През тази година се навършва половин век от трагичните за делото на социализма събития в Чехословакия през 1968 г. – опита на чехословашката контрареволюция да организира антисоциалистически преврат, принудителното навлизане на 21 август 1968 г. в Чехословакия на войските на Варшавския договор за спасяване на братската страна от сриването в буржоазното минало. Младото поколение, възпитавано от днес от буржоазните медии, не знае истината за тогавашните събития, а и зрялото и възрастното поколение рядко схващат поразителното сходство на методите и лозунгите на тези тотални лъжи, които контрареволюционерите стовариха върху народните маси в Чехословакия 1968 г. и върху нас в СССР (и в България и цяла източна Европа – б.пр.) по времето на Елцин и Горбачов.
Ако народните маси навреме бяха разбрали, че в СССР в хода на „перестройката” лъжекомунистическите върхове разиграват принципно същия сюжет, както в Чехословакия по времето на Дубчек, цялата история на СССР и на целия социалистически лагер щеше да е друга – социализмът щеше да бъде спасен. Разбира се, между споменатите събития има и разлики: през 1968 г. съществуваше могъщият Съветски съюз и Съветската армия, а през 1991-93 г. съветският народ можеше да се надява само на себе си. Отникъде не можеше да се очаква външна помощ.
1968 г. в Чехословакия произведе в света впечатление на взривена бомба. Но всяко събитие има своя предистория. Политическият „кръговрат” започна с ожесточена борба в партията около фигурата на президента на ЧССР и първи секретар на ЦК на КПЧ Антонин Новотни.
ВЪТРЕШНОПАРТИЙНА БОРБА
Още през 1966, и особено през 1967 г. в Чехословакия се наблюдаваше определено активиране на антисоциалистическите елементи от кръговете на средната и дребната буржоазия, които дълго време не бяха надигали глава, давайки си вид, че уж са се „приспособили” към народната власт. Но още през 1966-1967 г. тези хора счетоха , че е настъпила благоприятна обстановка за опит да повлияят на политическото развитие на ЧССР, за да обърнат републиката по пътя на „западната ориентация”. Уви, чехословашките комунисти не отдадоха голямо значение на тези събития, считайки ги за „случайни” и „незначителни”. Още повече, че решенията на ХІІІ конгрес на КПЧ като цяло правилно и надеждно ориентира партията, даваха широки възможности за осъществяване на нейната ръководна роля.
Лошо е и това, че след приемането на решенията на ХІІІ конгрес на КПЧ те не се провеждаха последователно в живота. Това се използваше от десните и ревизионистичните сили в партията, които действаха главно в идеологията и постепенно овладяха средствата за масова информация. Укрепващите десни сили в КПЧ, тясно свързани с идейните центрове на антикомунизма и ревизионизма на Запад, се стремяха да съживят буржоазните и дребнобуржоазни възгледи, да разпалят националистични и антисъветски настроения, да поставят под съмнение ръководната роля на партията и работническата класа, основни принципи на социализма.
Оказа се, че КПЧ не е била достатъчно подготвена за този целенасочен, добре организиран и координиран натиск на вътрешните и външните антисоциалистически сили. проникване в партията на десния опортюнизъм и ревизионизма беше подценена. Партията постепенно се разоръжи идеологически. Десните тенденции се проявиха най-ясно в областта на обществените науки и на културния фронт. През лятото на 1967 г. на ІV конгрес на чехословашките писатели прозвучаха открити нападки срещу ръководната роля на партията и работническата класа в обществено-политическия живот, срещу основни принципи на марксизма и резултатите от социалистическото строителство в Чехословакия. Във вътрешнопартийния живот се засилваше формализмът, растеше броят на пасивните комунисти, отслабваше връзката на партията с масите, нейният авторитет в обществото падаше. В ръководството на КПЧ липсваше единство при обсъждането на най-важните въпроси.
Към средата на 1967 г. стана ясно, че в партията и обществото е възникнала сериозна криза… Голяма част от отговорността за създалото се в партията и държавата положение лежеше на Първия секретар на ЦК на КПЧ А. Новотни. На септемврийския и октомврийския пленуми на ЦК на КПЧ 1967 г. вече открито се потвърди липсата на единство в ръководството на партията както в оценката на положението в страната, така и в търсенето на пътища за изход от него. На остра критика бяха подложени стилът на ръководство на А. Новотни и сериозни недостатъци в дейността на ЦК. С цялата острота всички тези въпроси стояха пред декемврийския Пленум 1967 г. на ЦК на КПЧ, участниците в който се изказаха за приемане на решителни мерки, насочени към отстраняване на недостатъците и поправяне на грешките, допуснати в осъществяването на решенията на ХІІ и ХІІІ партийни конгреси. Беше направено предложение А. Новотни да напусне поста Първи секретар на ЦК на КПЧ. Обаче А. Новотни не се вслуша в гласа на критиката и не прояви разбиране за създалата се ситуация. В края на декември работата на Пленума на ЦК била прекъсната. Самият този факт вече създал крайно напрегната ситуация в ЦК на КПЧ, партията и в цялата страна. В първите дни на януари 1968 г. Пленумът на ЦК на КПЧ възобновил работата си. След широка и често пъти противоречива дискусия Пленумът приел решение за освобождаването на А. Новотни от поста Първи секретар на ЦК на КПЧ и избирането на този пост на Александър Дубчек, до тогава Първи секретар на ЦК на Комунистическата Партия на Словакия.
По своето основно значение резултатите от януарския Пленум били изражение на необходимостта да се преодолее кризата в КПЧ и да се отстранят от дейността на партията, особено ръководството й, всичко, което пречело на партията и обществото да развива активност, възпрепятствало по-нататъшното социалистическо строителство. На януарския Пленум се проявили и негативни тенденции. Самото избиране на поста Първи секретар на ЦК на КПЧ на А. Дубчек било компромисно решение. Нерешителността и колебанията на Дубчек довели до това, че ръководството на партията не успяло да възглави марксистко-ленинските сили, стремящи се да активизират партията и да изкоренят натрупалите се в обществото недостатъци. По време на работата на Пленума започнала да се формира дясноревизионистична група, която под предлог за поправяне на грешките се опитвала да ревизира генералната линия на партията, да подкопае идейните и организационните принципи на строителството й, да демонтират установената система от органи на държавната власт, да промени външнополитическата ориентация на ЧССР.
Новото ръководство на КПЧ не обозначило точни класови рамки за бъдещи политически действия, не разработило настъпателна тактика в идейно-политическата борба с десния опортюнизъм и антисоциалистическите тенденции в политическия живот на страната. Още в първите месеци след януарския Пленум станало ясно, че поради фракционна дейност на влиятелна група, стояща на ревизионистични позиции и липсата на политическо единство в ръководството на КПЧ то не може да изпълни задачите, поставени от пленума. В резултат след януари 1968 г. политическото развитие в републиката придобило стихиен характер, което било по вкуса на десните сили. ЦК на КПЧ практически се отказал от ръководството на средствата за масова информация. Това незабавно било използвано от антисоциалистическите сили с подкрепата на десните в ЦК на КПЧ, укрепили позициите си в редакциите на вестници, списания, радиопредавания и телевизии – назначените от десните в масмедиите веднага преминали от критика на недостатъците и нерешените социални и икономическо проблеми в строителството на социализма към критика на социализма като социално-икономическа система, а скоро и към отричане на неговите обективни закономерности не само в Чехословакия, но и в други страни от Централна и Югоизточна Европа. По този начин десните постигнали фактически монополно положение в тълкуването на смисъла и целите на януарския Пленум.
Използвайки ловко лозунга „нова политика с нови хора”, залепвайки етикета „консерватор” на всеки, изказващ си в полза на партията и социализма, десните сили повели борба за завземане на всички звена в партийния апарат. В тази ситуация много редови членове на партията в писма до централните партийни органи и на партийни събрания се изказвали против цялостното отричане на постиженията в строителството на социализма в ЧССР, изисквали от ЦК на КПЧ активно противодействие на антипартийните и антисоциалистически прояви. Обаче ръководството на партията начело с А. Дубчек не реагирало на тези гласове, а липсата на единство в ЦК на КПЧ и неяснотата на програмните промени само укрепвали позициите и възможностите на десните сили.
За нарастването на влиянието на ревизионистичните сили спомогна обединението им с активизиралата се бивша буржоазия и многобройните в миналото дребнобуржоазни слоеве, които мечтаели да вземат реванш за поражението си през февруари 1948 г. Сериозният завой надясно в партийното ръководство отчетливо се проявява на Пленума на ЦК на КПЧ през април 1968 г. Марксистко-ленинските сили в ЦК на КПЧ обръщали внимание на участниците в Пленума на негативното развитие на ситуацията в страната. Техен успех било издигането на поста президент на републиката на героя от антифашистката борба, привърженика на дружба и съюз със СССР Лудвиг Свобода. Обаче на постовете на председател на правителството, председател на Националния фронт и Националното събрание, а също в Президиума и Секретариата на ЦК на КПЧ били издигнати хора, които все повече се проявявали като представители на десните сили (В. Славик, Й. Смрковски, Ф. Кригел и др.). Десните сили засилвали натиска върху решаващите звена на държавния апарат, особено МВР, дезорганизирайки работата му с помощта на министъра Й. Павел. Ръководните партийни и държавни органи фактически престанали да изпълняват ролята си. Конкретно въплъщение постепенно получила „теорията” на десните за необходимостта от идването на власт на т.нар. „интелектуален елит”. Организирали редиците си и откровено антикомунистически сили.
Създалата се ситуация станала предмет на обсъждане на заседание на Президиума на ЦК на КПЧ на 7-8 май 1968 г. Под натиска на неопровержимите факти, приведени в изказванията на представители на марксистко-ленинското ядро на партийното ръководство, даже дясната част на Президиума била принудена да признае, че ако не успеят да спрат и парализират действията на антисоциалистическите сили, съдбата на социализма в ЧССР е изложена на сериозна опасност. Решенията на майския Пленум на ЦК на КПЧ активизирали марксистко-ленинските сили в борбата за защита на завоеванията на социализма. На многобройни събрания редовите членове на партията подкрепяли решенията на майския Пленум и се изказвали за вземане на решителни мерки в защита на социализма. Ярка демонстрация на верността на работническата класа на ЧССР към революционните традиции станал общодържавният актив на работниците в народната милиция в Прага, където присъствали над 11 000 бойци. Активът потвърдил, че народната милиция е останала вярна на принципите на марксизма-ленинизма и дружбата със Съветския съюз и е изпълнена с решимост да защити делото на социализма. В същото време антикомунистическите и антисоциалистически сили разгърнали в пресата, радиото и телевизията кампания против народната милиция, изобразявайки я като анахронизъм и искайки разпускането й.
Вълната от провокации с антисоциалистически и антисъветски характер достигна върха си във връзка с публикуването на контрареволюционното възвание „2000 думи”. Неговите автори нарочно публикували възванието в навечерието на районните конференции на КПЧ, на които се избирали делегати на конгреса на партията. Под напора на десните около половината конференции в Чехия и Моравия подкрепили това възвание. В Словакия десните получили отпор на болшинството конференции. Все пак по време на изборите на делегати на конгреса дясноопортюнистичното течение взело връх като цяло в републиката. Доста характерно е, че само 17,4 % от делегатите на конгреса били из редовете на работниците – безпрецедентен факт в историята на КПЧ.
По време на изборите на профсъюзни органи в много предприятия в ход бил лозунгът „профсъюзи без комунисти”. Тежка ситуация се установила в младежкото движение. Възползвайки се от това, че през предшестващото десетилетие част от ръководството на Чехословашкия съюз на младежта постепенно преминала към бюрократични методи на работа, откъснала се от действителните проблеми и нужди на младежите, десните сили демагогски очерняли цялата дейност на ЧСМ, домогвали се до ликвидиране на неговия единен ръководен център. В същото време динамичното социално и икономическо развитие на чешкото и словашкото село през миналите десетилетия го направили здраво звено в социалистическото общество. Всички опити на десните опортюнисти и антисоциалистически сили да въвлекат селячеството в общия поток от разни антисоциалистически акции останали без отклик. Това за сетен път потвърди правилността на аграрно-селската политика на КПЧ.
АНТИСОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ СИЛИ В ОБЩЕСТВОТО
Рупор на антисоциалистически сили в обществото били радиото, телевизията и вестниците. В техните ръководства и редакции радикално доминирали десните. Линията на контрареволюцията се състояла в ликвидиране на ръководната роля на КПЧ, изтръгване на властта от ръцете на работниците и селяните, разрушаване на създадените от народа държавни и обществени организации. Реакцията разглеждала подриването на ръководната роля на КПЧ като най-важно условие, без което било невъзможно да се обърне Чехословакия на пътя на реставрация на капитализма.
В т.нар. „Меморандум на народа на Чехословакия”, съставен от организационния комитет на „Партията на чехословашките справедливи социалисти”, се заявявало, както писал вестник „Млада фронта” на 14 юни: „Законът, който ще приемем, трябва да забрани всякаква комунистическа дейност в Чехословакия. Ние ще забраним дейността на КПЧ и ще разпуснем КПЧ”. „Литературни листи” публикували също откровено контрареволюционен призив на някой си Темичек на митинга на „Клуба на младите” в Семилце: „Комунистическата партия на Чехословакия трябва да се счита за престъпна организация, каквато действително е била, и да се изхвърли от обществения живот”.
Нелегалната организация, излизаща под името „Революционен комитет на демократичната партия на Словакия”, искала: разпускане на колхозите и връщане на селяните до края на септември т.г. обобществената земя, разрешаване на легалната дейност на съществуващите в буржоазна Чехословакия демократическа и аграрна партия на Словакия, присъединяване още през 1968 г. на „Закарпатска Русия” към Чехословакия… Възванието завършвало с призива: „Смърт на комунистическата партия!”
Враговете на народната власт водели усилени атаки срещу изпълнителните органи, стремили си с всички средства да дискредитират органите на държавна сигурност, милицията, искали тяхното ликвидиране, разпускане, преразглеждане на ролята на съда и прокуратурата. Задкулисните вдъхновители и инспиратори на дейността на антисоциалистическите сили се стремили да създадат в страната обстановка на анархия, разгул на националистическите страсти, антикомунистическа истерия и реакционно насилие. Само в такава атмосфера реакционерите можели да разчитат да постигнат необходимия им резултат от „свободни” избори.
Особена роля се отреждала на младежта. Именно младежта, непреминала суровата жизнена школа, лесно възбудима и склонна към авантюри, позволила да я впрегнат антисоциалистически и антисъветски демонстрации, допускала провокационни излизания срещу войските на съюзните социалистически държави, кощунствени поругавания на паметници на съветски воини, отдали през 1945 г. живота си за освобождение на Чехословакия от фашистко робство. От страниците на пресата реакцията провокационно призовавала: „Не вярвайте на в идеологията”, „във властта”, „в планове”, „в авторитети”, „млади хора, вярвайте само в себе си”.
Кампанията на десните сили се развивала под лозунга за засилване на „борбата за демокрация”. Доста характерно при това е, че самото понятие „демокрация” по правило се употребявало в абстрактен, политически размит смисъл. Пражкото списание „Студент” (№ 14), наричащо се „Седмичник на младата интелигенция”, питал: „А каква демокрация е нужна? Действително, каква? Буржоазна? Социалистическа?” И също толкова игриво отговарял: „Нито тази, нито другата, просто демокрация”, така да се каже „чиста демокрация”.
В доклада на научното съвещание, състояло се в Берлин, чехословашките икономисти П. Довала и И. Шафарж подчертавали, че в модела на икономическата система на управление на народното стопанство решаващата роля са призвани да играят не обществените интереси, а „пазарните субекти”. Само на основата на пазарни показания ще се откриват и закриват предприятия, ще става движение на капитали, работна сила и веществени фактори на производството.
в печата на Чехословакия все по-често започнали да се появяват материали, в които „се обосновавала” необходимостта от откриване на хиляди малки предприятия, а отделни автори се домогвали до считане за целесъобразно в интерес на „оздравяване” на чехословашката икономика да се предадат в частна собственост и средни предприятия. Там, където фантазиите и лъжата не помагат, на ход бил наглият скандал: „Вече сме чували, че социализмът се нуждае от печат. А нуждае ли се печатът от социализъм?”
източник: „Серп и молот” № 7-8 / 2018, превод: Сп. Спасов
