Курсът за преход към новата икономическа политика беше приет от X конгрес на партията (на 8 – 16 март 1921 г.). В докладите и речите си на конгреса, и по – специално, в доклада „За смяна на продоволствения данък с натурален данък“, В И Ленин изчерпателно обосновава историческата необходимост от такъв курс.
Обявеният на Х конгрес на партията преход от политиката на „военен комунизъм“ към НЕП предизвика буря от въпроси, спорове както в партията, така и в рамките на страната, и в чужбина. Трябва да се знае и разбере – за какво и защо са спорили, каква позиция е заела партията, както и В И Ленин, това е важно за нас сега, след сто години. Преходът към НЕП възроди надеждите на бялата емиграция, капиталистическите елементи в страната, за възстановяване на капитализма. „Работническата опозиция“ – Шляпников, Медведев и други обявяват НЕП за селско отклонение, отказ от диктатурата на пролетариата, отказ от индустриализацията, от интересите на пролетариата.
Анализирайки причините за прехода към НЕП, на първо място е необходимо да се вземат предвид изключително трудната икономическа среда, която се установява в страната след гражданската война. Подробен анализ на положението в страната е даден от В И Ленин в доклада си на Десетия конгрес – в „Доклада за политическата дейност на ЦК на РКП (б)“. Победата над чуждите империалисти и вътрешната контрареволюция струват на Съветската република невероятни усилия и тежки жертви. Основните продукти в промишлеността през 1920 г. намаляват 7 пъти в сравнение с предвоенното ниво, топенето на желязо намалява 33 пъти, стоманата – 22 пъти. Общото селскостопанско производство е едва наполовина от предвоенното ниво. Страната преминава през тежка криза с горивата. Сривът на индустрията довежда до разпръскване и декласиране на пролетариата. Броят на индустриалните работници през 1920 г. намалява в сравнение с 1913 повече от два пъти. И това става в държава, която по начало е почти напълно селска.
Икономическите трудности не можеха да не засилят напрежението в политическата обстановка. Въз основа на тежкото материално положение сред селяните и част от работниците възниква недоволство. Селяните не искат да търпят повече политиката с присвояването на излишъците от държавата (продразвьорската) , те спешно се нуждаят от промишлени стоки. В И Ленин
посочва, че през пролетта на 1921 г. съветската страна се сблъсква с най –голямата вътрешнополитическа криза, която „разкрива недоволството на не само на значителна част от селяните, но и на работниците “. Специални надежди чуждите империалисти и белогвардейците възлагат на подготвения от тях контрареволюционен бунт в Кронщат.
В И Ленин казва: „… Въпросът за привличането на дребния селянин, обръщането на цялата му психология и умения и навици е работа, която изисква усилията на поколения.
Разрешаването на този въпрос по отношение на дребния селянин, да се излекува, така да се каже, по начин, че цялата му психология да може да бъде спечелена е само чрез материалната база, технологиите, използването на трактори и машини в селското стопанство в масов мащаб, електрификацията в масов мащаб. “ Нищо от това в условията на разруха на Съветския съюз държавата не може да даде.
В тази връзка най – важният въпрос за икономиката и политиката на съветската държава е намирането на форми за съжителство с дребните земеделци, форми на съюз със селячеството и постепенното му приближаване към социализма. „Дребният земеделец – казва Ленин, – стига да е дребен, трябва да има стимул, импулс, съответстващ на неговата икономическа база, тоест към малкото индивидуално стопанство ”.
Данъкът в натура е почти половината от обема на разпределението. За финансовата 1921/22 г. той е определен на 240 милиона пуда вместо 423 милиона пуда от потреблението през предходната година. Излишъците, останали след плащането на данъка на селскостопанските продукти били на пълно разположение на селянина.
Следователно въвеждането на данък в натура предвижда допускане на свобода на оборота. В И Ленин не затвори очи пред опасността от израждане в капитализъм. В доклада си до Х конгрес на партията той припомня, че капиталистическото наемно робство не пада от небето, а расте по целия свят именно от търговската селскостопанска икономика. Естествено възникна въпросът: възможно ли е да се позволи свободата на търговията, свободата на капитализма за дребните земеделци, без това да подкопава корените на политическата власт на пролетариата?
В редица произведения, написани през пролетта на 1918 г., Ленин за първи път в марксистката литература разкрива същността на държавния капитализъм в условията на преходен период, определя неговата роля и място в изграждането на нова икономика. Държавен капитализъм при диктатурата на пролетариата Ленин нарича вид държавен капитализъм, който според съдържанието му не съответства на обичайната концепция за държавния капитализъм.
Особеността на този държавен капитализъм е, че той е в ръцете на нов тип държава – диктатурата на работниците и техните съюзници селяните. „Съветската власт – обяснява В И Ленин, – следи, за това, че капиталистът е наемател и трябва да спазва договора, че договорът е от полза за нас, така че положението на работниците и селяните се подобрява.
При такива условия за развитие капитализмът не е опасен, а ползата за работниците и селяните се състои в увеличаване на продуктите. „
Идеята на Ленин за възможността и осъществимостта да се използва за интересите на социализма, техническият и организационен опит на буржоазията, както и капиталите му бяха посрещнати враждебно от левите социалисти-революционери и „левите комунисти“. Владимир Илич многократно подчертава: „… Най – напред са необходими незабавни и сериозни мерки за повишаване на производителните сили на селяните. „
За успешното решаване на сложните задачи за изграждане на социализма и комунизма В И Ленин смята за необходимо „да се развие всестранно, цялостното развитие на инициативата, инициатива и независимост на всяка цена“. Обръщайки внимание на объркването по въпросите на НЕП, В И Ленин подчертава, че основната задача на комунистическата партия и на Съвета е държавата да установи правилни отношения между пролетариата и селячеството.
Мащабната индустрия, казва Владимир Илич, е истинската и единствена основа за създаването на социалистическо общество, нейната икономическа основа. Но в разгара на следвоенните опустошения и гладът, възстановяването на мащабната индустрия може да започне само с възстановяването на селското стопанство. Въведена е нова икономическа политика за „Сериозно и дълго време“, която има за цел изграждането на социалистическото общество, неговият икономически фундамент.
„“ Сериозно и за дълго време – това наистина трябва да бъде здраво забито в главата ви, и запомнете добре – казва Ленин, – защото по силата на клюкарския обичай се разпространяват слухове, че има политика в кавички, тоест политизиране, че всичко се прави за днес.
Преходът към новата икономическа политика подобри целия икономически живот на страната, обнови и укрепи съюза на работническата класа и селячеството.
Научен анализ на резултатите от първата година на НЕП беше даден от В И Ленин на XI конгрес на партията в „Политически доклад на ЦК на РКП (б)“. У дома, всичко друго е подчинено на задачите на НЕП, отбелязва Владимир Илич, трябваше да се установи връзката между новата, социалистическа икономика и стопанството на селянина. Въз основа на първите резултати от НЕП В И Ленин формулира плана за по – нататъшното движение на страната по пътя към социализма. Неговото ядро беше лозунгът за края на отстъплението (в усещане за границите на допускането на свободата на търговията и капитализма) и прехода към прегрупирането на силите за организиране на по – нататъшна атака срещу частния капитал по предписанията на НЕП.
Анализирайки успешното прилагане властта на НЕП в първите години на Съветския съюз, сравнявайки го с горбачовската перестройка – кризата на Елцин, разрушението на СССР, ние ясно виждаме каква е разликата в хода и резултатите от тези събития.
Това по думите на Ленин: „Цялата идея се крие в мярката на допускането на капитализма. Силите на социализма в страната са по – мощни от силите на капитализма. Диктатурата на пролетариата, притежаваща пълнотата на политическата власт, притежаваща командните висоти в икономиката, има достатъчно средства, само за да позволи развитието на капитализма в необходимата степен, да го контролира и регулира “.
С В Христенко превод Милчо Александров
