Наскоро министърът на отбраната на Беларус Виктор Хренин каза на „протестиращите“, че армията ще бъде използвана срещу тях, ако се появят в близост до паметниците на Великата отечествена война с бяло-червено-бели знамена. Военният нарече тези знамена символи на нацистите, под които те организираха геноцида в страната.
Сегашното бяло-червено-бяло знаме, с което хората излизат на протест срещу Лукашенко, е било популярно сред белоруските националисти през миналия век като символика, противопоставяща се на руските имперски символи. На 9 март 1918 г. – денят на създаването на Белоруската „народна“ република БНР, обявява независимост, въпреки че се намира върху територията на бившата Руска империя, окупирана от германските войски. Тази куклена република официално съществува до края на 1920 година. Всъщност територията и́ е била постоянно окупирана от други страни (Германия, Полша).
След избухването на Втората световна война и германската окупация на Беларус, администрацията на Третия райх решава да разчита на местни сътрудници, предимно за борба с партизанското движение. През 1943 г. Белоруската централна рада (BCR), контролирана от Третия райх, приема бяло-червено-бялото знаме като свой официален символ. Под това знаме тя формира отрядите на белоруската регионална отбрана, а всъщност – полицаи, използвани за борба с партизаните.
Фактът, че през 90-те и 2000-те години той се използва активно от радикалните националисти, като например Зенон Позняк, допринесе много за появата на негативни асоциации към бяло-червено-бялото знаме. Към това се добавя и вълната от „копнеж по съветското минало“. Това се случи върху фона на непопулярните пазарни реформи и прекалено активното налагане на всичко белоруско в културата, включително езика, който мнозина отдавна бяха забравили или изобщо не го знаеха. И бяло-червено-бялото знаме беше свързано сред населението с този неудобен и неприятен реформизъм. През 1995 г. Лукашенко проведе референдум, в резултат на който сегашното червено-зелено знаме се превърна в новия държавен символ на Беларус, който е приемник на знамето на Белоруската ССР.
Разглеждайки бурната история на бяло-червено-бялото знаме, оценявайки с какви социални сили то е било свързано през различните периоди от развитието на Беларус, сравнявайки това с подобни явления в съвременната история на Русия, вие започвате да разбирате колко вярна е древната поговорка „кажи ми кой е твоят приятел , и ще ти кажа – кой си „! Бяло-червено-бялото знаме на опозицията на Лукашенко наистина носи върху себе си незаличимия срам от сътрудничеството с нацистите и войната срещу героичните белоруски партизани. Тук само трикольорът на Власов може да се сравни с него.
Материалът е подготвен от С В Христенко превод Милчо Александров
