ВАДИМ ПРАВДОЛЮБОВ
Една от любимите дрънканици на антикомунистите е, че „социализмът и СССР рухнали без съпротивата на съветските граждани”. Наистина ли беше така? Разбира се не. Напротив, работниците на Съветския Съюз геройски се бореха против враговете си, за да не им надянат ярема на наемното робство. За съжаление , враговете им тогава се оказаха по-силни. В тази статия подробно ще се разгледат фактите за борбата на съветските работници в периода 1950-1970 години. След смъртта на Сталин към властта в СССР успяха да се промъкнат ревизионистите. Бъдещи кариеристи и бюрократи, те бяха крайно недоволни от тези ограничения, които им наложи социалистическата система: тя не им позволяваше, както в капиталистическите страни, спокойно да изсмукват цялата пот от трудещите се, да ги ограбват, трупайки многомилионни и многомилиардни състояния. Социализмът не позволяваше на хрушчовци спокойно да експлоатират трудещите се и да дебелеят за тяхна сметка. Защото диктатурата на пролетариата в СССР е власт на работниците, която им служеше за тяхното благополучие. Социализмът в сталинския СССР е строй, предоставящ всичките блага на трудещите се, в него нямаше място за експлоатация на човек от човека. И ревизионистите-хрушчовци не можеха да се примирят с това. Заемайки високите постове, те подмениха масово съветските кадри, „защитавайки” властта от комунистите, от верните на пролетариата и тяхното дело. По този начин ревизионистите успяха до XX конгрес на КПСС да получат почти пълна монополна власт в СССР, което им позволи след това на практика да ликвидират диктатурата на пролетариата в СССР и да проведат буржоазни реформи. Освен това, по различни начини свалиха просталинските правителства в социалистическите страни и поставиха подобни на тях. Така,че ударът беше не само в СССР но и в международен мащаб. Но пролетариатът на Съветския Съюз не се примири със загубата на властта. Закален в революциите, в боевете на Гражданската и Великата Отечествена войни, той продължи да се бори за по-добър живот. В отговор на XX конгрес на КПСС в Тбилиси се надигна народно въстание. Десетки хиляди свободолюбиви съветски хора, работници и студенти, ветерани от войната, комунисти и комсомолци поискаха оставката на хрушчовските банди и да се сформира ново правителство, вярно на делото на комунизма и бяха готови да се борят за това. Ревизионистите открито показаха отношението си към трудещите се като им изпратиха танкове да ги газят и ги разстрелваха с картечници. Стотици хора бяха убити, ранени, арестувани. От спомените на един от очевидците на тези събития се разбра: „Демонстрантите стигнаха до сградата за връзка, разположена в близост до Министерския съвет и многохилядната тълпа се изправи против него. В сградата за връзка имаше въоръжена охрана… В инициативната група възникна желание да изпрати телеграма до Молотов. От тълпата се отделиха четири човека – двама юноши и две девойки, отидоха при охраната. Хванаха ги, извиха им ръцете и ги заведоха в сградата. Не биваше да правят това. Тълпата се прехвърли през улицата за да им се притече на помощ… И от прозорците на сградата за връзка започнаха да стрелят с картечници. По нататъшната картина ме преследва цял живот. Наоколо започнаха да падат хора. През първите минути те някак си падаха мълчаливо, аз не чух никакви викове, само ехтежа на картечниците. Изведнъж една от картечниците пренесе огъня в огромен план, срещу сградата за връзка, тя и сега е още там. По дърветата естествено се бяха качили момчета. Мъртвите деца започнаха да падат от дърветата, като презрели ябълки. И тук вече мълчанието на тълпата се прекъсна, многохилядни вопли се разнесоха от нея. Всички започнаха да се крият кой къде намери, но картечниците продължаваха да покосяват бягащите хора. До мен беше синът на директора на училището, мой връстник, който падна убит. Видях пред себе си малък паметник на писателя Егнат Ниношвили. Застанах зад гърба на писателя който ме предпази от куршумите, които се забиваха в главата и гърдите му. След това, когато картечарят пренесе огъня в дясно, аз избягах в дъното на площада. По пътя към дома аз видях, как танковете газят тълпата на моста на реката. В средата на моста се извиваше тълпата, а от двете и страни я притискаха танкове. Обезумелите хора се хвърляха от огромната височина в нощната река. През тази нощ загинаха около осемстотин демонстранти. Труповете на загиналите, главно юноши и девойки, три дни след това ги вадеха надолу по течението на река Кура. Други бяха извадени в Азербайджан”.
Можем да отбележим също протестите в Темиртау през 1959 година, където строителите-комсомолци се противопоставиха на хрушчовската власт за лошите условия на труд и където в процеса на потушаването ревизионистите убиха 11 човека. Свикнали на достойно отношение от своята работническо-селска власт съветският човек не можа да изтърпи нарушаването на правото му на господар на Съветската страна. Показателни са събитията в Мур, Краснодар и някои други градове през 1961 година, когато се оказа, че не от политическите произшествия, по днешните представи, се извършваха въстания против политиката и произвола на хрушчовската власт. Недоволството и готовността за действия от съветските граждани бяха много силни, достатъчен беше и най-малкия повод за раздвижване на масите: свикналите със свободата е трудно да поставиш на колене. Съпротивата срещу хрушчовския ревизионизъм не винаги беше стихийна. Така например, през 1961 година КГБ откри 47 нелегални организации, а през 1962 година техния брой нарасна на 60. Общият брой на противниците на властта нарасна през 1962 година 2-3 пъти. Едно от най-ярките прояви на борба на съветския пролетариат против престъпния хрушчовски режим беше Новочеркаското въстание през 1962 година, което беше способно, в случай на победа на въстаналите, да прерасне в социалистическа революция из цялата страна. От документите на КГБ, по същите причини и в същото време се проведоха протести в Рига, Киев, Челябинск, призиви за стачки имаше в Иванов, Магнитогорск, Владимирска област, Тамбов, Донецк. Причина за тях бяха пазарните буржоазни реформи, провеждани от ревизионистичния режим на Хрушчов: унищожаването на социалистическото селско стопанство, вдигането на цените на маслото и месото, понижаване на работните заплати. Пролетариите не можаха да изтърпят това, не за това се бореха те – воюваха, строиха за да се върне отново капиталистическото робство. Събитията в Новочеркаск са описани много подробно в книгата „Новочеркаск 1962. Как беше”, с която можете да се запознаете в библиотеката на сайта на ВКПБ ((http://vkpb.ru/ index.php/biblioteka). Лесно могат да се разберат настроенията и възгледите на въстаналите работници, например от една листовка,която се разпространявала по време на тези събития: „За варосаните ленинци. Вие критикувате Сталин, който изпратихте в гроба, отстранихте неговото ръководство, но те не забравяха да снижават редовно цените през април. А Хрушчов всяка година вдига цените, намалява заплатите на работниците, неволно възниква въпросът – кой е бил враг на народа и кой е. Вие сте лъжци и лицемери, жадуващи за власт псета,угнетители на народа. Към какво се стремите вие? Сталин и неговите съратници последователно вървяха и ни водеха към комунизма, без да се интересуват от щуротиите на капитала, без да ни показват пръсти, като вас, лъжци такива”.
Както и преди, хрушчовци активно използваха армията против работниците, но тук нещата не преминаха така гладко. Например, заместник командващият Северо-Кавказкия военен окръг генерал-лейтенант Матвей Шапошников отказва да изпълни заповедта да атакува с танкове въстаналите съветски пролетарии с думите: „Не виждам пред себе си такъв противник, който налага да бъде атакуван с нашите танкове”, в последствие се опитал да разпространи информация за тези събития, за което изпаднал в немилост от хрушчово-брежневския режим, от разправа го спасява само славата му на генерал от Великата Отечествена война. Между другото, офицерите и особено войниците и по-рано, се е случвало, да не изпълняват заповедите на хрушчовци, като не искаха да стрелят в народните маси, в които са се клели да им служат и които са били длъжни да защитават. В резултат на потушаването на работническото въстание в Новочеркаск от силите на хрушчовския режим много работници геройски загинаха, други бяха ранени, бяха арестувани, бяха хвърлени в затвора. В по-малки мащаби протести имаше до края на 1960 година. Например, в азербайджанския град Сумгаит през 1963 година работниците отпразнуваха годишнината от Великата Октомврийска социалистическа революция напълно революционно. На демонстрацията по случай великия празник трудещите са носили портрети на Сталин. В хода на демонстрацията работниците от тръбопрокатния завод се отделили от основната празнична колона и тръгнали из центъра на града. Сумгаитските работници издигнали огромно изображение на Сталин и влезли в противоборство с ревизионистичната власт. Пролетариите от Сумгаит завладяват трибуната, където в същото време се намирали местните хрушчовски партийни ръководители и свалили портрета на Хрушчов от фасадата на Двореца на културата. Въстаналите работници издигнали както икономически искания ( против повишаването на цените и нарушаването на снабдяването на града), така и политически искания ( като свалянето на хрушчовската власт). Милицията употребила палки, но нейните сили не стигнали да спрат работническия протест. Едва след като тя получила подкрепа от милицията на Баку успели га го потушат. Подобни събития охлаждат ревизионистката реставрация на капитализма. Те разбраха, че по нататъшното провеждане на техните реакционни реформи в същите темпове ще доведат рано или късно до свалянето на режимът им, което наложи да забавят реформите си и да сменят Хрушчов с Брежнев, новият лидер на съветските ревизионисти. През втората половина на 60-те години все още се правеха опити за борба с хрушчово-брежневския режим в СССР. Създаваха се различни кръжоци и организации, като например „Работническо-селската революционна партия на комунистите” в град Балакле Харковска област през 1964 година ( тя дори се опита да осъществи връзка с маоистки Китай), „Революционна социалистическа партия на Съветския Съюз” през 1965-1967 години и „Съюз за борба с ревизионизма” през 1968 година и т.н.т. Тези организации бяха крайно малочислени и тяхната дейност беше пресечена много лесно от КГБ. Но и това не спира борците против реставрацията на капитализма. В средата на 1970-те години в Куйбишев е организиран кръжок „Работнически център” от работниците на завод Маслеников. Този кръжок успява да организира няколко стачки и действа до началото на 80-те години. Така че, господа антикомунисти, не е вярно, че всички от работническата класа са отстъпили без съпротива в суровия бой с ревизионистите. Вие господа, ни докарахте капиталистическото робство. Но пролетариатът на Русия и в другите държави ще счупи и захвърли оковите си. Ние, комунистите-болшевики, след победата на новата пролетарска революция, не трябва да допускаме никога такава ситуация, при която до властта да се промъкват враговете на работническата класа, враговете на делото на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин, делото на комунизма. Вечна слава на работниците – герои в революционната борба за комунизъм! Да живее бъдещата революция!
в-к „Революция” превод Милчо Александров
