Отбеляза се исторически значимата за България дата 22 септември – ден на независимостта на държавата. Казаха се много думи от общественици и учени за значението на този акт за нововъзродената държава на българите; медиите излъчиха тържествата по този случай.
Казаха се думи, характеризиращи мащаба на събитието. Видя се значително присъствие на българи и гости. Обаче прозвуча изказване на обикновена българка, че присъстват само официални лица – няма ги младежите, децата.
На другия ден – 23 септември, е годишнината на друго събитие – първото в света антифашистко въстание. По данни на Съюзническата контролна комисия при потушаването на това въстание са убити 30 000 българи. По райони в страната се разказват легенди за боевете и героизма на борците за социална справедливост, а в европейския печат властващите в България се рисуват с венец от човешки черепи. Официалната власт не спомена нито дума за това народно събитие, да не говорим за почитане на жертвите и участниците. Това обстоятелство показва разрива между сегашната „демократична” власт и народа.
Изявлението на официалните фактори, че българският народ бил единен, е дълбоко невярно и фалшиво. Може ли да бъде единен народ, когато едни живеят с 200 лева на месец, а друг печели 200 хиляди – колко ли трябва да е умен и инициативен?! Социалното неравенство е ужасяващо – надхвърля стотици пъти разлика. С такова противопоставяне няма как България да тръгне напред.
РД
