МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ на ЦКРК на БКП
В навечерието сме на избори за буржоазни кметове и общински съветници, които ще се проведат на 25 октомври 2015 година в страната.
Както стана известно на Българската комунистическа партия отново и беше отказана регистрация. Този път по наша вина, защото организационните работници изобщо и редовите комунисти не проявиха необходимата настоятелност. Отказът за регистрация от миналия път (нали си спомняте-беше обявено, че на БКП не и достигат два подписа, въпреки многократно с хиляди представени такива) явно е оказал своето негативно влияние върху тях. И все пак, когато става въпрос за изпълнението на взето решение от ПБ (особено когато става въпрос за комунисти, които са обявили, че за техен фундамент е положен болшевизма) то не може да не бъде изпълнено. Това показва, че за болшевизацията на партията има още много какво да се желае. Не е достатъчно само да имаме болшевишки Устав и Програма. Необходим е болшевишки подход при решаване на задачите, т.е. с революционен размах и деловитост. С неудоволствие констатирам, а и беше установено, че подходът на комунистите беше стихиен по места. Стихията е характерна за т.н. пазар – но е абсолютно вредна за Комунистическата партия. Никой не може да ми възрази, че не може да събере поне 26 подписа. Само неговите близки роднини са повече. А симпатизантите? А отвратените от днешната компрадорско-империалистическа, буржоазна действителност? Така, че да се съберат 52 подписа от всеки не представлява никаква трудност. Особено при днешната отвратителна действителност. И въпросът със самата подписка не е най-важната част от партийната работа. По-важното за нас е разговорът с хората по този повод. Да разберат, че БКП съществува, а на тези бедни наемници които не знаят какво представлява – да им се обясни, че това е тяхната партия. Ние прекрасно разбираме, че империалистите могат да допуснат до властта в РБ всяка партия, с изключение на БКП. Е добре, а ние до кога ще оказваме такъв хилав отпор?
Има комунистически болшевишки партии като ВКПБ, които изобщо отричат пътя на участие в каквито и да са буржоазни избори – те признават само един път. По принцип това поведение е правилно. Но ударът по комунистическото движение в България беше много по-силен. Ако ВКПБ се изгражда на територията на бившия СССР и тогава множеството партии всяка от които е с брой на партийните членове като на нашата, то ще се получи доста внушителна маса от партийни бойци. Ако ние сега, в този момент, възприемем този курс – означава много скоро да останем без хора. Колкото и да ни харесва пътят на отказ от участие от буржоазни избори, точно сега не можем да си го позволим. Поне до тогава, до като не станем основна, влиятелна и внушителна сила на наемните работници от града и селото, на пролетарската интелигенция.
Ние разбираме прекрасно, че с придобивките които ще получи народът, благодарение на нашето участие в буржоазната власт, животът му няма да стане по-добър, както при социализма – но ще се облекчи. Тук наистина става въпрос за козметика на капитализма, но на народа ще се даде глътка въздух, а за комунистите по-добри условия за водене на политическа дейност. Дейност, която ще мобилизира трудещите се, ще припознаят БКП като своя, ще се утвърди класовият профсъюз и тогава ще прибегнем до реализирането на IV раздел от нашата програма. Или казано по друг начин за нас участието в буржоазните избори не е цел, а въпрос на тактика. Трябва да признаем пред нас и пред народа, че сме твърде далече от тази ситуация, която иначе ние трябва да предизвикаме. За това на нас ни се налага, въпреки съпротивата на империалистическите лакеи, да водим борбата със силите с които разполагаме. Но със сегашното състояние на дисциплината в Партията нещата няма да се променят. Наистина новото ръководство работи в тази насока, но докато този основополагащ темел не стане факт, за никакви успехи в партийната работа не можем да мечтаем. Ако буржоазията, независимо дали е империалистическа, компрадорска, националистическа или фашистка е силна с парите си, то ние сме силни с нашата непреклонна увереност в победата на социализма, с връзките си с широките народни маси, на чиято подкрепа ще разчитаме и за в бъдеще, но най-вече с желязната си дисциплина, която най – накрая трябва да наложим в Партията.
Питат ме: „а няма ли някои, или преобладаващото мнозинство, от участващите в буржоазното управление да бъдат разложени и да започнат да работят в интерес на буржоазията”?
Вероятно ще има и такива. Но за каква болшевишка партия говорим ако не сме способни да чистим редовете си от случайни елементи, независимо от техните лични качества.
Съществува някакъв си Крум Захариев, който някога се въртеше покрай Партията и беше изхвърлен от нея като подлец, и сребролюбец. Същият този тип, явно с помощта на покровители, постоянно злепоставя БКП, като се представя за „вожд на Партията и народа”, независимо от факта, че представлява само себе си и своите користни стремежи. Че това е така – няма никакво съмнение. И всичко би останало в полза на хумора и забавата, ако този тип не нанасяше подла вреда на БКП. Ако ние възприемем курс за неучастие в буржоазни избори, тази персона или някоя друга, ще използва празната ниша да карикатури и злепоставя Партията. От него и такива като него има кой да се възползва. Ето защо ние сме принудени да участваме, за да показваме на народа истинската БКП.
Много наши другари се оплакват, че при събирането на подписи в подписката на БКП, значителен брой хора се отказват защото трябва да запишат ЕГН –то си в нея.
Разбира се, това ограничение е измислено за гарантиране на корпоративния вот. Много работници и служители не знаят, че са подписали подписка за партия удобна на техните работодатели. Но и да знаят, едва ли биха ги осъдили – защото работодателят може да загуби някоя хилядарка, която ще си върне многократно от другите негови другари, но той сигурно ще загуби работата си и едва ли ще намери друга, защото ще влезе в корпоративните списъци с гриф – нежелан. И тогава пред него има само един път – чужбина. Не са много хората, които са способни да водят такава неравна война. А за партия като нашата се предлагат провокатори, които след като се подпишат в подписката – правят възражения до ГРАО и съдят БКП за злоупотреба с лични данни, като че ли този който събира данните в подписката е ясновидец, при което провокатора си докарва някой лев и постига онзи ефект на очерняне на Партията за което определени кръгове на империализма плащат скъпо и прескъпо. Ето защо трябва да разясняваме на народните маси, че единственият път за премахване на този гнил в основата си избирателен закон е подкрепата на БКП. Че нашата Партия по определение и същност е възникнала да се бори за тяхната власт, за техните интереси, а не да злоупотребява с личните им данни. Само тя може да премахне такива положения, които ограничават правото им на свободен избор и подкрепа.
Прави са и тези които смятат, че само с приемливи закони комунистите не могат да вземат управлението на страната. Питам, а 26 години малко ли са да се разбере, че компрадорите превърнаха България в територия на роби и дегенерати? Нима преобладаващата част от народа не знае, кой е водил страната към разцвет и кой е способен да я извади отново от блатото на капитализма и империализма? Мисля, че се досеща. Само, че едната досетливост не означава нищо. Докато българският работник, бедният селянин и народният интелигент не припознаят БКП за своя класова опора в политическата им борба за власт, не утвърди класовия профсъюз и не предприемат решителни действия срещу буржоазната измет, нарекла се „политически елит” – нищо добро не ги очаква. А тези които освен капитализма не виждат друга алтернатива, като социалистическата, очаквам да получат по-голям самар по отъпкания път към блатото на робството.
Добре е, че все още се намират будни млади хора, които, макар и малко, обучаваме и организираме за борба за нов живот, „за светлото бъдеще”. Но за сериозна борба само щаб не е достатъчен. Остатъците от работническата класа, съвместно с него трябва да изградят и фронта и здравия тил. Това е задачата, която поставя пред нас робската ни действителност. Или ние всички ще я решим, или ни очаква нерадостно бъдеще. Другите решения се оказаха грешни.
Убеден съм, че на българския работник, селянин и интелигент е присъщ здравият разум, ще съумеят да прогонят класовия нихилизъм, ще се обърнат с лице към своята Българската комунистическа партия и ще решат задачата, която живота неумолимо поставя пред нас!
София-14септември2015 година
