През лятото на 1944 г. въоръжената борба на българския народ навлиза в своята последна фаза. Рзгръща се благодарение на бурното развитие на военно-политическите събития около България и на силното изостряне на социално-политическите противоречия в страната.
На 1 юни регентите назначават нов кабинет начело с монархо-фашиста Иван Багрянов. По този начин правителствената криза от май 1944 г. временно се решава.
Првителството отново е монархо-фашистко. То изразява икономическите и политическите интереси на едрата българска буржоазия, която е тясно обвързана от германските монополи и с хитлеровия Райх. То си поставя непосилната задача, без да скъса с хитлеристка Германия, да изведе България от войната, да обуздае революцията и да спаси монархо-фашисткия режим. Затова правителството на Багрянов, за разлика от своите предшественици, възприема курс на активно маневриране.
Това поведение на българските управници заплашва отечественофронтовското движение. Задграничното ръководство на БРП разбира тази опастност и предупреждава своите структори в страната.
В същото време настъпва нова промяна на военната обстановка. На 6 юни съюзниците на СССР откриват Втория фронт, а на 10 юни Червената армия започва голямата лятно-есенна офанзива. Разгромът на хитлеристка Германия и нейните съюзници се забелязва осезаемо. В такава обстановка правителството на Багрянов провежда политика на широка демагогия. Разпространява навсякъде, че ще бъдат разпуснати концлагерите, че ще се даде амнистия на политическите затворници и на партизаните, че ще се възстановят правата на евреите и т. н. Пропагандираше се, че ще се направи всичко възможно за подобряване на тежкото положение на народа. Частично се повишават изкупните цени на селскостопански продукти, повишават се заплатите на служещите и на някои категории работници и т. н. С тези стъпки правителството желае да разедини силите на Отечествения Фронт и да блокира влиянието му върху широките народни маси.
В същото време Багрянов и неговото правителство продължават кървавия терор. По време на тримесечното му управление са убити без съд и присъда над 800 антифашисти – партизани, ятаци, функционери на БРП и РМС, членове и съмишленици на БЗНС, безпартийни укриватели и помагачи, българи турци, евреи, без разлика на възраст и пол.
БРП взима бързи мерки за разобличаване на демагогията на багряновци с много позиви, апели, възвания, със статии в издаваните през лятото на 1944 г. над 140 нелегални вестника и бюлетина. Благодарение на това на правителствените лъжи не се поддават нито работниците, нито другите трудещи се, нито народната интелигенция.
Оценявайки всичко това ЦК на БРП предприема курс към всестранна подготовка за въоръжено въстание. В цялата страна се разгръща усилена дейност за укрепване на организациите на БРП и РМС и масово се изграждат отечественофронтовските комитети. Като резултат през лятото на 1944 г. са изградени окръжни комитети във всички окръзи, районни (околийски) комитети и местни организации на БРП- в повечето места. Ударите на врага през юни-август 1944 г. засягат главно местните организации и частично районните комитети. Най-силно е засегнат ЦК на РМС. През пролетта и лятото са убити четирима негови членове – Йорданка Чанкова, член на ПБ на ЦК на БРП и секретар на ЦК на РМС, Александър Димитров, Свилен Русев и Лиляна Димитрова. След този тежък удар ЦК на РМС е попълнен и се превръща в ръководен център на борещата се младеж.
През лятото на 1944 г. са създадени нови партизански бригади, отряди и чети. В навечерието на въстанието Народоосвободителната въстаническа армия разполага с една партизанска дивизия, 9 бригади и 33 отряда. На югославска територия действуват 2 български партизански отряда, 5 батальона и една бригада. На гръцка територия са създадени 2 отряда. Редиците постоянно се попълват с цивилни и военослужещи от царската армия, към 9 септември 1944 г. техният брой надхвърля 3 000 човека.
Увеличават се и отечественофронтовските комитети. В навечерието на въстанието действуват 678 ОФ комитета с 3 855 човека, от които 400 са в селата.
Правителството решава да проведе офанзива срещу въстаническата армия с въоръжени сили надвишаващи 100 000 души, с цел до края на месец август партизаните да бъдат унищожени.
Този план се оказва неуспешен и българските фашистки управници изпращат свой пълномощник в Кайро (22 юли 1944 г.), който да проучи условията за излизане на България от войната с Англия и САЩ с цел в нашите земи да влязат техни войски, а не войските на Червената армия.
Но нещата се развиват в друга посока. На 2 август Турция къса дипломатическите си отношения с Германия, на 23 август Румъния отпада от хитлеристката коалиция и Червената армия, преследвайки хитлеристите, достига българските граници. На 26 август българското правителство решава да обяви, че България ще пази неутралитет, ще изтегли окупационния корпус от Сърбия, ще помоли Хитлер да изведе германските войски от страната и че ще състави ново правителство с англо-американска ориентация.
В тази обстановка Националният комитет на Отечествения фронт решава да вземе съдбата на България в свои ръце. На 24 август негова делегация посещава Багрянов с искане властта да бъде предадена на ОФ. Регентите отказват с мотивът, че няма министерска криза.
Поради това на 26 август ЦК на БРП решава да се пристъпи към непосредствена подготовка на народно въстание. То се подготвя политически и военнотехнически според условията на всеки град, село, гара, фабрика и гарнизон. В цялата страна се разгръща трескава революционна дейност. В хиляди, позиви, листовки и директиви се разкрива дълбочината на кризата в българското общество и разложението на фашисткия лагер, трудовите хора се призовават на стачки и демонстрации, на активна борба за установяване на властта на Отечествения фронт.
Партизанските чети също разгръщат активна политическа дейност сред населението. Те влизат почти безпрепятствено в селищата, установяват временно властта на Отечествения фронт, разясняват на народа международните и вътрешните събития и го подготвят за вземането на властта.
Едновременно с политическата подготовка окръжните комитети на партията съвместно с щабовете на зоните набелязват планове за провеждане на въстанието. Взети са всички мерки за вдигане на стачки в решаващите административни центрове, за организиране на митинги и демонстрации, за привличане на страната на народа на войнишките маси и с помощта на ОФ да се щурмува фашистката власт.
Една от най-важните въпроси на непосредствената подготовка на въстанието е снабдяването с оръжие. Партизанските бригади, отряди и чети се снабдяват с него в хода на бойните действия срещу врага.
В навечерието на народното въстание неоценима помощ на партизаните от I ВОЗ оказва Съветският съюз. В края на август по искане на Георги Димитров самолети спускат голямо количество оръжие и други боеприпаси.
На 2 септември буржоазните управници предприемат нова маневра, съставят правителство с прозападна ориентация начело с десния земеделец Константин Муравиев. На 4 септември правителството обявява, че ще пази „неутралитет” и ще възстанови демократичните права на народа.
Тази маневра е трябвало да бъде разобличена. Решителна роля в тоази посока изиграва нотата на Съветския съюз от 5 септември, с която той обявява война на България.
Вестта за обявената война бързо обхваща цялата страна. Радост обхваща всички трудещи се. Те разбират, че на тяхна страна открито застава мощен и силен съюзник в борбата им с омразната буржоазна власт.
На някои места организациите на БРП и ОФ възприемат обявената война от СССР като сигнал за действие. Те смятат, че Червената армия веднага ще минат границата. Така например в с. Алеково, Свищовско, комитетът на ОФ мобилизира антифашистите от селото и на 5 срещу 6 взима властта. Рано сутринта на 6 септември ОФ комитетът в град Исперих съвместно с бойната група и войнишкия пост също завзима властта и развява червеното знаме. Но военните части от Шумен, Разград и Русе обграждат града. Силите са неравни, съпротивата безсмислена и над 150 въоръжени патриоти се оттеглят в близката гора. След два дена, придружени от предните съветски части окончателно овладяват града.
На 6 септември сутринта работниците и служителите от трамвайния транспорт в София обявяват стачка. Полицията извършва масови арести, но въпреки това стачката се разраства. След обед трудещите се от столицата излизат на демонстрация с искането: „Цялата власт в ръцете на ОФ!”
На 7 септември въстанието обхваща нови градове и села. Трудещите се в Силистра и Плевен разбиват затворите и освобождават политическите затворници, които се включват във въстанието. Започват стачките на миньорите в Перник, полицията ранява 13 от тях. Незакъсняват тютюноработниците от Пловдив. На 7 септември се провежда нов митинг, полицията убива оратора.
Убиването на патриоти от полицията на Муравиев в София, Перник, Силистра и на други места разобличават демагогската игра на демокрация от буржоазното правителство, бранещо властта на чорбаджиите.
На 8 септември сутринта Червената армия прекосява северната ни граница и е посрещната от народа и войсковите части с изключителен възторг, с цветя и червени знамена.
Влизането на Червената армия в България е събитие от изключително значение за по-нататъшния ход на въстанието, за неговата бърза победа. Врагът е парализиран съотношението на силите се изменя рязко в полза на силите на ОФ. В тази обстановка ЦК на БРП предприема нанасянето на главния удар върху фашистката държавна машина в София, който се подготвя от края на август. В провеждането му участват мобилизирани комунисти, ремсисти, членове на бойни групи и отечественофронтовци, действуващи офицери от столичния гарнизон, партизани. В полунощ на 8 срещу 9 септември 1944 г. антифашистките сили завземат Министерството на войната, Радио София, Народното събрание, пощата, гората, погребите и другите важни центрове. До сутринта столицата на България е в ръцете на ОФ.
В 6 часа сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев прочита по Радио София Декларация на правителството на Отечествения фронт.
Като стихия въстанието обхваща цялата страна. Възторженият народ смъква омразната фашистка власт, избира комитети на ОФ и поема в свои ръце управлението и съдбата на България. Само за няколко дена се извършва велик прелом в хилядолетната история на българския народ.
Главните фактори, които изиграват решаваща роля за победата на Деветосептемврийското народно въстание са:
1.болшевизацията на Българската комунистическа партия,
2.великите победи на Съветската армия над фашистките пълчища.
В периода на Втората световна война марксистко-ленинската зрялост на нашата партия се проявява с пълна сила: тя изработва своя стратегия и тактика, съобразена ртеално с обективната обстановка; творчески прилага тактиката на единния народен фронт в условията на Втората световна война, като изгражда Отечествения фронт; собствени въоръжени сили в лицето на НОВА и бойните групи; провежда резултатна разложителна и революционизираща дейност в армията; разгръща широка пропаганда срещу фашистката идеология; защитава националното достойнство и героичната българска история от опитите на фашистите да я извратят и използват за своите завоевателни цели. Българската работническа партия възпитава безгранично предани на делото на пролетариата и верни на марксизма-ленинизма кадри. На всички фронтове на антифашистката борба те проявяват зрелост, твърдост, рядък героизъм и безгранична убеденост в победата на народа.
Благодарение на наличието на такава партия победи Деветосептемврийското въстание.
В дните на въстанието мнозинството от българския народ подкрепя ударните въоръжени отряди на ОФ, а малцинството от монархо-фашистката върхушка и нейните поддръжници, от представители на неофашистката буржоазна демокрация остана негов враг. Въоръжена съпротива от тях оказват само изолирани групи и отделни фашисти.
Деветосептемврийското въстание постави началото на социалистическата революция в България. На Девети септември 1944 г. наред с разгрома на фашистката диктатура се сваля и политическата власт на буржоазията като класа. Властта се поема от най-широките народни маси, обединени под знамето на Отечествения фронт, при ръководната роля на работническата класа начело с БРП.
През време на въстанието се проявява и друга закономерност на социалистическата революция. Започва разбиването на буржоазната държавна машина. Установи се диктатурата на пролетариата.
Днес, след определени събития, България е отново робска страна. Страна на неограничената власт на транснационалните монополи и техните български марионетки. Отново изгрява лозунгът за национална и социална свобода.
Ние българските комунисти знаем, че не може да има национална свобода, без социална свобода, а това значи, че новите социално-политически процеси без нас няма да минат.
Време е за дела!
Милчо Александров
