Константин Викторович Семин е руски журналист и видео блогър, който многократно се е проявявал като талантлив популяризатор на идеите на марксизма. Той разобличава буржоазните пропагандисти, ожесточено и хапливо критикува капитализма. Всичките му критики обаче се основават на отричането. Веднага щом се стигне до твърдение, за социално-икономическата система, която трябва да замени капитализма, тоест за социализма, Константин Викторович започва да се обърква и да се отклонява. Очевидно недостатъчно добрата теоретична подготовка е в състояние да разруши дори най – добрите на пръв поглед начинания. В интервюто си към Николай Стариков, Константин Викторович изрази много погрешни хипотези и твърдения, например, че опитът за изграждане на социализъм в една -единствена страна се предполага, че е обречен на провал поради обективни причини, че докато най – големите империалистически страни поемат по пътя на социализма , останалите държави които изграждат социализъм, който не могат да изградят, понеже всички опити за изграждане ще бъдат смазани от империалистите и реакционерите. Подобни думи не останаха без отговор и от Михаил Василиевич Попов, президент на Фонда на Работническата академия, член на Централния комитет на Работническата партия на Русия, даде подробен коментар на същия Николай Стариков, в който той посочи цитати от трудовете на Ленин за изграждането на социализма в една отделна държава, а също така анализира и някои други изявления на Константин Викторович. Освен това дискусията за кореспонденция продължи и вече в канала си в YouTube в неделния поток Константин направи още няколко двусмислени изявления относно „последователите“ на Михаил Василиевич Попов, тяхната позиция, както и относно няколко ключови тези на марксистката, ленинската доктрина. Михаил Василиевич анализира повечето изявления на Константин в речта си по ленинградската интернет телевизия.
Бих искал обаче да се докосна до една много важна теза, изразена от Константин Семин. Това е тезата за работниците в градските фабрики и диктатурата на пролетариата. Константин Викторович в своето предаване заяви, че някои „последователи“ на Михаил Василиевич Попов му писали в коментарите към предаването, че само градските фабрични работници са пролетариат. Освен това самият Константин направи логическа връзка, която изглежда така: производството в Русия е унищожено, основните работодатели са Роснефт, Газпром, Руските железници, Магнит, Пятерочка и др. Работниците от заводите работят в такива компании. Оттук следва, че капитализмът в Русия не е развит, че се нуждае от помощ за възстановяване на фабриките и отглеждане на фабричния работник, за което се твърди, че са призовани от „поддръжниците“ на Михаил Василиевич Попов. Освен това Константин Викторович се присмива на творбата „Великия почин“ на Владимир Илич Ленин и изкривява думите му, казва, че уж само фабричния работник се смята за пролетариат в истинския смисъл и може да съставлява революционния авангард. До тук стигнаха разсъжденията на Константин Викторович.
След такива изявления имам желание да кажа няколко думи под формата на статия. Важно е да се отбележи, че авторът на тази статия е член на Работническата партия на Русия, студент от втори курс на Червения университет при Фондацията на Работническата академия, а не някакъв безименен коментатор в чата за излъчване, и не „последовател“ на Михаил Василиевич Попов или Константин Викторович Семин, а последовател на научния социализъм, последовател на марксистко-ленинската доктрина за диктатурата на пролетариата. Нека се върнем към връзката, изградена от Константин. Да започнем по ред. Твърдението, че производството в Русия е унищожено, че практически не са останали фабрични работници, както и заводите, където работят, че сега в Русия пролетариатът това са куриери, продавачи, складови работници, товарачи, шофьори на камиони, таксиметрови шофьори, кранисти, оператори, работници на смени, чистачки, офис работници и т.н., тоест всички тези работници не са нови. Тази теза вече се появява няколко пъти в различни спорове в необятността на мрежата. Подобно на Диоген, който търсеше мъжа, младите и старите „неомарксисти“ викат на всяка крачка: „Търся работник!“ Известният археолог Олег Двуреченски изобщо не намери работник не само в Русия, но и по света. Професорът на Московския държавен университет Александър Владимирович Бузгалин не намери пролетариата, затова „създаде“ когнитариат, в който вкара учени, инженери и програмисти и ги обяви за нова прогресивна революционна класа. Константин Викторович Семин не намира работниците от градската фабрика. По – точно той не ги намира, а обяви, че ги няма, че капиталистите са унищожили всички големи заводи и фабрики. Разбира се, новата руска буржоазия през 90 -те и 00 -те унищожи много големи фабрики и заводи. И продължават да унищожават. Но нещо остана и все още се държи. Константин живее в Московска област и сигурно е чувал за такива големи промишлени предприятия като Митишкия машиностроителен завод и Метровагонмаш (броят на служителите е 4178 души през 2017 г.). От тези повече от 4 хиляди работници вероятно ще има поне хиляда или дори две хиляди работници, които създават самите вагони на метрото, които Константин Викторович използва, когато идва в Москва по работа. Приблизителен анализ на броя на промишлените предприятия в Москва с данни от отворените източници показва, че в столицата има работници от градските фабрики и има много от тях. Извън Московския регион, например, в Нижни Новгород, само броят на фабричните пролетарии, според грубите изчисления, надхвърля 30 000 души, това е без големите научни бюра за проектиране и изследователски и производствени институти, при това ако хвърлите бърз поглед в 10 фабрики . Ако вземем предвид целия регион с големи индустриални предприятия в градове като Дзержинск (големите химически заводи), Викса (металургичен завод), Кстово (завод Лукойл), Павлово (автомобилен завод в Павловски), Бор (Борски стъклокомбинат), както и предприятия за хранително – вкусовата промишленост (завод за месопреработка „Дзержински“, месокомбинат „Кстовски“, пекарни в града и региона, завод за мазнини и масло в Нижни Новгород и др.), може да се окаже, че има повече от 100 000 такива работници. Това е впечатляваща цифра. Ако вземем всички региони на страната ни, всички индустриални предприятия в тези региони, тогава сметката вече ще стигне до милиони. И твърдението, че в Русия няма работници в заводите, изглежда абсурдно на такъв фон. Не забеляза ли Константин Викторович милионите работници, които работят в прякото производство на материални блага? Те създават влакове, вагони, автобуси, автомобили, кораби, трактори, комбайни, самолети, ракети, най – новата военна техника, микроелектронни компоненти, компютри, металорежещи машини, оръжия и т.н. това е маса! Да, работниците спят, да, повечето от тях са смазани от заеми и обработени от буржоазната пропаганда. Но наистина ли е толкова лесно да ги отпишете? Да ги забравите? Това не е ленинска позиция, не е марксистка позиция! Комунистът не може да се откаже от същността на научния социализъм, от диктатурата на пролетариата. Константин Викторович съвсем свободно се отказа от цитата на Ленин за диктатурата на пролетариата, който всъщност звучи така: „Диктатурата на пролетариата, ако преведете този израз от латински, е научен, исторически и философски израз, на по – обикновен език означава, че: само определена класа, а именно градските и изобщо фабричните, и индустриалните работници, са в състояние да поведат цялата маса работници срещу експлоатацията, в борбата за сваляне на игото на капитала, в хода на самото сваляне, в борбата за удържане и утвърждаване на победата, в създаването на нова, социалистическа, социална система, в цялата борба за пълното унищожаване на класите. (Забележка в скоби: научната разлика между социализма и комунизма е само в това, че първата дума означава първия етап на ново общество, израстващо от капитализма, втората дума означава по – висок, по – нататъшен етап от него) “
Може да се отбележи, че в този цитат не се говори за факта, че фабричните работници са истинският пролетариат. Въпросът е, че само те могат да РЪКОВОДЯТ ЦЯЛАТА МАСА ОТ РАБОТНИЦИ, по силата на позицията си в общественото производство. Това не отстранява останалите работници от борбата, а по – скоро ги привлича в борбата под ръководството на работниците от фабриките. Учението за диктатурата на пролетариата е същността на научния социализъм. Константин Викторович може би щеше да знае това, ако изучаваше диалектиката и я тълкуваше материалистично. Вместо това той прави шокиращи твърдения за истинския и фалшивия пролетариат.
Владимир Илич Ленин добре усвои и доработи учението на Маркс и Енгелс, приложи извода си за селска Русия, в която в началото на Великата октомврийска социалистическа революция работниците съставляваха малцинството от трудещите се. Но тъй като работниците са водеща революционна класа, те успяха да привлекат по – голямата част от трудещите се към борбата срещу царизма и буржоазията.
В момента в Работническата партия на Русия има различни работници: електротехници от подстанции, шлосери, които работят в депото, складови работници и товарачи, машинни оператори от заводи и пр. И никой няма оплаквания от работниците в заводите. Освен това в момента РПР е единствената партия, в която всички решения се вземат от мнозинството работници, от всички работници. Дори 50 неработници и 10 работници да присъстват на събранието на организацията, 10 работници и 9 неработници ще гласуват. В същото време никой не забранява на неработниците да говорят на заседания и да защитават позицията си по този или онзи въпрос от дневния ред. Всички членове на РПР се борят за изпълнението на партийната програма. Тези, които не са съгласни с това, напускат партията, независимо дали е работник, служител или интелигент. РПР приветства всяка революционна профсъюзна организация, която се бори за интересите на работниците, помага им и пропагандира дейността им, независимо дали са пристанищни работници, ръководители на полети, шофьори на обществения транспорт, лекари и учители, миньори, куриери, работници в големите промишлени предприятия или строителството, кранисти, оператори. Самият Константин Семин бе интервюиран по канала от Александър Евгениевич Васковски, съпредседател на независимия профсъюз на миньорите в Донбас и член на партията. РПР помага на миньорите в борбата да изплатят просрочените задължения. Следващата стъпка на миньорите е стачката, в борбата им за увеличаване на реалните заплати и намаляване на работното време. Тази борба се отразява в партийния печат и във всички интернет ресурси на РПР. Това още веднъж доказва, че партията е на цялата работническа класа.
Крайъгълният камък в програмата на РПР е борбата за прогресивно колективно трудово споразумение. Това е ядрото на икономическата и политическата борба на работниците за техните интереси. Съставянето на колективен трудов договор се организира от профсъюз или инициативна група от работници. Напредъкът му в колектива привлича нови работници в борбата. Освен това, сплотеният екип излага исканията пред администрацията на предприятието, води преговори и започва стачка в борба за прогресивен колективен договор. Тази борба води до създаването на стачни комитети, а след това и на Съвети като органи за прилагане на диктатурата на пролетариата. Този опит е придобит в хода на сериозна ударна борба в царска Русия. С подкрепата на закавказките болшевики, водени от другаря Сталин, работниците в петролните находища в Баку в хода на упорита стачка извоюват първия колективен договор в Русия. Тази практика беше продължена в новата буржоазна Русия през 90 -те години от докерите на морското пристанище в Санкт Петербург, които с подкрепата на РПР, по време на стачната борба, постигнаха сключването на прогресивен колективен договор. Съюзът на ръководителите на полети триумфално спечели битката за своето колективно трудово споразумение през 2000 – та.
Такива прогресивни изисквания като увeличение на заплатите поне до цената на труда, подобряване на условията на труд и намаляване на работния ден до 6 часа, записани в колективния договор, позволяват на работниците да реализират своите основни интереси и да водят успешна икономическа, а след това и политическа борба за установяване на диктатурата на пролетариата.
Но очевидно Константин Семин не се интересува от това. Той изгради логическата си връзка въз основа на необосновани твърдения на анонимни „последователи“. Той е готов да подкрепи борбата на куриерите за доставка на храна за своите интереси, но не е готов да подкрепи борбата на работниците във фабриките, защото смята, че няма такива в Русия, защото няма големи индустриални предприятия. РПР подкрепя борбата на всички работещи хора за техните интереси, за подобряване на условията на труд! Ръководителите на тази борба до пълния комунизъм са работниците на градските фабрики, които имат най-голям интерес от унищожаването на класите.
Тъжно е да се види как талантлив пропагандист прави сериозни теоретични грешки. Хиляди зрители на канала на Константин Семин в този случай могат да възприемат неверни твърдения и сами да започнат да ги разпространяват. Напълно е невъзможно да се предпазите от грешки, но можете значително да намалите техния брой. Как? Само чрез придобиване на нови знания. И за да получите нови знания, трябва да се учите. Фондацията „Работническа академия“ кани всички да получат знания в Червения университет (КУ). В него хора от цял свят учат марксизъм-ленинизъм от разстояние. Тази година приемът в KУ приключи, вече се провеждат семинари и лекции, които са достъпни в канала на YouTube на Фондация „Работническа академия“. Всеки може да се запознае с тях и догодина да влезе в първия образователен курс. Константин Викторович Семин, разбира се, също може да се запише и да премине обучение, което ще му помогне да се предпази от голям брой теоретични и практически грешки в борбата за диктатурата на пролетариата и установяването на социализма в Русия и по света.
Алексей Круглов, член на РПР,
студент от втори курс на Червения университет,
превод Милчо Александров
