ВЛАДИМИР ЦЕКОВ
Всяка година щом наближи 9-ти септември, една от най-светлите дати в нашата история, на която българският народ се освободи от игото на монархофашизма и капитализма, се надига и кафяво-черната вълна на реакцията. Така беше и тази година. По телевизии и радия, с всички тонове на гамата, от злобно ръмжене до писклив фалцет, с крясъци преминаващи в истерия, новият „цвят на интелигенцията” – някои журналисти, политолози, историци и прочие „радетели на истината” се напъват да ни убеждават как комунистите на 9-ти септември 1944 г. избили елита на нацията и в частност цвета на интелигенцията.
По този въпрос отдавна всичко е ясно и категорично доказано. Има официални документи, които няма как да бъдат скрити или фалшифицирани. Такъв документ е Справката на Съюзническата контролна комисия, включваща представители на СССР, САЩ и Великобритания, за политическите арести и убийства в България.
1923-1944г След 1944.
– 31000 убити 1923г – арестувани 18000 души
– 9150 партизани,убити 1941-1944г. – след преглед,останали 11122 души
с награда по 50000 лв.на глава – осъдени на смърт 2730 души
– 22000 ятаци и партизани с изгорени къщи – осъдени на затвор 6536 души
– в затворите 9000 души – оправдани 1856 души
– 31000 в концлагери – в трудово-възпитателни лагери 3297
– 15000 интернирани – в лагери и затвори през 1946-1947 г.
– 64000 арестувани в участъци 2000 души
Сега следва да си зададем въпроса: кое е елит на нацията? Нима това са убийците, които рязаха главите на борците за свобода, за да получат наградата от 50000 лева на глава. Нима това са управляващите, които изплащаха тези награди. Нима това са депутатите, които гласуваха мракобесните закони, развързващи ръцете на убийците. Нима това са всичките онези царски и фашистки мекерета, които искаха да живеят върху гърба, костите и кръвта на българския народ, вкараха страната във войната и я доведоха до поредната национална катастрофа. Отговорът е недвусмислен – НЕ – и стотици и хиляди пъти – НЕ!
Но нека обърнем внимание на интелигенцията. Самата дума интелигенция идва от латински и означава разбиращ, разумен. Възникнала е още в недрата на робовладелското и феодалното общество, но най-голямо развитие в досоциалистическото общество достига при капитализма. Интелигенцията е обществена прослойка, състояща се предимно от хората на умствения труд. Към нея спадат инженерите, техниците, лекарите, адвокатите, артистите, учителите, научните работници, голяма част от служителите в предприятията, институтите, общините, Народното събрание, правителството, президентството, духовенството. Интелигенцията никога не е била и не може да бъде особена класа, понеже не заема самостоятелно положение в системата на общественото производство. Като обществена прослойка тя е неспособна и за самостоятелна политика, нейната дейност се определя от интересите на онази класа, на която тя служи.
И така, онази част от интелигенцията, която е служила на монархофашистката власт, на експлоататорската буржоазна капиталистическа класа и която със своите действия е спомагала за фашисткия терор, не е могла да разчита на никакво снизхождение и е получила заслужено възмездие. Но стотици и хиляди са интелигентите, лекари, учители, журналисти, поети, студенти и пр., избити от фашистите. Споменавам само Й. Хербст, Н. Вапцаров, Ив. Нивянин и Вела Пеева, защото ще са нужни десетки страници за да изброя всичките.
И за всеки честен човек е ясно, че цветът на интелигенцията не са онези, които са служили на убийците, а хилядите, които дадоха живота си за народна свобода.
Сега, когато капиталистическият обществен строй у нас е напълно реставриран, не без участието на част от интелигенцията и с безропотното мълчание на друга нейна част, истинският цвят на интелигенцията отново е подложен на изтребление. Разрушени бяха стотици фабрики и заводи, унищожени научни звена и институти и работещите в тях инженери, техници, икономисти, юристи и прочие останаха на улицата без препитание и перспектива. Лекарите и медицинските сестри масово напускат страната. Студентите в по-голямата си част само чакат да завършат и също напускат страната. Учителите, смачкани от ненужна бумащина, от безумията на ресорното им министерство, принудени да преподават на учениците по учебни програми на ниско ниво, от учебници пълни с неистини и даже с правописни грешки, смазани и унижени, с понижен авторитет пред ученици и родители и без самочувствие, не виждат изход. Не случайно младите висшисти бягат от учителската професия. Съдебната система – разбита и корумпирана, честните адвокати, съдии и прокурори натикани в ъгъла. Журналистите, говорещи истината рискуват да загубят работните си места в медиите, не ги допускат на екран и в ефир. Достъп там имат само лакеите и ласкателите на властта. На екрана виждаме мазните физиономии на бивши доносници като Коритаров, например, който обяснява колко лошо било при социализма и колко хубаво е сега. Пълно е с разголени силиконови псевдокрасавици, които ръсят разгул, разврат и скудоумие; с гейове и лесбийки, с измета на обществото. Няма го истинският елит на обществото, няма ги онези, които създават материалните блага, които орат, сеят, жънат и ни хранят, които строят, които ни обличат, които се грижат за хигиената на обществените места, миньорите, железничарите… Но там са новите фаворити за елит – онези, които ограбиха и разрушиха построеното от народа при социализма, бизнесмените-грандомани, ласкаво наричани „работодатели”, които смучат работническа кръв, не плащат осигуровките на хората, орязват им своеволно и безнаказано заплатите, забавят ги, а понякога изобщо не ги изплащат, не обезопасяват трудовата дейност на работниците; хората са принудени и в пек и в студ, в мръсни, влажни и опушени помещения, под открито небе, да се трудят без подходяща екипировка. Сега имаха наглостта да предложат първите три дни от болничните на работниците да не се плащат. Остава да предложат и самите работници да им плащат, понеже са назначени на работа.
С не по-малки претенции за елит са и нашите депутати. Лобистките закони, които гласуват, далаверите, себеустройването, воаяжите по наши и чужди курорти, скъпите модни дрешки, целият заобикалящ ги лукс – всичко това ги прави абсолютни фаворити за титлата „нов елит”. А с други думи в парламента е пълно с лъже-демократи, лъже-патриоти, лъже-социалисти, лъже-борци за права и свободи, лъже-граждани за европейско развитие и изобщо с лъже-народни представители.
О, зло да ги забрави, не споменах министрите. За да не се обидят ще кажа, че те са в една група с депутатите.
И какво се получи в крайна сметка, новият „елит” на нацията, досущ прилича на стария. Това са всички онези, които са се издигнали и живеят за сметка на обществото. Към този „елит”, наричан от немския философ Артур Шопенхауер „гении”, той причислява преуспяващите буржоа, спекулантите, търговците, политиците, мошениците и изобщо всички обществени паразити. А трудещите се хора той нарича стадо, основа, върху която се издигат тези „гении”. Това е типично човеконенавистническа теория, която получава разпространение в епохата на империализма. От тази гледна точка плачат и съвременните оплаквачи на „унищожения” от комунистите „елит” на нацията и „цвят” на интелигенцията. Въпрос на гледна точка. Но от две противоположни гледни точки само едната може да е истина.
Без претенции за изчерпателност, мисля,че за непредубедения читател е станало ясно кой е елитът на обществото и кой цветът на интелигенцията и кой ги унищожава.
А пишещият тези редове произхожда от трудещата се част на обществото, от работническата класа, ненавиждана от Шопенхауер и неговите днешни апологети и не се отказва от това. Точно както казват руснаците: „Аз съм Иванов син и не се отказвам от това.”
