Скъпи другари!
Отрядите на ОНС и ОЖС със съюзниците продължават да постигат по-нататъшни важни военни успехи в борбата против ИД. За 33 дни успяха напълно да освободят град Хесича в североизточна Сирия и поканиха гражданите да се върнат. Заедно с отрядите «Буркан ал Фират» («Вулкана на Евфрат») ОНС и ОЖС успяха да превземат град Саррин, разположен на югозапад от Кобане на река Ефрат, което е важен стратегически успех. След тези важни успехи на революционните сили в Западен Кюрдистан бяха проведени успешни военни действия по закрепването на тези победи.
Според съобщения на правителството на САЩ, през изминалата година ИД беше изтласкана от територия от над 15 хил. квадратни километра в северна Сирия. Предполага се, че ИД още контролира около 110 километра от границата между Сирия и Турция. До изгонването на фашистите от Кобане те контролираха почти 300 километра. Според собствени съобщения сирийско-кюрдските Отряди за народна самоотбрана (ОНС) рекрутираха хиляди нови бойци, както се твърди, броят им се увеличи с 5 хил. до 40 хил.
Военните териториални придобивки, политическите успехи на революцията в Рожава и растящата международна солидарност, а също и успехът на ДПН на изборите поставиха правителството на Ердоган в отбранителна позиция. Натискът над него във вътрешната и външната политика нараства. От края на юни то рязко изостри реакционната си, дълбоко антинародна линия на потушаване на кюрдското освободително движение и революционните сили в Турция и предприе промяна в тактиката.
С огромна болка и неизмерим гняв на 20 юли сутринта узнахме, че 300 млади активисти станаха цел на фашистка терористична атака на ИД в пограничния град Суруч, при явно съучастие на турската държава. Младите доброволци от Социалистическата младежка федерация (СМФ) искаха да се занимават със строителни работи в Кобане, особено в интереса на децата. Все по-пряко нападенията се насочват срещу международното революционно движение и особено възстановяването на Кобане като част от «закрепване на победата».
Незабавно в много европейски градове се разгърна широко движение на протест и солидарност, в което важна роля играят организациите на ИКОР в Западна Европа, в тясно практическо сътрудничество с нашата организация член КДО-Е.
Под прикритието на мними действия срещу фашистките банди на ИД и „борбата срещу тероризма“ турските сили за сигурност и военните действат против турските и кюрдските революционни и демократични движения в цяла Турция: във вълната от арести бяха арестувани 162 души за връзки с ИД и движението Гюлен (Хизмет), но същевременно – 872 кюрди и революционери. Голяма демонстрация за мир и солидарност в Истамбул, подготвена от ДПН, профсъюзната федерация КРПС и други организации, беше забранена; навсякъде полицията нападаше демонстрантите, използвайки водни оръдия, сълзотворен газ и палки. Семействата на младите жертви на клането в Суруч можаха да ги погребат само нощем и под голям натиск. Почти 100 кюрдски и леви сайтове в Турция бяха изключени. Предвид такива действия активистите за правата на човека се спомнят «оловните времена» 1980—1990-те, когато стотици бяха убити в антибунтовнически операции. Мирните преговори на правителството с ППК бяха рязко прекъснати. Изтребители Ф-16 атакуват укрития на ППК в Северен Кюрдистан и северната иракска планина Кандил. След тази агресия примирието с турската армия, едностранно обявено от ППК преди две години, де факто беше обявено за прекратено. В своя декларация изпълнителният съвет на СОК (Съюз на общините на Кюрдистан) се обърна към самата същност на вътрешната ситуация в Турция: «Заради удържането на властта ПСР и Ердоган жертват населението». Затова Висшата избирателна комисия обяви нови избори на 1 ноември 2015 г., на които ПСР възнамерява да получи повече от 50 % и иска да притисне ДПН под 10 %.
Водят се по-нататъшни политически и военни приготовления за създаване от Турция на «буферна зона», обхващаща областите от Аазаз до Джераблус и на юг до околностите на Алепо, за да предотвратят обединението на трите кюрдски кантони Африн, Кобане и Джизире. По този въпрос има сериозни разногласия. Представителят на Държавния департамент на САЩ каза, че целта трябва да бъде изгонването на ИД. Той изясни тактическите противоречия с Турция: «Ние постигнахме съглашение с Турция, че тя няма да атакува [кюрдските отряди] и ние също не сме съгласни на това». САЩ проведат двойна тактика: на тях им трябват кюрди в борбата против ИД, но те са против обединяването на трите кюрдски кантона в Рожава.
Обаче очевидно е че Ердоган води рискована игра. Независимо от реакционната и социал-шовинистична пропаганда, съпротивата не е сломена. Провеждат се постоянни демонстрации и протести с масов характер, поддържани от широки демократични алианси.
Скъпи другари!
Ситуацията в Близкия Изток и в Турция изисква нашето особено внимание и решимост. На 15 юли 2015 г. писах в интервю по този повод: «Главният интерес на новоимпериалистическа Турция е да сложи край на кюрдския стремеж към свобода в Западен Кюрдистан и Рожава, да свалят режима на Асад и да разшири ролята си като регионална държава. Президентът Ердоган се закле никога да не допусне създаване на нова кюрдска държава на границата на Турция». Като част от световния революционен процес кюрдската освободителна борба заслужава нашата безусловна поддръжка.
Щефан Енгел
Главен координатор на ИКОР
