АЛЕКСАНДЪР ВЛАДИМИРОВИЧ ЗОЛОТОВ
Доктор по икономика, професор, вицепрезидент на Фондация „Работническа академия“, член на Централния комитет на Работническата партия на Русия, Нижни Новгород
Здравейте скъпи другари.
Съвсем наскоро правителството внесе в Държавната дума проект на закон, който предвижда промени в редица закони, за да се гарантират въоръжените сили на Руската федерация и други военни органи които ще извършват антитерористични операции извън Руската федерация. Този факт е много забележителен, тъй като оказва значително влияние върху организацията на икономическия живот. И вече има някои отговори от противоположни страни. Някои привърженици на пазарната стихия, които вярват, че всичко ще се урежда от пазара, веднага видяха в предложените мерки принуждаване на бизнеса да изпълнява определени задължения, което означава явно негативна оценка на предложените мерки. В същото време се говори, че тези мерки значително променят регулирането на трудовите отношения във вреда на интересите на работниците. Мисля, че такъв забележителен документ заслужава внимание. И аз, като научен съветник на Руския работнически комитет, като изследовател на тези проблеми, искам да изразя своето отношение към този законопроект.
Но нека преди всичко да уточним за какво всъщност говорим. Една от разпоредбите на този законопроект предвижда, че сега всички предприятия, организации, независимо от формата на собственост, ще бъдат задължени да сключат споразумение, договор с държавата за извършване на работа, за доставка на стоки като част от осигуряването на въоръжените сили на Руската федерация по време на съответните операции.
Какво пише и какво означава? Най-общо казано, пазарното споразумение е такова доброволно споразумение, когато всяка страна може да не е съгласна по някаква причина и да размахва това, което се нарича „писалка“. Но когато има специална военна операция, този подход явно не е добър. Представете си, че трябва да завършите самолет, има хиляди компоненти и един от доставчиците може да каже: „Не, не сме доволни от цената.“ Или: „Сроковете не са подходящи. Няма да подпиша договора. И нека вашият самолет лети на едно крило “, както се пее в една песен от периода на Великата отечествена война. Е, как да се реши тогава въпроса? Ясно е, че в такава ситуация е необходимо да се изпълни поръчката точно навреме, това е строго задължително, но при това положение вече не говорим за договор, както ние самите го разбираме. Какво е тогава? Това е задача. И каква е задачата? Планова задача, директива. И директивата, преведена от латински на руски, е задължителна, задължителна за изпълнение. Но това е много важен етап. Защото, когато започна спецоперацията, как се изказаха много представители на бизнеса? Че всички задачи, които сега ще възникнат, могат да бъдат решени, включително като се замести вноса. Очевидно заместването на вноса, както всичко останало сега, трябва да бъде свързано с осигуряването на специалната военна операция. Така че тези задачи могат да бъдат решени само чрез осигуряване на „свобода на бизнеса“. В никакъв случай не трябва да пипате тази свобода, да посягате на нея! В никакъв случай не трябва да засилваме държавното регулиране, защото само ще става по-лошо. Така прозвуча. Но как тогава ще осигурите отбранителната способност и доставките на оръжие, ако го оставите на милостта на частни интереси, които могат да намерят тази или онази държавна поръчка неизгодна?
Както вие и аз разбираме, всъщност, за да се осигури тази операция и всяка друга голяма операция, е необходимо много – от униформи до оръжия. За да произвеждаш униформи, трябват подходящи платове, трябва подходящо оборудване, не говоря за оръжия, като цяло има хиляди доставчици на компоненти. И сега държавата получава правото да издава държавна задача, която е задължителна за изпълнение по цялата тази верига. И тъй като това обхваща всичко, поне до известна степен, то всъщност е нещо като набор от взаимно свързани директиви, които не означават нищо повече от национален икономически план. Да, очевидно не всичко ще бъде планирано, но в икономиката се появява мощен сектор, далеч отвъд публичния сектор, който вече ще се управлява по план. Въпреки че планът не е всеобхватен, не е пълен и в този смисъл не е напълно съвместим с концепцията за национален икономически план, все пак има обрат към използването на плановостта в развитието на съвременните производителни сили, и този завой трябва да бъде подкрепен. От началото на военната операция представители на Фондация Работническа академия многократно са говорили, например, доктора по икономика, професора, поне по отношение на нивото си, Олег Анатолиевич Мазур; той има отлична статия по този въпрос в пресата, включително в „Народная правда“. По този повод говори проф. Михаил Василиевич Попов, председател на фонда „Работническа академия“. Също така той трябваше да говори за това в печата и да записва видеоклипове. Така че ние бяхме много активни в застъпничеството за това и, както виждате, тази мярка наистина се изпълнява.
Тази мярка не е единствената. Например, законопроектът предвижда, че сега няма да е необходимо да се търси втори кандидат за доставка на отбранителна поръчка или трети и т.н. Тази игра беше състезателна. До голяма степен това беше игра, защото двама или трима големи потенциални доставчици можеха да се договорят помежду си. Днес ти печелиш, утре печеля аз, така че конкуренцията е само привидна, но привидно със закъснение във времето. В съветската икономика не беше необходимо да има двама или трима доставчика, защото ако имаш един доставчик, способен да снабдява цялата икономика, тоест голям доставчик, работещ за цялата национална икономика, тогава това всъщност беше много ефективно и нямаше необходимост от други доставчици. И при това положение, защо е нужно втори, ако производителят осигурява всичко. В много области беше вярно, че един производител осигурява всички национални икономически нужди. Всъщност това осигурява висока икономическа ефективност. Но някои тесногръди хора, може би умишлено тълкуващи марксизма по този начин в края на 80-те години, говореха за „монополизъм“ в съветската икономика. Но всъщност това бяха някакви тъмни хора от тези, които умишлено хвърлят „сянка върху оградата“. Защото всъщност, ако в СССР е имало монопол, то това е цялата икономика в строго съответствие с това, за което говори Владимир Илич Ленин, че „държавно-капиталистическият монопол, е обърнат в полза на целия народ, и тъй като е престанал да бъде капитализъм, това е социализмът“. Така че имаше един монопол и всичко в него не можеше да бъде монопол по никакъв начин, защото всяка брънка в икономиката беше подчинена или поне трябваше да бъде подчинена на интересите на цялото, на интересите на социалното развитие, на обществените интереси, представени от основните интереси на работническата класа.
Затова трябваше да измислим нещо, за да създадем някакъв вид на конкурентоспособност(въвеждане на пазарни отношения в социалистическата икономика БП). За да могат да се използват чужди доставчици за провеждане на такива търгове, за доставка на оръжия, с които искат да убиват нашите войници и офицери. Много е добре, че тази практика приключи, но там, където имаше много производители на нещо, „реформаторите“ се опитаха по едно време, през 90-те години, да унищожат всичко за което положиха много усилия. И ако е останало едно предприятие, тогава сега трябва да използваме тази възможност и да му помогнем да работи за цялата икономика или за решаването на много голямата задача, която сега стои пред икономиката.
Продължавайки тази линия, можем да отбележим, че сега държавата може да променя обема на поръчката. Това, разбира се, не е много хубаво, но въпреки това само подчертава, че държавата вече има право да постави националните интереси на преден план. И да подчини интересите на отделни фирми, включително и частни, на тези национални интереси. Но, разбира се, не забравяме за коя държава става дума. Това е буржоазна държава. Но дори и в рамките на една буржоазна държава трябва да се предприемат стъпки за развитие на функцията на икономическия център. Икономическият център осигурява системното регулиране на икономиката; без икономически център не може да става дума за никаква системна регулация. Владимир Илич Ленин по едно време в работата си „Заплашващата катастрофа и как да се борим с нея“ се застъпи за това тогавашната буржоазна държава да засили своята регулаторна роля. Той го разбира и го формулира, че това води до социализъм; казваше, че подобни стъпки не могат да бъдат предприети без напредък към социализма. Буржоазията може да бъде принудена да предприеме такива стъпки против волята си, не желаейки да направи това. И тези, които търсят подходи към социализма, трябва да приветстват това. Така че това трябва да се приветства и да се наблюдава, дали всичко върви последователно.
Какви проблеми възникват тук? Укрепването на държавата означава засилване на корупционния компонент, или по-точно на неговите прояви. Защо да се учудваме? Живеем при капитализъм. Сякаш няма корупция в условията на така наречената „либерална“ икономика. Самата тя е изградена върху корупционни схеми. Достатъчно е да си припомним т. нар. „търгове за заеми“, когато хора, които нямаха нито стотинка, но имаха достъп до заеми за сметка на държавата, уж купуваха държавни предприятия, огромни сдружения, без да харчат парите си и ги превърнаха в частни. Значи това е корупция? Корупция, какво от това? Тук имате либерална концепция, свободна пазарна саморегулация и задължително такава корупция. Следователно корупцията е неизбежна при капитализма. Какво трябва да се премахне, за да се победи корупцията? Необходимо е да се премахне господството на частните интереси, т.е. премахването на капитализма. И когато преминем към социализма, който се основава на обществената собственост в първата си фаза на развитие, ще трябва да се справим с бюрокрацията, с бюрокрацията и с някои елементи на корупцията. Но няма да има такава почва за просперитета на корупцията, която се създава в преследване на частни интереси, присъщи на капитализма. Но въпреки това фактът, че корупцията няма да умре и ще я има в новите условия, не трябва да спира тези стъпки, защото си спомняме казаното от другаря Сталин: има проблеми на упадък и проблеми на растеж. Те винаги ще имат тези проблеми с корупцията. Когато се занимаваме със засилване на държавното регулиране на икономиката, вече на базата на планирани цели, по същество, тогава това са проблеми на растежа и на тази база ще се решават проблемите, включително проблемите на корупцията. Все пак ще има напредък в това отношение.
Е, вторият компонент, който тревожи много работници, по-скоро не толкова работници, а по-скоро тези, които биха искали да помогнат на работниците от страна на интелигенцията, е нормата на въпросния законопроект, която предвижда специално регулиране на трудовите отношения, включително работното време на място, включително нощните смени и платените отпуски. За какво става въпрос? Разбираме, че става дума за надхвърляне на нормалното работно време и опростяване на начина, по който такава работа се използва извън обичайното работно време.
Разбира се, това само по себе си е много, много нездравословно. Да, разбира се, ако се приложи тази мярка, това ще увеличи натоварването. И ако се превърне в стратегия, трябва да се оценява само негативно, особено за онези хора, които са за намаляване на работния ден и свързват прогреса с това, включително и при капитализма. И прогресът при капитализма наистина беше свързан с намаляването на работния ден. Да си припомним какво е било в края на 19 век и какво е сега – работният ден, и отработеното време на седмица, и на година и т.н. – имаше много голямо намаление; стратегията е свързана с това.
Но връщайки се към случващото се в руската икономика, сега имаме отношение, свързано с провеждането на специалната военна операция, с необходимостта материално да осигурим нейното успешно провеждане. И тук, разбира се, необходимостта от увеличаване на ресурса на труда може да бъде съвсем обективна.
Същото видяхме в началото на Великата отечествена война, когато още преди войната съветското правителство (тогава още съветско правителство) реши да премахне седемчасовия работен ден – да въведе осемчасов работен ден, за отмяна на празниците. Всичко това беше свързано с увеличаване на трудовите ресурси, въпреки факта, че по това време те бяха изцяло ангажирани с осигуряването на повишаване на производителността на труда. Но хората, преди всичко лидерите на съветската държава, разбраха, че до войната остава много малко време. И когато войната започна, естествено извънредният труд стана норма. Като цяло това не предизвика възраженията на работниците, защото те разбираха, че без него не могат да минат. Производителността се увеличи, имаше масови внедрявания. Но милиони хора бяха привлечени на фронта, а по време на войната през въоръжените сили преминаха около 30-40 милиона души и такъв спад на работоспособното население в производството не можеше да се компенсира само с рационализация. Спомняме си, че имаше мобилизация на специалисти, включително с работнически специалности, но не всички бяха заангажирани. Това се случва дори в условията на съветската епоха – имаше отказ от 7-часов работен ден в полза на 8-часов работен ден, ситуацията наложи това.
Какво поражда страховете, които не са безпочвени сред работещите сега? Че такова увеличение на натоварването може да се използва за прикриване на пропуски в организацията на производството. Има доста невнимателни некадърни ръководители, за съжаление, има ги много (преди директорът трябваше да мине по типичния път от работник до директор; той знае всичко в това производство и знае как да говори с работниците, напр. ). А сега много мениджъри не минават през фабриките, дори когато заемат ръководни позиции. И, разбира се, за тях е обективно трудно да организират производството, дори ако наистина искат, те ще прикрият неуспехите си като работниците бъдат принудени да работят в авариен режим за да отстранят тези недъзи на управлението. Освен това разбираме, че тъй като говорим за задължението да се изпълни отбранителна поръчка, тогава очевидно ще има някакво специално търсене и това още повече ще ги принуди да прехвърлят всичко върху плещите на работниците. Второ, какво друго може да има негативно в сегашната ситуация? Разбира се, частните търговци няма да се откажат от отбранителната поръчка. Щом се издава такъв закон и той е задължителен. И цената там ще се определя не по свободното договаряне, а в голяма степен ще е предписана от държавата. Едното води след себе си другото. И как един частен търговец може да максимизира печалбите при тези условия? Може да принуди да се работи по-дълго и да плаща по-малко. Това може и да е така. Патриотизмът си е патриотизъм, а буржоазията няма да забрави джоба си.
Има ли такава заплаха за работниците? Има такава заплаха. Е, какво да правим? Винаги ще има заплахи. Дали нещата са добри или лоши, интересът на буржоазията да плаща по-малко и да иска да се работи повече винаги го има, винаги се проявява и при тези условия ще се проявява още повече. От ефективните средства има само едно – това е участието на синдикалните организации, тоест организираните работници, а където няма синдикални организации – на работническите комитети под формата на инициативни групи. Приемане на тази нова оперативна процедура под формата на споразумение. Промените в режима на работа трябва да бъдат съгласувани със синдикатите. Има ли нещо ново в това? В това няма нищо ново. До 2002 г. това беше записано в Кодекса на труда. И всички такива основни въпроси, свързани с режима на работа, бяха съгласувани с всички производствени организации. И какво, спря ли производството? По никакъв начин не спря. Но поне до известна степен би могла да неутрализира тези стремежи на частната собственост. Координацията с членовете на профсъюзите и работническите комитети би могла да свърши тази работа.
Понякога има страх, че ако работниците имат възможност да се споразумеят, те ще забавят производството и това ще наруши отбранителната поръчка. И кой сега воюва във въоръжените сили в Украйна? Смятам, че 90% от тях са или деца на работници, или самите работници, селски и градски. А техните родители, братята им, които работят в заводите, мислите ли, че ще забавят изпълнението на отбранителната поръчка, като знаят, че техните роднини, техни съученици там проливат кръвта си? Нищо подобно, но всичко е перфектно разбрано и ще бъде използвано дори по този толкова личен начин. Никой не е по-заинтересован за нормалната работа на производството, за спасяването на живота на децата ви, отколкото на работниците от града и селото. Така че няма нужда да се притеснявате, че ще се забави ефективната работа. Сигурен съм в обратното, че без координация на синдикатите и работническите комитети просто няма да има ефективна работа. Защото всъщност самите работници познават най-добре възможностите на производството и за ефективното управление инициативите и знанията на работниците са просто незаменими.
Ще дам прост пример: имаше такъв изключително талантлив човек, организаторът на производството Николай Сергеевич Жарков, директор на завода Красное Сормово. Тук той, буквално, спаси завода, разбира се, разчитайки на персонала, той спаси завода си от превръщането му в складове, с които го заплашваха през 90-те години. И така, Николай Сергеевич Жарков, самият той произлиза от работниците, който дойде от магазина при директора, мина през магазините сутринта и отиде в цеха за монтаж на машини, като се приближи до Дмитрий Василиевич Игошин, стругар-пробивач ( Дмитрий Василиевич е известен в руското работническо движение, по негово време беше съпредседател на Руския комитет на работниците) и попита: „Дмитрий Василиевич, как си?“ Дмитрий Василиевич говореше, духовито. Дмитрий Василиевич беше твърд човек и Жарков знаеше към кого да се обърне – не към този, който при вида на директора щеше да скрие езика си и да падне. И Дмитрий Василиевич винаги казваше на директора, пък и на всеки ръководител, каквото смяташе за необходимо. Веднъж той каза: „Знаете ли какво, Николай Сергеевич, там не е точно така, тук ви казаха едно, но вижте, нищо не са доставили, не е организирано, ако нещата вървят така, тогава няма да имате торпедни тръби” (цехът за механичен монтаж беше ангажиран с това). И тогава Николай Сергеевич събра ръководството и персонала и умело разказа какво и как трябва да се направи. И това помогна много за организирането на ефективното управление. Защото като рентгенов лъч той освети всички тези препятствия които стоят по цялата верига, започващи от генералния директор до работника.
В управленската вертикала винаги възникват пречки и как могат да бъдат премахнати, ако този лидер не разчита на знанията на работниците? Работниците най-добре знаят какво може да се произведе, как да го произведат по кое време да го произведат. Затова, ако говорим какво трябва да се направи сега, разбира се, че трябва да осигурим координацията със синдикатите. Тогава това споразумение ще има огромен ефект. Но друг е въпросът, че вие и аз разбираме, че правителството не трябва да набива това в законопроекта, синдикатите са обществени организации, как може законът да им налага някакви задължения. Възможно е да се даде такова право, но правата също не се дават, а се вземат. Ако синдикатите изискват координация и активна позиция, то мисля, че всички лидери ще го вземат предвид в такава и такава ситуация, когато всичко зависи от работниците. И държавата ще се съобрази с това.
Но тогава къде е уловката? Да, в синдикатите! В синдикатите, в самите работници! Ако са активни в регулирането на работното време, тогава ще има успех, ако не – какъв е смисълът. Някои другари казват: „Ето, сега ще отидат при работниците, а ние искаме шестчасов работен ден“. Това е, което изисквате. Например, написах цяла книга с Михаил Василиевич Попов и други колеги за намаляване на работния ден до шест часа. В Русия не е имало такава книга от 60 години! Какво от това? Написах, изразих и обосновах. Е, как е? Имат ли го работниците? Вече съм формулирал всичките си изисквания по научен начин. Четете и вземайте решения. Но ние разбираме, че тъй като говорим за интересите на социалните сили, тогава тези социални сили сами трябва да покажат своя интерес и да го покажат в действие. Тъй като това не е така, няма нито един колективен трудов договор, който да предвижда намаляване на работния ден, дори няма искания, няма проекти за колективни договори.
Има и други проекти, два-три за Русия. Е, защо, другари, викате така, че сега трябва да искаме шестчасов работен ден? Работникът не го изисква! Не изисква този работник! Не казваме, че няма да намерите един такъв работник, все пак можете да намерите един работник. И в по-голямата си част не го правят. И така, как може да се промени това? Така че ще продължим да работим и занапред. Особено в такава ситуация, когато всички разбират, че тук трябва да се направи нещо, за да завърши успешно тази операция. И има голям проблем.
Проблемът е свързан с факта, че работническата класа по едно време се бори слабо, а класата на нововъзникващата буржоазия оказва много по-силен натиск върху нея, която през 90-те години намалява реалните заплати в сравнение със съветските времена два или три пъти и увеличава часовете работно време. Ние говорихме, и не само говорихме, и издигахме лозунги (имам предвид Работническата партия на Русия), в Руския комитет на работниците, например, поставихме изискването че заплатите трябва да се вдигнат до нивото на цената на труда, т.е. най-малко до 200 хиляди рубли по текущи цени. Защо? Защото ще осигури нормалното възпроизводство на работниците. И тъй като това не се случи – те не отидоха при работниците, тогава работническата класа намаля наполовина, дори намаля много повече в сравнение с 90-те години. Тъй като младежите не влизаха в нея, понеже хората на възраст не се пенсионираха. Понеже за хората на възраст е много трудно да носят такъв допълнителен товар. Между другото, това трябва да се разбере от тези, които искат да увеличат качеството на труда. До известна степен е възможно, но в много малка степен. И ако го сравним с периода на Великата отечествена война, тогава трябва да кажа, че по време на Великата отечествена война средната възраст на работниците е много по-ниска и ако е така, те могат да издържат на допълнително натоварване за по-дълъг период от сегашните работници .
Държавата се раздвижи, опита се да се поправи. Въведе т. нар. „професионализъм“. Тоест след 9-11 клас завършилите работят две години, получават работни специалности и отиват в производството. Е, колко са? Тази година ще бъдат обхванати 150 000 ученици. А нуждата от работници е в милиони, особено в условията на заместване на вноса! Това са направили лидерите. И до това доведе ситуацията, че работниците не се бориха здраво. Следователно тези алчни капиталисти взеха печалбите от работническата класа и по този начин до голяма степен забавиха навлизането на по-младото поколение в работническата класа. Затова те започнаха да се поправят, но това не е достатъчно и сега трябва да разчитаме и разчитаме на тези, които вече са на машините. Но дори и тези, които работят на машините, дори ако наистина искат да работят, трябва да се има предвид, че възрастните хора са предразположени към болести. Вече говорих за Дмитрий Василиевич Игошин. Съпругата му Марина Александровна Игошина, ярка, красива жена, работеше като оператор на фреза. И сега, на 55, тя искаше да продължи работата си. Всички казват малко са тези едни и същи 55 години! Тя е жена без вредни навици, беше много здрава жена. На 55 години, след навършване на пенсионна възраст по старите стандарти, тя остана да работи и работи՛ но получи високо кръвно! Две седмици отпуск по болест. От какво се е получило това високо кръвно? Кой не знае, че при работата на машината, дори и в мирно време е трудна работа и натоварването е голямо има нужда от почивка и намаляне на работния ден. Какво толкова иска?
И нещо през последните десетилетия работният ден не беше намален, а извънредният труд се използваше доста широко. Дори в последните съветски времена, не говоря за постсъветските времена. И сега, кой не знае, че извънредният труд се използва много широко. Значи мисля, че има какво да се направи тук? Едва ли е възможно да спечелите нещо много от удължаването на работното време. Но ако може да се направи някъде, тогава трябва да запомните следното, че сте го направили и сте поели тези работни трудности, но за да го запазите за дълъг период (нямам предвид, че специалната операция ще бъде дълга, надявам се да е съвсем кратка). Но в края на краищата след приключването на специалната операция ще трябва да се направят много неща. Да осигурим заместване на вноса, сами да произвеждаме оборудване, сами да произвеждаме продукти. Тоест работническата класа ще продължи да бъде много необходима. Може да е още по-необходима! И е необходимо да се удължи стажът на това по-старо поколение, което е отпило от тази прекомерна работа и сега отпива. Така че трябва да вземем някои извънредни мерки и в това отношение.
Днес това се дължи на факта, че е наложително да се увеличат заплатите над нормалната продължителност не с един и половина, не с два пъти, а с три пъти. Поне осигурете храната, поне подкрепете семействата. Този път. Второто нещо, от което се нуждаете, е да се погрижите директно за здравето си. На работниците трябва, дали през почивните дни, дали през отпуската, да им се осигури възстановяване, профилактика. В постсъветско време много диспансери бяха затворени. За сметка на това отвориха толкова много частни клиники с необходимата апаратура! И така всичко е наред там, и всички болни ги насочват на там, и всичко е толкова мраморно! Но тогава, за изпълнение на здравеопазването трябва да сключим какво? Необходимо е да се сключат обвързващи договори на държавата с частните клиники за предоставяне на здравни услуги. Какви? Лечебни, профилактични. На кого? По отношение на работниците, които сега са на машината, те трябва да работят героично, за да осигурят героите на фронта. Така трябва да се постави въпросът. Как иначе могат да бъдат зададени тези въпроси? Задължително! Наистина ли сега ще създадем такава ситуация, че хора, които ще загубят здравето си много бързо, ще могат да се обслужват от тези много скъпи клиники? Тази ситуация ще се превърне и в златен дъжд за клиниките, допълнително. Това всъщност противоречи на обществения интерес. Следователно е необходимо по някакъв начин да се погрижим за работническата класа. Разбира се, тя самата трябва да го изисква. Но тези, които въвеждат такива мерки, също трябва да разберат, че след като сте въвели една мярка, тогава я въведете не само по отношение на производството, но и по отношение на сектора на услугите, по отношение на частните болници и клиники. За да предоставят част от услугите си на тези, които сега ще имат голяма нужда от тях. Е, разбира се, когато приключи цялата тази операция, трябва да се осигурят допълнителни отпуски.
Мисля, че сега е законно да се постави въпроса как и трудовият стаж да се зачита за две години. Какво мислите, като се увеличи това натоварване?! Трябва да спасим нещо в живота на хората. Така че те трябва да имат възможност и право на по-ранно пенсиониране, на по-лесна работа и т.н. Тогава ще стане ясно, че се използва труд в границите на допълнителен труд, който със сигурност е необходим, но въпреки това той не се е превърнал в допълнителна хранилка за производствения бизнес, за здравния бизнес и т.н. Това не е много лесно да се направи. И тук мисля, че е необходимо, разбира се, и работниците да се погрижат за себе си и да се заявят. Но мисля, че сега е точно такава ситуация, когато те ще бъдат чути много добре.
Това е положението с този законопроект. Обобщавайки, бих искал още веднъж да отбележа, че този законопроект е в известен смисъл крайъгълен камък. На практика, а не само като общи разсъждения, той слага край на епохата на този гуляй на пазарната стихия, който всъщност беше гуляй в разкъсването на тялото на народа на парчета, за да се обогатят малкото хора, които сега са, в по-голямата си част извън страната ни… И така, сега има събиране на сили, планирано регулиране на производството, за да се осигури ефективното функциониране на националната икономика, която може да функционира ефективно само в планова форма (съвременна икономика). Това е много важна и положителна тенденция, която заслужава всякаква подкрепа. И рисковете, свързани с това, по отношение на работническата класа и всички работници, тези рискове трябва да бъдат взети предвид както от държавата, така и от самата работническа класа.
Но, разбира се, ние разбираме, че в ситуацията, в която се намираме, в ситуация, в която се води борба на живот и смърт срещу американския фашизъм във външната политика в Украйна, имаме нужда, разбира се, от мерки, които надхвърлят обичайните. Друг е въпросът по отношение на управлението на народното стопанство – това трябва да се запише в стратегията, но що се отнася до увеличаването на работния ден – това изобщо не може да го има в стратегията, това е просто ситуативно явление. И каква е стратегията? Стратегия за повишаване на производителността на труда. И тук мисля, че сегашната ситуация ще помогне да се реши и този проблем. Защото резервите са огромни. Достатъчно е да промените местоположението на оборудването, така че хората да не харчат допълнително време за преходи към всички видове транспорт. Достатъчно е правилно да позиционирате инструмента, така че да е по-удобно за хората да вършат това. И ще получите огромно увеличение на производителността. Гигантско! Това е практиката на националния проект „Производителност на труда и подкрепа на заетостта“, когато просто лежащите на повърхността резерви водят до повишаване на производителността на труда с десетки проценти годишно. И тогава ще има по-малко нужда от допълнително време за работа. Това е, върху което трябва да се фокусираме и това ще бъде и стратегията.
Благодаря за вниманието!
Фонд Рабочей Академии
Декодирано от: Михаил Василиев, Ростислав Сорокивски
Под редакцията на: Михаил Василиев
Превод Милчо Александров
