Преди повече от 150 години Карл Маркс откри основния икономически закон на капитализма – Закона за принадената стойност. С желязна логика той научно доказа, че единственият източник на принадената стойност и нейната парична форма – печалбата – е незаплатеният труд на наемните работници, резултатите от който се присвояват безвъзмездно от класата на капиталистите. От политикономическа гледна точка работното време на работника се състои от необходимо работно време и принадено работно време. При капитализма необходимото работно време е времето, необходимо за възпроизвеждане на стойността на работната сила, т.е. стойността на средствата за съществуване, необходими за издръжката на работника и неговото семейство. През принаденото работно време работниците създават принадената стойност, която се присвоява под формата на печалба от капиталистите. Следователно не капиталистите „работодатели” издържат работниците, като им плащат работна заплата, а точно обратното – работниците не само себе си издържат, като създават източника на работната заплата, но издържат и капиталистите, живеещи и умножаващи своето богатство за сметка на експлоатацията на работниците.
По оценка на специалисти, необходимото работно време в развитите страни не превишава 0.7 до 1 час от цялото работно време. През останалите 7 и повече часа наемните работници създават печалбата на собствениците и умножават техните капитали.
Капиталистите се стремят всячески да увеличават дела на принаденото работно време в работния ден. Увеличавайки интензивността /тежестта/ и производителността на труда, те не увеличават работните заплати. Все в името на увеличението на своите печалби те са против съкращаване на работния ден и на работната седмица. Често пъти карат работниците да идват на работа и в почивни дни и през нощта, като не им заплащат за положения допълнителен /извънреден/ труд, или им плащат недостатъчно. Пак с цел печалба от икономия на работна заплата съкращават персонал, а останалите работници поемат работата на съкратените. Важен източник на печалба за капиталистите е увеличаването на пенсионната възраст. При социализма за трета категория труд мъжете се пенсионираха на 60 години, а жените – на 55. С предпоследната пенсионна реформа тази възраст е вече 65 години и за двата пола. Да не говорим за допълнителните условия. Казвам предпоследна, защото ако продължаваме да търпим безропотно, ни чакат още по-тежки условия за пенсиониране, като и при сегашните много хора не могат да се пенсионират.
Така че всички работници нека знаят, че не работодателите–капиталисти ги хранят, а тъкмо обратното, те хранят работодателите-капиталисти!
Вл. Цеков
