Отворих книгата „Стариков препоръчва“. Нарича се: „Съдебен доклад по делото на антисъветския десен троцкистки блок“. „Предговор от Николай Стариков“, издателство „Петър“, 2014 г.
Този „предговор“ ме заинтересува най-много, защото вече знам, че буржоазните идеолози могат да изопачат най-святото по свой начин. Четем „предговора“ и стигаме до най-интересното място:
„Съдебният доклад, който държите в ръцете си, е публикуван в СССР през 1938 г. Днес той е библиографска рядкост – повечето от книгите са унищожени при Хрушчов. Текстът на този доклад може да се намери в интернет, но той е много различен от автентичния. Сравнявайки текстовете на речите на обвиняемите и последните им думи, отпечатани в доклада, открих много несъответствия с това, което може да се намери в световната мрежа. Публикуваното в интернет е много по-голямо като обем. Фалшификация? Най-вероятно. Достатъчно е да анализираме приобщеното към съдебните материали. В книгата, издадена през 1938 г., няма думи на възхищение към Сталин от страна на осъдените на смърт. В текстовете от световната мрежа изобилстват възхвали и похвали по адрес на лидера. Например, към думите на подсъдимия Бухарин е добавен съществен фрагмент (в курсив): „Априори мога да предположа, че Троцки и другите ми съюзници в престъпленията и във Втория интернационал, особено след като говорих за това с Николаевски, ще се опита да ни защити, в частност, и най-вече мен. Отхвърлям тази защита, защото стоя на колене пред страната, пред партията, пред целия народ. Мащабът на моите престъпления е неизмерим, особено на новия етап от борбата на СССР. Нека този процес бъде последният най-тежък урок и нека всички видят великата сила на СССР, нека всички видят, че контрареволюционната теза за националната ограниченост на СССР виси във въздуха като жалък парцал. Всеки може да види мъдрото ръководство на страната, което беше осигурено от Сталин. С това съзнание чакам присъдата“. Въпросът не е в личните преживявания на разкаялия се враг, а в разцвета на СССР, в неговото международно значение.
И това не е единствената хвалба на Сталин, уж от Бухарин. Твърди се също, че той казва: „Защото в действителност цялата страна стои зад Сталин, надеждата на света, той е създателят“ и „те се опитаха да убият делото на Ленин, продължено от Сталин с гигантски успех“. И така в много случаи“.
Тоест Стариков твърди, че е извършена фалшификация и думите на Бухарин за възхищението му от Сталин са му приписани. Въз основа на това, че той, Стариков, е открил текстове, където тези думи не съществуват.
Всъщност в интернет можете да намерите и двата варианта на текста – пълен и съкратен. Но по някаква причина Стариков веднага заподозря, че пълната версия е фалшива. И е ясно защо. Тъй като той ревностно се опитва да докаже, че Сталин е бил само на думи продължител на делото на Ленин, а в действителност уж е направил всичко наопаки, той не е бил революционер, а е бил патриот на страната си.
Буржоазията разбра как да използва изгодно любовта на руските граждани към СССР и уважението им към Сталин, които тя не можа да разклати. И тя се опитва да използва това, но да го използва по начина, по който тя се нуждае – противопоставяйки Сталин на Ленин, съвсем съзнателно повдигайки подлата троцкистка измислица, че Сталин уж не е следвал пътя на Ленин, не е служил на същата кауза като Ленин.
И тогава целият смисъл на живота и работата на Сталин веднага се променя и се вижда от читателя от различен ъгъл. Революционната теория е обезценена и дискредитирана. Вместо Сталин, революционера и комуниста, какъвто остана до последната минута от живота си, буржоазията ни представя своя Сталин, този, който ѝ е нужен и полезен – Сталин, великодържавният патриот, шовинист и империалист.
В областта на тази лъжа особено успя гореспоменатият Стариков. Той работи повече от много други буржоазни лакеи, за да създаде фалшив образ на Сталин, да изкриви ролята му, да изтръгне от живота му това, което е било главно и определящо в живота му – че Сталин е бил комунист и революционер, сподвижник и последовател на Ленин. По линия на тези негови познати фалшификати той се опитва да изопачи действителността, да докаже, че речта на Бухарин на процеса е фалшифицирана.
А кутията, както се казва, се отваря лесно – и двете произведения от 1938 г. са автентични, но едното е ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА СТЕНОГРАФСКИЯ ДОКЛАД, а другото е съставено от текста на вестниците „Известия на Съветите на работническите депутати на СССР” и “Правда”. Стариков, разбира се, не можеше да помисли, че някои педантични другари като мен ще си направят труда да разгледат заглавните страници на двата варианта и да сравнят текстовете, без да му се доверяват.
Ето как буржоазната издънка дискредитира революционната теория на Ленин, вади нейната революционна душа; опитвайки се да вмести името на Сталин в своите буржоазни сметки.
Александър Курганов
От редакторите на „Работнически път”:
Гнусното изопачаване на Стариков, отбелязано от нашия другар Александър Курганов, е само един пример за това как идеолозите на буржоазията се опитват да използват за своите интереси дори това, което той и те не могат да победят и да преодолеят жаждата на руския народ за социалистическо преустройство на обществото и искреното уважение към онези велики водачи на съветската работническа класа, които поведоха трудещите се на нашата страна по този труден път.
И ето най-пресният пример, буквално днес. Руската буржоазия реши да се възползва от речта на Йосиф Сталин от 3 юли 1941 г., която стана първото му обръщение към съветския народ след началото на Великата отечествена война. По предложение на Министерството на културата на Руската федерация сега дори възнамеряват да включат тази реч в списъка на 100-те основни документа от руската история, които да се изучават в руските училища.
Защо се прави това? Руската младеж очевидно е подготвена за война и следователно я оплитат в лъжите на буржоазния патриотизъм, за да могат да я използват по-късно като пушечно месо в борбата срещу техните геополитически конкуренти за свръхпечалби.
Осъзнавайки, че е невъзможно да се каже истината на трудещите се, че в Русия има малко глупаци, които да се борят за интересите на Прохоров, Потанин, Абрамович и Дерипаска и техните топ мениджъри – Путин с компания от депутати и чиновници от Държавната дума, Руският капитал иска да измами трудещите се у нас, за да умрат за неговите икономически интереси. Ето защо се преувеличава темата за „Великата хилядолетна Русия“, която сега злите врагове на руския народ искат да унищожат. Като пример се дава най-святото за нашия народ – Великата отечествена война, в която съветският народ, дал големи жертви, успя да извоюва Великата победа. Ето такава победа и такъв вид саможертва сега искат руските капиталисти от руския трудещ се народ. В същото време, разбира се, класовият характер на държавите е старателно скрит – Съветският съюз, страната на трудещите се, в която самите трудещи се бяха управляващата класа, и днешна буржоазна Русия, където незначително малцинство властва над населението – като едрия монополистичен капитал, който не се интересува от интересите на трудоспособното население на страната.
Съветският народ начело със Сталин се е борил за ТЕХНИТЕ интереси, а не за интересите на капиталистите, както сега Путин и Дерипаска искат да ни накарат да умрем за тях! Ето защо съветските работници победиха, защото се бориха за СВОИТЕ, а не за чуждите – не за негодниците, които не се колебаят да плащат с кръвта на трудещите се за личните си печалби.
Какво може да направи един съзнателен работник, като вижда как руските олигарси тласкат страната ни към нова световна война, за която неизбежно ще трябва да платим с милиони жертви? Може да се направи само едно – вземете властта в свои ръце! Няма друг начин! Войната вече е на прага ни.
И всеки другар, който ни чете, трябва ясно да разбере това.
Превод Милчо Александров
