През месец септември са станали исторически събития, които имат значение за освободената от петвековното османско владичество родина България като самостоятелна държава. Докато освобождението става с решаващата роля на Руската армия, то по-нататъшното развитие на държавата е резултат от активността на патриотичните сили вътре в страната.
Още от самото начало на изграждането на българската държава и формирането на нейните институции страната се стреми към самостоятелно решаване на съдбата си. Най-голямото доказателство за това е Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 год. – дело на изключително големи български патриоти. Българите организират честване на места, свързани с това събитие.
В началото на ХХ век след известно стабилизиране и благоприятни международни условия се правят опити за провъзгласяване на независимостта, тъй като е застрашено Съединението и има опасност да се върне положението от преди 1885 год. особено трудно е състоянието на българската дипломация – България е единствената страна, която е все още във васално положение и това й пречи да води рационална външна политика. На страната е забранено да сключва международни договори на равноправна основа, а дипломатическите представителства се третират като нискоразрядни. Това засилва недоволството на българската общественост.
Обявяването на независимостта през 1908 г. е важен акт в българската история, с който се отхвърля васалитетът на България към Османската империя, наложен от Берлинския договор от 1878 г. Обявяването на независимостта на 22 септември слага успешен завършек на повече от 30 годината борба за политическо равноправие в международните отношения на възстановената след петстотингодишното робство българска държава.
След обявяването на независимостта, въпреки икономическото израстване на България, политиката на монархията води до унищожителни войни, активна политическа дейност, покушението на земеделския водач Ал. Стамболийски. Въдвореният повсеместен и небивал в България терор засилваше непрекъснато всеобщото възмущение, увеличаваше кървавите стълкновения, докато последните почнаха да взимат характер на народно въстание против развилнялата се и обявила война на цялото трудещо се население власт.
В тия критически моменти, когато правителството задуши всяка възможност за легална борба и народните маси на много места се дигнаха стихийно, Комунистическата партия биде поставена на изпитание: Да остави ли масите да въстанат сами и да бъдат бити по части или да се обяви на тяхна страна и да се опита да обобщи движението, да го обедини и да му даде политическо и организационно ръководство? Комунистическата партия, макар и да съзнаваше всичките трудности на борбата и недъзите на организацията, като партия на трудещия се народ не можеше да стори друго, освен да прегърне делото на народа и при най-мъчни условия да даде паролата за общо действие по цялата страна, заедно със Земеделския съюз на 23 септември.
Септемврийските дни и нощи се наситиха с ужас. Наказателните команди, съставени от садисти-офицери като ген. Лазаров, полк. Кузманов, кап. Харлаков, кап. Монев и македонските наемници-палачи, събираха населението по стъгдите и масово разстрелваха мъже и жени, деца и младежи. От претъпканите с арестувани селяни и работници участъци и училища се изкарваха върволици „виновни” и невинни към братските им гробници. Димът от подпалените къщи и миризмата на оставените за „назидание” разлагащи се трупове се носеха над почернените селища.
Учители, лекари, адвокати, светлооки юноши и девойки – ръководната сила, цветът на българския народ, бе покосена с настървение, непознато при ничие враже нашествие в България.
Хиляди и хиляди участници в борбите емигрираха, други стотици хиляди изпълниха затвори, арести, казарми и училища.
Стените на затворите, карцерите и казармите видяха масови изтезания, каквито не познава нито едно от средновековните инквизиторски мъчилища. Кръвта довеждаше палачите до безумно опиянение и взе дори да ги задавя. Целият прогресивен свят се вдигна на протест. Палачите се сепнаха.
„Стига кръв! – провикна се в едно свое официално нареждане техният водач, ген. Русев, прочутият първи министър на вътрешните работи от Цанковия кабинет. – Движението на родоотстъпниците, на хората, забравили чувство за родина и отечество, на хората, които си бяха поставили за цел да смутят мира и спокойствието на страната, е вече смазано.
Заповедта ми към този момент към всички е: стига кръв, дайте мир и спокойствие на страната!”
В същото време водачите на въстанието Г. Димитров и В. Коларов отправят своето историческо „Отворено писмо до работниците и селяните в България”, което вдъхва нова вяра, нова бодрост и дава първия сигнал за прерастването на борбата на новия след септемврийски етап.
Драги другари
След големите революционни борби, които за сега завършиха неуспешно за народните маси, ние бяхме принудени да напуснем, заедно с много други борци, вашата среда, за да продължим да служим на великото дело на своя народ. Макар и да се намираме временно далеч от вас, ролята, която не се пада да играем в тази борба, ни налага да се обърнем към вас с това отворено писмо.
И първата дума, която Ви отправяме е:
Горе главите! Кървавото отмъщение на изплашената за властта си белогвардейска сган не ще сполучи да убие борческия дух на трудеща се България! Поражението ще ни научи как да победим! Въпреки всичко ще бъде работническо-селско правителство в България!”
Тъкмо партиите на капиталистите и чорбаджиите, които на лево и десно викат „ред и законност” на 9 юни извършиха един въоръжен преврат и с това туриха началото на гражданската война, от която септемврийските събития са само един крупен епизод и която не може да се завърши другояче, освен с окончателната победа на трудещия се народ над неговите кървави потисници, експлоататори и грабители.
Трудещите се селяни и работници в България имаха две големи политически организации за защита на своите жизнени интереси: Българския народен земеделски съюз и Българската комунистическа партия….
Антифашисткото въстание от 1923 г. е неизбежен отговор на деветоюнския преврат, положил началото на гражданска война с много жертви и довело до победата на 9. Септември 1944 г.
