ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ
На 6 септември се навършват 112 години от рождението на великият син на българския народ др. Вълко Червенков. Ражда се през 1900 г. в гр. Златица. Избира пътя на революционната борба против монархията и капитализма. Едва 14 годишен той е в ръководството на ученическата стачка в София. През 1919 година, в условията на големия революционен подем на масите след първата световна война и Великата Октомврийска социалистическа революция, той е начело в организирането на всички столични гимназии в грандиозната първомайска манифестация на Партията. Същата година Вълко Червенков става член на Българската комунистическа партия (тесни социалисти).
Огромно значение за целия по-нататъшен живот и дейност на младия комунист има запознаването му в 1920 година с Георги Димитров.
Партията възлага на Вълко Червенков работа сред трудовата младеж. Той успешно изпълнява тази задача и скоро изпъква като един от най-способните ръководители на младежкото комунистическо движение.
През август 1923 година, когато Партията пристъпва към подготовката на народното антифашистко въоръжено въстание, Вълко Червенков е избран за секретар на Софийската окръжна и градска организация на Комсомола и член на местния комитет на партийната организация в София. Той става един от дейните организатори в подготовката на Септемврийското въстание в София, активно и безстрашно работи по снабдяването с оръжие.
След поражението на въстанието Вълко Червенков е един от най-твърдите защитници на Септемврийското въстание, което изиграва ролята на преломен момент в болшевизацията на Партията. На 23-годишния младеж бива възложена отговорна и трудна задача – ръководител на агитацията, пропагандата и печата на Комунистическия младежки съюз, а след това – организатор на партийната работа сред войската и на бойните групи на Партията. Заради тази революционна дейност правителството на палача Цанков го осъжда на смърт.
През 1924 година Вълко Червенков участвува във Витошката нелегална конференция на Партията, както и в нелегалната конференция на Комунистическия съюз на младежта в България. През 1925 година положението на нелегалния деец и конспиратор става критично и по решение на ЦК на БКП (т.с.) Вълко Червенков емигрира нелегално в Съветския Съюз. Там той с жар изучава марксизма-ленинизма, опита на строителството на социализма в СССР.
Съвместно с Георги Димитров, Вълко Червенков продължава борбата за по-нататъшното болшевизиране на БКП. Упорито и неотстъпно той се бори против вредната и антипартийна политика на левосектантските фракционери, както и против десноопотюнистичните грешки и социалдемократически отживелици, за превръщането и в партия от нов тип, партия на марксизма-ленинизма, способна да възглавява широките народни маси в борбата за смъкване на буржоазната монархо-фашистка диктатура и установяването на истинска народна власт – властта на трудещия се народ, ръководена от работническата класа.
От 1926 до 1936 година Вълко Червенков е член на политемигрантската комисия при Задграничното бюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия, а известно време е и неин секретар. От септември 1928 година до август 1934 година той е преподавател по марксизъм-ленинизъм в Международната ленинска школа и в Комунистическия университет за националните малцинства на Запада. От април 1935 година до септември 1937 година той завежда Балканския сектор в Международната ленинска школа.
През есента на 1937 година той е назначен за директор на Международната ленинска школа.
От септември 1938 година до юни 1941 година Вълко Червенков работи в изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. Едновременно той е и директор на школата за подготовка на партийни кадри при Изпълнителния комитет на Коминтерна. На VII пленум на ЦК на БКП, състоял се през февруари 1941 година, Вълко Червенков е избран за член на задграничното бюро на ЦК на БКП.
Когато хитлеристките разбойници нападат великия Съветски Съюз. Партията му възлага високоотговорната задача на ръководител на радиостанция „Христо Ботев”. С огнени и вдъхновени думи той разобличава безпощадно хитлеристките агенти у нас, като същевременно буди, зове, вдига работниците, трудещите се и всички патриоти на решителна борба с всички средства срещу окупаторите и техните монархо-фашистки слуги. Гласът на Вълко Червенков по народната радиостанция „Христо Ботев” е гласът на Партията, гласът на Георги Димитров, който зове, мобилизира, вдъхва непреклонна увереност в неизбежния разгром на фашистката тирания.
За заслуги в борбата против фашизма съветското правителство награждава Вълко Червенков с орден „Ленин”.
След като се завръща в България след 9 септември 1944 година, Вълко Червенков с познатия на всички комунисти устрем и всеотдайност се включва в изграждането на нашата народнодемократична държава.
От октомври 1944 година Вълко Червенков е член на Политбюро на ЦК на БКП и работи за прочистването на идеологическия фронт в нашата страна от фашистката и буржоазна плесен.
В края на 1947 година той влиза в правителството, председателствувано от Георги Димитров, като председател на Комитета за наука, изкуство и култура.
През 1949 година, след смъртта на великия вожд и учител на българския народ Георги Димитров, в правителството на Васил Коларов, Вълко Червенков е първи подпредседател на Министерския съвет, а след смъртта на Васил Коларов той е избран за генерален секретар на Централния комитет на БКП и за председател на Министерския съвет.
От февруари 1948 до февруари 1949 година Вълко Червенков е главен секретар на Националния съвет на Отечествения фронт. През февруари 1950 година пленумът на Националния съвет на Отечествения фронт го избира за председател на Националния съвет, а Третия конгрес на ОФ, състоял се на 29 май 1952 година, с пълно единодушие го преизбира за председател на Националния съвет.
След 9 септември 1944 година трудещите се редовно избират Вълко Червенков за народен представител и за депутат на трудещите се в Столичния народен съвет.
Вълко Червенков е неуморим борец за укрепване на съюза между работническата класа и трудовите селяни – гръбнакът на народнодемократическата и социалистическата държава.
Но след смъртта на Й В Сталин властта е овладяна от неотроцкистката група на Никита Хрушчов, левичарска на думи тя повежа курс на ревизия на ленинизма, с цел ликвидиране на СССР и отнемане власта на трудещите се.
Тази вълна залива и младата социалистическа власт в България. Разбрали ревизионистите на Хрушчов, че не ще прекършат убедения, израсъл в жестоката борба с империализма и вътрешната реакция комунист, решават да го отстранят от Партията и всички длъжности по най-вулгарен, външно-брутален и уставно недопустим начин.
Мина време. Ревизионистите отгледаха грамадно количество нагаждачи (опортюнисти) в партията и в социалистическата система, изградена от комунистите. Не отговаря на действителността баснята, че се родил юдушка Горбачов и той с Елцин съсипал СССР. Същността на въпросът се крие в обстоятелството, че от такива като тях, които поставяха личният си интерес над обществения, гъмжеше – и в комунистическите партии, и в управлението на съюзническите войски и спецслужби, и в СИВ и навсякъде където се разпростираше „социалистическата система.
Ето защо са ни необходими и Сталин, и Георги Димитров, и Васил Коларов и Вълко Червенков – защото те показваха приживе, как трябва да се води борбата с раковите клетки на комунизма –ревизионизма и опортюнизма.
Вълко Червенков стана жертва на тази обществена измет, докопала се до властта на гребена на антисталинската, антикомунистическа пропаганда. Но той винаги е бил пример за истинските комунисти в България.
Ето защо, докато комунистическото движение е слабо да изгоним от редовете му тези, които със своя егоизъм му пречат да се развива.
Ние все още чакаме от другите компартии в България обяснение за причините за тяхната поява.
Но най-напред да се справим с нашите!
Милчо Александров