Кандидат на икономическите науки В Галко
Водещият се сред марксистите спор за това дали Русия е империалистическа страна има не само теоретична но и познавателна страна. От решението на този въпрос зависят политическите заключения и практическите действия.
За да разберем този проблем, нека разгледаме научните положения за империализма, разкрити и обосновани от Ленин в неговия труд „Империализмът като висш стадий на капитализма“. На първо място, както отбелязва Ленин, „империализмът по своята икономическа същност е монополистичен капитализъм“ (В. И. Ленин, Полн. събр. съч., т. 27, с. 420).
Монополният капитализъм е етап от развитието на капитализма; той произлиза от капитализма на свободната конкуренция. Въз основа на концентрацията и централизацията на производството се формират монополи, същият процес протича и сред банките, настъпва обединяване и сливане на индустриални и банкови монополи и по този начин се формира финансов капитал и финансова олигархия. Износът на капитали придобива изключително значение. Концентрацията и централизацията достигат такова ниво, че се формират монополни съюзи, шепа могъщи държави са разделили света и се борят да го преразпределят.
Светът на капитала навлезе в монополния капитализъм в началото на 19-ти и 20-ти век и оттогава е в тази фаза. И днес всички страни от света на капитала, с други думи, са вградени в империализма, са негови съставни части. Но тяхната роля в световната система на империализма е различна.
Монополният стадий на капитализма се характеризира с разделянето на страните на малка шепа империалистически разбойници и голяма група зависими страни, експлоатирани и потискани от тези империалистически хищници.
Ако една страна няма свои собствени монополи, това не означава, че изобщо няма такива и тази страна се характеризира с предмонополен етап на капитализма. Просто тази държава се управлява от американски и западноевропейски монополи.
Както отбелязва Ленин, „капиталистите разделят света не поради особената си злоба, а защото нивото на концентрация, което са постигнали, ги принуждава да поемат по този път, за да направят печалба; в същото време те го разделят „според капитала“. ”, „според силата” – не може да има друг начин на разделение в системата на стоковото производство и капитализма. Силата се променя в зависимост от икономическото и политическото развитие” ( том 27, стр. 372 – 373).
При капитализма действа законът за неравномерното икономическо и политическо развитие, в резултат на което на терена се появяват нови „играчи“, появяват се нови империалистически сили, други избледняват в сянка, има промяна в баланса на силите на империалистическите сили, техните групировки, чийто критерий е икономическата, политическата, военната сила на държавите.
След разрушаването на социализма в СССР и реставрацията на капитализма, Русия се оказа в капиталистическия лагер и се намира в етапа на формиране на монополистичния капитализъм. И друг капитализъм днес няма. За да отговорим на въпроса какво място заема Русия в империалистическата система, нека разгледаме дали в Русия има признаците на империализма.
Първият признак е концентрацията на производството и образуването на монополи. В същото време е необходимо да се вземе предвид особеността на руския капитализъм, а именно: той възниква не от феодализма, а като отрицание на социализма. А едрото социализирано производство е присъщо на социализма.
По време на реставрацията на капитализма в страната най-големите фабрики бяха или напълно унищожени, или намалиха производството десетократно, или бяха разбити на малки парчета. Такива промишлени гиганти като Автомобилния завод Ленински Комсомол (АЗЛК), Автомобилният завод Лихачов (ЗИЛ) престанаха да съществуват, а Кировският завод беше сведен до нивото на средно предприятие.
Тенденцията на разрушение не е спряла и продължава да преобладава и днес. Обемът на промишленото производство в страната не е достигнал нивото от 1990 г. и е в рамките на 80% от него, а в редица ключови отрасли – например производството на металорежещи машини – е само няколко процента.
Капитализмът и присъщата му форма на производство, както всеки друг социален организъм, всеки предмет, явление в природата или обществото, също се развива. Тя възниква, преминава през определени етапи от своето развитие и в крайна сметка отминава и се замества от по-висша обществено-икономическа формация.
Етапите на развитие на капиталистическото производство, а това, както е известно, е този етап от развитието на стоковото производство, когато работната сила се превръща в стока и методите на нейното саморегулиране се определят от действието на присъщите ѝ икономически закони. Началният етап от развитието на капитализма е така нареченият капитализъм на свободната конкуренция. Нейната саморегулация е пазарна, осъществявана на основата на закона за стойността чрез конкуренция.
По-нататъшното развитие на капитализма преминава от тази проста, низша форма към по-сложна, по-висша форма – монополистичният капитализъм. Пазарното саморегулиране се заменя с регулиране на икономиката от монополите. Осъществява се от монополи, предимно чрез механизма на монополно високи и монополно ниски цени. В същото време е законно да се говори за подкопаване на стоковото производство на монополистичния етап от развитието на капитализма.
В бъдеще държавата все повече участва в регулирането на икономиката. Съвременното капиталистическо производство е присъщо на регулирането на икономиката от монополите и техните държави.
Това развитие на капиталистическата саморегулация не е желание или прищявка на някои представители на господстващата класа, а резултат от обективния процес на развитие на капитализма, който се основава на укрепване на неговия социален характер, задълбочаване на социализацията на производството, увеличаване на неговата концентрация и централизация.
Тъй като в икономиката обективно съществуват противоположни страни и тенденции, съответно има и носители на тези тенденции. Сред управляващата класа на капиталистите в Русия надмощие взе компрадорската буржоазия, чиито представители са доминирани от една идея: да „грабнат повече“, като унищожат местното производство, за да угодят на империалистическите страни. По същество това е лобиране за интересите на чужди монополи.
Същевременно се наблюдава и обратната тенденция – формирането на монополи. Примери: Газпром, Роснефт, Лукойл, Норилски никел и др. Особеността на създаването на монополи в Русия е, че те са предимно фокусирани върху суровините или засягат първичната обработка на суровините, което характеризира изостанал, суровинен тип икономика зависим от развитите страни.
Ожесточената конкурентна борба принуждава колективния руски капиталист да обедини някои производства и по този начин да създаде доста големи промишлени предприятия – Обединената корабостроителна корпорация, Обединената двигателостроителна корпорация, Обединената самолетостроителна корпорация и т.н. Но в същото време постоянно се посочва, че тези са принудителни мерки и др.
Сега по въпроса за наличието на банки и банкови монополи в Русия. Не всичко, което блести, е злато. Първо, прекалено е руските банки да се наричат банки. По дефиниция банките са капиталистически предприятия, които акумулират средства, временно свободни в стопанското обръщение, и ги насочват към онези предприятия, които изпитват временна липса на средства, допринасяйки за развитието на производството. В днешна Русия банките допринасят повече за удушаването и унищожаването на производството. Текущият среден лихвен процент по заеми за юридически лица е 14% (според уебсайта на Централната банка на Русия към септември 2015 г.), което, разбира се, е по-добро от 240-250% през първата половина на 90-те години или дори 20-25% няколко години по-рано. Но е невъзможно да се постигне нормално ниво на рентабилност, да се инвестира и да се развива производство с такива темпове.
Процентът на рефинансиране в развитите капиталистически страни сега е около 0% или малко по-висок. Логиката на действията на ръководството на тези страни е да подкрепят производството с ниска банкова лихва и да стимулират неговото развитие. Какво прави буржоазната държава в Русия? Напротив, повишава основната лихва до 17% (намаляването до 11% не играе фундаментална роля). Увеличаването на основния лихвен процент води до поскъпване на кредитите от търговските банки и по този начин вкарва работещите капиталисти в тежко финансово състояние и фактически слага край на икономическото развитие.
Основният лихвен процент е наскоро въведен инструмент, процентът, при който Централната банка на Руската федерация действително предоставя средства на търговските банки. В същото време има процент на рефинансиране, който не е отменен, чийто размер остава 8,5%, но който е загубил регулаторната си роля. Имаше отделяне на формата от съдържанието, подобно на факта, че има жизнен минимум, който през 1-во тримесечие на 2015 г. възлиза на 9662 рубли, и минимална заплата, която изглежда не е по-ниска от жизнения минимум, но сумата му е от 01.01.2015 г. само 5965 рубли.
Много противоречиво е и твърдението, че в страната има банкови монополи. Несъмнено процесът на концентрация и централизация в руския банков сектор протича с бързи темпове. Така че, ако в началото на 90-те години в страната имаше 2,5 хиляди банки, днес са останали по-малко от 800, но в същото време активите на цялата руска банкова система са много по-малко от активите на един голям западен банков монопол. Активите на всички руски банки към 1 септември 2015 г. възлизат на 78,4 трлн. рубли, или приблизително 1,2 трилиона щатски долари. Активите на такива американски банкови монополи като J P Morgan Chase, Bank of America, английската HCBC Holdings, френската BNP Paribas, германската Deutsche Bank надхвърлят 2 трлн. долара всяка. Активите на голяма банка по руските стандарти са 100 – 1000 пъти (!) по-малко от активите на всяка голяма западна банка
Има две тенденции. Първата е задушаването на промишлените предприятия от руски лихварски фирми, наречени „банки“, което изключително много спъва тяхното развитие. Другата тенденция е засиленият контрол от чуждестранните банкови институции. Ленин отбелязва: „при капитализма не е възможна друга основа за разделяне на сфери на влияние, интереси, колонии и т.н., освен като се вземе предвид монополизма на руските индустриални монополи. Външният дълг на руския частен сектор е ≈ 279,1 милиарда долара. Освен това дългът на небанковите компании се е увеличил за 10 години 3,5 пъти от 65,4 милиарда долара към 01.01.2005 г. до 228,1 милиарда долара към 01.07.2015 г., което в еквивалент в рубли е 14,8 трилиона рубли. За сравнение, балансът на кредитния дълг на юридическите лица в най-голямата руска банка – Сбербанк – е 10,7 трлн. рубли
Този външен дълг не е формиран поради заеми от някакви Romashka или Buttercup LLC. Това е дългът на най-големите руски компании, а техните кредитори са преди всичко най-големите банки на империалистическите държави. Например, сред кредиторите на Газпром са банки като Bank of America Security Limited, Deutsche Bank AG, D.P. Morgan Europe Limited, Royal Bank of Scotland AG, Sumitomo Mitsui Banking Corporation Europe Limited.
В същото време, за чуждестранните банки, всички вътрешни и изходни капитали на Газпром са напълно видими. Просто трябва да разгледате списъка с документи, които всеки кредитополучател трябва да предостави на банката кредитор. Във всеки случай това показва ако не сливането на чуждестранни банкови монополи с руски суровинни монополи, то контролът и чрез него подчиняването на руския капитал на чуждия финансов капитал.
Един от признаците на монополистичния капитализъм е преобладаването на износа на капитал над износа на стоки. Какво имаме в Русия? Първо, преобладава износът на стоки и услуги. Второ, в Русия вместо износ на капитал в по-голямата си част има изтегляне на капитал. Износът на капитал в политико-икономически смисъл е износ на стойност с цел получаване на принадена стойност. С други думи, ако руски монополист построи или купи завод в чужбина и в резултат на работата на този завод и експлоатацията на наемните работници той реализира печалба, тогава това е износ на капитал. Изтеглянето на капитал се извършва, ако руско предприятие прехвърли в чужбина печалбата, получена на територията на Русия от принадената стойност, създадена от руските работници, или заедно с печалбата се изтеглят част от амортизационните отчисления и част от заплатите на наетите работници. Тази печалба е концентрирана офшорно в центровете на концентрация на печалби на руските капиталисти. И тогава, между другото, той често се връща в Русия, но под прикритието на чуждестранни инвестиции, но това е износ на капитал от офшорка в Русия, ако в същото време се организира предприятие.
Принципът на функциониране на руската икономика е следният: от страната се изнасят стоки (предимно суровини и минерали), за които страните вносители „плащат“ в чуждестранна валута, но които в голяма степен се прехвърлят по сметки на офшорни или руски компании открити в чужди банки. Тоест тези средства в огромни количества не достигат до Русия. Резултатът е еднопосочен поток. Второ, печалбите на руските предприятия, част от амортизационните отчисления и заплатите на работниците се изтеглят от Русия масово. Според някои оценки повече от 2 трлн. Щатски долара са изтеглени от страната за 20 години, тоест сума, достатъчна за пълно възстановяване на икономиката.
Централната банка на Руската федерация, вместо да се бори активно с изтеглянето на пари от страната към офшорни компании, само регистрира този факт като външен наблюдател. Така за пореден път се посочва, че през 2014 г. от Русия са изтеглени над 150 милиарда щатски долара.
Икономическото и териториалното разделение на света се извършва от най-големите монополи и империалистически съюзи. Възползвайки се от липсата на възпиращ фактор под формата на монопола на СССР, американците на първо място преминаха в настъпление, завладявайки нови пазари за суровини и продажби. Води се ожесточена конкурентна борба, в която, както изглежда, днес доминира процесът на „изстискване“ на руския капитал от пазарите на суровини и продажби.
През последните 25 години Русия загуби значително влияние в страните от така нареченото постсъветско пространство (балтийските държави, Грузия), след държавни преврати, организирани с подкрепата на САЩ – в Ирак, Либия и на Балканите. Да вземем последните събития в Украйна. Използвайки вече тествания в други страни фашизъм за износ, САЩ и асоциираните с него западноевропейски империалистически страни извършиха държавен преврат в Украйна. В резултат на това виждаме широко изтегляне на руския капитал от Украйна, който се заменя с американски и западноевропейски конкуренти. Търговският оборот между Русия и Украйна намаля значително и продължава да пада.
Изглежда, че руските капиталисти и държавата като комитет по делата на буржоазията започнаха да осъзнават, че могат да загубят всичко, включително независимостта на страната. Започнаха да щракат по-активно. Резултатът е изключително рязко изостряне на противоречията и борбата за сфери на влияние.
Нека обобщим накратко. В руската икономика текат процеси на монополизация, но да се каже, че Русия се е превърнала в империалистическа сила, би било голямо преувеличение.
Ленин отбелязва: „при капитализма не е възможно друго основание за разделяне на сфери на влияние, интереси, колонии и т.н., освен като се вземе предвид силата на участниците в разделението, общата икономическа, финансова, военна сила и т.н. силата се променя различно за тези участници в разделението и за равномерното развитие. Не може да има отделни предприятия, тръстове, индустрии, държави при капитализма“ (цит. съч., том 27, стр. 417).
Развитието на производството в Русия е от полза за работническата класа. Разбира се, по-високо организираното производство, а това е държавно-монополното производство, е най-пълната материална подготовка за социализма. „Монополът, израстващ върху основата на свободната конкуренция и именно от свободната конкуренция, е преход от капитализъм към по-висока социално-икономическа структура” (цит. съч., том 27, стр. 420 – 421).
Превод Милчо Александров
