На 9.09.2014 г. пред паметника на Съветската армия в София се състоя митинг по повод 70 годишнината от Деветосептемврийското народно антифашистко въстание, прераснало в Социалистическа революция. На поканата ни за съвместно честване се отзоваха другарите от БРП/к/ и много граждани. Слово по случай бележитата годишнина произнесе членът на ПБ и зам.председател на ЦК на БКП др. Вл. Цеков /словото поместваме отделно/. Бяха положени цветя на паметника, в знак на благодарност и преклонение пред великия подвиг на Съветските войни, строшили гръбнака на фашизма. След това множеството се отправи към Братската могила в парка на Свободата, преименуван от съвременните фашизоиди в Борисова градина. Там слово произнесе орг. секретарят на БРП/к/ др. Д. Илинкин. Той подкрепи безусловно казаното от др. Вл. Цеков, като в своето изказване акцентира на възмущението от вандалските посегателства върху паметници на антифашисти и на такива, свързани с антифашистката борба и на безумните действия на нашия политически „елит” целящи да ни конфронтира с братска славянска Русия. Бяха положени цветя и на Братската могила. Присъстващите си дадоха дума и за в бъдеще да укрепват своето единодействие като необходимо условие за обединение на всички комунисти в една партия.
СЛОВО
По повод 70 годишнината от победата на Девети септември 1944 г., произнесено от др. Вл. Цеков – член на ПБ и зам. председател на ЦК на БКП
Другарки и другари,
Особено ми е приятно от името на Българската комунистическа партия да Ви поздравя по случай 70-та годишнина на една от най-бележитите дати в историята на България, определено най-значимата дата в най-новата ни история – Народната победа над фашизма и капитализма – Социалистическата революция на 9-ти септември 1944 г.
Колкото и да се стремят враговете на българския народ, душителите на истината, да заличат тази дата от нашата история, или да я представят като обикновен преврат, да я затъмнят, тя ще продължи още по-силно да свети с неотразимата си светлина. Не мога да не цитирам казаното от нашия вожд и учител др. Г. Димитров за 9-ти септември 1944 г.: „Деветосептемврийското народно антифашистко въстание представлява дълбок прелом в развитието на нашата страна. То откри нова ера в нейната история – ерата на дълбоки революционни – политически, стопански, социални и културни – преобразувания, разчистващи пътя на един нов обществен строй, строй без експлоатация на човек от човека… На 9-ти септември 1944 г. политическата власт у нас беше изтръгната от ръцете на капиталистическата буржоазия, на експлоататорското монархо-фашистко малцинство и премина в ръцете на грамадното мнозинство от народа, на трудещите се от градовете и селата, при активната и ръководна роля на работническата класа и нейния комунистически авангард. Победило с решаващата помощ на героичната Съветска армия, Деветосептемврийското въстание откри пътя на построяването на социализма в нашата страна.”
През тези 70 години нашата партия и народ постигнаха много успехи и победи, но допуснаха и грешки и поражения, от които ние трябва да извадим своите поуки, ако искаме да вървим напред. В началните години след 9-ти септември поради правилната линия на БКП, народния ентусиазъм и решаващата помощ на великия Съветски съюз, нашият народ постигна такива успехи, каквито други народи не могат да постигнат за десетилетия. Страната се превърна в огромна строителна площадка. Изникваха нови фабрики, заводи, училища, читалища, детски градини, здравни заведения, язовири, пътища, жп линии. Селата се превърнаха в китни градини с нови къщи, асфалтирани пътища, осигурен поминък за жителите им в резултат на кооперирането. Всичко това ставаше успоредно с повишаване на жизненото равнище на народа. Ускорението от първите години след девети септември продължи, макар и със забавящи се темпове дори когато ръководството на БКП вече бе заразено от вируса на ревизионизма и така към началото на 80-те години на миналия век страната ни достигна до 29-то място в света по развитие и стандарт на живот. Повратен момент в развитието на партията и държавата беше априлският пленум от 1956 г., огледален образ на проведения по-рано конгрес на КПСС. В резултат на това, под лозунга за борба против „култа към личността” започна гонение на изпитаните кадри, изнесли на своя гръб антифашистката борба и първите години на социалистическото строителство. Вратите на партията бяха широко отворени за кариеристи и подмазвачи, хора с буржоазен мироглед, създадоха се условия в партията да проникнат и прикрити врагове. На ръководни постове се издигаха морално нечистоплътни личности, които със своето поведение отблъскваха хората, рушаха авторитета на БКП, вбиваха клин в доверието между партията и народа. Така бавно и полека се подготвяше почвата за откритото предателство, извършено от върхушката на БКП на 10-ти ноември 1989 г. При това тази върхушка криеше от народа и от редовите партийни членове истината – че е решила да хвърли страната в лапите на империализма. Жалоните на предателството следваха един след друг. Премахването на чл.1 от Конституцията, преименуването на БКП в БСП, приемането и приложението на плана Ран-Ът и последвалата го шокова терапия. За тези тежки грехове отговорност носят както тогавашното ръководство на БКП, така и последващото ръководство на БСП. Създадени бяха условия за делегитимация на социализма и реабилитация на капитализма и фашизма. Отричаше се съществуването на фашизъм в нашата страна преди 9-ти септември 1944 г., с това се елиминираше целия период на антифашистката съпротива, а героите от тази съпротива бяха представяни като ,,кокошкари” и разбойници. Започна заличаването на техните имена от фасадите на сградите, от улици, площади, села и градове. Справедливите санкции, наложени от Народния съд на хитлерофашистите и на техните помагачи, бяха представяни като репресии, комунистите – като насилници и убийци, а престъпниците- фашисти – като техни жертви. Говореше се за десетки, даже стотици хиляди „жертви” на комунизма. Справката на Съюзническата контролна комисия – СССР, САЩ и Великобритания показва кои са били жертви и на кого:
Политически арести и убийства в България
1923-1944г. след 1944г.
31000 убити през 1923г арестувани 18000 души
9150 убити партизани 1941-1944г. с награди по след преглед останали 11122 души
50000 лева на глава за убийците осъдени на смърт 2730 души
22000 ятаци и помагачи с изгорени къщи осъдени на затвор 6536 души
9000 в затворите оправдани 1856 души
31000 в концлагери в ТВЛ-3297 души
15000 интернирани в лагери и затвори през 1946-47г.-
64000 арестувани в участъците 2000 души.
По-нататък започна поругаването на паметници, свързани с антифашистката съпротива. Искаше се тяхното демонтиране, в това число и на паметника пред, който се намираме сега. Разрушен беше мавзолея на героя от Лайпциг, знаменосеца на борбата против фашизма Г. Димитров. В същото време свободно се разпространяваха фашистки символи и литература. И сега на пл. Славейков може да се намери „Моята борба” на Хитлер и други книги, съдържанието на които е пропито с възхваляване на фашизма и антикомунизъм. Шепа лумпени започнаха да провеждат ежегодно така наречения „Луков марш”. Новата ни буржоазия грижливо отглежда своя ударен отряд, който трябва да бъде хвърлен срещу народа, когато той се осъзнае и започне своята борба за социално освобождение.
Другарки и другари, нашата родина, пришита към колесницата на капитализма, не можеше да не попадне в дълбока икономическа, политическа и духовна криза след злокобната дата 10.10.1989 г. Всичко съградено по времето на социализма беше разграбено и унищожено. Няма ги вече големите промишлени предприятия – гордост на страната ни, закриват се училища, детски градини, болници, читалища, научни институти. Селата опустяха. Младите хора без колебание напускат родните си места, емигрират в търсене на препитание. Младежката безработица /18-29 г./ надминава двеста хиляди души. Всяка година напускат работа в посока чужбина по 500 лекари, появиха се отново болести забравени в миналото, няма животоспасяващи лекарства за тежко болните… Българинът не се чувства сигурен нито на работното си място, от където може да бъде изхвърлен всеки момент на улицата от новите чорбаджии, които забавят мизерните заплати с месеци, а понякога и изобщо не ги плащат. Не е сигурен и на улицата, където може да стане жертва на нагли джебчии или да бъде пометен от тротоара ,от мощните коли на мутри и властници. Няма сигурност и в магазина, защото „храните”, които купува, са пълни с химикали и ГМО-та. Спокойствие няма и в къщи, където всеки момент могат да го изненадат взломаджии или влезли „погрешка” блюстители на реда. Като се прибави и членството ни в ЕС и НАТО и наличието на чужди военни бази на наша територия, може с пълно право да заключим, че днес, когато отбелязваме 70-та годишнина от деветосептемврийската победа, България е отново робска, колониална, окупирана страна. Закономерно възниква въпросът: Какво да се прави? Отговорът се налага от само себе си. Трябва да се борим. Знамето на борбата за освобождение трябва отново да се вдигне от комунистите. Няма кой друг да го направи. Необходимо условие за това е всички комунисти да се обединим под едно знаме, знамето на марксизма-ленинизма, в една партия – Българската комунистическа партия. Без обединение нашата борба е обречена на неуспех. В миналото критикуваха нашият председател др. Владимир Спасов, че пречел на обединението. От 5 години той не е между нас, защо през това време не се обединиха например ПБК и БРП/к/, защо не се обедини с някой СК? Защо не се обединиха едната дузина формирования с претенции, че са комунистически? Явно обвиненията срещу нашия председател са били несъстоятелни, тенденциозни. Не можеха да му простят това, че спаси от заличаване БКП и с една шепа съратници, верни на делото на Марксизма-ленинизма я запази.
Другарки и другари, известно е, че по пътя на борбата понякога е необходимо да се правят компромиси. Липсата на остра критика не означава, че с всичко сме съгласни, още по-малко означава, че се страхуваме да критикуваме. Най-малко означава отстъпление от нашите позиции, за което ни критикуват някои другари не разбирайки същността на нещата. Но времето на компромисите изтече. От това кой как работи за обединението на комунистите, какви са делата му, ще се съди дали е комунист или търгаш и мошеник. Известна е библейската мъдрост: „По делата им ще ги познаете.” Ние добре съзнаваме, че обединението не е механичен процес, така както се слепват отделните части на една счупена делва. Предварително условие за обединението е осъществяване на единодействие. За това днешният лозунг е единодействие, единодействие и пак единодействие! Вярна на този лозунг нашата партия кани на съвместни мероприятия другите партии. Така беше миналата година за честването на годишнината от създаването на Червената армия, когато поканихме ПБК и БРП/к/. От ПБК дойде само един човек – Ив. Иванов. На 25 април в клуба на ПБК ги поканихме на съвместно честване на 1-ви май. Ръководството им прие поканата. Но на самия празник не дойде никой от това ръководство – само двама, трима редови членове. Тази година благодарение на неимоверните усилия и старание на нашите членове успяхме да се регистрираме за Евроизборите. Поканихме в нашата листа, без да поставяме никакви условия и други партии. Някои се направиха, че не чуват, други заявиха, че имат решение да гласуват за „Атака”; отзоваха се ПБК, като поставиха и условие техен член да бъде на първо място в листата. В името на добрите отношения приехме тази малко странна претенция. Нейсе! Какво значение има това, като всички сме едно, нали сме комунисти. Една седмица след изборите се събрахме двете ръководства да анализираме резултатите и да набележим мерки за по-нататъшната си съвместна дейност. На тази среща другарите от ПБК заявиха, че за парламентарните избори ще се борят за самостоятелна регистрация. Разбрахме, че за разширение на пробива, който осъществи БКП на Евроизборите и плодовете от който така щедро предостави на ПБК, помощ от ПБК няма да има. Разбира се, уважихме тяхното решение. Междувременно бе проведен 19-ия конгрес на тази партия. На него ПБК определя своите неприятели и врагове като цитирам: „Те са сред тези, които 25 г. управляват България” – значи и БСП. По-нататък: „… тази година акцентуваме на отбелязването на 70 годишнината от Девети септември и антифашистката борба.” Това са думите, а делата? Коалиция за извънредните парламентарни избори с един от своите неприятели и врагове – БСП, или може би не знаят, че БСП е била в управлението през тези 25 години и носи огромна вина за случилото се през това време. Що се отнася до Девети септември, нашето предложение беше да го честваме в единен комунистически блок – всички комунисти заедно. „Елегантно” го отхвърлиха под предлог, че може да не се съберем! Днес ще го честват в компанията на „социалисти”. А какво да кажем за констатацията, цитирам: „Само две партии в България застанаха в защита на Русия – Партията на българските комунисти и „Атака”. Е, като е така, защо се коалират с партия, която не е защитила Русия – БСП? А нима не знаят, че и БРП/к/ и БКП са твърдо на страната на Русия. Буди недоумение и твърдението, че в България имало само две комунистически партии и това са КПБ и ПБК. Кого заблуждават – членската си маса, българската общественост или себе си? В листата на коя партия участваха в Евроизборите? За да илюстрирам по-ясно пропастта между редовите членове на тази партия и действията на нейното ръководство, ще цитирам някои от изказванията на конгреса. На първо място др. Т. Гложенски: „Озадачен съм от твърдението, че в България има само две комунистически партии – ПБК и КПБ. КПБ е фаворит на политическата мафия… БСП носи главната вина за реставрацията на капитализма в нашата страна. Тя е част от политическата олигархия….” Др.К. Кънев от Стара Загора: „БСП не е лява партия и наследник на БКП, както се представя…” Др. Ат. Попов, стар комунист от Пловдив се възмущава от предателството на бившите ръководители на БКП и сегашните на БСП. Др. Ив. Панов от Белово: „Аз не се страхувам от открития враг, а от приятелите в БСП, които ме наричат предател, защото не се отказах от комунистическите идеи, които съм защитавал винаги.” Др. Д. Попов от София: „… БСП днес е отрицание на социалистическото, либерална проевропейска партия и съгласие с нея не може да има.” Това са неопровержимите факти, а те говорят само за едно – ръководството на ПБК не зачита мнението на своите членове, загубило е политическия ориентир, оставило се е да го люшкат вълните на финансовия и личностен интерес. Прикрепвайки партията си към БСП, то открито декларира, че напуска бойното поле на комунистите, забива нож в гърба на движението за комунистическо единство и с това се нарежда на страната на противниците на обединението. С такива „съюзници” обединението е невъзможно; нещо повече, с такива „съюзници” нямаме нужда от врагове. Да си спомним поговорката: Кажи ми кои са ти приятелите за да ти кажа какъв си ти!
Другарки и другари, независимо от всичко обединение на комунистите ще има. Пожелавам и съм убеден в това, че догодина тук, на това място ще честваме 71-та годишнина от Девети септември обединени. А тези, които се опитват да поставят преграда пред движението за обединение, ще останат жестоко излъгани, защото колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на комунизма.
