По случай годишнината от победата над фашизма в България, в-к „Комунистическа правда“ публикува статията:
КАКВА Е ДНЕШНАТА ВЛАСТ?
20 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА „РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО“ № 3
Гробокопателите на България – цанковци и компания, които позорно избягаха от страната, и цялата хитлеристко-фашистка агентура у нас, също така и някои не добре осведомени чужди журналисти се опитват да представят днешната власт пред световното обществено мнение като комунистическо-съветска. Това е обаче лъжа, която в много случаи граничи с провокацията.
Днешното правителство на Отечествения фронт нито е, нито трябва да бъде при днешните конкретни международни и вътрешни обстоятелства комунистическо – съветско правителство. То не е такова нито по задачите (програмата) си, нито по състава си, нито по своите методи.
То не е комунистическо-съветско правителство по задачите си по простата причина, че не е поставен въпросът за заменянето на капитализма със социализъм. То е народно, демократическо правителство, което си поставя за главна своя задача унищожаването на хитлерофашизма вътре и вън от страната и изграждането на една нова, свободна, независима, демократична и мощна България. То не си поставя за цел коренната промяна на социалния и държавен строй, а само създаването на такъв режим при който българския народ, освободен от оковите на хитлерофашистката диктатура да поеме действително, а не само на думи, както това бе при двете предходни правителства, своята съдба в собствените си ръце и в пълно разбирателство с братските балкански народи, със СССР и с великите му съюзници, да се нареди достойно в редиците на свободните, демократични народи в света.
То не е комунистическо-съветско също така и по своя състав. Защото освен Работническата партия (комунисти) в него участвуват на равна нога и в лоялно сътрудничество редица партийни други обществени сили, които никога не са си поставяли комунистически цели и чиито членове изхождат главно от дребнобуржоазни, а даже и буржоазни, но антихитлеристки настроени и ориентирани среди. По своя състав то е даже по-широко от просъществувалото само няколко дни работническо-селско правителство през септември 1923 година, което се опираше почти изключително на работниците и селяните и чиято програма – без пак да бъде комунистическо-съветска – беше безспорно по-радикална от тая на днешното отечественофронтовско правителство.
Най-сетне днешното правителство не е комунистическо-съветско също така и по своите методи на работа и борба, както и по своите форми на организация. Наистина то е резултат на въоръжена, революционна народна акция, в която взеха участие както партизанските народоосвободителни войски, така и по-голямата част от нашата родна армия. Но същевременно трябва да се подчертае, че ние не строим съвети във фабриките, учрежденията и армията, не създаваме политически комисари при военните командувания, не зовем масите към радикална разправа с капиталистите и т.н. И ако в началото при войсковите части бяха изградени отечественофронтовски войнишки комитети, тяхната задача беше ясно ограничена и определена: 1. Да подпомогнат и осигурят чистка на хитлерофашистките провинени и непоправими агенти в армията и 2. Да водят просветна политическа работа в духа на Програмата на Отечествения фронт, без да влизат в ролята на военното командуване, което трябва да остане еднолично отговорно.
Днес вече, когато Червената армия е в България и когато нашето военно командуване ще трябва да сътрудничат на съветското, под непосредственото ръководство на последното, смело може да се постави въпросът дали не е целесъобразно не само да се ограничат още повече функциите на въпросните комитети, но и да се вземе курс на заменяването им с нови органи и методи, които при най-новата обстановка са по-годни да осигуряват както политическата просвета и дисциплината в армията, така и бързото и решително повишаване на нейния боен дух, нещо което е абсолютно необходимо в днешния върховен отговорен исторически момент.
Казаното по-горе е достатъчно за да се убедим напълно, че днешното отечественофронтовско правителство у нас е именно само отечественофронтовско, народно, демократическо, антихитлеристко, но в никой случай не комунистическо-съветско. Това, разбира се, съвсем не значи, че работническата класа и Работническата партия у нас са се отказали от своята теория, идеология и максимална програма. Не! Всичко това значи само, че работническата класа и нейния челен отряд Работническата партия преценяват външното и вътрешното положение на България съвършено трезво, мъдро, реалистично и не си позволяват да правят нито десничарски, нито левичарски забележки, които могат да ползват само общия враг – хитлеризма и неговата агентура у нас.
Така стои въпросът относно характера на новата отечественофронтовска власт у нас. А всичко онова, що цанковци и компания говорят по този повод, е, ще повторим, явна лъжа, граничеща в повечето случаи с гнусна провокация, на която обаче никой честен българин, борец и патриот не се е поддал и не ще се поддаде в България.
