Доктор по икономика, ректор на Института по икономика, управление и право в Невинномиск
Капитализмът обективно създава условията за прехода към комунизма: мащабното производство, неговият социален характер и най-важното-работническата класа. През ХХ век мащабното производство се превръща в монополно производство, частният монополен капитал започва да се слива с държавния капитал, образувайки държавно-монополен капитализъм, който като решение на противоречието между социалната природа на производството и частната форма на присвояване, изведе това противоречие на ново ниво, неизбежно го утежни. Борбата на капиталистическите сили за ресурси и пазари за продажби, превръщайки ги в империалистически страни, хвърлиха тези страни в световна война, която не само доведе до разпадането на германската, австро-унгарската и руската империи, но и революционизира трудещите се маси.
Най – слабото звено в капиталистическата формация се оказа Русия, в която противоречията на капитализма се изостряха от остатъците на феодалните отношения. Руската работническа класа, водена от болшевишката партия, в съюз с най – многобройната класа в Русия, дребнобуржоазната класа – селячеството, подготви и извърши Великата октомврийска съветска комунистическа революция, която бележи началото на ерата на човечеството, на прехода от капитализъм към комунизъм, ерата на съвременната световна революция.
Човечеството е преживяло няколко световни революции: робовладелска революция, продължила хилядолетия, феодална революция, простираща се в продължение на много векове, буржоазна революция, която започва през 16 век и завършва през 20 век. И сега, само малко повече от сто години, човечеството живее в ерата на световната комунистическа революция.
От 1917 г. до средата на 30 -те години в Съветска Русия, след това в СССР се осъществява формирането на социализма – формирането и възникване на социализма и прехода му от капитализма.
Победата на комунистическото общество в най -голямата война в световната история, войната срещу фашизма, създава условия за появата на световната комунистическа система. Втората страна, в която през 20 -те години на миналия век се случи успешна комунистическа революция, беше Монголия. Но истинската световна комунистическа система се оформи след Втората световна война. Комунистическите революции в България, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Албания, Източна Германия, подкрепени от СССР, доведоха до появата на комунистическа структура в тези страни като основа на икономиката. В единство със СССР тези страни създадоха световната комунистическа система. Нещо повече, това не беше изкуствен „износ на комунизма“, който се насърчаваше от троцкистите, а обективно развитие на световната комунистическа революция, основана върху влиянието на СССР, който набираше сила.
Те радикално укрепват и разширяват световната комунистическа система на революцията в Китай, Северна Корея в резултат на победата на СССР над фашистка Япония и борбата на комунистическото движение в Китай, революцията във Виетнам, Лаос, Камбоджа. Революцията в Куба показа, че комунистическата революция може да се развие от национално – освободителното движение, получило подкрепата на световната комунистическа система.
Ревизионизмът на партийното ръководство на Хрушчов в СССР, изразен в отхвърлянето на диктатурата на пролетариата през 1961 г., засилва антикомунистическите тенденции както в СССР, така и в други страни от световната комунистическа система. Съветските войски трябваше да потушат антикомунистическите бунтове в ГДР през 1953 г., в Унгария през 1956 г., в Чехословакия през 1968 г.
Разрешавайки противоречията, световната комунистическа система през 50 -те – 80 -те години беше мощна сила в икономическо, военно и политическо отношение. Създаването на световната комунистическа система е прилагането на закона на съвременната епоха – движението от капитализма към комунизма. С появата на световната комунистическа система характерът на световното развитие като цяло се промени. Световната комунистическа система ограничава военно империализма. САЩ и техните съюзници не успяха да победят КНДР, подкрепяни от СССР и КНР, САЩ бяха победени от комунистически Виетнам, изтеглиха войските си от Лаос и Камбоджа, не смееха да се бият с Куба. Социалистическите страни създадоха около една четвърт от световната продукция, влияейки върху икономическите отношения на най – развитите капиталистически страни със страните от Азия, Африка, Латинска Америка, Европа и световната икономика като цяло. Световният комунизъм оказа значително влияние върху социалните отношения в най – развитите капиталистически страни. Нарастването на заплатите, подобряването на условията на труд, намаляването на работното време в тези страни се случи не само в резултат на борбата на работническата класа на тези страни, но и под влиянието на примера на комунистическите страни, включително и поради страхът на буржоазията пред перспективата за революция.
Противоречието между световната комунистическа система и световния капитализъм изостря кризата на империализма. Империализмът губи източници на експлоатация и пазари на продажби в страни, навлезли в световната комунистическа система, държавно-монополният капитализъм губи значителна част от абсолютната принадена стойност в резултат на съкращаването на работния ден под влиянието на пролетарските революции и комунистическото движение, процентът на принадената стойност намалява поради нарастването на органичния състав на капитала поради ограничения върху износа на капитали. Развитите капиталистически страни губят влияние в средните и слабо развитите страни поради нарастващото влияние на комунистическите страни в тях. Развитието на комунистическото движение в капиталистическите страни се превърна във фактор за ограничаване на експлоатацията на работниците и за подпомагане на световната комунистическа система. Засилването на кризата на империализма неизбежно води до засилване на борбата му срещу комунизма, до увеличаване на агресивността на империализма.
Но не нарастването на агресивността на империализма е причината за контрареволюцията в СССР, а отказът на КПСС от диктатурата на пролетариата, която се състоя през 1961 г. на 22-рия конгрес на КПСС. Китайската комунистическа партия с основание критикува ревизионизма на Хрушчов и хората около него.
Всяка държава е диктатура на управляващата класа. Оттук – или диктатурата на пролетариата, или диктатурата на буржоазията. Отхвърлянето на диктатурата на пролетариата в СССР означава установяване на диктатурата на буржоазията, тоест настъпва контрареволюция.
Установяването на диктатурата на буржоазията предизвика началото на формирането на капитализма. Тоест, започна преходният период от социализма към капитализма.
Социализмът в СССР се оказа достатъчно силен, щом бяха необходими три десетилетия за разрушаването му, по време на които имаше както разрушителните експерименти на Хрушчов, така и на „самоиздържащите се“ реформи на Косигин. В резултат на това приоритетната цел, вместо да намали разходите и цените, беше да увеличи печалбите и да увеличи брутните показатели, което доведе до недостиг на продукти и до по – високи цени. През 80 -те години това доведе до остро недоволство срещу ръководството на страната. Това недоволство беше използвано в края на 80-те години от антикомунистическите сили за завършване на дългия преходен период от социализма към капитализма.
След СССР капитализмът е възстановен в Източна Германия, Унгария, Полша, Румъния, Чехословакия, България. Възстановяването на капитализма доведе до унищожаването на СССР, Чехословакия, в разрушената Югославия започна война, която приключи с окупацията на Косово и пряката агресия на империализма. Войната в Чечения, Нагорни Карабах, Абхазия, Южна Осетия, Донбас доведе до огромни жертви.
По този начин световната комунистическа система, също както развиващия се по това време капитализъм, трябва да премине през периоди на възстановяване на реакционната, по – нисша формация. В продължение на няколко века капитализмът преодолява тези периоди на реакция и контрареволюции.
Световната комунистическа система не само оцеля, не само преодолява последиците от кризата, но за първи път в историята на човечеството – Китайската народна република, застигна и надмина по отношение на производството водача на световния капитализъм и империализма – Съединените американски щати. Нещо повече, темповете на растеж на китайската икономика са такива, че удвояването на производството настъпва за 12 години, докато удвояването на производството в САЩ и Европейския съюз може да се случи само след 30 години, а Европейският съюз в най -добрия случай с почти пределен темп на растеж от 3%, ще се увеличи с 1,8 пъти. Тоест икономиката на Китай ще надмине комбинираната икономика на всички най -развити капиталистически страни. Трябва също така да се има предвид, че китайската икономика се управлява системно като едно цяло, което допринася за развитието без кризи, докато въпреки всички инструменти на държавно регулиране, усвоени от капитализма, капитализмът е обект на спонтанно развитие. Следователно стабилността на растежа на икономиката на КНР се осигурява в по-голяма степен от растежа на икономиката на капиталистическите страни, които през тези 25 години ще издържат на 2-3 кризи.
Съвременната световна комунистическа система включва Социалистическа република Виетнам (96 милиона души), Корейската народно -демократична република (25 милиона души) и Република Куба (11 милиона души). Заедно с населението на Китайската народна република (1400 милиона души), населението на страните от световната комунистическа система надхвърля 1,5 милиарда души, тоест около 20% от общото население на света и надвишава общото население от всички страни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която влизат най -развитите капиталистически страни. Предимството на световната комунистическа система в размера на населението, мащабите на икономиката, планираното и стабилното развитие, прогресивността на социалните отношения дава перспективата за победата на световната комунистическа система в борбата срещу световната капиталистическа система .
В съвременния капиталистически свят се развиват противоположни тенденции: или подчинение на империалистическия център – САЩ, или запазване на независимостта. Повечето капиталистически страни са обект на хегемонията на САЩ. Русия, Индия, Бразилия, Иран, Южна Африка, поради значителния мащаб на производство, размера на населението, военната мощ, полагат усилия да защитят своите национални интереси (които, разбира се, се основават на интересите на националната буржоазия при присвояването излишния продукт, произведен в техните страни), което противоречи на империализма на САЩ. Редица републики, възникнали на мястото на съюзните републики на СССР, са консолидирани с позицията на Русия в основните аспекти: Казахстан, Беларус, Узбекистан, Армения, Киргизстан, Таджикистан, Азербайджан. Турция, Пакистан, Венецуела защитават националните си интереси все по – ясно. В борбата срещу американския империализъм капиталистическите страни, провеждащи независима политика, нямат друг избор, освен да консолидират своите икономики и политики с най -мощната социалистическа сила, Китайската народна република, което всъщност се случва. Създадена е организацията БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), Шанхайската организация за сътрудничество (Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Пакистан, Индия), която се обединява по въпросите на сигурността, икономическо развитие, енергийно партньорство, научно и културно взаимодействие на страните с население от 3 милиарда души, заемащо около 60% от територията на Евразия.
От една страна, консолидацията на страните от БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество около Китай укрепва позициите на тези страни и световната комунистическа система; от друга страна, увеличава разцеплението в световната капиталистическа система.
Сближаването на Русия с Китайската народна република изостря вътрешното противоречие в Русия – противоречието между тенденцията за преследване на националните интереси на страната и „либералната“ икономическа политика, провеждана от руското правителство, политика, фокусирана върху интересите на Съединените Щати и до голяма степен продиктувани от САЩ. С приближаването на Русия и Китай перспективите за разрешаване на това противоречие в полза на преследването на националните интереси на Русия се увеличават.
С укрепването на световната комунистическа система и отслабването поради вътрешни и външни причини на световната капиталистическа система, условията за осъществяване на мирните комунистически революции се подобряват. В същото време империализмът в процеса на своето умиране неизбежно ще увеличи агресивността си, за да разреши вътрешните и външните противоречия в своя полза. Силите на империализма в съвременния свят все още са много значими, а световната комунистическа система е изправена пред трудна и дълга борба в процеса на световната комунистическа революция. И основната арена на тази борба сега се провежда в рамките на самата световна комунистическа система, борбата на състоянието на диктатурата на пролетариата за развитието на непосредствената социална същност на социализма, борбата срещу действията на стоката, моментите на спонтанност , дребна буржоазност и бюрокрация в световната комунистическа система. Успехът на тази борба ще осигури победата на съвременната световна революция.
превод Милчо Александров
