По този повод редакцията публикува статията на Георги Димитров –„Кой управлява България?“
КОЙ УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ
От преврата насам нашата страна има всъщност две правителства. Официалното правителство на професор Цанков представлява една външна мантия, зад която се скрива една външна мантия, зад която се скрива от очите на народа и чуждия свят другото, фактическото правителство.
Това правителство е тъй нареченият „Конвент на десеттях“, който се състои от верни хора на Военната лига и „Кубрат“ и действува в споразумение и с помощта на автономистическата десница на Тодор Александров. Тоя „конвент“ се явява нещо като боеви орган на крупния капитал в страната срещу трудещите се маси и техните политически партии и организации и е здраво свързан със същите ония големи банки и експортьорски фирми, които финансираха подготовката и изпълнението на преврата от 9 юни, особено със Съдружието на тютюневите експортьори – на най-мощната капиталистическа организация у нас.
„Конвентът на десеттях“ има непосредствено в своите ръце вътрешното министерство чрез генерал Русев, военното министерство чрез генерал Вълков и външното министерство чрез полковник Калфов – трите решающи министерства във всяко правителство. Той има също всецяло на своя страна като отдавнашен човек на банковите кръгове самия министър-председател Цанков.
Във всички важни случаи Министерският съвет се поставя пред свършени факти и в ролята на обикновен регистратор на решенията на „конвента“.
Когато някои от министрите се опитват по своя инициатива да прокарат в министерствата си работи, които не са по угодата на банките и експортьорските фирми, те биват принуждавани да се отказват от своите мероприятия. В това отношение особено характерни са случаите с издадените наскоро след преврата от радикалския финансов министър П Тодоров наредби по износа и по борсовата спекулация, които наредби биваха на следния ден или съвършено отменявани, или пък коригирани благоприятно за крупните капиталисти и спекуланти като „погрешно отпечатани“ в „Държавен вестник“.
Ето тоя именно „Конвент на десетях“, инспириран и скъпо заплащан от крупния капитал – български и чужд, старателно скрит зад кулисите, командува политиката и действията на правителството и разполага със свободата, честта и живота на гражданите и със съдбата на страната.
Известно своеобразно и насилствено сливане на партиите на народняци, демократи и радикали в „Демократическия сговор“ бе негово дело. Ония от старите партийни водачи, които се опитваха, както се знае, да се противопоставят на насилственото сливане, бързо се отказаха от всяка опозиция в тая посока, след като бидоха заплашени с убийства.
Споровете около разпределението на депутатските мандати между партиите на правителствената коалиция и нейните дейци също се уреждаха чрез терористическата намеса на „конвента“. Широкосоциалистическият Централен комитет още на другия ден след прекъсване на преговорите му с „Демократическия сговор“ около подялбата на правителствените депутатски мандати възобнови преговорите и отстъпи от своите прекалени претенции под неговия натиск.
Предприетият на 12 септември т. г. удар срещу Комунистическата партия бе решен и организиран от „Конвента на десетях“ чрез неговия министър на вътрешните работи генерал Русев и едва след това санкциониран от Министерския съвет.
Масата политически убийства от 9 юни насам и специално през септемврийските събития, както и убийството на Генадиев са също един актив на тоя „конвент“. Специално за убийството на Генадиева, както се узнава от достоверни източници, „конвентът“ се е възползувал от една стара „присъда“ на Тодор Александровия щаб, която не е могло да бъде изпълнена през 1920- 1921 години, а в последствие е била изоставена поради изменилото се политическо положение, без обаче да бъде отменена…
За да осигури и в бъдеще своето положение на фактическо правителство, „Конвентът на десеттях“ днес се опитва да наложи на правителствените кандидати в изборите специални декларации за вярност към „Демократическия сговор“, по силата на които декларации ония от правителствените депутати, които биха били несъгласни с „Демократическия сговор“ в бъдещата камара, да се лишават от депутатския си мандат.
Това е истинското правителство на България, което, стоейки в тъмнината и упражнявайки своята власт зад кулисите на официалното управление, цветните декорации на което управление са „левичарските“ партии на широките социалисти и радикалите, дирижира днешния режим на буржоазно-фашистка реакция.
Разбира се, фактът на съществуванието на едно такова задкулисно правителство, което – трябва да се констатира – в последно време става все по-неудобно дори за вече притиснати от банкерско-спекулантската клика, съвсем не освобождава от отговорност изобщо, нито намалява конституционната и фактическа отговорност на официалното правителство и на всичк и негови членове за извършените до сега злодеяния над трудещия се народ, както и за вилнеещата в настоящия момент черна реакция в страната.
Тъкмо наопаки. Толкова по-голяма е отговорността на Цанковия кабинет, на всички негови членове и на партиите, които го поддържат, загдето те приемат да бъдат проводници и да служат за прикритие на едно подобно терористическо и конспиративно правителство, тъй непоносимо и тъй опасно за народа и страната.
Съществуванието на „Конвента на десетях“ иде само да покаже, че в България вместо едно редовно правителство, опиращо се на широките обществени слоеве, управлява банкерско – спекулантската клика чрез една власт, скрита в тъмнината, неотговаряща пред никого и поради това способна на всички възможни престъпления и авантюри.
Трудещите се избиратели от градове и села и из цялата страна ще имат всичко това предвид, когато правителствената коалиция, отнемайки всяка възможност за свободна изборна агитация и борба, се опитва днес чрез предстоящите законодателни избори да легализира създаденото с преврата от 9 юни управление на банкерско-спекулантския „конвент“ и с толкова по-голяма енергия, издръжливост и упоритост ще продължат своята борба за освобождението на народа и страната от днешното невъзможно и пълно с вътрешни и външни опасности положение и за създаването на една истинска народна власт – работническо-селското правителство в България.
„Работнически вестник“ – Виенско издание, № 3, 11 ноември 1923 година
Подпис Георги Димитров
