Комунизмът е безкласово и недържавно общество, в което е осигурено пълното благополучие и свободното и всестранно развитие на всеки един член на обществото.
Посредством класовата борба работниците от големите промишлени предприятия установяват революционната диктатура на пролетариата, тоест властта на работниците от големите градски промишлени предприятия, неограничена от никакви закони, и по този начин властта на всички трудещи се хора, и изграждане на социализъм – първата фаза на комунизма, където средствата за производство (заводи, фабрики и т.н.) и т.н.) се прехвърлят в обществена собственост, с разпределение на ползите чрез обществени фондове, когато разделението на обществото на класи не е антагонистично и, всъщност парите изчезват. Въпреки че старите имена „пари“ и „работническа класа“ остават, те придобиват различно значение. С изграждането на социализма диктатурата на пролетариата продължава, но престава да бъде революционна.
Диктатурата на пролетариата, сваля съществуващата диктатура на буржоазната класа и се установява именно от работниците на големите (над 500 работници) градски промишлени предприятия. Това е най-ефективно, защото такива предприятия имат обективни (т.е. независещи от ничие мнение) условия за това, като например:
1. Тясно и дългосрочно (няколко години) сътрудничество на голям брой работници в цеха / в обекта, поради което в големите промишлени предприятия в редица цехове / екипите обикновено имат постоянен гръбнак от работници, които понякога се познават не по-зле от членовете на собственото си семейство и дори със сигурност – по-добре от съседите; 2. Не само заплатите, но и животът на всеки друг зависи от организацията и съгласуваността на действията в цеха / екипа, оттук и високата колективна организация на работниците, въпреки наличието на вътрешна конкуренция между работниците; 3. Високо развитие на работническия колектив в областта на практическото приложение на уменията поради постоянната връзка на теорията с практиката. 4. Такива индустрии, поради тяхната сложност, изискват относително високо развитие на работниците.
Ето защо работниците от големите градски промишлени предприятия, както пише Ленин във Великата инициатива, „могат да поведат цялата маса на работещите и експлоатирани хора в борбата за поддържане и укрепване на победата, в изграждането на нов, социалистически обществен строй, в борбата за пълно унищожаване на класите. Това обаче не означава, че работниците в момента желаят това лидерство или разбират необходимостта от такова лидерство, за да подобрят своето положение и положението на всички работещи хора. Следователно представителите на напредналата интелигенция, като носители на знанието, са длъжни да служат на работниците – т.е. да помогнат за обединяването на социализма с работническото движение, да помогнат на работниците да осъзнаят своята класова принадлежност и своите колективни и класови обективни интереси, да им помогнат да осъзнаят необходимостта от организиране на работническото движение, да говорят за исторически прогресивните форми за организиране на работниците, за Съветите .
Властта на всички работещи чрез диктатурата на работниците от големите градски промишлени предприятия се установява, тъй като работниците като цяло (материално-производителният труд, не само в големите градски промишлени предприятия), за разлика от всички останали работещи хора, не могат да подобрят своето положение, без да подобрят положението на другите работещи хора. За да живеят работниците по-добре, те се нуждаят от учители, лекари, служители и т.н., осигурени със справедливи заплати и други придобивки, които от своя страна могат да живеят по-добре, като просто получават повече облаги от колкото при грабителите олигарси които увеличават експлоатацията на работници, т.е. като влошават живота на работниците. Следователно правото на решаващ глас в партията на работническата класа трябва по право да принадлежи на работниците. Например, събират се осем интелектуалци и трима работници, интелектуалците гласуват против решението, а двама от тримата работници гласуват за. За меродавно е решението за което гласуват двамата работници. В същото време никой не пречи на интелектуалците да доказват, препоръчват, съветват работниците кое решение е по-добре да вземат, за това са интелектуалците и носителите на знания. Но самите работници трябва да решат. Това пречи на хора, които са извън практиката в трудовите колективи и следователно не разбират нуждите на трудовите колективи, да проникнат във висшите органи на властта. Това се възпрепятства и от факта, че интелигента, представител на работниците от производствената клетка (цех, участък) е длъжен да работи установения от гласуването на работниците брой дни в годината или часове на ден и др. – да работи като работник в производствената клетка, която го е посочила. За това пречи и задължителната възможност тази клетка да отзовава своя представител по всяко време, в случай че не е оправдал доверието на екипа, който го е излъчил (не е изпълнил задачите, поставени му от заводската организация, не се е справил с работата и др.).
Диктатурата на пролетариата е същността на социалистическата държава (първия етап на комунизма), където формата на държавата е истинската (пролетарска) демокрация, когато работниците от големите градски промишлени предприятия избират своите представители във висшите органи на държавната власт на базата на производствените организации. Те се избират и от други работници. По този начин властта е на работниците а от там на всички работещи хора, т.е. хората като цяло, но непременно с ядро на работниците от градските индустриални предприятия.
Формата на държавата може да се основава или на Съветите, или на друга политическа и икономическа организация на работниците. Почвата за такава организация е работническото движение, т.е. политическите и икономическите организации на работниците, създадени за борба за основните обективни интереси на работниците – работническите комитети, работническите профсъюзи и т.н., където основната цел е комунизмът, т.е. изграждането на по-напреднало и по-справедливо общество за всички негови членове, а не само за олигарсите и за сметка на работниците.
Условията за развитие на истинската пролетарска демокрация (на работниците и всички трудещи се), т.е. формата на социалистическата държава и по този начин се запазва същността на държавата (диктатурата на пролетариата), при нея:
1. Работниците (всички, не само в индустриалните предприятия) имат решаващ глас.
2. Предвидена е възможност работниците да отзовават представители, които не са оправдали доверието им (т.е. такива, които не зачитат обективните основни интереси на работниците).
3. Има партиен максимум, т.е. депутатът е длъжен да дава във фонда на партията всичко, което получава над средната заплата на квалифициран работник.
4. Самите представители на работниците във висшите органи на властта са длъжни да работят като работници за времето, определено от гласовете на работниците, за да не се откъснат от колектива и да се борят за основните обективни интереси на работническата класа, като за свои.
Следователно политическата система може първоначално да се състои от няколко партии или да бъде еднопартийна – за разлика от буржоазната „демокрация“ това не е толкова важно (в Северна Корея са три, няколко партии са в Китай), но водещата партия трябва да бъде една – партията на най-напредналите и съзнателни работници, на пролетариатът, на работниците.
Частната собственост се сменя със средствата за социално производство, чрез планирано организиране на обществено производствения процес. Основна цел е унищожаването на разделението обществото на класи. Отмирането на държавата. Премахване на експлоатацията на една част от обществото от друга.
Както показа практиката, е възможно да се изгради социализъм за по-малко от двадесет години след социалистическата революция (1917-1936 г.).
Изграждането на пълен комунизъм отнема неопределено дълго време и по пътя към него са възможни контрареволюции – вижте контрареволюцията през 1961 г. в СССР, когато диктатурата на пролетариата фактически е изоставена. Тъй като пълният комунизъм предполага пълно отмиране на държавата, а оттам и на армията и другите силови структури, той ще бъде изграден на цялата планета, с помощта на съюз или общност от социалистически държави.
Никита Богданов; август 2023 г превод от „Фонд на работническата академия“ Милчо Александров
