На 20 септември 2015 година в Москва в хотел „ПРЕЗИДЕНТ-ОТЕЛЬ”, Антиглобалистко движение России проведе първата в света конференция с името „Диалог на нациите. Правото на народите на самоопределение и изграждането на многополярен свят”, участниците които бяха десетки политически дейци от различни страни на света се изказаха в полза на неотменимото право на всяка нация да се самоопределя в международните отношения на многополярната система. Представени бяха партията на „Каталонска солидарност за независимост”. Ирландската републиканска социалистическа партия „Шин Фейн”, италианската партия „Милениум”, фронта „Полисарио” (Западна Сахара), движението за правата на чернокожите в САЩ „Ухуру”, „Боринкен” в държавата Пуерто-Рико, Кралство Хаваи, Донецката и Луганската народни републики. На конференцията бяха поканени представители на Националното движение на Тексас и „шотландските патриоти”, но и едните и другите не можаха да получат разрешение за участие в мероприятиeто от властите си.
Правото на нациите на самоопределение, правото за отделяне и образуването на самостоятелна национална държава – това е едно от основните суверенни права на всяка нация; но от основните искания на марксистко-ленинската програма е разрешаването на националния въпрос. „Под самоопределение на нациите се разбира образуването на самостоятелна национална държава” (В И Ленин).
При правото на нацията на самоопределение, разбира се, отделянето не е задължително, то изобщо не означава, че нацията винаги и задължително трябва да се възползва от това право. Но се предполага еднаквата възможност както за възможността за свободата на отделяне, така и свободата за сближаване и обединяване. Марксизма-ленинизма строго разграничава исканото право на отделяне от въпроса за целесъобразността на отделянето. При решаването на националния въпрос, ленинизмът се позовава на всестранния анализ и пресмятането на всички обществено-исторически условия, както вътрешните, така и международните, взети в тяхната промяна и развитие. Важно е да се отбележи, че правото на нациите на самоопределение е фиксирано в Устава на ООН (член 1, алинея 2). Декларацията „За принципите на международното право, засяга приятелските отношения и сътрудничеството между държавите в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации” от 24 октомври 1970 г. констатира: „В силата на принципа за равноправие и самоопределение на народите, записан в Устава, всички народи имат право свободно да определят без намеса от вън на своя политически статус и да осъществява своето икономическо, социално и културно развитие, и всяка държава е длъжна да уважава това право в съответствие с изискванията на Устава. Създаването на суверенна и независима държава, свободното присъединяване към независима държава или обединяването с нея, или установяването на всеки друг политически статус, свободно определен от народа, е начин за осъществяване от този народ правото му на самоопределение”. Де факто за самоопределение се наложи да се бори, яростно да се бори, да речем четиридесет милионният кюрдски народ, разделен по „милостта” на английските колонизатори преди век между Сирия, Турция, Ирак и Иран. Добре се „напечелиха” и американските империалисти, като „отряза” за себе си Тексас, анексирайки го от Мексико, заграбиха и Хаваите, и Пуерто-Рико и кубинския Гуантанамо. Конференцията „Диалог на нациите” започна с встъпително слово на президента на Антиглобалисткото движение на Русия Александър Йонов. В речта си той обърна внимание на крайната цел на конференцията: „Нашата крайна цел – е разрушаването на принципа на намеса в работите на суверенните държави чрез политическо, военно и икономическо въздействие, локализиране на хуманитарните катастрофи и прекратяване на въоръжените конфликти, съблюдаване на правата на човека и гарантирането на достоен живот на коренните народи, прекратяване на репресиите и признаване на престъпленията против човечеството и цивилизацията”.
Ние искаме да намерим съюзници в нашата борба – заяви членът на Сдружението на ветераните от опълчението на Донбас Владимир Свержин. Не само в местната борба в Донбас, но и в глобалното противоборство на тази глобалистка политика, заложници на която станаха Донбас и Украйна като цяло. Именно Украйна се превърна в детонатор на борбата срещу Русия. Председателят на Комитета за държавно строителство на Новорусия Владимир Рогов отбеляза, че Новорусия е „може би, най-младото държавно образувание, което се ражда с мъка на постсъветското пространство”. „Новорусия де-факто съществува в главите и сърцата на хората, работата е за дребно юридическо оформяне на суверенитета. Да се спрат историческите процеси е невъзможно, те все пак ще тръгнат напред. Главната задача е това да стане безкръвно”. Огромно недоволство от действията на Вашингтон предизвикват в Тексас, а също и в родината на днешния президент на САЩ Барак Обама – щата Хаваи. Представителите на „Тексаското национално движения” не можаха да дойдат в Москва, защото в подкрепа на накърнените права на американските граждани се изказал Лени Синкин, нарекъл себе си главен съветник на краля на Независимата и суверенна държава Хаваи. „През 1993 година Конгресът на САЩ прие резолюция с извинение пред хавайския народ за незаконната анексия през 1898 година. В нея се казва, че хавайският народ никога не е загубвал правото си на суверенитет и има право върху своите национални земи. Резолюцията призова към примирение, но хавайският народ и до днес очаква, кога ще се случи това ( да се разпорежда със собствената си земя- к.м. М А)” – отбелязва Синкин.
Изказване направи Омали Йешител, председател на движението „Ухуру”. Това движение защитава правата на чернокожите по цял свят. Омали веднага предупреди: „Аз ръководя революционна организация. Нищо не може да промени нашето отношение към американския империализъм, с него не може да се справим с мирни средства”. Според него, американската „демокрация” не позволява на чернокожите да реализират конституционните си права. В тази връзка конференцията, която се състоя в Москва, не би било възможно да се състои на територията на „големия факел на демокрацията”. „Ние искаме да бъдем свободни и да имаме възможност да творим бъдещето си с нашите собствени ръце, а не да изпълняваме това, което ни заповядва някакъв си министър”, – съобщи правозащитникът.
Както отбеляза в изказването си Фьодор Бирюков: „Всеки протест против диктатурата на Америка се разглежда като сепаратизъм… Всеки от присъстващите се сражава за родината си, защото родина – това преди всичко е суверенитет. Всеки човек, противник на таласъмите от Вашингтон, е част от фронта за обща борба. Ние се обявяваме за многополярен свят, който ще ни позволи да си останем хора”.
Основното искане на борците за свобода е ликвидиране на монопола на САЩ. Съгласно общото мнение, Вашингтон и водещите европейски държави са създали тази система, за да могат да изсмукват ресурсите от другите страни. Един процент от населението на планетата управлява света, което обективно пречи за нормалното развитие на незападните икономики. А без нормална икономическа база за истински суверенитет е безсмислено да се говори. Важното е, че присъстващите чуха историята на всеки представител, изказал се за самоопределение на своя регион. Те можаха да чуят отговора на въпроса: защо тези народи водят борба за независимост. По резултатите на конференцията всички участници подписаха резолюция, в която е представено не само тяхното виждане за случващото се, но и се представи изход от ситуацията. Тази резолюция беше изпратена за разглеждане в ООН за заседанието на Генералната Асамблея. Участниците в конгреса се договориха да създадат работна група. Нейните задачи ще се определят след като ООН отговори на подписаната резолюция. Бързият отговор на поканата на инициаторите на конференцията в не малка степен беше обусловен от това, че намиращите се под американски диктат народи виждат в русия нов център на силите, при това нашата страна е постоянен член на най-влиятелния орган на световната организация – Съвета за безопасност при ООН. Макар, че да се говори, че РФ е готова да оглави световната антиамериканска борба, без съмнение е преждевременно.
За сега Русия само опипва почвата. Но само по себе си е много важно, че конгресът на борците за свобода се състоя именно в нашата страна.
С В Христенко
От редакцията на сайта на ВКПБ. Членството на РФ в СС на ООН не попречи по нейно време да се приемат агресивни резолюции, откриващи пътя към поробването на Ирак и Либия от американския империализъм. Истински приятел и защитник на всички угнетени народи, борещи се за правото на самоопределение, беше Съветския Съюз. И Русия ще може достойно да поеме щафетата на СССР само след ликвидирането на диктатурата на буржоазията, диктатурата на капитала по революционен път.
превод Милчо Александров
