Под това заглавие поместваме интервюто със Серж Трифкович, редактор във външнополитическия раздел на списанието Chronicles /САЩ/, взето по време на Московски икономически форум.
Въпрос: Изглежда, че ние се намираме на старта на нова студена война. Какво в нея е общото със Студената война през ХХ век и по какво се различават?
Трифкович: Самата постановка на въпроса е невярна – студената война никога не е завършвала.Това се изразява в разширението на НАТО на изток в течение на 15 години след разпадането на СССР и развитието на кризата в Украйна през 2004-2014 г. Враждебността, с която се сблъсква днес Русия, не е свързана с нейната актуална политика. Тя е отражение на дълбоката ненавист, която изпитват западните политически и медийни елити към Русия като такава. Тази враждебност съществува и се проявява явно още от времето на Кримската война.
Въпрос: Какъв нов световен ред може да се появи в светлината на днешната конфронтация?
Трифкович: Съществуват три сценария. Първият, че президентът Тръмп може да преодолее вътрешната съпротива и да изпълни своите предизборни обещания за разведряване на отношенията с Русия. Но това е много оптимистично и малко вероятно. Вторият сценарий. САЩ продължават безумната конфронтация с непредвидими последствия, ескалация и трагичен военен изход. Това е по-вероятно от първия вариант, но за сега този сценарий още не се реализира. И третият,най-вероятният. Дългосрочен нестабилен баланс, с тенденция към многополярност, съпроводена с отслабване на еднополярния хегемон. Този сценарий изисква от Русия непреклонно и решително да се съпротивлява на натиска на Запада. Руското ръководство трябва да разбере, че тези, които то нарича „нашите западни партньори” не на шега искат да унищожат Русия. И Русия със своята твърдост трябва да ги застави да признаят нейния статут на велика държава, с легитимни интереси в областта на сигурността и с регионални интереси. Но такова признание никога няма да бъде получено чрез отстъпки, израз на добра воля и призиви за разум.
Въпрос: Как Вие виждате разположението на силите в света между САЩ, Китай, Европа и Русия?
Трифкович: Европа не се е автономен, независим играч. Страните от континентална Европа изцяло следват русофобската истерия на англо-американското ръководство. И това представлява от само себе си по-нататъшен триумф на атлантическата доминация в Европа. Особено трябва да се отбележи, че и Германия и Франция – предполагаемите лидери на независимата външна европейска политика – сега са понижени в своя статут до автоматически последователи на „англосферата”. В западна Европа ние виждаме едновременно както пика на истеричната русофобия, без никакви рационални аргументи, а също и деградирането на европейската дипломация до нивото на услужлив сателит.
Въпрос: Явяват ли се демонизацията на Русия и русофобията като инструменти в геополитическата игра на Запада, или това са неотменими същностни характеристики на възприемането на Русия?
Трифкович: Това са двата стълба, на които се държи доминираният от англо-американците Запад. Първият – в геополитическите термини ние наблюдаваме обичайният стремеж на морските империи /преди Първата световна война Британия, след Втората световна война САЩ/ да сдържат, да обкръжат и ако е възможно да „изгорят” евразийският „хартланд”, сърцето на който разбира се е Русия. И вторият. западняците имат инстинктивно дълбока културна антипатия при възприемането на Русия като вечния „друг” на западните елити и вследствие на това се явява желание не просто да се влияе на руската политика и поведение, но и да се извърши необратима смяна на режима в Москва и фундаментално да се трансформира руската идентичност в съответствие със западния постмодернизъм. И позволете ми да кажа, някои от най-лошите, най-безумни ненавистнични, антируски стереотипи идват от самата Русия, от тези представители на либералната „интелигенция” и емигрантите, които страстно ненавиждат страната, където са се родили и народа на Русия.
Превод Вл.Цеков
