Както знаем, една от общите черти на всички войни е, че се дават човешки жертви. Имайки предвид това в буржоазната теория се развива и течението на пацифистите, според които всички войни имат антихуманен характер. Тази теория пречи да се различат справедливите от несправедливите войни и всички се слагат под общ знаменател. Войната, която води фашистка Германия срещу СССР е несправедлива, грабителска, защото има за цел унищожаването на Съветската държава, завладяването на нейната територия и поробването на нейното население. Обратно, войната, която води СССР против фашистка Германия е справедлива, защото има за цел изгонването на агресора, защитата на отечеството. Да се поставят всички войни под общ знаменател означава да се омаловажават военните престъпления на империалистическите държави. По подобен начин се процедира с войната в Югославия. Националните герои, които защитаваха независимостта и териториалната цялост на своята страна бяха обявени за военнопрестъпници, а истинските военнопрестъпници остават ненаказани.
Освен справедливи и несправедливи войните могат да бъдат и нападателни и отбранителни. Като правило нападателни са войните, които водят агресивният блок НАТО и САЩ срещу свободолюбивите народи, а отбранителни са войните, които водят тези народи срещу агресорите. Такова е положението с Югославия, Ирак, Либия, Афганистан и др. Войните могат да бъдат и локални, водени на малка част от земното кълбо, и световни, водени на по-голямата част от земното кълбо, или на цялото земно кълбо. Те могат да бъдат и граждански, водени вътре в границите на отделна държава от враждуващи групи,класи и др.Различаваме и нациналноосвободителни войни, войни водени на собствена територия,войни водени на чужда територия и др. Изобщо границите между видовете войни са твърде лабилни. Например несправедливата война може да прерастне в справедлива, локалната в световна и т.н.
Характерът на една война не се определя произволно, а по определени признаци. Някои смятат, че характерът на войната се определя от нейните цели, други пък са на мнение, че характерът на войната се определя от нейните резултати. В действителност характерът на войната се определя от силите /класите/, които я подготвят, от тяхната политика преди и по време на войната.
И така, войните, които води буржоазната класа са несправедливи, агресивни, грабителски, нападателни. Обратно, работническата класа води справедливи войни – войни в защита на правото на живот, против експлоатацията на чужд труд, за социална справедливост,демокрация и прогрес.
Хода на всяка война се определя от редица постоянно действащи и временно действащи фактори. Постоянно действащи фактори са: количеството и качеството на живата сила /армиите/, количеството и качеството на въоръжението и организаторския и военен талант на ръководителите. Временно действащи фактори са: внезапността на удара /изненадата/, географския фактор – мястото където се развиват бойните действия, климатичния фактор.
При съвременното равнище на военната техника ролята на внезапността нараства неимоверно.
На 22-и юни се навършват 71 години от началото на Великата отечествена война на Съветските народи против хитлерофашизма. Ако до тази дата втората световна война беше империалистическа по своя характер, завоевателна, война за преразпределение на сферите на влияние, война за заграбване на чужди територии, за нови източници на суровини и пазари, то след тази дата тя придоби коренно различен характер, превърна се в справедлива война, война за защита на родината, война против фашизма и капитализма. По мащаби, жертви и разрушения тя е най-голямята в историята на човечеството. Военните действия се водят на площ от над 22 милиона квадратни километра, върху територията на 40 държави. Във военните действия вземат участие 61 държави с население 1 милиард и 700 милиона души. За водене на военните действия бяха мобилизирани 110 милиона души. В пламъците й загинаха над 50 милона души, което надвишава над два пъти броя на жертвите във всички войни, водени през 17-и,18-и и 19 и век. В тази война Съветският народ даде най-много жертви – 20 милиона, Германия – 10, Китай – 10, Полша – 6, Югославия – 1,7 милиона и т.н.
Разположението на силите в началото на войната е следното: Германия владееше почти цяла Европа. Икономическият й потенциал бе нарастнал значително. Така през 1941г. тя произвежда 11 хиляди самолета, 5200 танка, 87 хил.товарни автомобили, 30хил. оръдия. Общата численост на Вермахта достига 8 милиона и 500 хиляди души, групирани в 244 дивизии, от които 21 танкови и 14 моторизирани, 7 бригади, 5 въздушни флота и военноморски флот наброяващ 155 подводници и голям брой надводни бойни и спомагателни кораби. На 22 юни 1941 г. Германия настъпва едновременно със 152 дивизии, от които 19 танкови и 14 моторизирани с 5,5 милиона души, 3712 танка, 4950 самолета и 48 хиляди оръдия. В нападението участват и 29 дивизии и 10 бригади на сателитите на фашистка Германия.
В днешно време сме свидетели на непрестанните опити на буржоазията да се омаловажи ролята на Съветския съюз за разгрома на фашистка Германия и на фашизма изобщо, а младото поколение да не научи нищо за величавия подвиг на съветските народи. Затова от средствата за масова информация ни се натрапва, че 9-и май – денят на победата над фашизма е ден на Европа, с което се завоалира същността на този ден. Но фактите са неопровержими. Решаващата роля на СССР за разгрома на хитлерофашизма се доказва на първо място от пропадането на мита за непобедимостта на немската армия. Тя прегази Полша за 35 дни, Франция за 44 и планираше да прегази Съветския съюз за 3-4 седмици. Вместо това войната продължи 4 години и завърши с пълното поражение на Германия и нейните съюзници. Решаващата роля на СССР за победата се вижда най-ярко ако съпоставим загубите на Вермахта в жива сила и техника на източния фронт и на останалите фронтове. На източния фронт Германия дава 9 милиона и 410 хиляди убити, а на останалите фронтове 1 милион 887 хиляди убити. На източния фронт тя губи 70 хиляди самолета /70% от всички загуби/, 50 хиляди танка /75% от всички загуби/, оръдия – 167 хиляди /74% от всичките/, кораби – 2500.
Дължината на фронтовете също говори за това каква е ролята на СССР. На източния фронт бойните действия се водят на фронт вариращ между 3 хиляди и 6 хиляди и 200 километра и достигащ в дълбочина до 3 хиляди километра. На италианския фронт дължината е 300 километра, а на западния – 800 километра.
Продължителността на военните действия е на източния фронт – 1418 дни /от тях 1320 с бойни действия/, на италианския – 663 /от тях 492 с бойни действия/, на западния – 338 /от тях293 с бойни действия/.
Съпоставянето на човешките загуби също говори за ролята на Съветския съюз. Той дава 20 милиона убити и много повече ранени, Англия губи във военните действия 744400 души, от тях 375 хиляди убити, САЩ – 1 милион и 76 хиляди, от които 405 хиляди убити.
Да съпоставим и материалните загуби. В СССР са разрушени 1710 града, 70 хиляди села, 32 хиляди промишлени предприятия, 98 хиляди колхоза, 1876 совхоза и 2890 МТС. Материалните разходи на СССР са 485 милиарда долара, на САЩ – 275 милиарда, на Англия и Канада – 126,8 милиарда, на Франция – 36,5 милиарда. Както се вижда, разходите на четирите капиталистически страни взети заедно са с почти 50 милиарда по-малко от съветските.
Нека сравним някои близки по време или едновременно провеждани операции на съветската армия и англоамериканските войски.
Края на 1942 и началото на 1943 г. битките при Сталинград и при Ел Аламейн. При Сталинград участват 1 милион германски войници, а загубите им са 800 хиляди, 2 хиляди танка,10 хиляди оръдия и 3 хиляди самолета. При Ел Аламейн участват 80 хиляди германци, а загубите им са 55 хиляди, 320 танка и хиляда оръдия.
Битката при Курск /5.07-23.08.1943 г./ и битката при остров Сицилия /10.07-17.08.1943 г./. При Курск участват общо 4 милиона души от двете страни, при остров Сицилия – 600 хиляди. Загубите на германците при Курск са 500 хиляди души, а при о. Сицилия – няколко хиляди. Подобно е положението ако се сравнят и Висло-Одерската операция на Съветската армия с Арденската операция на западните съюзници и Берлинската операция с Рурската.
Независимо от огромните загуби, които понесе, Съветският съюз устоя и победи. Това стана благодарение на грандиозната организаторска работа на Всесъюзната Комунистическа Партия на болшевиките, на нейната правилна и далновидна политика, както преди, така и по време на войната. ВКП/б/ беше великата сила, която сплотяваше целия Съветски народ. Бойна програма за мобилизиране силите на страната за отпор срещу врага бе Директивата на Съвета на народните комисари на СССР и ЦК на ВКП/б/ от 29 юни 1941 г. и обръщението на Й.Сталин към народа от 3 юли същата година.
Създаденият в началото на войната Държавен комитет на отбраната, начело с Генералния секретар на ВКП/б/ Й.В.Сталин, съсредоточи в свои ръце цялата власт. Най-важните участъци на фронта и в тила бяха възглавени от видни политически, стопански и военни ръководители.
Великата отечествена война показа предимствата на съветската военна наука и военно изкуство. До Ворошилов, Будьони и Тимошенко – кумирите от Гражданската война се наредиха такива колоси като Жуков, Василевски, Рокосовски, Конев, Толбухин, Малиновски, Ватутин и много други,които осъществиха редица блестящи операции.
В стремителния си ход на запад, а после и на изток, Червената армия освободи напълно или частично територията на 10 европейски страни с обща площ 1 милион квадратни километра и с население повече от 100 милиона души и две страни от Азия с обща площ милион и половина квадратни километра и население около 600 милиона души. Затова признателните народи я нарекоха освободителка.
Още в хода на войната Съветският съюз помогна на негова територия да бъдат формирани въоръжени сили на редица европейски страни, борещи се срещу фашисткия окупатор. Бяха създадени дивизии и корпуси на Румъния, Чехословакия, Полша, Френска ескадрила и др. На всички тези формирования Съветският съюз предостави безвъзмездно бойна техника, въоръжение и снаряжение. Помощ с оръжие бе оказана и на Югославия. За целия период на войната само на Полша, Чехословакия и Югославия бяха предадени около 1 милион винтовки, автомати и картечници, повече от 15 хиляди минохвъргачки и оръдия, 1124 танка, 2242 самолета, 12836 автомашини, 4268 радиостанции и много друга бойна техника и оръжие.
В годините на Великата отечествена война изпъкнаха с огромна сила преимуществата на социалистическия обществен строй. Доказано беше категорично, че социалистическият начин на производство, социалистическата организация на обществото имат несравнимо предимство пред капитализма не само в мир, но и по време на война.
За целия период на войната само по ЖП транспорта са били прехвърлени в тила напълно или частично 2593 промишлени предприятия, повече от 10 милиона човека, хиляди тонове колхозно имущество.
От всеки 1 милион тона стомана СССР произведе бронетанкова техника – три пъти повече от Германия, 3,8 пъти повече от Англия и 6,3 пъти повече от САЩ; самолети – 2,6 пъти повече от Германия, 3,2 пъти повече от САЩ, 1,5 пъти повече от Англия.
В хода на войната Съветският народ прояви безпримерен героизъм както на фронта, така и в тила. На 11600 войни беше присвоено званието “Герой на Съветския съюз”, на 104 от тях – 2 пъти и на трима – три пъти. Подвигът на редник Матросов беше повторен 200 пъти, а на капитан Гастело повече от 70 пъти. Над 200 летци извършиха въздушен таран.
На практика се видя в каква материална сила се превръща една прогресивна идея, когато овладее масите. Да, Съветският народ бе въоръжен с идеята за построяването на социализма и комунизма и с личния пример и под ръководството на комунистите бе непобедим.
Вл. Цеков
