По случай 9 септември редакцията на в-к „Комунистическа правда“ публикува речта на Вълко Червенков произнесена пред софийските ремсисти на 30 септември 1945 година.
ДА НОСИШ ИМЕТО РЕМСИСТ Е ГОРДОСТ
Драги млади другари! Драги ремсисти!
Позволете ми да ви предам от името на Централния комитет на нашата храбра и славна Комунистическа партия сърдечен болшевишки поздрав, да ви засвидетелствувам нашата благодарност за извършеното от вас – софийската ремсова младеж – в предсептемврийското съревнование и да ви пожелая не само да закрепите достигнатите успехи, но да се заловите с нова енергия на работа, за да ги удвоите и утроите. По такъв начин вие ще бъдете и занапред в първите редици на обновителното и спасително за нашата родина отечественофронтовско, народно движение – както на фронта на труда, така и на фронта на културата и науката – за окончателното очистване на нашата страна от остатъците на проклетия фашизъм, за отстояването на нейната свобода и независимост от посегателствата на всевъзможни врагове за изграждането на нова наистина демократична, силна и цветуща България.
На вас, скъпи млади братя и сестри, като преден отряд на младежта, се е паднал щастливият жребий да вложите сами и да увлечете и останалата младеж да вложи сили и способности в упорита работа – във всички области на нашия обществен живот – за да бъде укрепено завинаги великото историческо дело на Девети септември, за да бъдат заприщени всички канали и каналчета, по които тъмни сили се опитват да върнат нашата страна назад към мрачното и убийствено минало, и за да бъде осигурена пълната победа на Отечествения фронт. На вас се е паднал светлият жребий да бъдете днешните и утрешни строители на демократична, на народна България. Със своя пример вие имате дългът да способствувате, рамо до рамо с други отечественофронтовски младежки съюзи, за въвличане в тази голяма строителна работа на цялата антифашистка младеж.
И аз искам тук по случай тържественото освещаване на нашето знаме, да ви призова тъкмо към това – да бъдете пример, образец във всичко за останалата младеж. Ремсистът може да изпълни възложената му от неговия съюз и завещана му от славната плеада съюзни герои и мъченици задача само, ако той неуморно и постоянно работи над себе си с оглед да бъде сам на дело пример на трудолюбие, на дисциплина, на себеотрицание, на мъжество, на скромност, на всеотдайна преданост към нашия народ, към Отечествения фронт, към отечественофронтовската държава.
Да стоиш под това скъпо и славно червено знаме, на което ярко блести кръвта на хилядите наши свидни и незабравими другари – от Коста Шулев, Атанас Стратиев, Никола Кофарджиев, Йордан Лютибродски и много и много други, като тях паднали в борбата срещу фашизма преди германската окупация на нашата страна, до Александър Димитров (Сашо), Йорданка Чанкова (Катя), слънчево ясната и прекрасна Лиляна Димитрова, Адалберт Антонов (Малчика), Мария Петлякова (Соня) и много още неповторими наши другари, паднали в беззаветната борба срещу фашизма и предателите на родината през време на германската окупация – да стоиш под това скъпо и славно червено знаме – това задължава.
Това изисква, преди всичко, дълбока преданост към Партията, която е откърмила ремсисткото движение, под непрестанните майчински грижи на която РМС расте и крепне в интереса на нашето общо отечественофронтовско движение. То задължава към вярна служба на Отечествения фронт.
Ето защо при вида на това знаме, ремсистът винаги в себе си се кълне да следва великия път на Българската работническа партия (комунисти), да и бъде верен до смърт, да се бори и работи за успеха на нейното дело така, както се бориха и работиха за това безсмъртните герои-мъченици ремсисти.
Ето защо, при вида на това знаме, ремсистът се кълне да бъде винаги предан до смърт на своя народ, да не жали сили и труд, да му служи докрай, да бъде честен и открит пред него, да даде всичкия пламък на гърдите си, цялата си младежка енергия за пълното тържество на Отечествения фронт.
Ето защо, при вида на това знаме, ремсистът се кълне да се бори неотстъпно срещу враговете на Отечествения фронт, които са врагове на България, да бъде безпощаден и непримирим към рушителите на независимостта и свободата на нашата родина.
Ето защо, при вида на това знаме, ремсистът се кълне да обича своята родина – в съчетание с братството и сътрудничеството на народите и младежта на всички свободолюбиви страни – и да бъде готов на всичко в нейна служба, както са обичали родината Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, както я обичаха Димитър Благоев, Георги Кирков, Станке Димитров, Яко Доросиев, Георги Москов, Никола Кофарджиев, Гаврил Генов, Христо Михайлов, Владимир Тричков, Йорданка Чанкова, Лиляна Димитрова и хилядите и хилядите още наши герои; да обича своята родина и да ѝ бъде предан така, както я обича и както ѝ е предан нашият всеобщ учител и вожд – др. Георги Димитров.
Ето защо, при вида на това знаме, ремсистът се кълне да работи с всички сили за по-нататъшното укрепване на боевото антифашистко единство на българската работническа, селска и учаща се младеж.
Млади другарки и другари!
Живеем в много отговорно време. Сега се коват съдбините на България за много десетилетия напред. Нашите врагове не дремят. Те полагат големи усилия, пускат в ход всички средства, за да разрушат Отечествения фронт, да провалят историческото дело на 9 септември. Те искат да върнат колелото на историята назад, да върнат нашата страна към онова състояние на чужда мушия, в което тя се намираше до 9 септември. Те не искат нашият народ сам да устройва своите съдбини и нашата страна – да се развива по нови пътища, които да ѝ осигурят пълна свобода и независимост. Враговете са се запретнали да възкресяват реакцията и фашизма в нашата страна.
– Ние не бива да позволим това. Ние няма да позволим това.
Но това изисква още по-енергично да стегнем редиците си, да сплотим всички здрави, действително демократически сили на нашия народ под трицветното знаме на Отечествения фронт, да заработим с още по-голям ентусиазъм за тържеството на Отечествения фронт и на 18 ноември т.г. да залепим оглушителна плесница на тези, които мислят за възстановяван на фашисткото мракобесие. Нашето дело е право. Негова трябва да бъде и негова ще бъде победата.
Аз ви зова на смела, беззаветна работа за пълната победа на Отечествения фронт.
Бъдете, скъпи млади другарки и другари, достойни за това знаме, което ви предавам!
Бъдете достойни за светлата памет на Лиляна Димитрова, безсмъртното име на която от днес нататък вашата организация ще носи!
В-к „Младежка искра“, бр. 26, от 6 ноември 1945 година
