Както е известно формалната логика си има свои закони.
Един от тях е законът за непротиворечивостта. Истинско е или А (твърдението), или не е А (отрицанието).
Диалектиката като система е изградена с използването на снемане (отхвърляне, сваляне), т.е. с отрицание (не е А), с удържане (удържа се съдържанието, поради което и съществуват, приемствеността, отразява, например, прехода от една формация към друга и т.н.т.).
Вие не можете да стигнете до разбирането за единството и борбата на противоположностите от гледната точка на формалната логика, при която истинско е или А или не е А, т.е. или единството, или борбата.
Съгласно формалната логика не може да има противоречие никъде: нито в обществото, нито в мисленето, нито в природата.
Диалектиката твърди обратното: всичко което съществува е противоречиво.
От позицията на формалната логика светът е статичен, а ако все пак има някакво движение, то то е предизвикано от външно въздействие: бог, цар, герой.
На практика освобождение може да се постигне само със собствените ръце.
Държавата за формалната логика е вечна, комунизмът като безкласово общество няма да настъпи никога (няма преминаване към момента на установяване, или противоречията са изключени) и трябва да търпим капиталистическата експлоатация, и нищо не трябва да правим сами (защото ще дойде външната сила и всичко ще си дойде по местата).
Комунизмът за адепта на формалната логика е чудо ставащо по волята божия или благодарение на отделни личности (и едното и другото е идеализъм), движението на света към промени, за диалектическия материализъм (а материализмът може да бъде и стихиен), е в основата на историческия материализъм, той не може да бъде разбран без разбирането за снемането.
Промените в обществото съгласно формалната логика се свеждат до установяване на непротиворечиви правила и при промяна на обществените условия отново е необходима външна героична сила, която да изтласка обществото напред.
Развитието от гледната точка на диалектическия материализъм е движение от низшето към висшето, на простото към сложното, без намесата на външни сили. Не е необходим нито бог, цар или герой. Всеки е длъжен да разбира и действа в полза на обществените интереси, а не сляпо да спазва установените правила.
Преходният период също не може да бъде разбран, опирайки се само на формалната логика, многопосочната икономика при прехода от капитализъм към социализъм е необясним от гледната точка на формалната логика, по тази логика веднага след капитализма трябва да има социализъм.
Без използването на диалектиката вие не можете да разберете и това, че стоката има 2 страни: потребителна стойност и стойност, защото за формалната логика истинска е само или потребителната стойност или стойността.
Вие също не можете да разберете без нея, че работникът в един и същ момент от работния ден (това е важно да се подчертае) изработва, и еквивалента на своята работна заплата и работи за печалбата на капиталиста, просто това са два момента от неговия труд.
Затова прекратяването на експлоатацията е възможно не просто чрез преразпределение на работното време, а чрез кардинална промяна на базата, т.е. чрез унищожаването на капиталистическия начин на производство и създаването на комунистически начин на производство, изградено върху обществената собственост.
От гледището на формалната логика и „Капиталът“, и „Науката Логика“ изглеждат абсурдно, защото главата на адепта на формалната логика не е в състояние да разбере същността на диалектическия закон за единство и борба на противоположностите.
Комунистът не трябва да се обосновава единствено с формалната логика, комунистът трябва да изучава диалектиката.
П С Кошкин – слушател 2 курс на Червения Университет
превод Милчо Александров
