Както нацистите вкарваха затворниците от концентрационните лагери в газовите камери под предлог, че ще има баня и дезинфекция. Приблизително същото, в началото на 80-те, направиха фашистите в Чили, когато нахлуха и изгониха работниците по стадионите – „за да проверят регистрацията на жилищата им“ или „за масовата ваксинация срещу треска“. Разликата беше, че труповете излизаха от газовите камери – защото беше необходимо да се „изхвърли отпадъчния материал“, тоест робите, които вече не бяха в състояние да работят, или да прикрият следите си от престъпленията в края на войната. А от стадионите „Пиночет“ изпращаше чилийските работници в трудовите концентрационни лагери, тоест на робски труд в медните мини, и другите предприятия на монополите от САЩ и държавно-капиталистическият елит на Чили получиха колосални печалби от труда на затворниците.
Дали сегашната световна буржоазия не се движи натам, започвайки кампанията с така наречения „Коронавирус“? Събитията показват, че се движи в тази посока.
Финансовият капитал навсякъде преминава към фашистката форма на своята диктатура. Чрез нея той се опитва да излезе от поредицата кризи, всяка от които е по-тежка и по-дълга от предишната. И всеки път преди такава криза се открива, че са произведени твърде много стоки, много повече от това, което може да бъде продадено, тоест продадено за пари.
Но стоките не могат да бъдат реализирани не защото всички потребности на обществото са задоволени в изобилие. Напротив, по-голямата част от населението, преди всичко пролетариатът, не може напълно да задоволи дори най-спешните си нужди.
По време на криза има много стоки, но цените за тях не падат, тъй като монополите имат способността да ги поддържат на високо ниво. Вече не е необходимо монополистите да давят излишните си стоки в морето или да ги изгарят в пещи. Можете например да обявите световна епидемия и да постигнете принудителна продажба на излишни стоки и то не само на обичайните цени, но на завишени – спекулативни.
В същото време голям брой предприятия затварят или намаляват производството. Дребната и средна буржоазия масово се разорява и пролетаризира. Безработицата достига огромни размери, заплатите на работниците падат под биологичната нужда за възпроизводството на труда. Масите на работещите хора изпадат в крайна бедност и гладно съществуване.
По време на криза значителна част от производителните сили на обществото не се използват, те са пасивни. Съществуващото обикновено се събаря, унищожава, сякаш вече е ненужно (за капиталистите, а не за хората!). В същото време се случва колосално ограбване и унищожаване на производителните сили.
Времето минава и стоките постепенно намират продажба, те се разпродават малко – по малко. Тогава кризата отстъпва място на депресията, т.е. нещо като полузападнало състояние на капиталистическата икономика, което постепенно оживява. Започва бавен растеж на производството. Постепенно тези предприятия, които са спрели да работят, се възраждат. Налице е обновяване на основния капитал, предприятията по някакъв начин са оборудвани с ново оборудване, което им позволява да получават високи печалби дори при продажба на стоки на относително ниски цени.
След депресията следва известно оживление, което трябва да премине във възход на производството. Но в кризите от ерата на империализма, и особено през последните години, съживяването отдавна вече не се е превърнало във възход („икономически растеж“), а от време на време се разпада в криза. Производството обаче все още се увеличава малко. В същото време, след много кратко време, отново се разкрива, че са произведени твърде много стоки, за които има огромно (реално!) търсене от работническите маси, но няма достатъчно ефективно търсене, тъй като работническата класа и целият трудов народ нямат пари да купят всичко, което им е необходимо. Това означава, че продажбата на стоки отново спира и отново избухва тежка криза.
Световният капитал се опитва да отложи смъртта си и да се измъкне от продължителната и задълбочаваща се криза. За целта той използва всички методи и техники, които можем и не можем да си представим, включително организирането на световни епидемии, няма значение, дали са създадени с помощта на медиите и държавния апарат или с помощта на реална биологична инфекция за заразяване на масите.
Но основното е, че капиталът вижда нарастването на революционното движение в света и предприема всички мерки за отслабване, забавяне и на места задушаване на това движение на пролетариата и други потиснати трудещи се хора. Политиката на въоръжен, тотален и общ терор е най-подходяща за тази цел.
За тази политика е необходимо да се разделя работническата класа не само в съседните държави, но и в рамките на собствената им държава. Всички работници не могат да бъдат вкарани наведнъж в концентрационен лагер. Но могат да бъдат изолирани, под някакъв предлог, една четвърт от една четвърт, една област от една област, един град от един град, една област от един регион. Дори магазин от магазин или предприятие от друго предприятие. Защото буржоазията не може да убие две птици с един камък наведнъж, за това: под предлог от коронавирус, вкарва работниците в изолирани резервати, отделя ги един от друг и въвежда пълния режим на концентрационния лагер в тези резервати – също под крясъците за борба с грипната епидемия.
Ползата е двойна: ще се получи физическо отслабване на организираността на пролетариата, неговото разделяне на малки групи под денонощна затворническа охрана, ще се получи колосално спестяване на променлив капитал, където на затворените роби ще трябва да им се дава само оскъдна храна и някакъв вид нощувка.
Именно тези цели преследва буржоазията, когато преминава към фашистката диктатура: борбата срещу революцията и получаването на максимална печалба. За всичко това работната „зона“ и трудовият концентрационен лагер са по-подходящи от всяка друга форма на капиталистическо потисничество. Наемното капиталистическо робство, е направило обрат в своето развитие, до края на империалистическата ера се превръща в робство от смесен тип, когато работникът не е свободен както икономически, така и лично. Тоест класовото антагонистично общество с цел самосъхранение използва всички видове робство, съществували в историята, включително аналози на древната му форма. Нещата се движат към това, защото новата криза довежда нуждата и отчаянието на работещите маси до последната граница, когато пред лицето на революцията, на буржоазията не и́ остава нищо друго освен тотална фашистка измама, терор, война и надпревара във въоръжаването. За да запази паразитното си съществуване, своите фабрики, банки, заводи, земи, находища, световната буржоазия се опитва да изплува за сметка на още по-голямо поробване и експлоатация на работническата класа и другите трудещи се.
Но това не са всички причини за прехода към фашизъм. Финансовият капитал търси изход от кризата във войни. За да подготвят по-добре войната за преразпределение на пазарите, империалистите трябва да имат „силен тил“, където революционните организации са унищожени и отслабени, където работническата класа е разделена, сплашена и заблудена от силата на държавата и фашистките медии. За това, в допълнение към традиционните затвори, за полицията и фашистите, е много подходяща операцията – „Коронавирус“ (както по-рано, през 2003 г. – „птичи грип“, през 2009 г.- „свински грип“, през 2014 г.-„треска Ебола “)- всички те“ придружаваха „световните икономически кризи.
В тази операция международният фашизъм разчита не само да затваря границите на държавите и да изтрива краката си върху остатъците от свободата на движение и други човешки права и свободи, но и да настрои един народ срещу друг, работниците от една държава срещу работниците от друга държава. Историята показва, че подобно подстрекаване много помага на експлоататорите да се мобилизират, да подготвят армията за агресия и да поддържат морала на тази армия на върха. Така е било преди завоевателните кампании на Наполеон, така е било и преди Кримската война, така е било и преди руско-турските войни за проливите и френско-пруската война. Такъв беше случаят преди Първата световна война, когато френските трудещи се бяха обучавани от своята „собствена“ буржоазия, наред с другото, че всички германци са мръсни свине, а домовете им са разпространители на зарази и нямат култура, а германските кадети и капиталисти уверяват, че френските работници, в по-голямата си част са- наследствени сифилистици и хомосексуалисти.
Освен това при условията на непреодолима криза всички договори стават невалидни, включително и трудовите договори. Тоест, страните по тях може да не изпълняват задълженията си (например, задължението да се изплащат заплати на работниците) и няма да носят никаква отговорност за това. Недоволните работници могат, разбира се, да се обърнат към съда, но съдилищата са буржоазни, а законите в буржоазната държава също са буржоазни. И точките за непреодолимата криза (обстоятелства или действия на „непреодолимата криза“) са директно изложени в тях. Капиталистите, извинявайте, нямат нищо общо – „коронавирусът“ е виновен! От него и поискайте заплатата си!
„След като си подсигури обяда“, буржоазната държава поробва работниците, ограбени от капиталистите, като ги заключва и използва въоръжената си сила за поставяне на работниците под обикновен, домашен или „медицински“ арест – също под претекст “ за борба с епидемията ”, като им се забранява да се събират заедно на обществени места (повече от 100 души или повече от 50, няма значение). Но всъщност, така че гладуващите работници да не могат да се организират и да излязат на масов протест срещу наглия обир, локаутите и фашизма.
Докога ще продължи търпението на пролетариата? Не за дълго, предполагам. Първо, гладът не е леля, и второ, буржоазията грубо е нарушила основите на самото човешко съществуване на десетки милиони работници, тоест корените на класовите интереси. Работниците, въпреки че са под влиянието на буржоазията, спонтанно гравитират и са привлечени от социализма. Това означава, че социалистическата теория определя причините за бедствията на работническата класа по-дълбоко и най-вярно, и следователно работниците я усвояват добре. Тъй като интересите на буржоазията и пролетариата категорично си противоречат, и тъй като днес, използвайки примера на фашистката „коронавирусна“ кампания, пролетариатът се учи и помъдрява много по-бързо от вчера, той ще разбере много по-бързо, че няма изход за него без социална революция.
М Иванов „Рабочий путь”;(със съкращения)-превод Милчо Александров
