АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ КАЗЕННОВ – Д.Ф.Н., ПРОФЕСОР
„Сега буржоазията продава правата и независимостта на нацията за долари. Знамето на националната независимост и национален суверенитет е хвърлено зад борда, няма съмнение, че вие, представители на комунистическите и демократичните партии, ще трябва да вдигнете това знаме и да го носите напред…“ И В Сталин. Реч на 19-ия конгрес на КПСС. 15.Х.1952 г. Реч на 19-ия конгрес на КПСС. 15.X.1952г. Събрани съчинения на И В Сталин, под редакцията на доктора по филология, професор Р И Косолапов, Т. 16
СУВЕРЕНИТЕТЪТ НА НАРОДА В СССР
Проблем за суверенитета на СССР нямаше. Тази система на съветския социалистически суверенитет премина много тестове за сила и издръжливост. Той беше преживян по време на вътрешната контрареволюция в Русия, от действията на басмачите и диверсантите в другите републики, от интервенцията на 14 държави, от армиите на Хитлер с подкрепата на почти цяла Европа, от американските и британските антисъветски центрове. И тя устоя на всички тези вражески нашествия. Тя не издържа при дегенерацията на значителна част от партийното и държавно ръководство на нейните републики, особено на най-близките: руската, украинската и беларуската. Тези врагове я унищожиха, но това унищожаване на първата в света съветска социалистическа държава не се случи веднага, не за една година и дори не за шест години на перестройката. Предпоставките за разрушаването на държавата произтичаха от особеностите на разгръщането на световния революционен процес в необятността на Евразия през ХХ век. Не трябва да забравяме, че проблемите и противоречията на Съветите и съветската власт се появяват още в началото на Великата октомврийска социалистическа революция. Още Първият съвет през пролетта на 1917 г. в Петроград възниква в по-голяма степен под влиянието на есерите-меншевики, отколкото под ръководството на комунистите. Болшевишките организации работят в нелегалност до март. Болшевишките лидери са били или в чужбина (като Ленин), или в изгнание в Сибир (като Сталин и Свердлов). Само в Иваново-Вознесенск и Красноярск мнозинството в Съветите е болшевишко. И тогава в Съветите се разгръща ожесточена борба за влияние. Тя продължава през целия преходен период. И тогава, очевидно, тя се задълбочава и също се засилва в партията, когато разбитите кулаци, които отгледаха Елцин, Горбачов, Кравчук и други като Шушкевич, се преместиха в Съветите и фашистката агресия нанесе значителни щети на държавата и партията. Във войната загинаха милиони най-добри представители на работническата класа, милиони комунисти. Организационната работа на държавата и партията беше насочена към въпросите на военната икономика, проблемите на отбраната, стратегията и тактиката на войната, противоречията на международните взаимодействия. Вътрешнопартийната работа остана на заден план, партийните конгреси не се провеждаха, пленуми практически не се провеждаха. Слабата теоретична подготовка на персонала също се отразява. През първите години на съветската власт е направено много в областта на средното и висшето образование. Но марксистките кадри в областта на науката се нуждаеха от време, за да се възпроизведат. И времето беше малко. Науката се възпроизвежда десетилетия дори и в мирно време. И по време на постоянни битки научната работа в социалните дисциплини става все по-трудна. Освен това научните кадри са под силното пряко влияние на буржоазната национална наука и външната псевдонаучна дейност, специализирана в идеологическия саботаж. А по време на строителството на социализма, в периода на прехода, старите противоречия се засилват и към тях се добавят нови такива. РКП(б)–ВКП(б) положи много усилия както за „съживяване на работата на Съветите“, така и за подобряването ѝ. Въпреки това, както трудностите при изграждането на социализма в една страна, така и действията на външните врагове стесняват възможностите за по-конкретна и индивидуална работа с предприятията и органите на съветската власт върху старателното изграждане на първични партийни комунистически организации в предприятията като икономическа основа на политическата система на Съветите. За съжаление не мина и без субективни грешки при създаването и развитието на съветската власт. Малобройността на работническата класа и нейната партия през преходния период, недостатъчното образование и слабата теоретична подготовка на кадрите, общата изостаналост на Русия и нейните грандиозни пространства, върху които се проведе изграждането на първата социалистическа държава в света, оказаха влияние. Всичко това доведе до отделянето на ръководните органи на Съветите от първичните (градските) Съвети, а последните от производствените звена (комуните) като основни клетки на държавата. Но във Втората програма на РКП(б) се посочва, че „не териториалната област, а селскостопанската производствена единица (завод, фабрика) става избирателна единица и основна единица на държавата“. Оказа се, че точно в момента на завършване на строителството на социализма в средата на 30-те години новата конституция (1936 г.) осигурява прехвърлянето на изборите от предприятията (производствените избирателни единици като основа на съветите) към териториите (териториалните избирателни области).
Това беше пряко нарушение на основните положения на Програмата на партията. Това струваше скъпо на партията, държавата и гражданите на СССР, а следвоенното възстановяването също не допринесе за подобряване на социалните отношения: беше необходимо да се възстанови разрушената икономика и да се подобри ежедневието на хората. Но тенденцията за отделяне на ръководните органи на Съветите от производството вече действаше стихийно и се разпространяваше във взаимодействието на партийните органи с първичните партийни организации. И заедно тези процеси определят тенденцията партията и държавата да се отделят от работническата класа. Когато след смъртта на Сталин се добави субективно-волунтаристичният момент в ръководството на партията и държавата, на върха възниква криза (конфронтацията между „сталинисти“ и „антисталинисти“), която води до развитие на контрареволюционни процеси, тъй като „антисталинистите са антикомунисти“ се оказаха на лостовете за управление на партията и държавата. Тази криза беше спечелена от политическата контрареволюция през 1961 г. (с отхвърлянето на държавата на диктатурата на пролетариата) и откриващата се перспектива за преход към капитализъм (с помощта на държавата на нацията, т.е. държавата на Диктатура на буржоазията). Ръководено от антикомунистите, ръководството на партията и държавата затвърди своите успехи в Конституцията през 1977 г. И това пряко засегна системата на суверенитета на народа на СССР. В новата конституция директно се казва: „Съюзната република е суверенна съветска социалистическа държава, която се обедини с другите съветски републики в Съюз на съветските социалистически републики“ (чл. 76). Следователно хората (и преди всичко работническата класа) бяха разделени в национални. Беше унищожен суверенитетът на народа на СССР, а оттам и суверенитетът на народите на републиките. В резултат на това „държавният суверенитет“ на републиките (т.е. преди всичко на държавния апарат и зараждащата се буржоазия) рязко се засили. Контрареволюцията се засили, започнаха междуетнически проблеми и конфликти. И пет години по-късно бяха подготвени всички условия за разделяне (унищожаване!) на останките от съветската държава. Включително лидерите: Андропов, Яковлев, Горбачов, Елцин, Бразаускас, Шеварднадзе, Алиев, Примаков, Сахаров и така нататък, и така нататък… Възникна ситуация не на две нива (по-високо и по-ниско) на един суверенитет в една държава, а умножаване суверенитета на суверенитетите: суверенитета на Съюза и суверенитета на народните републики в СССР.
Тези всъщност, теоретично, много суверенитети възникват в една държава. Така, тъй като основанията и правилата за взаимодействие между тези същества не бяха достатъчно уточнени, се появи правна следа и теоретична основа за разклащане на отношенията между субектите на Съюза. И контрареволюционните сили вътре в СССР (във всички републики) използваха тази изгода докрай. Следователно, когато в края на 80-те години ръководството на Горбачов започна игра със „съюза на обновените суверенни републики“, стана ясно, че за тях основното не беше съюзът, не републиките и не техният суверенитет. Основното за тях беше „подновяването“, чиято същност не обсъждаха. А зад „обновлението“ стояха плановете на контрареволюцията за разделяне на СССР. Този ход на „обновление“ беше изгоден (и търсен) от дребнобуржоазните националисти и части от управляващите елити на свързаните с тях републики, включително в Русия. Ясно е, че те са получили подкрепа от чужбина, преди всичко от САЩ, за безпрецедентното разрушаване на държавата, производството и обществото, в следствие на „обновлението” – социалният живот, който предизвика граждански войни и сътресения, показа цялата антинародна същност на „обновителите“ и техните поддръжници в Русия и други републики. И най-ужасният пример за национализъм, превърнал се в нацизъм, беше показан от буржоазните националисти на най-близката и родствена на Русия република – Украйна, но опитът от социалистическото развитие на народите и съветския социалистически суверенитет не беше напразен! Научихме! Разбрахме много, направихме изводи и ще върнем на хората съветския суверенитет!
Превод от Библиотеката на „Фонд Рабочей Академии“ – Милчо Александров
