Декларация на Бюрото на ЦК на ВКПБ за Белорусия и Калининградска област във връзка с поредната атака на империалистическия Запад срещу Белорусия
Както нееднократно се отбелязва в материалите на ВКПБ, в Белорусия, както и в другите републики на бившия СССР, след насилственото разрушавана на великата страна буржоазията завзе властта и беше установен буржоазен строй. В първите години след контрареволюционния преврат на кормилото на белоруската власт се оказа групировката на С. Шушкевич, представляваща интересите на най-реакционната буржоазия – компрадорска, ориентирана на Запад. Белоруските националистични кръгове, духовни наследници на колаборационистите от втората световна война, поеха курс на безконтролно привличане в страната на западен капитал и откъсване на Белорусия от Русия. Под натиска на националистите белоруското делопроизводство повсеместно започна да се превежда на белоруски език, за руския език даже не се споменаваше в приетата през 1994 г. буржоазна конституция. Над държавните учреждения се развяваше бяло-червено-белия флаг и беше наложен герба „Гонка”, които през 1943 г. одобри гаулайтерът на Белорусия Вилхелм Кубе. Под тези символи предателите на белоруския народ заедно с хитлеристките окупатори унищожиха хиляди съветски хора.
Безусловно сред народа зрееше недоволство от такава откровено продажна политика, оказваха влияние и историческите традиции, та нали не напразно заради героичната борба против немско-фашистките окупатори през годините на Великата Отечествена война съветските хора нарекоха Белорусия „република-партизанка”.
Недоволството се изля в масови демонстрации под червените знамена, оглавяване от активисти на левите организации. Но особена активност проявиха белоруските болшевики, организирали инициативна група, която събра хиляди подписи за придаване на руския език на статут на държавен, против профашистката символика и за съюз с Русия. Тези подписи бяха изпратени до Върховния Съвет – тогавашния парламент и до Администрацията на Президента.
Ситуацията в Белорусия рязко се измени след победата в президентските избори през 1994 г. на протежето на националната буржоазия А.Г. Лукашенко.
На 14 май 1995 г. по негова инициатива, въпреки бясната настървена съпротива на прозападната опозиция, все пак се състоя републикански референдум за придаването на руския език на статут на държавен, за въвеждането на нова държавна символика и поддръжка на курса на правителството за съюз с Русия.
Както е известно, преобладаващата част от белоруския народ отговори положително на посочените въпроси (от 75 до 83%), което беше сериозна правна основа за интеграцията с Руската Федерация, и още на 2 април 1996 г. в Кремъл беше подписан Договор за създаване на Съдружие между Белорусия и Русия, а след година – Договор за Съюз на Белорусия и Русия. Именно оттогава А. Лукашенко стана неугоден на Запада.
Що се касае до социално-икономическия строй, то той по принцип не се промени: както беше буржоазен, така и остана буржоазен. Нещо повече, именно при президента А. Лукашенко окончателно беше законодателно закрепена частната собственост върху средствата за производство, което намери отражението си в белоруските закони и конституцията на Република Белорусия от 1996 г. Ние, болшевиките, като верни марксисти сме непримирими противници на частната собственост върху средствата за производство. Затова ние сме били, сме и ще бъдем против всякакви буржоазни реформи в Белорусия, развитието й по капиталистически път и приватизацията на натрупаната от трудовия народ държавна собственост под какъвто и да е предлог.
Но при това ние отбелязваме, че в белоруския капитализъм има някои моменти, по които буржоазното развитие на Белорусия за сега се отличава от развитието на капитализма в другите бивши съюзни републики. Първо, в републиката все още е значително теглото на държавната собственост (макар че тя вече отдавна работи по законите на капиталистическия пазар), а делът на чуждестранната собственост в икономиката на републиката съвсем не е голяма. За сега правителството подконтролно на Лукашинко не пристъпва към масова разпродажба на лакомите късчета от държавната собственост като преуспяващи предприятия, макар че съвсем неотдавна на съвещанието от 30.03.2012 г. той публично заяви, че за изгодна цена може да бъде приватизирано всяко държавно предприятие.
Неотстъпчивостта на белоруския лидер предизвиква бясна злоба на империалистическия Запад, който би искал безконтролно да се разпорежда в нашата република. Това всъщност са истинските причини за „нарушаването на правата на човека в Белорусия”, които не дават покой на западните политици. Всички груби нападки на Запада за липса на демокрация според тяхното разбиране в Белорусия са само демагогия. Та нали Западът си закрива очите за средновековните порядки, които съществуват в подконтролни на тях страни, например в Саудитска Арабия.
Политиката на Запада за прилагане на санкции по отношение на Белорусия с цел да я поставят на колене не е нова и се провежда отдавна. Особено ревностно Западът започна да размахва тоягата на санкциите срещу белоруската република от 2004 г. изисквайки от властите на Белорусия да се откажат от провеждането на референдум, позволяващ на Лукашенко да заеме президентския пост за трети път. Ние, болшевиките, сме против всякакви форми на буржоазната власт, в това число и президентската с всякакви срокове на нейното действие, ние винаги сме казвали, че най-добрият президент за трудовия народ е Съветската власт. Обаче ние сме против наглата намеса на реакционните кръгове на световния империализъм в работите на суверенна държава с основна цел на санкциите им – поставяне на главния държавен пост на тяхна марионетка, както например в Балтийските републики, Грузия и др. Както е известно, дейността на комунистическите организации в балтийските републики е забранена от техните закони, а ветераните от фашистките формирования от времето на миналата война спокойно маршируват из градовете на „демократична Прибалтика”. Такива безобразия в съвременна Белорусия са просто невъзможни. В този пример като в огледало се отразява целия цинизъм и наглост на „демократите” от ЕС и САЩ.
Що се отнася до днешните санкции на Запада спрямо Белорусия, то като формален (!) повод за тях се изтъква следното: На 19 декември 2010 г., в деня на президентските избори, в центъра на Минск станали безредици.
Няколко хиляди прозападни опозиционери се събрали на Октомврийския площад и минали по проспекта на Независимостта до зданието на правителството. Когато протестиращите (според твърденията на опозиционерите това са били провокатори) започнали да трошат вратите на зданието, специалните части разгонили акцията. В резултат били задържани 600 души, спрямо много от тях били възбудени углавни дела. Сред осъдените на различни срокове затвор се оказали бившите кандидати за поста президент Николай Статкевич, Андрей Санников, Владимир Некляев и Дмитрий Усс (двамата последни кандидати са пуснати на свобода през 2011 г., а Андрей Санников, когото Западът би искал да види в качеството на белоруски Саакашвили, е освободен на 14.04.2012 г.).
Позицията на белоруските болшевики към буржоазните избори нееднократно е довеждана до знанието на обществеността: ние не участваме в избори без избор, тъй като в условията на господство на буржоазията пътят към върховете на властта е открит само за протежетата на буржоазията, а гласовете на трудещите се се използват само за това да узаконят властта на протежетата на буржоазията. Обаче наблюдатели на ВКПБ бяха изпратени в изборните секции, за да имаме информация за хода на избирателния процес от „първа ръка”. По сведения на нашите наблюдатели, присъствали при броенето на гласовете, победата на А. Лукашенко в тези избори не предизвиква никакви съмнения. Остава само да се констатира: за пореден път се потвърди истината – буржоазната пропагандна машина за промиване на мозъците на трудещите се работи изправно, те отиват на избори и гласуват според зададената програма. Единственият въпрос, който може да се зададе в дадения случай е: доколко данните обнародвани от ЦИК на Р. Белорусия се различават от реалния брой избиратели, гласували за действащия президент, макар че разбира се тази разлика не може съществено да повлияе на резултата от изборите. По такъв начин претенциите на оплакваната от Запада лакейска опозиция за преразглеждане на резултатите от проведените през декември 2010 г. президентски избори нямат ни най-малко основание.
Що се отнася до „невинните овчици” бившите кандидати за президент на Република Белорусия, за които толкова се шуми на Запад, то следва да припомним, че именно Статкевич, използвайки предоставеното телевизионно ефирно време, далеч преди изборите призоваваше хората да дойдат на 19.12.2010 г. в 20 ч. (времето на затваряне на избирателните секции) на Октомврийския площад в столицата, отправяйки при това заплахи по адрес на действащия президент (по сведения на обективни западни аналитици във всяка от техните страни за подобни действия господин Н. Статкевич щеше да бъде арестуван още на изхода на телевизионното студио). Според официалните масмедии безпристрастните камери за видеонаблюдение са зафиксирали момента, когато същият този Н. Статкевич, пристигайки в насроченото време на площада, е призовавал събралата се тълпа да „атакува президентския дворец”, обаче друг кандидат А. Санников е убедил всички да отидат при Дома на правителството и да „влезе в зданието”. Той, следвайки изготвения и одобрен от чуждестранни експерти сценарий, е направил сензационно съобщение: „Режимът на Лукашенко падна, създадено е правителство на народното спасение, в което са влезли кандидатите за президент”. А след това започнало чупенето на стъкла и врати в Дома на Правителството. Тези кадри от видеозаписа обходиха всички световни масмедии.
Едва ли за подобни действия в страните от прехваления Запад у някого биха възникнали съмнения в жестокостта на действията на правоохранителните органи и съдебните инстанции. Например каналът EURONEWS на времето нагледно ни демонстрира как полицаите жестоко се разправят в „по-безобидни” ситуации (без опити да се щурмуват правителствени учреждения), садистично пребиваха организаторите на акцията „Окупирай Уолстрийт!” в Ню Йорк, много травми получиха активистите на протестните акции приразгонването им от полицаите в Лондон, Берлин, Мадрид. Един наш познат американски активист на протестното движение едва не попадна в затвора за 4 години само заради това, че е говорил на площад в Ню Йорк по нерегистриран мегафон.
В тревожната вечер на 19.12.2011 г. ние видяхме как в Минск се опитаха да осъществят отдавна отработения от западните спецслужби сценарий на „оранжева революция”, както успяха в Югославия Грузия и други страни. Целта е същата: да направят от Белорусия послушна марионетка на Запада, да я откъснат от Русия, ненапразно голяма част от опозиционните кандидати се изказаха за отмяна на резултатите от референдума за придаване на руския език на статут на равен с този на белоруския, за отмяна на профашистката символика, за интеграцията с Русия. Ето така кандидатите на „белоруския народ” планираха да потъпчат волята на народа, от чието име се опитваха да говорят.
Още от първите дни след разгонването на сборището на лакейската опозиция нейните лидери пуснаха слух за провокация на спецслужбите, уж организирали разбиването на врати и прозорци на Дома на правителството. Обаче в прокрадналите се кадри от погрома няма да видите нито един момент, в който някой се опитва да спре погромаджиите, нещо повече – цялата тълпа одобрително насърчаваше при всеки удар с лопата. И сега в опозиционния печат практически се провалиха жалбите за провокации, останаха само стенанията за жестокостта на властта и унилото озвучаване на еднообразни искания на западните кукловоди за освобождение на „заложниците на диктатурата”. Впрочем, даже такъв много опитен функционер на прозападната опозиция като С. Калякин – лидер на бившата Партия на комунистите на Белорусия (ПКБ) също призна: „…считам, че вината за Площада не е само на властта, а и на тези, които организираха това мероприятие”.
Втори формален (!) повод за разгръщането на Запад на антибелоруска кампания е разстрелът от белоруските власти на Дмитри Коновалов и Владислав Ковальов, осъдени за терористичния акт в минското метро на 11 април 2011 г. Най-силен пристъп на истерия се разрази по западните масмедии след като президентът на Белорусия Александър Лукашенко, независимо от оказвания ме натиск, отказа да помилва тези двама престъпници, които според присъдата на съда са извършили жестоко кърваво злодеяние.
Декларация на Бюрото на ЦК на ВКПБ за Белорусия и Калининградска област от 13.4.2011 г. във връзка с терористичния акт беше отпечатана във в. „Напред” за април с.г. В заключителната й част се отбелязваше: „Същността на въпроса се заключава в следното: Независимо, че съдебно-правовата машина на държавата ще изпълни задачите си: ще бъдат наказани изпълнителите на това подло злодеяние, те ще бъдат осъдени и ще понесат заслужено наказание, обаче извън погледа на буржоазната Темида ще остане престъпната капиталистическа система – главният виновник за всички беди, струпали се на съвременна Белорусия и другите бивши съветски републики. Само след отстраняването на това зло белоруските трудещи се ще могат да живеят в пълно спокойствие и да бъдат уверени в своето бъдеще.”
Нашата позиция остава неизменна и понастоящем. Обаче ние не можем да гледаме равнодушно наглите и безпардонни действия на империалистическите кръгове на Запад за осъществяване на диктат по отношение на белоруския народ и независимата белоруска държава, кощунствено използвайки при това трагедията, разиграла се в минското метро.
През март т.г. официални декларации от името на правителствата на западноевропейските страни с осъждане на „екзекуцията на невинните Д. Коновалов и В. Ковальов „ изпълниха ефира, чувство на „дълбока печал” и „потрес” изразиха главите на Съвета на Европа, Европейския парламент и ПАСЕ. „Коновалов и Ковальов бяха осъдени независимо от сериозните съмнения за ролята им в това трагично събитие” – заяви Мартин – председател на Европарламента, добавяйки, че воденето на процеса не е съответствало на международните стандарти. В отсъствие на справедливост в съдебния процес обвини Белорусия председателят на ПАСЕ Петрос Ефтимиу. Своята „дълбока печал” западните „хуманисти” изказаха и във връзка с това, че в Белорусия се запазва смъртното наказание, на което осъждат за кървави престъпления. При това върхушката на Запад игнорира факта, че за запазване на смъртното наказание с подавляващо болшинство от гласовете се изказа на референдум самият белоруски народ, т.е. по същество и по дадения въпрос имаме работа с нагъл призив за потъпкване волята на народа.
Както е известно, в международното право има норма, безпрекословното изпълнение на която се изисква от всички: само съдът може да решава кой е виновен и кой невинен. Но за ръководителите на западните страни и организациите на Евросъюза по правните норми изглежда всички средства за постигане на целта са добри. Предизвиква омерзение фактът, че в своите изказвания западните политици даже не споменават жертвите на терористичния акт, който отне живота на 15 човека, а над 500 бяха ранени и осакатени.
При това ръководителите на Запада говорят много за морал. За какъв морал и за каква нравственост може да се говори, когато според плановете за техните „хуманитарни интервенции” са убити стотици хиляди жени, деца и старци в Либия, Афганистан, Ирак и Югославия?
Според информация на белоруските масмедии „Следственият процес е бил прозрачен. В него са участвали сътрудници на ФСБ, на израелския МОССАД и Интерпол. У тях на нито един етап от следствието не са възникнали никакви подозрения и въпроси. Още от първия разпит всичко се е записвало на аудио-видео”. Обективността на разследването потвърди генералният секретар на Интерпол Роналд Ноубъл, посетил Минск. Той охарактеризира станалото така: „Това действително е терористичен акт. Той е разкрит толкова бързо и ефективно благодарение на професионализма на белоруските правоохранителни органи, развитите технологии и високото ниво на сътрудничество с другите страни”.
От първите минути на разпита и до края на следствието нито Коновалов, нито Ковальов не са отричали това, че именно те са подготвили и извършили престъпление, по време на следствието те подробно разказаха за всички подробности на неговата подготовка и нагледно показаха какво и как са направили. А показаните по белоруската телевизия видеокадри от залата на съда, запечатали абсолютно спокойното поведение на двамата осъдени, само за сетен път потвърждават – невинните хора се държат по друг начин; те не мълчат, те протестират, те призовават обществеността и с цялото си поведение се стремят да докажат, че са невинни.
Остава само да се удивляваме на наглостта на западните политици, които заради постигането на своите цели взимат под защита осъдени от съда престъпници, вината на които е доказана на международно равнище. Затова не може да не се съгласим с това, как оцени „хуманните” мерки на Запада белоруската телевизия: „Евросъюзът налага санкции на нашия народ за това, че той се защитава от терористи и убийци. Либерална Европа застана не на страната на жертвите на ужасния терористичен акт в метрото, а на страната на терористите”.
Но у тях, в своите страни западната Темида не се церемони особено с подобни престъпници. Например съвсем наскоро световните масмедии информираха обществеността, че в Япония са обесени трима осъдени, а САЩ, където днес смъртното наказание е узаконено на федерално ниво и влиза в углавното законодателство на 35 щата, всяка година влизат в петицата на страните с най-много изпълнени смъртни наказания. И нито една страна от империалистическия блок не се възмущава по този повод.
От всичко гореказано следва изводът: даже формалните поводи, изтъкнати от Запада за оправдание на своята политика на диктат по отношение на Белорусия,са измислени и не издържат никаква критика.
И все пак, независимо от всичко, Западът засилва атаката срещу Белорусия. Поредната вълна на натиск започна след завършването през май 2011 г. на съдебните процеси срещу основните организатори на безредиците в центъра на Минск на 19 декември 2010 г. С решение, прието в Брюксел на 23 май 2011 г. Съветът на Евросъюза разшири до 188 души списъкът от белоруски чиновници, на които е забранено влизането на територията на страните членки на ЕС и чиито европейски активи са замразени. На 20 юни с.г. Европейският Съюз за първи път въведе икономически санкции спрямо редица белоруски компании, а също така наложи ембарго върху оръжейната търговия с официален Минск.
След това в кампанията за натиск над Белорусия с искане „да се освободят всички политически затворници” се включиха САЩ. На 11 август 2011 г. Държавният департамент на САЩ обяви разширяване на списъка с икономически санкции по отношение на Белорусия. Новите санкции засягаха четири белоруски държавни предприятия. Такива се оказаха производителят на торове „Гродно Азот”, производителят на автомобилни шини ОАО „Белшина”, нефтопреработвателят „Нафтан” и производителят на влакна ОАО „Гродно Химволокно”. Тези компании се контролират от държавния концерн „Белнефтехим”, по отношение на който вече действаха санкции на САЩ.
След решението на ЕС, прието през февруари 2012 г. за разширяване на санкциите спрямо Белорусия се разгоря дипломатически конфликт. На 28 февруари белоруските власти препоръчаха на главата на представителството на Евросъюза Майр Мор и на посланика на Полша Лешек Шерепк „да отпътуват за столиците си за консултации, за да информират своето ръководство за твърдата позиция на белоруската страна за неприемливостта на натиска и санкциите”. Едновременно Минск отзова за консултации постоянния представител на Белорусия към Евросъюза и посланика на Белорусия в Полша. В отговор в края на февруари – началото на март страните от ЕС отзоваха посланиците си от Минск.
Вървейки по пътя на ескалация на натиска върху неугодните страни, на 23 март 2012 г. ЕС въведе нови санкции по отношение на Белорусия, Сирия и Иран, за което след края на заседанието на Съвета на ЕС на ниво външни министри заяви върховната представителка на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън. Евросъюзът за пореден път разшири визовите и икономическите санкции, въведени срещу Белорусия през февруари 2011 г. В черния списък бяха включени още 12 частни лица и 29 белоруски компании. А на 29 март т.г. на официалния сайт на Европарламента беше публикуван окончателния текст на резолюцията на Европарламента, одобрена от евродепутатите, за ситуацията в Белорусия.
В окончателния документ се говори в частност, че „Европарламентът решително осъжда продължаващото влошаване в Белорусия на ситуацията в сферата на правата на човека и основните свободи … изказва съжаление по повод привеждане в изпълнение на смъртната присъда на Коновалов и Ковальов … ЕП също така съжалява по повод съставянето от белоруските власти на списък с лишени от право да излизат от страната, в който са включени някои политически опоненти на режима и правозащитници, нямащи възможност да излизат от страната.
Европарламентът още веднъж призовава националните федерации по хокей на страните – членки на ЕС и всички демократични държави да се обърнат към Международната федерация по хокей с предложение още веднъж да се обсъди възможността за преместване на световното първенство по хокей през 2014 г. от Белорусия в друга страна.”
Такъв откровен диктат на империалистическите кръгове на Запад по отношение на суверенна държава застави много хора по света да се замислят и да изкажат несъгласието си.Така на 2 април 2012 г. Съветът по правата на човека на ООН в резолюцията си с преобладаващо мнозинство от гласовете осъди прилагането на тъй наречените „едностранни принудителни мерки „. Фактически това означава, че на най-високо ниво е осъдена политиката на санкции.
Независимо от това, че депутатите от Европарламента приеха резолюция с призив да се лиши Белорусия от правото на провеждане на световно първенство по хокей през 2014 г. Президентът на Международната федерация по хокей (ИИХФ) Рене Фазел изказа увереност, че първенството ще се проведе в Белорусия, както е планирано първоначално, наистина, подчертавайки при това, че този въпрос ще се обсъди на майския конгрес на ИИХФ, ако националните федерации го внесат в дневния ред.
Но най-действена подкрепа на Белорусия оказаха съюзниците й от Митническия съюз. На 11 март 2012 г. ръководителите на правителствата на Русия, Казахстан и Белорусия излязоха със съвместна декларация за недопустимостта на мерките за икономически натиск и принуда към държава – член на Митническия съюз. Разбира се, санкциите на ЕС нанасят на Белорусия чувствителен удар. Нейната икономика е изградена по такъв начин, че над 40% от стоките се изнасят в страните от Евросъюза. При това белоруските стоки са много търсени там. Сега Минск може да пренасочи експортните потоци от свои стоки например към страните от Средна Азия, където има нужда от евтина и качествена промишлена продукция. В страните от Митническия съюз може да се изнася белоруска машиностроителна продукция.
И страните – членки на ОДКБ подкрепиха Белорусия. На 6 април 2012 г. на Съвета на външните министри на ОДКБ, проведена в Астана, министрите на външните работи на държавите – членки на организацията: Армения, Белорусия, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан подписаха декларация за недопустимостта на използване на мерки за икономически натиск по отношение на Белорусия. По мнението на ръководителите на външнополитическите ведомства на страните от ОДКБ подобни мерки накърняват законните интереси за икономическа сигурност на държавите, което заплашва с нанасянето на ущърб на взаимноизгодното сътрудничество, на развитието на интеграционните процеси на Евразийския континент.
Понастоящем наближава развръзката на интригата с дипломатическите демарши на посланиците на ЕС – побързали да отпътуват от Минск. На 30 март EUobserver съобщи, че всички посланици на ЕС заедно ще се завърнат в Белорусия наскоро след католическата Пасха, „ако Александър Лукашенко през това време не направи някакви резки стъпки”. На 18 април министърът на външните работи на Словакия Мирослав Лайчак заяви, че е дошло време посланиците на ЕС да се върнат в Белорусия. „Те не трябва да са част от политическия спор между Евросъюза и Белорусия” подчерта Лайчак.
Обаче на 5 април Лукашенко заяви, че въпросът за връщането на дипломатите ще се разглежда персонално. А на 17 април в интервю за държавните масмедии ръководителят на президентската администрация Владимир Макей нарече „пълен абсурд” мнението, че пускайки екскандидата за президент Андрей Санников и члена на неговия екип Дмитрий Бондаренко, белоруските власти ще създадат условия за връщане на посланиците на Евросъюза в Минск… Евросъюзат на времето сам отзова своите посланици и днес реалността е такава, че не ние молим, а Евросъюът ни моли да позволим на посланиците да се върнат в Белорусия. И не само моли, а изисква и даже заплашва с нови санкции.
В заключение следва особено да отбележим, че поредната атака срещу Белорусия показа с какъв цинизъм Западът използва за своите интереси „местната” „демократична опозиция”. Взета от него на издръжка, продажна до мозъка на костите, тя излиза от кожата си, за да услужи на господарите си, призовава за нови санкции, съобщава имената на белоруски чиновници и на предприятия, срещу които да се приложат санкции. В антибелоруската кампания особена старание проявяват активните участници в неуспелия преврат.
Като извод от гореизложеното Бюрото на ЦК на ВКПБ за Белорусия и Калиниградска област заявява:
1. Ние сме решително против санкциите, които в последно време прилагат към Белорусияи белоруския народ империалистическите кръгове на западните страни, преди всичко на Евросъюза и САЩ.
2. Считаме, че икономическите и политически санкции на страните от Запада под демагогските призиви „за защита правата на човека и демокрацията” в Белорусия имат за главна цел да доведат на власт марионетно правителство, транснационалните корпорации да вземат икономиката на републиката под свой пълен контрол, както стана в другите републики от бившия СССР, да откъснат Белорусия от Русия и да не допуснат образуването на каквито и да са съюзи на пространството на бившата единна страна.
3. Считаме, че никакви отстъпки на исканията на Запада за освобождаване на „политическите затворници” – организатори на неуспялата „оранжева революция” в Белорусия, а също така предоставянето на „свобода на словото”, т.е. свобода за провеждане на пропаганда на „оранжева революция”, няма да доведат до отслабване на диктата на империалистическия блок по отношение на Белорусия. Западът никога няма да се успокои, докато не постави нашата република и нашия народ на колене.
4. Призоваваме всички патриотични сили в републиката да разобличават действията на продажната прозападна опозиция като духовни наследници на колаборационистите от времето на Великата Отечествена война, като предатели на белоруския народ, като антибелоруски лакеи на западния капитал.
5. Главен политически стълб на нашата политическа работа беше и ще остане класовият подход в оценката на ставащите събития. Всички гореизложени задачи са тактически за осигуряване на най-добри условия за постигане на нашата главна цел – възраждането на Съветската власт, социализма и Съюза на Съветските Социалистически Републики.
г. Минск, 24 април 2012 год.
