Продължение от бр. 9
Въпросът за причините за социалните революции бе за първи път решен научно от Маркс и Енгелс. Изхождайки от идеалистическото разбиране за историята, домарксовите социолози и историци не бяха в състояние да дадат научен отговор на този кардинален проблем на общественото развитие. В това отношение любопитен е фактът, че дори онези прогресивни за времето си буржоазни социолози и историци, които бяха идеолози на буржоазните революции /например идеолозите на Френската буржоазна революция от 1789 г./, разглеждаха революциите като следствие от „потребностите” на „разума”, на „мнението” на една или друга личност. Според тях революцията е необходима не за нещо друго, а за да бъде „освободен разумът” от сковаващите го вериги на средновековието. Но тези буржоазни социолози не стигнаха по-нататък, т.е. не обясниха материалистически например защо феодализмът е „неразумен” обществен строй и защо трябва да бъде ликвидиран.
След възникването на марксизма буржоазните идеолози, изразявайки интересите на своята класа, правеха и правят всевъзможни опити да заменят или изопачат научното разбиране за революциите, да представят последните като някакво „случайно”, „ненормално” явление в историята, като „дело” на група авантюристи и съзаклятници.
Опитът от многовековната история на човечеството неопровержимо доказва, че всяка социална революция има определени икономически причини, които се коренят в конфликта между производителните сили и производствените отношения. На определена степен от своето развитие производителните сили влизат в конфликт със съществуващите производствени отношения, които се явяват пречка за по-нататъшното развитие на производителните сили на цялото общество. В класово-антагонистичните обществени строеве носители на остарелите производствени отношения се явяват господстващите реакционни класи. Поради факта, че тези класи владеят основните средства за производство, те са кръвно заинтересовани от запазването на остарелите производствени отношения, на съществуващия икономически и политически обществен строй. За тази цел реакционните класи използват държавния апарат. При това положение съвсем естествено е, че за да се разреши настъпилия конфликт между производителните сили и производствените отношения, да се създадат благоприятни условия за по-нататъшното развитие на производителните сили, е необходима социална революция, която предава политическата власт в ръцете на прогресивната класа и ликвидира остарелите производствени отношения. В този смисъл социалната революция настъпва напълно закономерно. Тя разрешава назрелите нужди на общественото развитие и придвижва това развитие напред. Имайки пред вид тази именно роля на социалните революции, Маркс ги нарича „локомотивите на историята”.
Опитът от историята учи например, че на определен етап от развитието на феодализма, в неговите недра се развиват такива производителни сили /наченки на големи занаятчийски работилници и фабрични предприятия/, които бяха несъвместими със затворените натурални стопанства от феодален тип, със съществуващата феодална форма на собственост и експлоатация. Новите производителни сили можеха да се развиват свободно в рамките на друга, по-висша форма на собственост – капиталистическата. Но преходът от феодализма към капитализма не можеше да се извърши автоматически, тъй като от запазването на стария феодален строй бяха кръвно заинтересовани феодалите, които за тази цел използваха феодалната държава. Този преход изискваше революционно насилие по отношение на класата на феодалите, ликвидиране на тяхната политическа власт. Тази именно роля изиграха буржоазните анти феодални революции; Най-голямата и радикална буржоазна революция беше Френската буржоазна революция от края на 18-ти век. У нас такава роля изигра Руско-турската освободителна война от 1977-1978 г.
Социалистическата революция също има определени икономически причини, които назряват в недрата на капитализма. Заменяйки феодализма, капитализмът разкрива широки простори за развитието на производителните сили. Още през 1848 г. Маркс и Енгелс пишат, че за по-малко от едно столетие буржоазията развива по-многочислени и по-могъщи производителни сили, отколкото всички предишни поколения, взети заедно. Като разви такива производителни сили капитализмът предаде на тези производителни сили ярко очертан обществен характер, който е несъвместим с частно-капиталистическите производствени отношения. На тези производителни сили могат да съответстват само такива производствени отношения, които се основават на обществената социалистическа собственост върху средствата за производство. Противоречието между обществения характер на производството и частно-капиталистическата форма на присвояване на произведената продукция довежда в условията на капитализма до хронически икономически кризи, изразяващи се във временно спиране на производството в някои отрасли, до масова безработица, до унищожаване на произведена продукция, до масово обедняване на трудещите се, до глад и мизерия. Ето защо по-нататъшното безпроблемно развитие на производителните сили е възможно само чрез ликвидирането на капитализма и установяването на нов обществен строй. От това именно произтича неизбежният и закономерен характер на социалистическата революция, която е призвана да разреши назрелите нужди на общественото развитие. Както всяка друга социална революция, така и социалистическата революция нито може да се „назначава”, нито може да се „изнася”. Тя не е „случайно”, „ненормално” отклонение от „праволинейния“ ход на човешката цивилизация, а закономерен резултат от обективното обществено развитие. Социалистическата революция е призвана да разреши дълбоките противоречия, които са свойствени на капитализма и които спъват развитието на икономиката, науката, културата.
Както в миналото, така и днес, много буржоазни идеолози спекулират с някои нови явления в развитието на капитализма с цел да отрекат закономерния характер на социалистическата революция. Така например в епохата на капитализма и особено след Втората световна война широко се разви държавномонополистическия капитализъм, който е свързан с непосредствената намеса на държавата в капиталистическото възпроизводство. В редица капиталистически страни буржоазната държава се опитва да провежда също различни регулиращи мероприятия. Съвременните ревизионисти и десни социалисти абсолютизират всичко това и се мъчат да докажат, че съвременният капитализъм е преодолял свойствените му противоречия, особено анархията в производството, че той е станал „планов”, „народен” и поради това нямало нужда от никаква социалистическа революция. Подобни твърдения сред своята членска маса и сред народа разпространяват Зюгановите „комунисти” от КПРФ в Русия, еврокомунистите на Запад и всякакви социалдемократически отрепки у нас, разбира се, и бесепарската върхушка. На тях не им е нужна революция, те са си на топло в парламента, в министерства и бордове на разни фирми, а народа /пролетариата, дрипльовците, както го наричат с гласа на бившия президент Първанов в един клип по Интернет/ кучета ги яли.
Но всички честни хора трябва да знаят, че държавномонополистическият капитализъм не променя природата на капитализма и неговата най-висша форма-империализма. Той не само не променя положението на основните класи в системата на общественото производство, но все повече задълбочава пропастта между труда и капитала. Опитите за държавно регулиране на капиталистическото стопанство не могат да премахнат нито конкуренцията, нито анархията в капиталистическото производство, не могат да осигурят планомерно развитие на икономиката, да не говорим за това, че експлоатацията на човешки труд не само че не намалява или изчезва, а тъкмо обратното – засилва се. Това е така, защото основа на производството си остава капиталистическата собственост върху средствата за производство. И наистина във всички капиталистически страни, включително и у нас, шепа свръх богаташи, милиардери и милионери се разпореждат със съдбата на милиони хора, трупайки баснословни богатства. Същевременно работническата класа е подложена на най-жестока експлоатация. Прилагат се все по-нови и замаскирани форми на ограбване на човешкия труд. Усъвършенстват се средствата, формите и начините за тотален идеен и политически контрол върху масите. Но лавирането и приспособяването към новите условия съвсем не значи, че капитализмът се стабилизира. Общата криза на капитализма продължава и се задълбочава. Всичко показва, че затормозяващата роля на капиталистическите производствени отношения спрямо развитието на производителните сили непрекъснато нараства, което прави замяната им със социалистически производствени отношения назряла историческа необходимост. С други думи, с ускоряващо се темпо, се приближаваме до нови социалистически революции. Къде, кога и в коя държава ще се случи най-напред, е предмет на задълбочен марксистко-ленински анализ.
Наличието на икономическа основа, на зрели материални предпоставки на дадена социална революция, още не е достатъчно условие тя да се извърши. Успешното извършване на всяка социална революция е възможно само при наличието на съответни обективни фактори в даден исторически момент, които в своята съвкупност образуват онова, което Ленин нарича революционна ситуация. Революционната ситуация се характеризира: 1. с такова положение, когато „върховете”, т.е. господстващите класи, са в състояние на дълбока криза и не могат да управляват по старому, а същевременно „низините”, т.е. народните маси, не искат вече да живеят по старому; 2. с изостряне повече от всякога на нуждите и бедствията на потиснатите класи; 3. със значително повишаване активността на масите.
Наличието на революционна ситуация в дадена страна показва, че в нея съществуват необходимите обективни фактори за победоносно извършване на революцията. Такава ситуация се беше създала у нас в края на август и началото на септември 1944 г. По това време буржоазията се опитваше да маневрира, сменяйки няколко правителства, а народните маси се бяха надигнали на мощна антифашистка борба. Активността на масите беше нарастнала както никога до тогава. Всичко това още веднъж показва, че революциите не могат да се „назначават” или „изнасят”. Те са възможни само когато са назрели необходимите обективни фактори.
Трябва да се има предвид, че за успешното извършване на социалната революция освен обективните фактори са необходими и определени субективни фактори, субективни предпоставки, в които се включва според думите на Ленин способността на революционната класа за революционни действия, за такива решителни действия, които да сломят съпротивата на реакционната класа. Към тези предпоставки, ако се говори за социалистическата революция, се отнася и наличието на авангард, който да оглавява и ръководи трудещите се в тяхната революционна борба. Ако липсват тези субективни предпоставки, революцията е обречена неминуемо на поражение. В нашата страна след Първата световна война, особено по време на войнишкото въстание, а по-късно на Деветоюнския фашистки преврат през1923 г. се беше създала революционна ситуация, но липсата на партия от последователен ленински тип не позволи на революционната борба на масите да прерасне в победоносна революция. И днес, в съвременните условия, най-важна предпоставка, най-важен фактор за реализация на революционната активност на народните маси и за осъществяване на победоносна социалистическа революция си остава революционният авангард, организатора, вдъхновителя и ръководителя на борбата – комунистическата партия от ленински тип. Съзнавайки това буржоазията се стреми с всички сили и средства да попречи на създаването на такъв авангард. Чрез своята пета колона в работническото и комунистическо движение – ревизионистите, тя създава множество „комунистически” и на думи „леви” партии, за да разбие единството на прогресивните сили и особено на комунистите. Примери, колкото щете. Във всички бивши социалистически страни, включително в Русия и у нас има най-малко по две партии, носещи името „комунистически“. У нас даже по едно време бяха цяла дузина. Сега останаха само три – нашата Българска комунистическа партия /БКП/, Партията на Българските комунисти /ПБК/ и Комунистическа партия на България /КПБ/. Многобройните ни опити и призиви за събирането на всички комунисти в една партия, за съжаление, останаха глас в пустиня. Ето кой и как пречи на създаването на боен авангард на трудещите се. Е, щом като искат да е така, нека е така. БКП ще се справи без тяхната или по-точно въпреки тяхната „помощ”.
Днес у нас все по-дълбоко зейва пропастта между шепата олигарси и техните пудели във властта и огромното мнозинство от народа. Това води до изолиране на българската буржоазия от народа и до сплотяване и организиране на народните маси, което неминуемо ще доведе до засилване ролята на Българската комунистическа партия. Със своите реакционна и авантюристична политика и действия, българските „управляващи” все повече се компрометират пред народа и сами си пишат обвинението пред бъдещия нов Народен съд.
следва
