични еквиваленти в рамките на определен период от време, обикновено месец, тримесечие или година.
И така за да говорим за класа трябва да са налице всички признаци посочени в определението. Къде в буржоазното определение за „средна класа“ виждате да се говори за място в общественото производство, за отношението към средствата за производство, за ролята в обществената организация на труда? Не е ясно в качеството на какви и как получават средните си доходи. Да не говорим, че доброто образование и активната социална позиция, колкото и да са важни, нямат никакво отношение към определението за класите.
Така, че привържениците на „средната класа“ вместо да ни занимават със своите измислици, по – добре да се заемат с разясняването на действителното състояние на обществото в което живеем и тогава с изненада ще разберат, че в обществен план нещата не са се променили много от времето на Ленин.
