„Защо СССР беше разрушен: Уроците за социализма на бъдещето“ беше заглавието на тридневната международна научна онлайн конференция, която се проведе от 20 до 22 август. Негови организатори бяха Центърът за съвременни марксистки изследвания на Философския факултет на Московския държавен университет, Домът Плеханов и други организации. Тази конференция се превърна в тридневна дискусионна платформа, в която учени от Русия, Беларус, Великобритания, Унгария, Гърция, САЩ и други страни, както и стотици слушатели и зрители, обсъдиха различни аспекти на темата, които съвпадат с тридесетгодишнината от унищожаването на СССР. Сред ораторите бяха членове на РКРП-КПСС.
В този брой публикуваме речта на членът на ЦК и МК на РКРП-КПСС, историкът, другарят С А Новиков:
1. Темата на моето изказване представлява своеобразно творческо предизвикателство към самата идея на конференцията в смисъл, че самата и’ идея, отразена в името и програмата иʹ, произтича от факта, че причините, поради които СССР беше разрушен ще бъде от ключово значение и за социализма на бъдещето. Остава впечатлението, че според организаторите на конференцията, важните и основни за социализма на бъдещето ще бъдат именно онези исторически пречки и противоречия, които унищожиха СССР.
2.Това би могло да бъде относително вярно, ако говорехме за социализма на бъдещето не през 21 -ви, а през 20 -ти век. Това обаче изобщо не е така, а социализмът на бъдещето като движение и като идея ще се занимава с проблеми и противоречия от съвсем друг вид, които ще бъдат качествено различни от тези, които унищожиха СССР.
3. Специално внимание трябва да се обърне на историческото обстоятелство, че една от основните жизненоважни задачи на СССР, а след това до известна степен и на другите социалистически страни, е създаването и развитието на тежката индустрия като основа на отбранителния потенциал. Без такъв потенциал СССР просто не би могъл да оцелее в империалистическото обкръжение. На пръв поглед изглежда, че тази задача не противоречи на изграждането на социализма, а напротив, е най -важната му част.
Донякъде това е вярно, но също така е вярно, че когато индустриализацията трябва да бъде форсирана, тогава най -важната програмна задача за намаляването на работния ден от 8 на 6 часа трябва да бъде отложена с десетилетия, защото в рамките на тези два часа работническата класа може да се научи да управлява държавата.
В условията на принудителната индустриализация и колективизация с елементите на продоволствената политика работният ден не само не намалява, а напротив, се увеличава поради извънредния труд, а по отношение на съветската работническа класа професионалната и′ роля очевидно надделява над организационната роля, която, както пише В И Ленин, е основна при прехода от капитализъм към социализъм. В момента, въпреки значителната деиндустриализация на Русия и на другите бивши съветски републики, отбранителният потенциал, създаден през съветските години, съществува и руските империалисти са принудени да го подкрепят за своите класови интереси. Така съвременният пролетариат ще има много повече възможности за реализиране на основната си организационна роля в прехода от капитализъм към социализъм, отколкото нашите бащи и дядовци имаха. Това означава:
– че съветската власт на бъдещето ще има по – масова и развита социална основа,
– че бъдещата пролетарска държава ще бъде много по – послушен инструмент на работническата класа, отколкото беше СССР,
– че самата позиция на съвременната социалистическа работническа класа, както и отношенията и′ с нейния политически авангард, представен от една или няколко комунистически партии, ще бъдат различни.
Това от своя страна създава качествено различни възможности за развитие на социалистическите отношения в обществото, за непрекъснатото обновяване на социализма в борбата на преходното „вчера” със социалистическото „утре” и комунистическото „утре”.
4. Всички социалистически общества от миналия век са преходни общества (от капитализма към социализма). И колкото и да спорим днес дали сме имали социализъм или не, един въпрос остава очевиден за всички: това е общоприетото разбиране, че добре познатото заключение на 21-ия конгрес на КПСС за пълната и окончателна победа на социализма в СССР не издържа изпитанието на времето, което казва например в програмата си РКРП. Това беше погрешното заключение, което през миналия век стана основа за премахване на диктатурата на пролетариата и за превръщането на СССР от държава на трудещите се в държава на целия народ. Но, още по-лошо, именно от това твърдение бяха направени фатални изводи за СССР и другите социалистически страни, като антагонистичните противоречия от преходния период бяха заменени от неантагонистичните противоречия на социализма. Във физиката това би било равносилно на прилагането на законите за движението на газовете с тези на течностите. Това заключение е направено от примитивното разбиране за класовата борба през преходния период. Примитивизмът се състоеше във факта, че всички социално-класови корени на този антагонизъм се свеждат до реакцията на свалените експлоататорски класи и недоволните дребни собственици. Би било напълно погрешно да се припише самото явление на дегенерацията на КПСС, отслабването на съветската власт и съветската държава на тези класи или на техните потомци.
Всъщност нещата се обърнаха така, че развитието на социализма в съветското общество спря и се върна назад не поради тези класи и дори не заради магазинерите, спекулантите, корумпираните служители и други асоциални елементи, а само с тяхна помощ, докато основната движеща сила, силата на това явление беше управляващата прослойка на партийното и държавното ръководство. Това се случи, защото поради изострената класова борба в партията и в социалистическата държава се развиха такива защитни отношения, които, от една страна, не позволиха на дребнобуржоазните слоеве да разрушат основите на социализма, а от друга , обективно възпрепятстваха развитието на тези основи на социализма в динамично развиващ се социалистически организъм, т.е. не позволи на социализма да се развива в съответствие със социалните нужди. В резултат на това съветското общество като цяло не беше в състояние да премине от преходни социалистически производствени отношения с тяхната предимно формална социализация към зрели социалистически производствени отношения със социализация не само формална, но и реална, тъй като във водещите връзки на партията и държавата, заедно с общия социалистически интерес се появиха и собствени ведомствени, корпоративни, еснафски и често егоистични социални интереси, които отначало блокират развитието на съветското общество в комунистическата му посока, като ограничават потенциала на неговото социалистическо обновление, а след това се насочват към частната собственост и пазарните отношения. Резултатът от това беше учудващата ситуация, че в страна, където се преподаваше история, научен комунизъм и история на КПСС, дясното беше подготвено за перестройката много по – добре от лявото.
Друг, съвременен резултат е, че в ретроспективния си поглед към СССР много уважавани колеги, участващи в тази конференция, виждат спасението на СССР не в укрепването на принципа на планиране и съветската демокрация, не в социалното равенство и реалното участие на хората в управлението, а напротив, в използването на пазарни механизми и частна собственост по китайския модел, оприличавайки се в това с много представители на ранната горбачовска перестройка. Струва ми се, че тези, които продължават да предписват китайски пазарни реформи на Русия, поемат тежка отговорност пред новото поколение.
И това може би е основният урок, който социализмът на бъдещето трябва да извлече от съветския опит, ако изобщо искаме социализмът да има бъдеще. Този урок се крие във факта, че с цялата опасност от империалистическо обкръжение и дребнобуржоазно или буржоазно израждане, с цялата опасност от възможни грешки и гафове, бъдещият социализъм ще бъде в състояние да победи капитализма само ако създаде механизмите на своето собствено повече комунистическо обновление, защото социализмът няма да бъде консервиран, за да се защити от капитализма, а ще се развие, когато децата на комунистите ще станат не поддръжници на капитализма, а дори по -големи комунисти от техните бащи, когато механизмите за отстраняване от власт на тези, които утре ще защитават своя полусоциалист срещу социализма, когато всеки ден ще има повече демокрация в обществото и повече социализъм не в горбачовския, а в марксисткия и ленинисткия смисъл, когато в случай на кризи и противоречията социализмът ще се излекува не с капитализма, а с нови стъпки към неговото поетапно завършване и с качествена определеност, т.е. укрепване на неговата социалистическа природа.
5. Разпадането на СССР беше мощен удар по социализма като движение по целия свят. Съкрушителната сила на този удар беше дори по – голяма от краха на Втория интернационал по време на Първата световна война. Но поражението на СССР не беше поражението на социализма като наука. Това беше поражението на ревизионизма, проникнало в ръководствата на комунистическите и работническите партии (тоест това поражение не опроверга марксизма-ленинизма, а го потвърди). Именно този ревизионизъм на късната КПСС доведе СССР до естествен край по почти същия начин, както опортюнизмът на европейската социалдемокрация преди повече от сто години доведе до разпадането на Втория интернационал. Тази аналогия обаче не е съвсем точна, защото за разлика от Втория интернационал, тридесет години капитализъм научи милиони хора да обичат СССР и това са не само съветски хора във възрастовия смисъл на думата, но и някои представители на съвременната младеж, защото милиони хора, в очите на които преди тридесет години управляващите кръгове на КПСС и СССР, под прикритието на горбачовската перестройка, извършиха истинска буржоазна контрареволюция – същите тези милиони тогава видяха СССР в етапа на застоялото си безумие и бюрократичните си деформации, искрено вярвайки, че нищо не може да бъде по -лошо … Тогава всички почувстваха и разбраха ясната нужда от промяна. И най-трудният резултат от съветското общество беше, че десните либерални и дребнобуржоазни слоеве в този момент се оказаха много по-добре подготвени, организирани и мобилизирани от левите привърженици на социалистическото обновление, които в по-голямата си част бяха свикнали да стоят до последно зад ЦК на КПСС. Днес хората имат реална възможност да видят и сравнят не само „историческата старост“ на СССР, но и целия почти седемдесетгодишен живот на това уникално състояние на държавата от нов тип, започвайки от нейната героична и творческа младост и зрялост, – с трийсет години нещастна младост на руския неокапитализъм, който много бързо се разрасна – от мръсния си компрадор, преоблякъл се в дрехите на полицейско-бюрократичната грозота на новия руски империализъм. За тридесетте години на своята власт, сравнен с необятността на СССР, капитализмът доказа, че по същество не е в състояние да създаде нещо по – съвършено и напреднало от това, което е създадено в СССР. Ето защо днес има толкова голямо изкушение някои опозиционни фигури да спекулират с лозунга за реформаторското възстановяване на СССР. Както обаче беше показано по-горе, това е задънена улица не само защото новите социалистически държави с власт от съветски тип могат да се появят само в резултат на нова социалистическа революция, но и защото в нашия век победата на социализма е възможна само като пълна и окончателна победа, а за такава победа са необходими по-висок, по-комунистически тип социалистически производствени отношения и социално-политическа надстройка от този, който съществуваше в СССР и другите социалистически държави. С други думи, възстановяването на СССР в широкия смисъл на думата е възможно само ако социалистическите преобразования на всички аспекти от нашия живот отидат по – дълбоко и по – широко, отколкото в СССР от миналия век, т.е. ако съвременните комунисти и социалисти могат да отидат по – далеч от миналия век.
Да, имаше време, когато пехотата, кавалерията и артилерията печелеха войни. Съвременната класова война не може да бъде спечелена без авиация, ракети, танкове и други нови видове войски, и оръжия, и затова е необходимо да се проучи и анализира съветският опит не за да се копира сляпо, а за да се защити, на първо място, от опита на съвременните антикомунисти, които днес са принудени да клеветят СССР, поради тяхната по-нещастна буржоазна реалност, и второ, за да се върне на пътя на това славно и героично преживяване, не обратно към имитацията на НЕП по китайски маниер, а напред към нови социалистически революции, към нови начини и методи на преход от капитализъм към социализъм и към нови победи на социализма.
В-к “Мысль”
Бележка на преводача
Като споделям написаното от автора по принцип, не споделям неговото мнение, че „китайския маниер“ е тъждествен на Горбачовския. Иначе как да си обясним – защо Дън Сяопин изгони Горбачов от Пекинското летище по време на „комсомолските“ либерални протести на Тянънмън? Освен това, авторът би следвало да си изясни причините, които принудиха китайските комунисти да тръгнат по възможно най-трудния път за изграждането на социализма, който още не е изграден в КНР като обществено-икономическа формация.
Милчо Александров
