Кой притежава властта? Отговорът на този въпрос е показател за политическата зрялост на човека.
Повечето хора не разбират тезата за диктатурата на буржоазията, защото в техните очи тя е равна на диктатурата на Единна Русия. За тях не класата е на власт, а партията. И те сериозно вярват, че е необходимо само да се смени партията на властта, и ще имат „СССР“ и „властта на народа“. Ето, избирайте комунистическата партия … Изобщо не се смущават, че комунистическата партия вече имаше мнозинство в Думата през 2000-2003 г. И никой не помни законите, които подобриха положението на трудовия народ, приети през тези години. Защото такива нямаше.
Нека да не бъдем толкова наивни. Винаги е имало класа на власт, класа на капиталистите или класа на работниците – няма трети вариант. „Или диктатурата на буржоазията (прикрита с помпозни социалистически-революционни и меншевишки фрази за демокрацията, Учредителното събрание, свободите и т.н.), или диктатурата на пролетариата. Този, който не е научил това от историята на целия XIX век, е безнадежден идиот “, пише В И Ленин в„ Писмо за победата над Колчак “през август 1919 г. и оттогава нищо не се е променило. От ръцете на коя конкретна партия буржоазията прилага своята диктатура е без значение – тя е напълно безразлична към трудещите се.
Партията е авангардът на класата. Това е сдружение от хора, които са готови съзнателно да защитават интересите на определена класа.
Буржоазията може да си позволи да създаде произволен брой партии и псевдо партии. Вътре в себе си буржоазията е разнородна, има такива, които получават приходите си от търговията с минерални суровини и ресурси, има банкери, има просто търговски капитал, има накрая, производители, които се опитват да произвеждат нещо у нас. Има и много посредници и малки предприятия, които „кълват зърното“. Всяка от тези групи може да създаде своя партия. И дори не една – стига да има пари. Но всички тези партии са капиталистически партии и те ще се борят само за едно: за достъп до вече съществуващата власт на капиталистите, до държавния бюджет, до хранилката. Не може да се очаква значително подобрение в живота на обикновените работници от тези партии, въпреки всичките им красиви лозунги. Просто защото властта ще продължи да принадлежи на класата на капиталистите, за които целта на всяка дейност са пари, пари и пак пари.
Необходимо е да се разбере, че в „партията на власт“, каквато и да е тя, след идването си на власт, тя веднага набъбва количествено. Защо? Да, защото бивши членове на други партии се присъединяват към нея в обединени редици. Защо влизат там – ясно ли е? И трябва да запомните веднъж завинаги: прехвърлете властта на ВАШАТА партия – към самонадеяните, кариеристите и опортюнистите, вече затоплени от властта, с всичките си дрънкалки, ще я стъпчат в същите приятелски редици. И тъй както си бил глупак с плакат или с бюлетина, ще си останеш такъв. И търсещите изгода за себе си със сигурност ще потърсят партията, която ще им осигури това..
Работниците, тези, които ежедневно създават със собствените си ръце богатството, което сега буржоазията присвоява за себе си – може да има само една партия. А основният им лозунг може да бъде адресиран само до класата на работниците и дори до само един: „Организирайте се и вземете властта в свои ръце!“ Не „дайте ни я“, а я „вземете в свои ръце, в работещите ръце“. Само това е радикална промяна в политическия курс, правилният път към общество на справедливост, просперитет и равенство. Колко такива партии познавате?
И сега, предупреждавайки вашите объркани или саркастични въпроси и забележки по темата: „Вече го пробвахме в СССР, не се получи“, ще ви разкажа какво се случи в СССР.
На 25 октомври 1917 г. е провъзгласена не властта на болшевиките, а властта на Съветите. „Цялата власт на Съветите!“ – това беше основният лозунг на Великата октомврийска съветска революция.
Какво представляват Съветите? Това са органите на властта, които са формирани от стачни комитети и стачни комитети от фабрики и заводи, селски събирания и войнишки комитети. Депутатите, които бяха членове на Съвета, не представляваха себе си и не някаква територия, а специфичен колектив от работници. Екип, обединен от общата борба, войната, вековния обществен живот. Колективът може по всяко време да избере всеки човек за свой представител и също толкова бързо да го смени, да го замени с друг. В Съвета бяха представени колективите, а не териториите. И, естествено, тези колективи изпълниха решението на своите Съвети – техните представители бяха тези, които взеха решението, което самите трудещи се щяха да вземат. Това, което реши Съветът, те направиха.
През октомври (ноември според новия стил) на 1917 г. вече е свикан вторият Конгрес на Съветите – ясно е, че буржоазното Временно правителство решително плюе Съветите, въпреки че виждат, че решенията на Съветите се изпълняват много по – добре отколкото техните решения. И така на 25 октомври, в 10 ч., Петроградският съвет обявява, че поема властта в свои ръце, в нощта на 24 срещу 25 октомври въоръжени отряди от работници и моряци свалят мостове, окупират електроцентралата, жп гарите , пощата, телеграфа – без нито един изстрел, защото никой не е искал да защити Временното правителство, с изключение на няколко стотици наивни деца и жени, с които е било смешно да се бият, в 21:00 ч. на 26 октомври, с изстрел от Аврора то е уволнено, телефоните и светлините са изключени в Зимния дворец … И това е всичко.
На 26 октомври вечерта властта в страната преминава към Конгреса на Съветите, към трудещите се, сформирано е правителство и дори са били приети първите закони: най – важният и най – дългоочакваният – Декретът за мира и Декретът за земята. Ето как се извършва класовата промяна във властта – вече формираните авторитети на трудещите се просто я приемат, докато пиете чаша чай.
Работническата класа на трудещите се, се озоваха на власт в Русия. И те създадоха своя собствена държава – диктатурата на пролетариата. Тук трябва да разберете, че държавата е само апарат за насилие, машина. И тази машина ще направи това, което управляващата класа реши, тази, която седи зад лостовете на тази машина. Ако буржоазията седи на лостовете, няма значение кой ще спечели изборите, тя ще ви отведе където има нужда, а вие, пътникът, ще отидете там, където сте в момента, а при определени обстоятелства и в по – лош ъгъл.
Съветите бяха лостовете на работническата класа.
Не случайно написах, че стачните комитети са в основата на работническите съвети. Работниците, организирани и обединени, стачкуващи повече от веднъж, включително тези, които са преминали през общоруските стачки – общи за цялата индустрия – са такава сила, срещу която „няма методи“. Разединените и неорганизираните работници правят това, което работодателят иска, а организираните и сплотени работници правят това, което сами решат.
И така, работниците, които взимат властта в свои ръце до 1936 г., поставят основите на властта и просперитета на Съветския съюз. Всеки работник над 50 години си спомня какво е да живееш в свръхсила, а не в Зимбабве с ракети.
Какво се случи през 1936 г.? Избирателният принцип беше променен – от производствения принцип, чрез който трудовите колективи бяха представени в Съветите, към териториалния, където бяха представени от териториите. Властта на пролетариата отслабна: при това състояние на нещата вече не е възможно бързо да замениш своя представител и недвусмислено да му диктуваш волята си. Избран е за срок – трябва да го търпите до края.
Но диктатурата на пролетариата беше подкрепена от комунистическата партия. Без да разчита на Съветите, превърнати в парламент и сега неспособни да бъдат в основата на диктатурата на пролетариата, ВКП(б) стана ПАРТИЯ НА ВЛАСТТА.
Спомнете си написаното в началото – кариеристите и търсещите изгода за себе си постоянно се изкачват в управляващата партия – по – близо до коритото !!! И до 1936 г. те паразитираха и едва след нея им се случи случка….
И тогава се появи войната.
Към 1 януари 1940 г. ВКП(б) се състои (заедно с кандидатите) от 3 872,5 хиляди души.
Убити през военните години са 4139 хиляди комунисти. В същото време трябва да се разбере, че комунистите загиват и в „цивилния свят“, особено на окупираната територия.
Опитайте се да разберете тези числа.
През военните години само в армията загиват повече комунисти, отколкото преди войната. Кои умряха – тези, които се присъединиха към партията, за да се борят за каузата на работническата класа, за изграждането на комунизма, или тези, които влязоха там по егоистични причини? Мисля, че е разбираемо.
Разбира се, притокът на най – добрите хора в партията беше огромен, но по време на войната те бяха по – вероятно патриоти, готови да дадат живота си в борбата с фашизма, отколкото съзнателни грамотни комунисти. А след войната нивото на политическа грамотност в партията драстично спадна. Обърнете внимание също, че оцелелите нагаждачи автоматично се озоваха в партията и бяха по-политически грамотни и по-опитни и имаха повече партиен опит. Още по време на войната партийните органи по необходимост често подменяха съветските, заместваха ги, диктуваха им решения. А след войната партията вече твърдо бе заела мястото на „кормчията“. Работническата класа, загубила основите на своята диктатура – изборите въз основа на производствения принцип, се премести на пътническото място. Тя все още имаше огромни възможности да повлияе на живота в страната, но лостовете на държавната машина вече не принадлежаха на нея.
Знаем, че разрушаването на една сграда започва от момента, в който започне нейното изграждане. Току – що полагате основата, но дупката ви вече започва да се руши и водата излиза отдолу. По същия начин разпадането на партията продължава през цялото време, от момента на нейното възникване и заедно с нейното развитие. Единственият въпрос е кой момент преобладава – развитието или разпада. Да видим какво става:
1) Във връзка с подновяването на състава на партията нивото на политическата грамотност на нейните членове е спаднало значително. Съгласете се, че нито отпред, нито отзад кандидатите за членство във Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките нямат достатъчно време да изучават теорията и да я прилагат на практика.
2) Много значими постове във Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките бяха заети от „героите на Ташкентския фронт“ – същите, които влязоха в партията по кариеристични причини и успяха да оцелеят, стоейки далеч от опасните места.
3) По време на войната военната дисциплина действа не само в армията, но и в промишлеността. Още през 1940 г. комунистическият работник е могъл да поиска от директора на завод на партийно събрание отговор на всеки въпрос, а през 1942 г. такава реч вече може да се разглежда като подкопаваща дисциплината в предприятието и като действие, в полза на нацистите. По време на възстановяването на националната икономика след войната това вече беше обичайно и изглеждаше правилно за мнозина.
Така СССР навлиза в петдесетте години. Създават се всички условия за увеличаване на разпадането в партията: спадът на политическата грамотност, кадрови промени в самата партия, защита на високопоставени служители от партийна критика отдолу.
През 1953 г. Сталин умира, лоялен ленинец и съвестен комунист, който ръководи партията и страната в най – трудните и най – славните години. Почти веднага неговият лоялен съюзник Берия, който имаше огромен авторитет в НКВД, въпреки че не работеше в тях от 1945 г., беше убит и оклеветен.
През 1954 г. е извършена „амнистията на Хрушчов“, извършена прибързано и много подло. Масовата реабилитация на враговете на пролетариата не е по – добра от масовата репресия, уверявам ви. Така, че „невинните жертви“ бяха тези, чийто списък с престъпления включва убийства, кражби и пряко предателство към съветския народ.
През 1956 г. на ХХ конгрес се провежда сесия по „шокова терапия“: лавина от клевети и лъжи срещу вече мъртвия Сталин се излива в главите на делегатите. Разбира се, това не беше тайна за целия народ, лъжата се разпространи в съзнанието, придобивайки всякакви мръсни подробности. И партията беше начело на държавата – апаратът на насилието! И решенията на партията бяха задължителни за всички служители на този апарат!
И през 1961 г., на XXII конгрес на КПСС, в новите партийни решения виждаме следния извод: „Партията изхожда от предпоставката, че диктатурата на работническата класа престава да бъде необходима, преди държавата да изчезне. Държавата като национална организация ще оцелее до пълната победа на комунизма. ”Какво означава това?
Първо, партията, която всъщност стои начело на държавата, престава да бъде комунистическа. Тя дори престава да бъде марксистка, защото „марксист е само този, който води класовата борба и диктатурата на пролетариата. Това е най – дълбоката разлика между марксиста и обикновения дребен (и дори едър) буржоа. Върху този пробен камък човек трябва да изпита истинското разбиране и признание на марксизма. “ (В. И. Ленин „Държавата и революцията“). Не, това не означава, че всички марксисти и комунисти изчезнаха за една нощ в партията. Но беше приета програма, съдържаща антимарксистки разпоредби. И всеки член на партията трябваше или да изпълни тази антимарксистка програма, или да напусне партията.
Второ, държавата не може да бъде в национален мащаб. Държавата по дефиниция е апарат за насилие от една класа срещу други. Като цяло властта в едно общество, разделено на групи с различни позиции в това общество, винаги ще принадлежи на тази група, чиято способност да налага своята воля върху другите е по – голяма от тази на другите. Дори в комунистическото общество, разделено на две групи с различни възможности: деца и възрастни, властта ще принадлежи само на една от тях: на възрастните.
Какъв извод може да се направи от това?
Да, само един – през 1961 г. в СССР беше извършена контрареволюция и държавата престана да бъде държава на работническата класа. Но това може да се извърши само от класа! Това означава, че тя се е превърнала в диктатура на буржоазията. Тъй като държавно-монополистичният капитализъм на най-високия си етап от своето развитие може да бъде превърнат от централизирана планова социалистическа система, в същия монополистичен капитализъм.
През 1962 г. се извършва екзекуцията на работниците в Новочеркаск, която поставя последната точка върху диктатурата на пролетариата.
През 1965 г. са проведени реформи в икономиката, които въвеждат закона за стойността в икономиката и разлагането на социализма в СССР се ускорява многократно. През 1991 г., когато настъпи окончателният разпад на СССР, ръцете на различни държавни институции и организации, близки до държавата, и дори производствени звена (по – точно техните ръководства) се оказаха с много „обществена“ собственост, които безсрамно започнаха да я използват като капитал.
А от шестдесетте, според статистиката, може да се наблюдава намаляване на темповете на развитие и последващ застой.
И в края на осемдесетте, след поредната мощна кампания на „идеологическата шокова терапия“ в стила на Гьобелс, започна конкретно демонтиране на остатъците от социализма в СССР, което завърши с разпадането му през 1991г. Това се случи в СССР. Победа за контрареволюцията. Това се случи с Комунистическата партия на Съветския съюз, разпада – и ровенето в кофите е причинено от хора които са имали партийна или комсомолска книжка.
Е, сега имаме не само опита на революцията, но и опита на контрареволюцията.
Тяхното разбиране е най – важната задача на всички свестни хора по света, особено на марксистите. Първият извод за в бъдеще е: работническата класа не бива да отстъпва силата си, властта си дори и на косъм, на никого и никога, до пълната победа на комунизма по цялата земя.
С Н Чурякова, член на РПР превод Милчо Александров
