ХАЙДЕ ДА ГОВОРИМ ОТКРОВЕНО!

За ХХV конгрес на ВКП(б)

Публикуваната в бр. 7-8 2013 г. на в-к „Работническо-селски Сърп и чук” декларация на ЦК на ВКПБ подробно разглежда разколническата и вредителска дейност чрез създаване на дублиращата организация, унищожавайки сайт и редица други действия, разкриващи опортюнистичните намерения на разколника А. Лапин. Накратко за предложения от „ВКП(б)”  политически съюз с ВКПБ:

„За да се разглежда въпроса за някакво взаимодействие на нашата партия с „възобновената”  пролапинска организация „ВКП(б)”, преди всичко те трябва да признаят антиболшевишката разколническа дейност на своя бивш лидер Лапин и да осъдят тази дейност. Тогава и само тогава може да се говори за каквото и да било с тях.

В програмата на „ВКП(б)” се фалшифицира въпроса, че на 8 ноември 1991 г. беше създадена именно ВКПБ, а не тяхната „ВКП(б)”. В болшевишката Програма на „ВКП(б)” не е казана нито дума за това, че за начало на възраждането на болшевизма послужи писмото на Н.А. Андреева „Не мога да потъпча принципите”, публикувано в „Съветска Русия” на 13 март 1988 г. Десетки хиляди души от всички краища на нашата необятна Родина поддържаха автора на писмото, което доведе до създаването през май 1989 г. на Всесъюзното дружество „Единство – за ленинизъм и комунистически идеали”. След това беше създадена Болшевишката платформа в КПСС на Всесъюзната конференция от 13 юли 1991 г. в Минск. И завършващ етап на идеологическата и организационна дейност на болшевиките на този етап стана създаването на Всесъюзната Комунистическа партия на Болшевиките (ВКПБ) на 8 ноември 1991 г. начело с Н.А. Андреева.

Ние разглеждаме премълчаването или фалшификацията в Програмата на „ВКП(б)” на изминатия от нас път за създаването на ВКПБ като опит да подменят със себе си нашата партия. Та нали именно със създаването на ВКПБ започна да действа възродения в новите условия болшевизъм. Премълчаването или игнорирането на това е мошеничество, което премахва всякаква възможност за взаимодействие на нашата ВКПБ с „възобновената”  „ВКП(б)”.”

Що се касае до въпроса възможно ли е коренно преобразуване на капитализма по мирен път, без насилствена революция, без диктатура на трудовата класа, там се казва:

„През ХХІ век империализмът начело със САЩ открито се стреми към световно господство. Съвременният империализъм – това е безгранично господство на финансовата олигархия, това са транснационалните свръхмонополи и транснационалните супербанки, това е цялостната власт на свръхмонополите над държавните и над наддържавните структури, това е многостранния опит за подкупване и манипулиране на общественото съзнание, това е взривяване на прогресивните движения отвътре чрез безпределни подкупи на лидерите и тяхното обкръжение. Съвременният империализъм – това е войната в Ирак, Афганистан, Югославия и др. В същото време епохата на съвременния империализъм обективно свива социалната база на властта на финансово-монополистичния капитал, създава във всяка страна и в целия свят условия за формиране на широк антиимпериалистически фронт.

Възможен ли е парламентарен преход към социализъм в новите исторически условия? В развитите капиталистически страни, в това число и в Русия, практически е невъзможен. В епохата на съвременния стадий на империализма парламентът практически е лишен от възможност не само за социалистическо реформиране на обществото, но и въобще от способност радикално да влияе върху политиката на държавно-монополистическия и транснационалния капитал. Днес парламентите са параван за финансовата олигархия и клапан за своевременно изпускане на парата на народното недоволство. През ХХ век нито една страна в света не премина самостоятелно към социализъм по парламентарен път. Затова пък в Португалия, Чили и Никарагуа парламентите бяха използвани от националната буржоазия с чуждестранна помощ за изтласкване и отстраняване на революционните класи и комунистите от властта. Парламентът може да стане революционен само тогава, когато революционната вълна разруши стените му или превърне парламента в държавна форма на диктатурата на пролетариата. Но тогава парламентът няма да бъде парламент в традиционния буржоазен смисъл. Днес не парламентарните форми на борба, а революцията е единственият реален път за преход към социализъм. Социалистическата революция може да бъде успешна само под ръководството на марксистко-ленинска революционна партия, формирането на която е проява на истинска класова борба.”

 

Tags: