ОТ СЪПРОТИВАТА ЙОСИФ ИВАНОВ ЙОСИФОВ
Роден в богато селско семейство. Баща му е непосредствен свидетел на пролетарската Велика Октомврийска Социалистическа революция като военнопленник в Русия. Още от малък д-р Йосиф Иванов се ориентира към революционното движение. През 1930 година става член на РМС и участва в марксистко-ленинските кръжоци като ученик в прогимназията. Още тогава в полицията и в досието му е записано „Развива активна дейност в полза на комунизма.” През 1943 г. Йосиф записва да следва ветеринарна медицина. По това време БОНС организира стачки, начело на които стои Малчика. Йосиф се свързва с негови другари и създава революционно ядро. Става член на Централното ръководство на БОНС. През този период започва и сърдечната му дружба с Малчика, който го свързва със Софийската градска организация и с ЦК на РМС. Под негово ръководство в родното му село Вълкова Слатина (сега д-р Йосифово) през 1937 г. е основана младежка кооперативна група – една от първите в страната, която бе извор за членовете на РМС. Пред младите ремсисти Йосиф чертае светлото бъдеще на родината. По това време в селото се изгражда и партийна организация. По-късно в РМС влизат 30 младежи. През 1942 година след провала в ЦК на БКП при среща с Малчика Йосиф приема предложението на ЦК на БКП да стане член на Военния център. При това един от ръководителите на партията във въоръжената борба е Добри Терпешев – главнокомандващ НОВА, с когото лично го свързва Малчика. По решение на ЦК на БКП Йосиф с Емил Марков е натоварен да завежда организационните връзки на Военния център заедно с цялата техническа база. За тази му дейност Добри Терпешев казва, че Йосиф без колебание и с цялата си душа и енергия се зае с възложената му работа. По негово време се възстановиха много от нашите връзки, които поради тежките полицейски удари бяха прекъснати. Като член на Военния център Йосиф разработва редица въпроси на бойната и организационната работа на партизанските отряди и въоръжаването. Йосиф замести другарите, които бяха разстреляни от фашистката полиция.
Активната революционна дейност на Йосиф Иванов във Военния център при ЦК на БКП беше прекъсната в началото на 1943 г. На 21.02.1943 г. той беше арестуван в нелегалната му квартира. Предаден от провокатор, полицията намира в квартирата му материали, радиопредавател с ключ за морзово предаване и други.
Следствието се води в Дирекцията на полицията от изпечени следователи. Йосиф Иванов не признава нищо. В полицията го наричат „желязната уста”.
Дори известният главорез-палач капитан Радев изумено казва: „Ако една трета от комунистите са като Малчика и Йосиф, нищо не можем да разкрием.”
„Йосифе, Йосифе, ако имаше сила, която да те съживи, да видиш какви ръководители ти празнуват годишнината, ти веднага ще ги ликвидираш и ще си отидеш спокойно от този свят. Това са едни бивши лъжекоменисти, разбойници, хайдуци, номенклатурчици, които измениха на БКП, за която си се борил за социализъм и за комунизъм. И твоите братовчеди, които бяха секретни агент-провокатори и членове на обществената фашистка сила на главореза Дочо Христов, и техните деца използваха твоето име, за да се изучат, а сега викат „Долу БКП”, за която ти си даде най-скъпото – живота. Никой и никога няма право да отбелязва твоята годишнина, освен единствената БКП.
След тежки и страшни мъчения на 07.03. 1943 г. д-р Йосиф Иванов бе умъртвен в Дирекцията на полицията. Врагът отне от родната партия още един достоен неин член. В знак на признателност към своя съселянин трудещите се преименуваха селото на негово име, а сред селото се издига неговият паметник, за да възпитава поколенията в дух на патриотизъм, мобилизирайки силите на цялото население в борбата за построяването на социализма и комунизма.
„Но разкажи с думи
прости,
на тях, на бъдещите
хора,
които ще поемат
поста ни,
че ние храбро сме се
борили”.
Димитър Чулашки – с. Д-р Йосифово, общ. Монтана