Наскоро беше публикувана добра статия на Иван Лелеков „Троцкизмът и СВО”, който прави исторически паралели между действията на троцкистите в миналото и действията на троцкистите в настоящето на фона на Специалната военна операция в Украйна, която започна на 24 февруари 2022 г. В споменатата статия обаче всъщност няма правилно определение на троцкизма.
Ето дефиниция на троцкизма от статия на Иван Лелеков (Троцкизмът и СВО – първа част):
„Въобще каква е трудността да се дефинира понятието троцкизъм? Факт е, че това не е набор от специфични характеристики, по които е възможно да се изчисли и класифицира троцкист от всяко време. Троцкизмът е по-скоро идеологическо движение, което може да има всякакви политически цели. Основната му характеристика е постоянното непостоянство и издаването на различни максими, които де факто вредят както на обикновените хора, така и на каузата на марксизма“.
Опитах се да коригирам определението на Иван Лелеков, но той даде следния коментар:
„Според мен главното в троцкизма не е дребнобуржоазността или опортюнизмът, а идеалистичната основа на мисленето. Оттук – и цялото им мятане, няма ясна материалистична и философска основа във възгледите им. В същото време троцкистите могат случайно да застанат на марксистки позиции – същият Троцки направи много по време на революцията от 1917 г. Но след това отново се увлече.”
Нека се обърнем към определенията. Троцкизмът е идейно-политическо дребнобуржоазно течение, враждебно на марксизма-ленинизма и международното комунистическо движение, прикриващо своята опортюнистична същност с ляво-радикални фрази. Теоретичните извори на троцкизма са механистичният материализъм във философията, волунтаризмът, схематизмът в социологията. Методологическата основа на троцкизма е субективизмът, характерен за дребнобуржоазния светоглед като цяло. Като отражение на антипролетарските възгледи на дребнобуржоазните слоеве на населението, троцкизмът се характеризира с антикомунистическа ориентация на политическите позиции, резки преходи от ултрареволюционизъм към капитулация пред буржоазията, липса на разбиране на диалектиката на общественото развитие и догматизъм в оценката на събития и явления от обществения живот.
Заслужава да се отбележи и какво представлява дребната буржоазия. Това е класата на дребните стокопроизводители в града и селото, които живеят изключително или главно от собствения си труд. При капитализма тя заема междинно положение между двете основни класи – пролетариата и буржоазията.
Марксизмът изисква от нас да виждаме икономическата основа във всички социални тенденции. Икономическите интереси са основната движеща сила при борбата на класите за техните интереси, особено в политиката. Всъщност самият автор на статията в този случай изпада в идеализъм, опитвайки се да определи троцкизма преди всичко като „идеологическо течение“, като същевременно отдалечава на заден план икономическите интереси на някои слоеве от дребната буржоазия, противопоставящи се на работническата класа. . И той прави това, като първо отрича дребнобуржоазността и опортюнизма като основни черти, присъщи на троцкизма, а след това сам го потвърждава, троцкизма, дребнобуржоазността и опортюнизма под формата на постоянни клатушкания и колебания.
Както знаем от историята, именно позицията на дребната буржоазия е винаги нестабилна. От една страна, дребният собственик се стреми да стане буржоа, от друга страна, той реално е потиснат от едрото капиталистическо производство в лицето на същия буржоа, поради което дребният собственик в повечето случаи фалира и става обикновен наемен работник, попълвайки армията на пролетариата. И ето един отличен пример за проявлението на тази дребна буржоазност:
„В същото време троцкистите могат случайно да застанат на марксистки позиции – същият Троцки направи много по време на революцията от 1917 г. Но след това отново се увлече”
Той действаше така защото представляваше интересите на дребната буржоазия, противопоставяща се на работническата класа, независимо дали е искал или не. Следователно не можем напълно да се съгласим с мнението на автора на статията, че троцкистите са склонни да се колебаят в различни посоки само защото се ръководят от „идеалистичната основа на мисленето“ за своите действия. Да, ръководят се, но всички „идеологически течения“ по един или друг начин израстват от икономиката и са израз на икономическите интереси на някаква класа или определена част от тази класа, какъвто е случаят с троцкизма. И това е първично.
Друг е въпросът да се запознаете с най-прогресивните течения в социалните науки и да помогнете за тяхното развитие. Такова прогресивно направление е марксизмът-ленинизъм, който не само на теория, но и на практика е доказал, доказва и ще доказва своята прогресивност и ефективност в борбата на работническата класа и всички трудещи се за собствените си интереси, а оттам и за интересите на всички членове на обществото, до изграждането на пълен комунизъм на цялата планета Земя.
Биковски Руслан, член на РПР превод Милчо Александров
