Руското правителство започна да говори за възможността за мир в Украйна. Вярно е, че обгражда своите „мирни“ предложения с условия, които правят невъзможен мирът между империалистите и руските капиталисти. Защо тогава буржоазията започва да говори за мир? Защо ѝ трябваше показното миролюбие и пацифизъм?
Империалистите често прикриват подготовката за грабеж и агресия и обрата си към войната с приказки за мир. Хитлер, „старшият учител“ на сегашните правителства, е заявявал много пъти, че не мисли за нищо друго освен за мир. Така беше преди оттеглянето на фашистка Германия от Обществото на народите, преди окупацията на Рейнската област, завземането на областта Саарска, преди германо-италианската намеса в Испания, преди завземането на Австрия, Бохемия и Моравия, преди нападението срещу Полша. В същото време буржоазията на Англия, Франция и САЩ чрез своята преса помогна на нацистите да заблудят хората, представяйки на масите завоеванията на германския империализъм като „желанието на Германия за мир и баланс в нова Европа“. В онези години буржоазният пацифизъм става част от така наречената „политиката на умиротворяване“ на хитлеристка Германия, която се провеждаше от правителствата на „старите“ империалистически държави, за да откупят малките и слабо защитени европейски страни от германското нападение и да го насочат към СССР.
Днес няма политически партии, проповядващи пацифизъм. За фашизма такива партии са врагове, тъй като призовават за отказ от оръжие, за „забрана“ на войните. Но има „течения“, елементи от политиката на буржоазен пацифизъм сред масите на работниците, които се страхуват от война или са уморени от войната, както в Донбас, Харков, Запорожие и Херсонска област на Украйна. Каква е същността на буржоазния пацифизъм?
Пацифизмът е политическо движение, което се застъпва за мир и е против всякакви войни, военна служба и използването на оръжия. Пацифизмът твърди, че всички социални противоречия между народите, нациите, държавите и класите могат да бъдат разрешени по мирен път. Изглежда като добра теория. Но това не подхожда на работническата класа. Пацифизмът не прави разлика между справедливи войни, които имат за цел или защита на хората от външни атаки и опити за поробването им, или освобождаване на хората от робството на капитализма, или освобождаване на зависимите страни от игото на империализма, от несправедливите войни, които имат за цел завладяване и поробване на чужди държави и народи. Движението за пацифизъм възниква след Наполеоновите войни, през 1816 г. До средата на 30-те години. През ХХ век то проведе много конгреси и конференции и се занимаваше главно с проблемите на ограничаването на оръжията и международния арбитраж. Всички конференции и конгреси на пацифистите завършиха безрезултатно, защото всичките им решения избягваха въпроса за свалянето на капитализма – основният източник на империалистически войни.
В пацифисткото движение имаше така наречените „съвестни“ пацифисти, честни дребни буржоазни фигури, които се противопоставиха на войните между нациите. Такива „съвестни” пацифисти днес са много трудови хора в Русия и Украйна, които спонтанно разбират пагубния характер на империалистическата война и за двата народа. Но всички правят една основна грешка – не разбират, че при капитализма, особено в империалистическия му стадий, войните са неизбежни. Пацифистите не са виждали и не виждат прогресивността на войните срещу крепостничеството, войните на потиснатите нации за тяхната национална независимост. Основното е че: пацифистите преди и сега отричат необходимостта от революционна война на пролетариата срещу буржоазията. Мирът, според тях, ще дойде сам, без борбата на работническата класа срещу империализма. Следователно буржоазният пацифизъм и абстрактното проповядване на мира бяха и са една от формите за заблуда на работническата класа, обезкуражавайки я от въоръжена борба срещу капиталистите.
Болшевиките се противопоставиха на империалистическите войни за подялба на плячката между капиталистите. Но те винаги заявяваха, че е абсурдно, ако революционният пролетариат се откаже от революционни войни, което може да се окаже необходимо в интерес на социализма.
Пацифизмът е намирал и продължава да намира симпатии във всички класи, но в различна степен и по различни причини. Затова днес комунистите трябва да се отнасят по различен начин към пацифистите и да правят разлика между тях. Сред руските и украинските милиардери има по-съзнателен елемент, който е склонен към мир, защото се страхува от революция. Трябва да се добави, че самите тези милиардери съвсем трезво смятат „демократичния” свят (без анексии, с ограничаване на надпреварата във въоръжаването, с възстановяване на правата и свободите на обикновените хора и т.н.) за утопия при капитализма.
Пацифизмът сред трудещите се е друг въпрос. Тази буржоазна утопия им се проповядва от всякакви опортюнисти. И днес тя е широко разпространена сред неосъзнатите народни маси – повечето работници и трудещи се, дребната буржоазия, полупролетариите, сред безработните, лумпените. Тук желанието за мир се разкрива в най-мъглява, неясна форма, до вярата, че войната ще свърши, когато „добрите хора“ дойдат в сегашните правителства, просто трябва да изчакате отстрани. Това желание за мир изразява пасивния протест на широките маси срещу войната, растящото неясно революционно настроение.
Съзнателните лидери на пролетариата трябва да обръщат голямо внимание на настроението на масите, да използват нарастващото им желание за мир, за да не подкрепят вулгарните утопии на „демократичния“ свят при капитализма, да не насърчават филистерските надежди за героичните спасители, за добро управление, за „правилна“ буржоазия, която ще представи на хората мир на сребърен поднос – а да направи революционното настроение ясно. Да доказват системно, упорито, неотклонно, опирайки се на опита на масите и тяхното настроение, осветявайки тяхното съзнание с хиляди политически факти, да посочват необходимостта от масови революционни действия срещу буржоазията и правителството на страната, като единствен път към мира, демокрацията и социализма.
Променил ли се е пацифизмът досега? Каква е ролята му при фашизма?
Съвременният пацифизъм си остава буржоазно политическо движение, което: се опитва да внуши на трудещите се фалшивата идея, че е възможно да се осигури постоянен мир при запазване на капиталистическите отношения; разделя борбата за мир от борбата срещу пораждащата война реакционна политика на империализма.
Сегашният „жреческо-филистерски” пацифизъм все още се противопоставя на всички войни, но преди всичко – срещу справедливото, революционно, националноосвободително и особено срещу „ужасите” на гражданската война – войната на трудещите се срещу „своето” правителство и „тяхната“ буржоазия. Така този пацифизъм допринася за империалистическите, агресивни, несправедливи войни, които тези „техни“ правителства и капиталисти са подготвили и водят.
Отхвърляйки революционните действия на масите, дребнобуржоазните пацифисти сред работниците мамят трудещите се и прикриват подготовката на империалистически войни от финансовия капитал с празни бърборения за мир. Сегашният филистерски пацифизъм, волно или неволно, се противопоставя на започналото масово международно движение против фашизма и за мир, борбата срещу политиката на милитаризма и империалистическите войни.
От друга страна, пацифистките лозунги се използват от империалистите и фашистките правителства, за да прикрият своята грабителска политика. Скривайки се зад пацифизма, империалистите преследват само една цел: да заблудят масите със звънливи фрази за мир, за да подготвят нова война. Буржоазията се нуждае от пацифизъм, за да маскира разпространението на войната и укрепването на фашизма. Тази маскировка е основната опасност на пацифизма.
Една от характерните черти на фашизма е, че политиката за подготовка на война е свързана с непрекъснатите посегателства на управляващите империалистически правителства по указания на финансовия капитал върху основните права на живот и демократичните свободи на масите, със засилване на реакциите във всички области на социалния, икономическия, политическия и идеологическия живот, с използването на терористични методи за репресии срещу прогресивните и демократични сили на народите. С тези мерки империалистическата буржоазия (финансовият капитал), с помощта на фашистките правителства, подготвя своя тил за грабителска война за преразпределение на света.
Такава подготовка на империалистическия тил за война беше една от основните цели на „епидемията от Covid-19“. Капиталистите отприщиха безпрецедентен терор срещу трудещите се по целия свят, невиждан в цялата история на човечеството.
Но все пак фронталната империалистическа атака срещу работниците през 2020–2022 г. беше опасно за самия империализъм. Фашистката политика рязко забави развитието на производителните сили на обществото, увеличи милитаризацията на икономиката и намали потреблението на широките народни маси. Излишъкът от стоки, които не намират ефективно търсене, става все по-голям. Непроизводителните разходи на буржоазията за потискане на трудещите се, държавния апарат и паразитното потребление на капиталистите се увеличиха значително. Политиката на бандитско потискане, изолация и разединение на пролетариата не можеше да бъде надеждна политика и следователно доведе до обратни резултати. Създадена е ситуация, при която правителствата, служещи вярно на империализма, със своята „коронавирусна работа“ само влошиха нарастващата криза в света, предизвикаха съпротива на масите срещу фашизма, тласнаха масите да се борят за демокрация (подкрепено от движението на канадските шофьори на камиони по целия свят, наречено „Конвой на свободата“), „Жълтите жилетки“ във Франция, стачките в Китай, януарските (2022) стачки и протести в Казахстан).
Оттук и преходът на буржоазията от политиката на фронтална фашистка атака срещу народите към политиката на маневри, „компромиси“, от прикрит империализъм към открит империализъм, покрит с бърборене за мир, от фашизъм от хитлеристки тип към „полуконституционен“ фашизъм от типа на Салазар. Стана небезопасно да се ограбва света без такова „либерално“ прикритие. Това е източникът на сегашния пацифизъм и „демокрация“ на буржоазията.
Има хора, които смятат, че буржоазията е стигнала до „пацифизма“ и „демокрацията“ не по необходимост, а по свободна воля, свободен, така да се каже, избор и доброта. Те казват, че империалистическата буржоазия, е победила работническата класа в решителните битки, като унищожи с помощта на десните троцкисти (авангард на фашизма) диктатурата на пролетариата в СССР и народната демокрация, връщайки вътрешния пазар на бившия СССР в лоното на общия капиталистически пазар, че тя се е почувствала като победител и сега може да си позволи „демокрация“, тъй като работите ѝ в икономиката и политиката са подредени. Тя вече няма кого да потиска, защото вече няма милиони недоволни от работническата класа и трудещите се. С други думи, докато се водеха решителните битки и съществуваше основата на световния социализъм, буржоазията виждаше заплахата от революция, тя се нуждаеше от бойна организация, от фашизъм. Сега, когато пролетариатът е победен, буржоазията вече не се нуждае от фашизъм и тя може да го замени с „демокрацията“ като най-добър метод за укрепване на своята победа. Оттук дребнобуржоазният „революционер“ прави извода, че властта на буржоазията е укрепена, „ерата на пацифизма“ трябва да се счита за дълготрайна, а революцията в света трябва да се остави настрана. Няма фашизъм, но има „буржоазна демокрация с елементи на полуфашизъм“, „четвърт фашизъм“, „1/8 фашизъм“ и т.н.
Това мнение е пълна глупост защото:
1. Политическите маневри на фашистката диктатура не трябва да се бъркат с управлението на буржоазията под формата на буржоазна демокрация. Същността на властта е една – диктатурата на буржоазията. Но в първия случай работниците нямат легални възможности да се борят за власт и социализъм, във втория случай за пролетариата е по-лесно и по-удобно да се борят за власт. Съдържанието на фашисткия режим не трябва да се бърка с външните „демократични“ форми, в които той се маскира, за да държи работниците по-дълго далече от политическата организация и въоръжената борба срещу правителството.
2. Погрешно е схващането, че фашизмът е само борческа организация на буржоазията. Фашизмът не е само военнотехническа категория. Фашизмът е войнствена организация на буржоазията, която днес се опира не на подкрепата на социал-фашистките партии, както беше преди, а директно на подкрепата на най-изостаналата част от трудещите се маси. Да подкрепя тази част от работническата класа, за която краткосрочните интереси са по-важни от общите класови интереси (общите класови интереси на пролетариата са разрушаването на икономическите отношения, които принуждават работниците да продават работната си сила, отношенията на капиталистическата експлоатация, т.е. разрушаването на капитализма и изграждането на социализма). С други думи, движение към опортюнизъм сред масите. Именно поради масовостта на опортюнизма в низините, поради подкрепата на фашистките палачи, борческата организация на буржоазията може да постигне известни успехи в битките срещу революцията или в управлението на страната.
Фашизмът и масовият опортюнизъм в работническите среди са две организации, които не се отричат, а засега се допълват. Фашизмът е неоформен политически блок от тези две основни организации, възникнал в контекста на кризата на империализма и предназначен да се бори с пролетарската революция в настоящите условия. Буржоазията не може да остане на власт без наличието на такъв блок. Политическото организиране на пролетариата в революционна партия означава в този случай началото на края на господството на фашистката буржоазия. Следователно всички сили на фашизма са насочени към разделяне, измамване, корумпиране, сплашване и подкупване на пролетариата.
Тук няма неверие в революционната сила на съвременната работническа класа. Въпросът е, че буржоазията се стреми да убеди работниците, че мирът не се постига чрез премахването на корените на империалистическите войни, а от класовият мир между капиталисти и работници, робовладелци и роби, от пълното подчинение на работниците от капиталистите, от задължението на пролетариата да се откаже от гражданската война с буржоазията. В този смисъл пацифизмът се представя на изостаналите маси на трудещите се.
Няма съмнение, че липсата на съзнание в масите е временно. Ще има изместване на трудещите се наляво (= нарастване на политическата активност на работниците, които преди са стояли встрани от борбата срещу войната и фашизма), те ще се отдалечат от „своето“ фашистко правителство не само при влиянието на реакционната, антинародната, предателската политика на това правителство и бедствията на империалистическата война, но и в резултат на разобличаването на фашистите от напредналата част на работниците, в резултат на упоритите, многостранни и всеобщи борби на комунистите за масите.
Говорим и за факта, че на пролетариата се противопоставя колосалната реакционна сила на съвременния капитализъм, в чиито ръце е огромният опит в политическата борба срещу комунизма, глобалната власт и глобалните средства за производство. Но ако при всичко това буржоазията прибягва срещу работническата класа до най-свирепите и безпрецедентни средства на фашисткия терор, то този факт говори за огромния страх на капиталистите от „разбитата“ работническа класа, страх от нейната способност за бърз революционен подем, организация и въоръжена борба срещу буржоазията в главата на всички революционни народни маси.
Следователно би било грешка да се мисли, че сегашният „пацифизъм“ на буржоазията означава премахване на фашизма. „Пацифизмът“ в настоящата ситуация е маневра на фашизма с издигането на преден план на неговото умерено, „социално ориентирано“, „демократично“ крило.
3. Погрешно е да се мисли, че решителните битки вече са минали, че пролетариатът е победен в тези битки, че буржоазната власт благодарение на това се засили, въпреки че успя да разруши социалистическия лагер. Все още не е имало решителни битки, дори само защото сега в света няма масови, истински болшевишки партии, способни да доведат пролетариата до неговата диктатура. Без такива партии са невъзможни решителните битки за диктатурата на пролетариата при империализма. Тепърва предстоят решителните битки. От друга страна, буржоазията не е в състояние да постави на колене цялата работническа класа и затова в определени моменти е принудена да се откаже от фронталната фашистка атака, да заобикаля, да отстъпва тук и там, да прави компромиси, да прибягва до „демокрацията“ и да говори за свят без войни.
4. И накрая, също така е неправилно да се заключава, че „пацифизмът“ е знак за сила, а не за слабост на буржоазията, че „пацифизмът“ трябва да доведе до укрепване властта на буржоазията, отлагайки революцията за неопределен период от време. Съвременният пацифизъм означава, че финансовият капитал може да изведе на преден план умерени фашистки партии, като „Нови хора“, „Комунисти на Русия“ и т.н.
Но какво означава такива партии да дойдат на власт? Това означава тяхното неизбежно саморазобличаване като лакеи на империализма, като предатели на пролетариата, защото държавната практика на тези партии може да доведе само до един резултат: до техния политически фалит, до нарастване на противоречията вътре в тези партии, до тяхното разпадане. Но разпадането на тези партии води до неизбежно разпадане на властта на буржоазията, тъй като такива партии са опора на империализма.
Може ли буржоазията да предприеме този рискован експеримент с „демокрация” и пацифизъм без особена нужда, по своя воля? Разбира се че не. Мятането на буржоазията от пацифизма към бесния империализъм и обратно не може да бъде напразно за империализма. Те изхвърлят милиони работници от обикновения филистерски коловоз, въвличат в политиката най-изостаналите слоеве на пролетариата и улесняват тяхното революционизиране. Такъв пацифизъм означава разтърсване на масите, въвличането им в политиката. Фашисткият пацифизъм подкопава буржоазната власт и подготвя почвата за революционни катаклизми. И затова пацифизмът трябва да доведе не до укрепване, а до отслабване на буржоазната власт, не до отлагане на революцията за неопределено време, а до нейното ускорение.
От това, разбира се, не следва, че пацифизмът не представлява сериозна опасност за революцията. Пацифизмът води до подкопаване на основите на буржоазната власт; той подготвя благоприятни условия за революция. Но пацифизмът може да доведе до такива резултати само против волята на самите „пацифисти“ и „демократи“, само с енергичната разобличителна работа на всички напреднали, прогресивни и революционни сили за империалистическата и контрареволюционната същност на „пацифистко-демократичните“ ” партии и правителства.
Що се отнася до политиката на империалистите, в преследването на пацифизма те преследват само една цел: да заблудят масите със звучни фрази за мир, да ги заблудят с ефирно бърборене за свобода, за да е по-удобно да се води война и да се подготви нова война. Да заслепят хората с блясъка на „демокрацията“, за да установи диктатурата на буржоазията, да приспи масите с шума за „суверенните“ права на нациите и държавите, за да проведе по-успешно интервенцията на щатско-английския финансов капитал в Украйна, подготвят нови интервенции в Европа, Тайван, кланета в Ливан, Палестина и Сирия, завладявания в Африка и Закавказието.
Буржоазията се нуждае от пацифизъм, за да прикрие войната. Дали буржоазията ще постигне целта си да измами народа зависи от енергията на разобличителната работа на всичко честно и прогресивно, от напредничавата част на работническата класа, от способността им да свалят маската от империалистите в пацифистки одежди. Няма съмнение, че събитията и практиката ще работят в това отношение за напредналите сили на пролетариата, вбивайки клин между пацифистките думи и империалистическите дела на „демократичните“ слуги на капитала.
Задължение на авангарда на пролетариата е да бъде в крак със събитията и безмилостно да разобличава всяка стъпка, всеки акт на раболепие към империализма и предателството на фашистките правителства пред техния народ.
Що се отнася до съюзниците на напредналата работническа класа, за да се борят срещу разгръщащата се Трета световна война, комунистите трябва да привлекат всички, които искрено, безкористно се интересуват и искат да помогнат в тази борба с дела, включително „съвестните“ буржоазни пацифисти, чак до антивоенните свещеници и капиталисти. Включването на такива елементи от буржоазията в антивоенния и антифашисткия фронт има по-голямо значение за мобилизирането на дребнобуржоазните маси, прогресивната интелигенция, жените и младежта срещу войната и фашизма. Постоянно подлагайки на обяснителна критика погрешните възгледи на съвестните пацифисти, изобличавайки онези пацифисти, които прикриват подготовката и развитието на войната от фашистите, комунистите трябва да привлекат към сътрудничество всички пацифисти, които са готови да изминат с тях поне част от пътя на истинската борба срещу империалистическата война. Необходимо е неуморно да се убеждават масите, че основната причина за империалистическите войни е капитализмът. И само с неговото унищожаване войните могат да изчезнат.
Изготвили: И Бели, М Иванов превод от „Рабочий путь“ Милчо Александров
