СЪВРЕМЕННИТЕ БУРЖОАЗНИ И РЕВИЗИОНИСТИЧНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ – ОПИТ ЗА УВЕКОВЕЧАВАНЕ НА КАПИТАЛИЗМА

Вл. Цеков

Продължение от бр. 9

В този брой ще се спра, макар не най-подробно, на теорията за „Социалното пазарно стопанство”. Тази теория е любима на всякакъв род перестройчици, социалдемократи и социалисти, в това число и на нашите. И тя, както останалите подобни теории, води началото си от 50-те, 60-те години на миналия век. Нейна родина е Германия. Това е типична неолиберална теория. Понятието „социално пазарно стопанство” се употребява за първи път от тогавашния канцлер на ГФР Конрад Аденауер. По-късно то добива широко разпространение. Когато попитали западногерманския икономист Рюстов защо социално, а не свободно пазарно стопанство, той отговорил: защото звучи по-добре. Може би това е единственото основание за разпространението на тази тавтология, тъй като всяко стопанство, в това число и пазарното, е в края на краищата, обществено, т.е. социално стопанство. Неолибералите в ГФР обаче искат да противопоставят своето „социално пазарно стопанство” на социализма. Целта на тази теория е да замаскира господството на държавно-монополистичния капитализъм. На държавата се приписва качеството на безпристрастен арбитър, който уж стои над класите, трябва да пази капиталистическата собственост и да съблюдава правилата на конкуренцията. Тази теория обявява профсъюзите за най-опасния монопол. В резултат на задълбочаващата се икономическа криза през втората половина на миналия век, теорията за „Социалното пазарно стопанство” се появява в нов вариант, но пак като неолиберална теория. Нейното име този път е теория за „Формираното общество”. Неин идеолог е канцлерът на ГФР по това време, наречен „баща на Западногерманското икономическо чудо” Лудвиг Ерхард. В основата на теорията е идеята за широката намеса на държавата в живота на хората, за програмиране на политиката, икономиката и културата. Критиката на демократичните сили определя тази теория като опит да се възстановят под обновена форма старите хитлерофашистки порядки. Привържениците на теорията за „Формираното общество” обявяват капитализма за общество, в което интересите на всички слоеве и класи са подчинени на една общонародна цел.

  Която и теория да вземем от описаните по-горе и от тези описани в предишните броеве на вестника, от където и да ги погледнем, всички се свеждат до едно – отричане на теорията и практиката на марксизма-ленинизма. Отрича се теорията за класите и класовата борба, отрича се теорията за социалистическата революция, отрича се теорията за „Диктатурата на пролетариата”, в крайна сметка се отрича и социализма като обществено-икономическа формация, възвеличава се капитализма като строй, който постепенно ще се самоизлекува от своите недъзи, като вечен обществен строй. Целта е да се обезвери работническата класа, да се отклони от класовата борба, от провеждането на социалистическа революция, от завземането на политическата власт и установяването на диктатура на пролетариата, от строителството на социализма и комунизма. Съюзник за осъществяването на тази цел буржоазията намира в лицето на ревизионисти и опортюнисти, на социалдемократи и социалисти. Комунистите, както казва Ленин, са революционери, а всичката тази паплач не отива по-далеч от някакви козметични реформи на капитализма, които всъщност не само, че не го променят, не премахват неговите недъзи, но ги задълбочават. Има още много подобни на разгледаните до тук теории, но и те както тези са опит за увековечаване на капитализма.

край