До другаря А Холопов
Получих вашето писмо . Закъснях с отговора поради претоварване с работа.
Вашето писмо изхожда от две предположения: от предположението, че е допустимо да се цитират произведения на този или онзи автор изолирано от историческия период, за който се отнася цитатът, и, второ, от предположението, че определени заключения и формули на марксизма, получени в резултат на изучаването на един от периодите на историческото развитие, са верни за всички периоди на развитие и следователно трябва да останат непроменени.
Трябва да кажа, че и двете тези предположения са дълбоко погрешни.
Няколко примера.
1. През четиридесетте години на миналия век, когато все още нямаше монополистичен капитализъм, когато капитализмът се развиваше повече или по-малко гладко по възходяща линия, разпростирайки се на нови територии, които все още не бяха заети от него, и законът за неравномерното развитие все още не можеше да действа с пълна сила, Маркс и Енгелс стигат до извода, че социалистическата революция не може да победи самостоятелно в никоя страна, че тя може да победи само в резултат на избухването и՛ във всички или повечето от цивилизованите страни. Това заключение по-късно става водещо за всички марксисти.
Но в началото на 20 век, особено по време на Първата световна война, когато на всички стана ясно, че предмонополният капитализъм безусловно се е развил в монополен капитализъм, когато възходящият капитализъм се превърна в умиращ капитализъм, когато войната разкри нелечимите слабости на световния империалистически фронт и законът за неравномерното развитие предопредели времето за съзряване на пролетарската революция в различните страни, Ленин, изхождайки от марксистката теория, стигна до извода, че при новите условия на развитие социалистическата революция може да победи в една единствена страна, че едновременната победа на социалистическата революция във всички страни или в повечето цивилизовани страни е невъзможно, с оглед на неравномерното съзряване на революцията в тези страни, старата формула на Маркс и Енгелс вече не отговаря на новите исторически условия.
Както се вижда, тук имаме две различни заключения по въпроса за победата на социализма, които не само си противоречат, но и се изключват.
Някои учени формалисти и талмудисти, които, без да навлизат в същността на въпроса, цитират формално, изолирано от историческите условия, могат да кажат, че едно от тези заключения, като безусловно погрешно, трябва да бъде отхвърлено, а другото заключение, като безусловно правилно, трябва да стане задължително за всички периоди на развитие. Но марксистите не могат да не знаят, че формалистите и талмудистите грешат, те не могат да не знаят, че и двете тези заключения са верни, но не безусловно, а всяко е за своето време: заключението на Маркс и Енгелс е за периода на предмонополистичния капитализъм, а заключението на Ленин е за периода на монополистичния капитализъм.
2. Енгелс в своя „Анти-Дюринг“ казва, че след победата на социалистическата революция държавата трябва да изчезне. На тази основа след победата на социалистическата революция у нас догматиците и талмудистите от нашата партия започнаха да настояват партията да вземе мерки за бързото отмиране на нашата държава, за разпускането на държавните органи и за премахването на постоянната армия.
Въпреки това съветските марксисти, въз основа на изследването на световната ситуация в наше време, стигнаха до извода, че при наличието на капиталистическо обкръжение, когато победата на социалистическата революция се осъществява само в една страна, и във всички в други страни капитализмът доминира, страната на победилата революция не трябва да отслабва, а да укрепва по всякакъв начин собствената си държава, държавните органи, разузнавателните служби, армията, ако тази страна не иска да бъде смазана от капиталистическото обкръжение. Руските марксисти стигнаха до извода, че формулата на Енгелс за победа на социализма във всички страни или в повечето страни, е неприложима в случая, когато социализмът победи в една страна, докато капитализмът доминира във всички останали страни.
Както се вижда, тук имаме две различни формули по въпроса за съдбата на социалистическата държава, които взаимно се изключват.
Догматиците и талмудистите могат да кажат, че това обстоятелство създава непоносима ситуация, че едната формула трябва да се отхвърли като безусловно погрешна, а другата като безусловно правилна – да се разпростре за всички периоди от развитието на социалистическата държава. Но марксистите не могат да не знаят, че догматиците и талмудистите грешат, тъй като и двете формули са верни, но не абсолютно, а всяка за своето време: формулата на съветските марксисти е за периода на победата на социализма в една или няколко страни, а формулата на Енгелс е за този период, когато последователната победа на социализма в отделните страни ще доведе до победа на социализма в повечето страни и когато по този начин ще се създадат необходимите условия за прилагане на формулата на Енгелс.
Броят на подобни примери може да се увеличи.
Същото трябва да се каже и за двете различни формули по въпроса за езика, взети от различните трудове на Сталин и цитирани от другаря. Аз разглеждам поставените въпроси от другаря Холопов в писмото му.
Другарят Холопов се позовава на работата на Сталин „За марксизма в езикознанието“, където той заключава, че в резултат на кръстосването, да речем, на два езика, единият от езиците обикновено излиза победител, докато другият умира, което, следователно, не дава нов, трети език, но запазва един от езиците. По-нататък той се позовава на друго заключение, взето от доклада на Сталин на 16-ия конгрес на ВКП(б), който гласи, че в периода на победата на социализма в световен мащаб, когато социализмът набира сила и навлиза в ежедневието, националните езици неизбежно трябва да се слеят в един общ език, който, разбира се, няма да бъде нито великоруски, нито немски, а нещо ново. Сравнявайки тези две формули и виждайки, че те не само не съвпадат една с друга, а дори се изключват, другарят Холопов изпада в отчаяние. „От вашата статия“, пише той в писмото, „разбрах, че нов език никога не може да се получи от кръстосването на езиците, а преди статията бях твърдо убеден, според вашата реч на 16-ия конгрес на ВКП (б), че при комунизма езиците ще се слеят в един общ.
Очевидно другарят Холопов, след като е открил противоречието между тези две формули и дълбоко вярва, че противоречието трябва да бъде премахнато, счита за необходимо да се отърве от една от формулите като неправилна и да се придържа към другата формула като правилна за всички времена и страни, но към коя формула да се придържа, той не знае. Получава се нещо като безнадеждна ситуация. Другарят Холопов дори не предполага, че и двете формули могат да бъдат правилни – всяка за времето си.
Винаги е така с догматиците и талмудистите, които без да навлизат в същността на въпроса и като цитират формално, независимо от историческите условия, за които се тълкуват цитатите, неизменно се оказват в безизходна ситуация.
И междувременно, ако погледнете въпроса по същество, няма основания да попаднете в задънена улица. Факт е, че брошурата на Сталин „Относно марксизма в езикознанието“ и речта на Сталин на 16-ия партиен конгрес се отнасят за две напълно различни епохи, в резултат на което формулите са различни.
Формулата на Сталин в неговото твърдение относно кръстосването на езиците се отнася до ерата преди победата на социализма в световен мащаб, когато експлоататорските класи са доминиращата сила в света, когато националното и колониалното потисничество остава в сила, когато националната изолация и взаимното недоверие на нациите се подсилват от държавните различия, когато все още няма национално равенство, когато кръстосването на езиците се случва в реда на борбата за господство на един от езиците, когато все още няма условия за мирно и приятелско сътрудничество между нациите и езиците, когато следващата стъпка не е сътрудничеството и взаимното обогатяване на езиците, а асимилацията на едни и победата на други езици. Ясно е, че в такива условия може да има само победили и победени езици. Точно тези условия има предвид формулата на Сталин, когато казва, че кръстосването на, да речем, два езика води не до образуването на нов език, а до победата на един от езиците и поражението на другият.
Що се отнася до другата формула на Сталин, взета от речта на 16-ия партиен конгрес, в частта за сливането на езиците в един общ език, тук имаме предвид друга епоха, а именно ерата след победата на социализма в световен мащаб, когато световният империализъм вече не съществува в настоящето, експлоататорските класи ще бъдат свалени, националното и колониалното потисничество ще бъде премахнато, националната изолация и взаимното недоверие на нациите ще бъдат заменени от взаимно доверие и сближаване на нациите, националното равенство ще бъде приложено на практика, политиката на потискане и асимилация на езиците ще бъде премахната, сътрудничеството на нациите ще бъде установено и националните езици ще бъдат свободни да се обогатяват взаимно в сътрудничество. Ясно е, че при тези условия не може да става дума за потискане и поражение на едни и победа на други езици. Тук ще имаме работа не с два езика, от които единият е победен, а другият излиза победител от борбата, а със стотици национални езици, от които в резултат на дългогодишното икономическо, политическо и културно сътрудничество на нациите, първо ще бъдат разграничени най-обогатените общи зонални езици и след това зоналните езици ще се слеят в един общ международен език, който, разбира се, няма да бъде немски, руски или английски, а нов език, който е погълнал най-добрите елементи на националните и зоналните езици.
Следователно двете различни формули отговарят на две различни епохи в развитието на обществото и именно защото им отговарят, и двете формули са правилни, всяка за своята епоха.
Да се изисква тези формули да не си противоречат, да не се изключват една друга е също толкова абсурдно, колкото би било абсурдно да се изисква епохата на господството на капитализма да не противоречи на епохата на господството на социализма, че социализмът и капитализмът не се изключват.
Догматиците и талмудистите смятат марксизма, отделните заключения и формули на марксизма за колекция от догми, които „никога“ не се променят, въпреки променящите се условия за развитието на обществото. Те смятат, че ако изрецитират тези изводи и формули наизуст и започнат да ги цитират произволно, тогава ще могат да решават всякакви проблеми с очакването, че научените наизуст изводи и формули ще им бъдат полезни за всички времена и страни, за всички случаи в живота. Но така могат да мислят само хора, които виждат буквата на марксизма, но не виждат същността му, наизустяват текстовете на изводите и формулите на марксизма, но не разбират тяхното съдържание.
Марксизмът е наука за законите на развитието на природата и обществото, наука за революцията на потиснатите и експлоатираните маси, наука за победата на социализма във всички страни, наука за изграждане на комунистическото общество. Марксизмът като наука не може да стои на едно място – той се развива и усъвършенства. В своето развитие марксизмът не може да не се обогатява с нов опит, с нови знания и следователно отделните му формули и изводи не могат да не се променят с течение на времето, не могат да не бъдат заменени с нови формули и изводи, съответстващи на новите исторически задачи. Марксизмът не признава неизменни изводи и формули, задължителни за всички епохи и периоди. Марксизмът е враг на всеки догматизъм.
„Правда“ 2 август 1950 г.
От сайта на РКРП-КПСС превод Милчо Александров