МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Участвайки в протестите, ми се наложи да обменя някои мисли с младежи. Разбира се, аз много добре знам, че в буржоазната, олигархична държава, младият човек не може да знае какво е фашизъм и демократична революция. Няма кой да им разясни тези неща, превърнати в клишета. Дори обратното, съществуващите буржоазни медии, ако за фашизма са принудени да кажат някои думи, в ситуации като днешните, то задължително ги объркват с приравняването му с „комунизма”, а за демократичната революция се спират само на идеалистичното буржоазно разбиране за нея.
За това се налага да им предложа пролетарското, работническото разбиране за фашизирането на властта и демократичната революция.
Олигархатът, защитавайки своите супер-печалби, е неизбежно принуден да се откаже от демокрацията, да ограничи буржоазните демократични права и свободи на гражданите на своята страна, тоест да премине към фашизъм. Което означава правото му неделимо с никого да притежава държавата или държавния апарат и да я използва за своите си интереси, това че една буржоазна олигархична партия се сменя с друга – не променя нищо.
По брой, олигархията е незначителна – няколко десетки, максимум стотици хора в страната, нищо повече. Тя няма сериозна социална подкрепа (социална база) в обществото, тоест зад нея няма социална класа, чиито икономически интереси биха съвпаднали с интересите на олигарсите. Напротив, с всичките си действия монополистичният капитал и неговата държава постоянно се противопоставят, всъщност на цялото общество, като ограбват и потискат всички класи и слоеве от населението, лишавайки ги от всякаква възможност да защитават своите интереси. Следователно демокрацията, дори буржоазната, чийто корен е в позицията на мнозинството, е като смърт за нея – ако на хората бъде позволено да действат с наистина демократични методи, олигархията няма да просъществува и един ден на власт.
При такива условия монополистичният капитал може да запази политическото си господство в обществото само чрез подкупване на определени слоеве от работници (висши държавни служители и военнослужещи, висши мениджъри и по време на избори – лумпенпролетариата), но най-важното е – че управлява чрез терор и тотална измама на масите, тоест чрез методите на фашизма. Погромите извършени срещу протестите и показните действия на частните силови групировки (които ми напомнят за ранните СС и СА) на мероприятията на ГЕРБ убедително ни илюстрират това.
Но отхвърлянето на демокрацията и все по-голямото фашизиране на властта на монополите не разрешават нито противоречията в буржоазната класа, нито основното противоречие на капитализма – между труда и капитала (пролетариата и буржоазията). Напротив, тези противоречия само се засилват, изострят се до краен предел, подкопават основите на буржоазната държава, подкопават капиталистическата система и подготвят нейния крах.
Ако работническата класа в демократичната революция се стреми към максимално разширяване на демократичните права и свободи за цялото общество, за всички трудещи се хора, включително и за себе си, то буржоазията, като експлоататорска класа, иска демокрация само за себе си, но не и за работническата класа и работническите маси.
Ето защо частта от буржоазията, която се застъпва за демокрацията, получава в хода на демократичната революция правата и свободите, от които се нуждае (например правото да избира свои представители в правителството и т.н.), тоест има определен достъп до държавата, способна е да влияе, тя бърза да завърши демократичната революция възможно най-скоро, да спре по-нататъшния процес на демократизация на обществото. Тя предава революцията, предава трудовия народ, който се стреми към свобода и демокрация, преминава на страната на контрареволюцията и предизвиква жесток терор срещу революционния народ, като често ограничава допълнително неговите права и свободи. Ако някой желае да си изясни по-подробно как действа буржоазията в процеса на отвоюването на демократичната революция, да намери материалите по делата на Никола Петков и Г М Димитров. Тъкмо ще си изясни и историческите процеси, протичащи по това време. А аз продължавам нататък.
Пролетариатът, той е жизнено заинтересован да продължи демократичната революция, да я доведе до край – до създаването на такива органи на народната власт, които биха могли да гарантират на трудовия народ неприкосновеността на демократичните права и свободи, спечелени по време на революцията.
Кои органи на народната власт наистина могат да гарантират това? Само органите на диктатурата на пролетариата. Нито един орган на властта на буржоазията, без значение как се нарича, който им принадлежи и каквото и да обещаят техните представители на хората, по самата им същност, поради класовите задачи и интересите на буржоазната класа, която ги е създала, няма да може и няма да защити демократичните права и свободи на трудещите се от посегателства, защото буржоазията се възползва от липсата на права на работническата класа и работните маси – по-лесно е да се ограбят безсилните!
Това означава, че в защита на демокрацията, спечелена за трудещите се, работническата класа, заедно с работническите маси, трябва неизбежно да вземат политическата власт в свои ръце. Революционният процес, започнал като демократична революция, завършва със социалистическа, пролетарска революция.
Да се постигне всичко това е възможно само ако работническата класа е начело на демократичната революция, ако е осъзната, има достатъчно политически опит, ако е организирана и обединена в собствена политическа партия от болшевишки тип. В противен случай буржоазията, като по-опитна и добре организирана класа, която притежава също огромен материален и административен ресурс, няма да позволи демократичната революция да бъде завършена, за да я доведе до края, до завладяването на демократичните права и свободи от трудещите се. Демократичната революция под ръководството на буржоазията неизбежно ще бъде потушена (или „обединена“), дори част от буржоазията (обикновено нейната най-висока и най-богата прослойка, едрият бизнес) успява да използва революционното демократично движение на народните маси за своите тясно користни интереси. Спомнете си действията на СДС, когато сваляше правителството на Жан Виденов, който се опълчи на проекта за разграбването на несъстоялите се РМД-та, тоест опълчи се срещу желанието на кандидатите за олигарси тогава, да ограбят народа.
Ако се спрем на работническата класа в България ще разберем, че тя е големият отсъстващ от протестите. Всеки работник се е вторачил единствено в работното си място и позволява на олигархията да се гаври с него. Искам да бъда разбран правилно. Не става въпрос, че на протестите няма работници. Напротив, има отделни нейни представители и те не си губят времето. Но аз говоря, че я няма работническата класа като организирана мощна сила, пред която всяка буржоазна власт ще си помисли какво да прави. Да се съобрази ли с исканията на протестиращите, или не? Как да стане това – съм писал достатъчно. Ще го кажа още веднъж. Осъзнатите работници (тоест тези които искат демокрация за себе си и за такива като тях, и след това за целия народ), трябва да дойдат в БКП, другите да променят характера на съществуващите съглашателски, опортюнистични синдикати, тоест да изхвърлят продажните си ръководства, да изберат смели, честни работници за свои водачи, които да сплотят колективите които водят, да не позволяват съществуващата буржоазна олигархия да променя или неизпълнява трудовите договорености. Ако до сега се шляеха, мотаеха и казваха „може и така”, съвсем скоро ще им се наложи да разберат, че повече така няма да стане. Депресията приключва, следва криза. Тези протести са мястото, където те могат и трябва да демонстрират силата си на велик хегемон, пред който всяка олигархия и да е фашистка ще свали гарда. Работниците трябва да разберат, че без тях – следва робство, много по-страшно от сегашното, при което разни мутри се гаврят с техните деца. Те трябва да разберат, че с тези „синдикати” са много лесни. Всеки един капиталист, може да им се изплъзне с правото на фалит. За да се предотврати това трябва да има организирана сила, която да принуди буржоазната държава да ги национализира. Да национализира, не само предприятията, но и техните активи. Ако някой си представя, че буржоазната държава, така лесно ще загърби интересите на българската буржоазия и ще започне да одържавява – е кръгъл наивник. Необходим е силен, организиран натиск от българските работници, обединени от профсъюзите и никога да не забравят своята партия. Защото те се нуждаят от нея, особено в тежки времена като днешното. А младите е време да престанат да пеят глупавата песен „за лошите комунисти” и да се ориентират по посока на своите си интереси. И ако все още не могат да схванат-за какво става въпрос, могат поне да опитат. Утре, или след няколко месеца ще има избори. Могат да гласуват за „лошите комунисти” и сами да проверят това, а Българската комунистическа партия, ще изгони от Парламента всеки неин депутат, който се продаде на буржоазията и предаде интересите на българските работници. Разбира се, ние ще се постараем да им предложим хора, които са неподкупни, но не си правим илюзия за възможностите на буржоазната демокрация, още повече, че комунисти в буржоазно управление не участват. Защото да участваш в управлението на буржоазната държава значи – да уреждаш работите на буржоазията, тоест партията се превръща в системна – буржоазна. Единственото което можем в такъв тип държава е да се опитаме да се наложат закони които са в полза на работническата класа, на всички трудови хора. Можем да разобличаваме мошеничествата на българската олигархия, като използваме парламентарната трибуна. За по-сериозно наше участие е необходима друг тип държава. Държавата на диктатурата на пролетариата, тоест да се доведе до край демократичната революция.
София-24.09.2020г.
