Вероятно не си струва да се споменава, че в лявото и комунистическото движение в Русия и в републиките на бившия СССР (както и по целия свят) все още активно се обсъжда въпроса за причините за разпадането на СССР – това е известно на всички. Този въпрос е наистина важен, защото отговорът на него пряко зависи от отговора на друг въпрос – какво трябва да правят работническата класа и трудещите се по-нататък, кой път да поемат, накъде да се движат и към какво да се стремят.
От това става ясно, че при обсъждането на тази тема е трябвало да се сблъскат две противоположни класови сили, едната от които – силата на буржоазията – със сигурност ще склони работническите маси към удобен и изгоден за нея отговор, за да удължи господството на своята социална класа, а другата – работническата класа – ще преследва пряко противоположни цели, стремейки се да помогне на пролетариата да се освободи от капиталистически плен, да намери пътя, който би го освободил от наемното робство. Оказва се, че въпросът за причините за разпадането на СССР и съветския социализъм е, така да се каже, възловата точка, в която в момента се води непримирима класова битка на идеи, а бъдещето на Русия и бившите съветски републики, както и на цялото човечество, пряко зависи от нейния резултат.
Тук трябва да се каже, че като цяло въпросът за причините за разпадането на СССР се разделя на 2 въпроса:
1) разпадането на съветския социализъм;
2) унищожаването на СССР, разделянето му на няколко части (както сега обичат да казват поддръжниците на буржоазната гледна точка по този въпрос – „разпадането на СССР“).
Тези въпроси със сигурност са взаимосвързани, но отговорите на тях не са балансирани по отношение на сложност. Много по-трудно е да се отговори на първия въпрос, отколкото на втория, защото отговорът на втория е практически на повърхността, ако познаваш поне малко икономическите закони на капитализма.
МЛРД „РП“ отговори и на двата въпроса като цяло. Но ако отговорът на втория въпрос може да се счита за абсолютно правилен и окончателно установен (той е изложен например в статията „Беловежки споразумения“: как и защо е разрушен СССР) и следователно да се свали този въпрос от дневния ред, то отговорът на първия въпрос за причините за смъртта на съветския социализъм, даден от РП в брошурата на Л. Соколски „Третото преразпределение“, беше очевидно недостатъчен и съдържаше някои важни теоретични грешки, въпреки че РП се доближи до истината тук много повече от всеки друг.
Справедливо е да се каже, че тези грешки бяха установени от нас отдавна, включително и от самия другар Л. Соколски. А отговорът на въпроса за причините за смъртта на съветския социализъм в РП сега е малко по-различен: той е разгърнат в друга плоскост и е много по-конкретен, а ние сме 100% убедени в неговата правилност. Друго нещо е, че резултатите от тези нови изследвания все още не са публикувани, включително поради колосалния обем фактически и теоретичен материал, който трябва да бъде оформен писмено. Но устно, например, в часовете в рамките на курса „Основи на марксизма“, нашите преподаватели ги представят на своите ученици.
Накратко, този отговор звучи така (формулировката все още не е напълно проверена и може да бъде коригирана, уточнена):
„Съветският социализъм загина в резултат на победата на буржоазната контрареволюция, която целенасочено и в продължение на много години се опитваше да разруши социалистическите производствени отношения в СССР. Това започна не по време на Перестройката на Горбачов (РП счита този етап за последен етап от възстановяването на капитализма, когато контрареволюционните сили хвърлиха комунистическата си маска и открито преминаха към разрушаване на социализма – унищожаване на обществената собственост върху средствата за производство и възстановяване на частната собственост върху средствата за производство), а още през юни 1953 г., т.е. няколко месеца след смъртта на Сталин. След това, в резултат на военно-фашисткия преврат и поредица от терористични актове срещу членове на Централния комитет и съветското правителство, скрити от съветската общественост (говорим за убийствата на Жданов, Берия, ръководителите на партията на съветските специални служби и евентуално на самия И. В. Сталин), объркването и недостатъчната организация на болшевишката част от партията, недостатъчното съзнание на съветската… работническа класа, чиито най-добри представители загинаха във Великата отечествена война, ръководството на партията и ключови постове във висшия държавен апарат на СССР (предимно в силовите структури) бяха завзети от дълбоко конспиративен профашистки блок от десни троцкисти и военни (Хрушчов, Микоян, Жуков, Батицки и др.). (Формулировката беше уточнена на 14.12.2020 г.)
Използвайки огромния авторитет на Комунистическата партия сред трудещите се маси, контрареволюционните десни троцкисти следваха линия:
– в политиката: да засилят централизацията на властта в синдикалните органи, като едновременно с това ограничат местното самоуправление; да ограничат пролетарската демокрация, като отблъснат работническата класа и трудещите се маси от държавното управление, осакатят класовото съдържание на диктатурата на пролетариата и формализират избирателната система и др.;
– в икономиката: постепенно да подкопаят социалистическите производствени отношения, като едновременно с това създават условия за растеж и засилване на дребнобуржоазните тенденции в страната чрез засилване на стоковия характер на икономиката, насилствено въвеждане на „пазарни методи“, унищожаване на колективната и кооперативна собственост, насърчаване по всякакъв възможен начин на частните имуществени интереси на колективните фермери и работници и др.;
– в партията: потискане на вътрешнопартийната демокрация – забрана на критиката и пълно отхвърляне на самокритиката, засилване на централизма в ущърб на демокрацията; ерозиране на редиците на партията с дребнобуржоазни, филистерски елементи, подбор на средни ръководни кадри, послушни на Централния комитет и др.;
– в идеологията: замяна на марксизма-ленинизма с ревизионизъм под формата на меншевизъм, постепенно заместване на материализма с идеализъм, диалектиката с метафизика; започват активно да се използват буржоазни методи за манипулиране на масовото съзнание на съветското население, които се проявяват с пълна сила по време на Перестройката;
– в световното комунистическо движение: за пълно унищожаване на комунистическите и работническите партии чрез прокарване в тях на идеите за ревизионизъм и реформизъм, за да се подчини световното работническо движение на интересите на световната буржоазия.
В същото време политическата власт в СССР остава в ръцете на работническата класа, социалната сфера и икономиката продължават да се развиват като социалистически, тъй като липсва частна собственост върху средствата за производство, въпреки че темпът на тяхното развитие се забавя значително. Обемът и качеството на продуктите, произвеждани от промишлеността и селското стопанство, непрекъснато нарастват, асортиментът им се разширява. Количеството и качеството на социалните помощи за съветските работници, предоставяни от държавата, непрекъснато нарастват, а материалният стандарт на живот на населението също се увеличава, което само засилва неговата дезориентация. Липсата на подходящи политически знания не позволява на съветската работническа класа да разбере, че ръководната линия на партията вече не е болшевишка.
В същото време неантагонистични противоречия в икономиката се изострят, тъй като растежът на производителните сили на Съветската страна се възпрепятства от изкуствено запазените остарели производствени отношения – предимно чужди пазарни елементи, които задълбочават противоречието между двете форми на социалистическа собственост: обществена и колективно-колхозно-кооперативна.
Следващата световна икономическа криза и новото преразпределение на света между империалистическите сили изискват контрареволюционните сили в СССР да преминат към открито унищожаване на социалистическия начин на производство в Съветския съюз, тъй като постепенните скрити реформи не успяват да убият съветския социализъм: десните троцкисти успяват само да забавят неговото развитие. Започва Перестройката, която завършва с възстановяване на капитализма в страната. По време на нея политическата власт в страната е изтръгната от ръцете на съветската работническа класа от новосформираната буржоазия, формирала се в страната в началния етап на реформите на Горбачов. Пряка последица от победата на буржоазната контрареволюция в СССР е разделянето на страната на няколко национални буржоазни държави – бивши съветски републики.
По този начин процесът на подготовка на съветския социализъм за унищожение отнема почти 30 години. Контрареволюцията се нуждаеше от такъв период, за да дезориентира напълно и по този начин да обезоръжи съветската работническа класа, правейки я неспособна да се съпротивлява на класовия си враг – световната буржоазия.“
Доказателствата и всички аргументи, потвърждаващи това заключение, ще бъдат дадени от РП изцяло в отделна публикация, отделни части от която ще публикуваме на уебсайта на РП, както са написани.
Във връзка с гореизложеното, според нас е от особен интерес да се дадат някои коментари върху заключенията на другари, които посочват други причини за смъртта на съветския социализъм.
По-специално, следните позиции са доста широко разпространени (подчертани с курсив), ние ги даваме с нашите коментари:
1) „Хрушчов и неговото обкръжение започнаха прехвърлянето на социалистическото управление на дребнобуржоазни релси, нанесоха удар на политиката на Сталин за постепенно преодоляване на стоково-паричните отношения.“
Точно така, и първият сериозен удар тук беше Септемврийският пленум на КПСС през 1953 г., същият, на който Н. С. Хрушчов беше избран за първи секретар на Централния комитет на КПСС. Докладът на Хрушчов на този… Пленумът ясно показва десен завой в икономиката на страната, напълно противоположен на целия предишен курс на партията и решенията на наскоро проведения XIX конгрес на КПСС. А мерките, предложени от Хрушчов там, уж за подем на селското стопанство, всъщност възпрепятстваха неговото развитие и всъщност бяха същите, за които дясната опозиция, зиновиевците и троцкистите се суетяха по това време. РП планира да публикува статия, посветена на този Пленум.
2) „22-ият конгрес на КПСС беше конгрес на теоретични невежи и предатели на комунизма.“
Като се имат предвид всички обстоятелства, включително горепосочените, които са изложени в позицията на РП относно причините за смъртта на съветския социализъм, едва ли е възможно да се говори за „теоретично невежество“. Това е някакво безсилно емоционално твърдение и ни е необходимо строго научно заключение. Всъщност 22-ият конгрес е напълно съзнателно действие от страна на контрареволюционерите. Що се отнася до редовите партийни членове, по-голямата част от делегатите на конгреса, от една страна, те наистина бяха недостатъчно политически образовани, а от друга страна, трябва да се вземе предвид и фактът, че те не бяха толкова избрани от партийните маси, колкото бяха избрани от местни партийни лидери, лоялни към контрареволюционното висше партийно ръководство. Опозицията в партията винаги се страхуваше от масите. В края на краищата, тя не можеше да победи болшевизма открито – многобройни дискусии в партията неопровержимо доказаха, че в случай на истинска партийна демокрация, свобода на мнение, свобода на критика, огромното мнозинство комунисти винаги следваха болшевиките. Нито бухаринците, нито „работническата опозиция“, нито зиновиевците, нито троцкистите никога не са получавали дори значително малцинство при гласуване по който и да е въпрос, камо ли мнозинство. Именно затова контрареволюцията в началото на 30-те години на миналия век… премина към други методи за борба срещу болшевиките, срещу ленинско-сталинистката линия – към фалшификации, манипулации, фалшификации, административен натиск, запушване на устата, забрани за критика и други форми на ограничаване на демокрацията както в партията, така и в държавата. И същите тези методи, само че в още по-голям обем, започна да практикува, когато успя да стигне до най-висшата партийна власт (в резултат на преврата от 1953 г.), изкуствено осигурявайки си „подкрепа“ на конгреси, пленарни заседания, конференции.
3) „Хрушчов не се нуждаеше от познания за науката на социализма, достатъчни му бяха господарската интуиция, селският дребнобуржоазен инстинкт. А за обкръжението му знанията бяха заменени с благоговение пред ранга.“
Също не е съвсем така. Всичко това са дреболии. Хрушчов е убеден троцкист. Стар опозиционер, само че, най-вероятно, дълбоко конспиративен. Последното е наше предположение, основано на резултатите от анализа на действителните му дела. Няма преки доказателства за казаното, само косвени. Може би подобни документи съществуват в руски или чуждестранни архиви, но те няма да ни бъдат достъпни, докато работническата класа отново не вземе политическата власт в свои ръце. Както е известно, в Русия архивите от началото на 50-те години на миналия век все още са затворени.
4) „Забравяне от високопоставени членове на партията на разпоредбите на труда на Сталин „Икономически проблеми на социализма в СССР“.“
Това е вярно. Заради тях всъщност се дължи цялата суматоха – заради решенията на 19-ия партиен конгрес, които бяха приети в съответствие с този труд. СССР се доближи твърде много до комунизма и това беше изключително опасно за световната буржоазия.
5) „Невежото ръководство на КПСС разруши социализма със своята политика. Брежнев, Косигин, Централният комитет на КПСС слабо разбраха изявленията на Ленин, че икономическото счетоводство означава преход към търговски и капиталистически принципи.“
Вече писахме за невежеството – то несъмнено се е случило, ако го разбираме като липса на диалектико-материалистичен мироглед и невъзможност за прилагане на материалистическа диалектика на практика. Но само по себе си това не е причина, а следствие. Следствие от дребнобуржоазната класова позиция, собствения им филистеризъм и дребна буржоазност. Разбира се, не всички в Централния комитет са били убедени контрареволюционери, не са били толкова много (имало е малцина, които са били тясно свързани със световния капитал и са действали по негови заповеди). Много повече са били тези, които са им се отдавали, не са могли твърдо да се съпротивляват, отстъпвали са, съгласявали са се, водени от собствените си тесни егоистични интереси. Този опортюнизъм е истински опортюнизъм, примирение с буржоазното влияние и натиск. В резултат на това мнозинството в Централния комитет е било за контрареволюцията.
Що се отнася до стопанското счетоводство, не е възможно да се абсолютизира по този начин, като се каже, че ако е стопанско счетоводство, то е равно на капитализъм. В никакъв случай! Всичко зависи от това къде, кога и как да се използва. По времето на Сталин също се е използвало стопанско счетоводство, а Ленин го е препоръчвал, защото е невъзможно да се установи счетоводство и контрол в страната без стопанско счетоводство. Планът е също стопанско счетоводство. Въпросът е как се използва този метод и за какви цели. При Сталин стопанското счетоводство развива социализма, издига го до комунизъм. След победата на контрареволюцията то естествено се превръща в средство за разрушаване на социалистическата икономика и дори под формата на „пълна икономическа независимост на предприятията“ става форма, чрез която частната собственост върху средствата за производство всъщност е легализирана в СССР.
6) „Горбачов и Рижков внедриха в политически решения икономическите програми на „съветските“ (четете: буржоазни) учени Шаталин, Попов, Абалкин, Аганбегян, Петраков, Гайдар, Ясин, Бунич.“
Не става въпрос за Шаталин и Абалкин. Това е повърхността. Коренът се крие много по-дълбоко. Тези граждани оживиха целите и идеите на партийната опозиция от края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век – зиновиевците, троцкистите и десните. Ето защо болшевиките се бориха с тях със зъби и нокти, защото знаеха накъде водят техните гнили идеи. Нашето поколение, чрез собствената си глупост, трябваше да разбере правотата на болшевиките чрез собствения си горчив опит, на собствената си кожа.
7) „Работниците от фабриките и мините бяха щастливи“ от корпоратизацията на предприятията. Казват, че тоталитаризмът ще свърши, уморени сме от всемогъществото на центъра, сега ще управляваме собствената си собственост.“
Това е повърхностно съждение. Тези, които твърдят това, представят пожелателното мислене за реалност. Между другото, обърнете внимание, че буржоазията също говори за годините на Перестройката по абсолютно същия начин, искайки да убеди работниците, че просто са нетърпеливи да се присъединят към капитализма.
Но те не са били нетърпеливи! Това е лъжа! Да, имаше измамени миньори от Кузбас. Но това не са десетки и стотици милиони съветски работници! Тогава хората бяха в съвсем различно състояние: когато всички бяха принудени да станат корпоратисти, работниците просто не разбираха какво се случва, бяха напълно дезориентирани, не знаеха къде е истината и накъде всъщност отива страната. Това е пряк резултат от мощна идеологическа обработка – в края на краищата на хората почти до последните дни на Перестройката се говореше за „подобряване на социализма“, криейки факта, че са водени директно към наемно робство, към капитализъм.
8) „Значителна част от антикомунистите – активисти и инициатори на Перестройката – са от еврейски произход (Чубайс, Новодворская, Немцов, Хакамада, Дерипаска, Фридман).“
Еврейският въпрос се повдига доста често, когато се говори за Перестройката. Някои дори смятат този фактор за почти основната причина за смъртта на съветския социализъм. Но ние няма да коментираме това мнение – то е несериозно. Много по-важно е, че има друга част от другарите, които отказват изобщо да признаят, че еврейският въпрос е имал някакво значение по време на Перестройката, вярвайки, че всяко споменаване на евреи „мирише много, много лошо“.
Но не става въпрос за миризмата – става въпрос за реалностите на онова време. А реалността е, че този момент наистина е присъствал по време на Перестройката. Такова явление е съществувало и то трябва да бъде обяснено.
Наистина е имало много дисиденти сред евреите. Всеки, който е живял в СССР в съзнателна възраст или се е интересувал сериозно от тази тема, си спомня това. И това не е случайно. Това е пряко следствие от контрареволюционната работа на… „Еврейския антифашистки комитет“ от края на 40-те години на миналия век, тясно свързан с американския империализъм („случаят с Еврейския антифашистки комитет“, „случаят Майкълс“, „заговорът на лекарите“ и др.).
Защо евреи? Сред евреите, като нация, силно потисната от царизма, е имало изключително силен елемент на национализъм, който по-късно е използван от контрареволюцията по подстрекателство на световната буржоазия. В началото Бунд е специална социалдемократическа партия на еврейския пролетариат, която много дълго време е стояла на позициите на национална изолация. След Октомврийската революция Бунд се присъединява към РКП(б), но дребнобуржоазните навици могат да останат у членовете му дълго време. Тъй като национализмът е буржоазна идеология, за контрареволюционните сили не е било трудно да намерят ключа към националистически ориентираните евреи. Разбира се, не всички евреи са били такива, но определена част е била. Това се превръща в най-удобната среда за действие на контрареволюцията, особено след като значителен брой евреи заемат отговорни позиции в партията и държавата. Последното не е резултат от уникалните характеристики на тази нация, както често може да се чуе от хора, които не познават много добре историята на Русия, а пряко следствие, отново, от потиснатото положение на евреите в Руската империя. Факт е, че само онези представители на тази националност, които са били ценни за висшите класи на автократичното общество, са могли да излязат от „чертата на оцеляване“ в царска Русия. Така момчета и момичета от бедни еврейски семейства са изучавали науки като никой друг, тъй като знанието е било единственият им шанс да оцелеят по това време.
Склонността към национализъм се е превърнала в основна причина, поради която е имало много евреи първо в редиците на партийната опозиция, след това в контрареволюционните групи, по-късно сред дисидентите, а след това и сред активистите на Перестройката.
Както виждаме, всички изброени по-горе в параграфи 1–8 причини за разпадането на СССР не обясняват нищо и, както правилно отбелязват някои от техните критици, само „пораждат още въпроси“. Ето някои от тях, на които ще дадем нашия отговор, вече от позицията, накратко очертана по-горе.
„Откъде дойде Хрушчов, когото Сталин отгледа от ранна детска възраст, обгрижваше го и го водеше за ръка по стълбите, премествайки се от един пост на друг, и никога не загуби своята „селска дребнобуржоазна интуиция“?“
Дойде оттам , откъдето дойдоха и други – дребното селячество в съветската страна доминираше числено в продължение на много години и не можеше да не остави своя отпечатък върху съзнанието на цялото общество. От друга страна, СССР едва беше излязъл от капитализма. Много граждани на страната израснаха при царския режим и буржоазната идеология не можеше да не им повлияе. Разбира се, битието формира съзнанието, битието се променя – съзнанието се променя след него. Това обаче не се случва веднага, не автоматично. Има „закъснение“, когато битието вече е различно, но съзнанието е останало до голяма степен същото. И видяхме това по време на Перестройката, когато капитализмът вече беше в двора, частната собственост беше в разгара си в страната и хората се държаха така, сякаш той… и все още живееха в социалистическо общество. А какво да кажем за Перестройката! Такива явления все още се срещат: много от нашите граждани все още не разбират, че вече не живеят в съветска страна, а в класово общество, и буржоазната държава Руската федерация изобщо не е длъжна да се грижи за тях. Те са изненадани, че никой не мисли за тях, не се опитва да направи живота им по-добър.
Абсолютно същото беше и в онези времена. Хрушчов е израснал при царизма, в буржоазно общество, и не е могъл да избегне влиянието на буржоазната идеология. Други са могли, но е имало и такива, които са останали на дребнобуржоазни позиции.
И Сталин не е отгледал Хрушчов „от малък“, а се е запознал с него, когато Хрушчов е бил студент в Индустриалната академия – известно огнище на троцкизма. Нещо повече, Хрушчов е изпратен там през 1929 г. от Централния комитет на Украйна, който тогава е бил оглавяван от Косиор – троцкист. (Между другото, дейността на троцкистите, лакеите на буржоазията, стана причина за точно този глад от началото на 30-те години на миналия век, за който съвременната буржоазия в Украйна обича истерично да говори. За което Косиор и неговите съучастници по-късно трябваше да отговарят с главите си. Но буржоазията срамежливо мълчи за това.) Хрушчов е бил партиен активист в Индустриалната академия, където е учила и втората съпруга на Сталин, Алилуева, а също така е бил активен член на партийния комитет на Академията. Чрез нея Сталин се запознава с Хрушчов. Хрушчов тогава е бил на около 35 години – човек, който е бил доста твърдо утвърден в убежденията си.
„Как е могъл Сталин да пренебрегне това? Защо тогава Хрушчов не е бил разстрелян заедно с Н. А. Вознесенски, например?“
Също често задаван въпрос. А Сталин бог ли е? Преди да упрекнете Сталин, си струва първо да се запознаете с методите на троцкистите. Например, разберете какво е „ентризъм“, вижте как изглежда на практика. Добра илюстрация за това е филмът „Великият гражданин“. Искрено препоръчвам да го гледа всеки, който иска наистина да разбере същността и причините за така наречените „сталинистки репресии“.
Терминът „двойна икономика“ не се е появил случайно – той напълно отразява реалността, съществуваща в страната по това време, и голямата битка на работническата класа с всички сили на стария свят за безкласово общество.
Що се отнася до това защо не са стреляли, като цяло трябва да знаете, че тогава са стреляли не заради убежденията им, а само заради контрареволюционните им действия. И докато нямаше такива, никой не е пипал човека: мислете каквото искате. Но ако вредите на страната, вредите на народа, не му позволявате да изгради щастлив живот – извинете, разберете го изцяло. Очевидно Хрушчов до тогава не е имал сериозни контрареволюционни действия или те са били много добре скрити от него.
„Откъде се е появила сервилността на ранга в обкръжението на Хрушчов? Нямаше ли нищо подобно преди Хрушчов и не са ли се прекланяли пред Сталин?“
Уважението към ранга и унижението са елементи на ласкателството, кариеризма, отразяващи желанието на човек да заеме пост, за който обективно не може да претендира въз основа на способностите си. Или желанието на врага да отклони подозрението от себе си.
Във всеки случай, всичко това са преки последици от дребнобуржоазната психология, частично все още запазена в съветското общество, особено сред служителите и интелигенцията. Контрареволюцията нямаше на кого да разчита освен на утайката на обществото – кариеристи, подкупници, бюрократи, идеологически нестабилни елементи, престъпници, пияници и др., тъй като, както вече казахме по-горе, трудещите се маси не подкрепяха нито троцкистите, нито десните. Това беше неопровержимо доказано от партийните дискусии през 20-те години на миналия век. По време на демократичното гласуване опозицията в партията винаги претърпяваше смазващо поражение, партийните маси подкрепяха само болшевишката линия на Централния комитет. Ето защо контрареволюционерите бяха принудени да преминат към дълбоко конспиративни форми на борба, защото не можеха да спечелят открито. (Гледайте вече споменатия филм „Великият гражданин“, няма да съжалявате – той е за това).
„Как можеше да се случи така, че само за три години след смъртта на лидера, КПСС успя да се изроди до такава степен, че делегатите на 20-ия конгрес (а сред тях бяха командири на роти и батальони, командири на партизански отряди, командири на армии и фронтове, които гледаха смъртта в очите по време на войната) позволиха на Хрушчов да прочете доклада му докрай, а не го заглушиха с тропане на крака и рев на недоволство?“
Три години са много, много дълго време, когато в ръцете си държиш послушния Централен комитет на най-великата партия в света, на която милиони и стотици милиони работници се доверяват безпрекословно. Това е колосална сила. Кой би могъл да си представи, че в страната е извършен контрареволюционен преврат и че Централният комитет на партията е превзет от дясната троцкистка контрареволюция? Съветската работническа класа не би могла да си представи подобно нещо дори в най-лошите си кошмари! В края на краищата, те току-що бяха спечелили кървава битка със световния капитал – те бяха спечелили войната, най-страшната война в историята на човечеството. Те току-що бяха възстановили индустрията и селското стопанство. Защо е нужна класова борба, след като всички току-що бяха започнали да живеят нормално?
Ролята и значението на партията – най-важната част от диктатурата на пролетариата – е трудно да се надцени. Ленин е писал много за това. А сега виждаме, че без партията, нашата работническа класа… Класата е като парцалена кукла – не може да направи нищо. Следователно, избиването на партията от ръцете на съветската работническа класа е била основната цел на контрареволюционната опозиция, защото това в крайна сметка е означавало победа над СССР, над съветския народ, над социализма (че това е така, е доказано от Перестройката).
Централният комитет (ЦК) е щабът на партията, нейният ръководител. Най-съзнателните и грамотни комунисти, които показват накъде и как да се върви. Как можеш да не им вярваш, когато хиляди пъти са доказали, че винаги водят до победа?
Тази идеалистична, все още полуселска вяра в някой отгоре, а не в самите себе си, изигра жестока шега на съветската работническа класа и съветските комунисти в този случай. Масите не са изучавали марксизма сериозно, бидейки сигурни, че ще им се каже отгоре какво да правят, а самите те не е трябвало да мислят.
Те питат: как, казват те, героите от Великата отечествена война са издържали доклада на Хрушчов. Но да бъдеш герой във война, когато всички около теб са герои – целият ти народ – е неизмеримо по-просто, отколкото да се принуждаваш да работиш ежедневно и ежечасно върху съзнанието и мирогледа си. Това е много по-трудно, макар че отвън не изглежда като героизъм.
По време на Великата отечествена война партията губи двама свои членове. Този факт е известен, но какво означава той в случая?
А фактът, че слоят от високосъзнателни и политически грамотни комунистически работници, върху които винаги се крепи партията, е станал незначително тънък – останали са само малцина от тях. Защото те, тези обучени и безценни кадри за изграждане на социализма, които са способни да различат троцкист от болшевик, които имат опит в идеологически битки с класовия враг, скрит под маската на партийната опозиция, загинаха масово в битката с фашизма. А новите комунисти, които се присъединиха към партията по време на войната, вече не смятаха за необходимо да изучават марксизъм-ленинизъм. И не толкова марксизъм-ленинизъм, а историята на партията. В края на краищата, историята на партията е по същество история на класовата борба в СССР.
С каква цел и защо Сталин беше принуден да зареже всичко през 1938 г. и да напише „Кратък курс по история на Всесъюзната комунистическа партия на (болшевиките)“? Защото разбираше колко хитър и коварен е врагът и че само знаеща и опитна работническа класа може да се справи с него.
Но, уви… Не чухме призивите му, не разбрахме, не намерихме време… И сега седим на разбито корито, загубили всичко, което имахме – и дори свободата си.
Какво можем да кажем за следвоенните комунисти, когато сега, след най-жестокото поражение от буржоазията, огромното мнозинство от комунистите също не смятат за важно за себе си да се учат от политическия и исторически опит на болшевишката партия! Те стъпиха на същите гребла, за които болшевиките предупреждаваха, седят край руините и са пълни с философстване, изсмуквайки причините за това тъжно положение от пръстите си, вместо да се опитат да разберат как изобщо сме стигнали дотук!
И това не се прави от обикновени работници, а от хора, които твърдят, че са убедени комунисти, борци за социализъм, бивши членове на КПСС и притежаващи академични степени по социални науки!
КПСС не е „дегенерирала“ – няма смисъл, подобно на буржоазията, да се използват термини, които не отразяват реални процеси, а само объркват цялата материя, придавайки на събитията и явленията идеалистична окраска („дегенерирала“ – сякаш се е променила сама, без причина). Враговете на работническата класа стояха начело на нейния Генерален щаб. Това всъщност се случи. И тези врагове успяха да сменят значителна част от партийното ръководство на местно ниво (регионално, териториално, републиканско, големи градове) за 3 години. И това ръководство осигури пристигането на делегати на 20-ия конгрес, които бяха готови да глътнат всяко хапче.
Как това е било направено от троцкистите, е добре показано в същия филм „Великият гражданин“, препоръчан по-горе. Накратко – чрез ограничаване на партийната и работническа демокрация. Между другото, с идването на Хрушчов това явление се превърна в основно във вътрешнопартийния живот на КПСС. Критиката към началниците беше забранена. Самокритиката беше напълно премахната. Ето ви почвата за растеж на партийната бюрокрация, защото стана невъзможно да се разрешат противоречията по друг начин, освен по лична воля на началниците (вижте добре познатите разпоредби на диалектическия материализъм за критиката и самокритиката).
Важно е да се разбере, че въпросът не е в Хрушчов като такъв. Хрушчов е само видимият връх на контрареволюционния айсберг. Действала е добре прикрита и разклонена контрареволюционна група, която очевидно се е подготвяла за смъртта на Сталин (същото се е случило и по време на болестта на Ленин и след смъртта му). Основните събития се случват не през 1956 г., а през лятото на 1953 г., особено през юни. Избирането на Хрушчов за първи секретар на Централния комитет вече беше следствие от тези летни събития, победата на контрареволюцията в тях. Става дума за унищожаването на целия болшевишки връх на съветските специални служби (Берия, Абакумов, Гоглидзе и др.), след което тези властови структури фактически попаднаха под пълния контрол на контрареволюцията. При това унищожението беше извършено с участието на представители на Съветската армия (най-важното лице, действащо на страната на контрареволюцията, беше Г. К. Жуков). В такива условия – с нестабилността и несигурността на позицията на мнозинството членовете на Централния комитет, никой от които не беше способен да предприеме твърди и решителни действия, както Сталин беше направил по негово време, и с фактически силите за сигурност в ръцете на контрареволюцията, просто нямаше друг избор освен подчиняването на целия Централен комитет на десните троцкисти. А след септемврийския пленум на Централния комитет през 1953 г., където десните троцкисти ясно заявиха завоя на страната надясно, вече беше изключително трудно да се направи каквото и да било. Силата на държавната сигурност, в която вярва и на която помага целият съветски народ, не бива да се подценява. Ленин и Дзержински предупреждаваха какво ще се случи, ако ЧК попадне в ръцете на класови врагове. Врагът разбираше това много добре и се стремеше усилено да завземе ЧК. С Ягода и Ежов не се получи – партията се оказа по-силна. Но когато Централният комитет попадна в ръцете на контрареволюцията – тогава целта беше постигната.
Сега ясно ли е защо Хрушчов завърши доклада си спокойно и не се появи голяма вълна от възмущение в партията? Има подозрения, че е имало определени протести, но съветските тайни служби, по заповед на контрареволюционерите, бързо са ги потушили. Най-вероятно е трябвало да има увеличение на броя на репресираните по политически членове, само че сега не контрареволюционери, а истински болшевики – комунисти, останали верни на ленинските и сталинските заповеди. Все още обаче не е възможно да се провери това предположение. Най-вероятно това може да се направи едва след като работническата класа е спечелила политическата власт.
„Чувствала ли се е работническата класа като господар на страната, собственица на средствата за производство?“
Зависи за кога става въпрос. Преди 1953 г. – несъмнено се е чувствала така и затова се е борила за тази страна по време на чуждестранната интервенция, и в Гражданската война, и във Великата отечествена война, не пестейки сили. Но след това все повече работници, достигнали властта, започват да бъдат отблъсквани от управлението на партията и държавата от контрареволюцията. И в същото време, вместо с марксизъм, да ги хранят с ревизионистична каша, за да не се ангажират твърде много с политиката. Но до средата на Перестройката, докато не се промени процедурата за избори в Съветите и тези пролетарски органи на власт не се трансформираха в буржоазни парламенти, диктатурата на пролетариата действаше, макар и все по-слаба.
„Ако работническата класа не се чувстваше господар на страната, тогава каква беше социалната система в СССР?“
Социалната система не се определя от чувствата. Тя се определя от обективни условия – производствени отношения. Тъй като в СССР политическата власт беше в ръцете на работническата класа и трудещите се маси, имаше само социалистическа собственост върху средствата за производство в две нейни форми – обществена и колективно-кооперативна, нямаше наемен труд, а целта на социалното производство беше да задоволи нуждите на трудещото се население на страната. Социално-икономическата система на страната беше недвусмислено социалистическа.
„Какви метаморфози са настъпили с работническата класа на страната на Съветите, защо работниците се отнасяха към тази система като към нещо чуждо, официално?“
Това очевидно е субективна илюзия на човека, който задава въпроса. Работниците се отнасяха към състоянието на обществото, което съществуваше по време на Перестройката на Горбачов, като към „чуждо, официално“ – когато този тип и компания енергично разкъсваха страната, а цялата партия му помагаше в това.
Другарят отъждествява различните явления, не ги гледа диалектически, хвърляйки всичко в една кошница – СССР на Сталин (истински социализъм или социализъм, движещ се към комунизъм), СССР на Хрушчов-Черненко (късен, разрушен от ревизионисти) и този на Горбачов (разрушен социализъм с възраждане на капиталистическите отношения). Това последното – вече не е социализъм, а раждане на капитализма – работниците наистина го отхвърлиха. Буржоазните пропагандисти убедиха работниците, че тяхното отхвърляне е отхвърляне на социализма. Много работници повярваха в това. Но може да им се прости – те не са много политически грамотни, честно казано. Но защо комунистите, които задават такъв въпрос, толкова лесно се хващат на въдицата на буржоазията?
Ако само тогава имаше комунисти, които ясно разбираха къде трябва да отидем, за да оправим нещата, може би нямаше да стигнем дотам, че сами, със собствените си ръце, да унищожим страната си.
Оттук и заключението: трябва да започнем с ясното разбиране кои сме, къде сме, как сме стигнали дотук и какво всъщност искаме?
МЛРД РП превод Милчо Александров
