В Галко, член на РПР, кандидат на икономическите науки, ректор на Университета на работнците кореспонденти на Фондация „Работническа академия“
След изключването им от редиците на Работническата партия на Русия, група меншевики, които като не знаят какво да предприемат, започват да се представят за теоретици. С В Митин и Р Ф Вахитов се присъединяват към И М Герасимов. Заниманието не е прашна работа, можете да погледнете другите, да се покажете. Проблемът е, че да си истински учен, трябва да имаш подходяща теоретична подготовка, база. Това просто го нямат, но имат желание да се покажат пред публиката.
Понякога е достатъчна една фраза, от която може да се разбере, че човек е объркан в основните понятия на марксизма-ленинизма. Митин изобретява и дори се опитва да приписва на противниците абсурдния термин „исторически диалектически материализъм“. Съществуват утвърдени, изпитани във времето фундаментални понятия: диалектически материализъм и исторически материализъм като приложение на диалектическия материализъм към историята и социалното развитие. Митин се оказа в глупавото положение, да прави масло от маслото.
Митин, със самодоволен вид на познавач, използва термините на диалектиката, без да разбира техния смисъл. Така той декларира: „Социалистическата революция, като преход към нова, прогресивна социално-икономическа формация, има два момента, момент на политически сътресения, политическа революция и момент на социалистически трансформации, социална революция. Политическата революция е мигновено действие (например през 1917 г. властта беше взета в нощта на 25 срещу 26 октомври), социалната революция е дълъг процес, тя беше завършена едва в средата на 30-те години на миналия век “. В диалектиката моментите са две противоположни движения в едно движение. Какви са противоположните движения, какво е обратното, не е известно. Моментите могат да бъдат само в единство: няма ли го единия момент, няма го и другия. Според Митин се оказва, че единият момент вече е приключил, другият продължава. В изявлението му няма дори и следа от диалектика, а категорията на моментите се използва като червена фразеология.
Въпросните герои не се интересуват от диалектиката, защото не я изучават, а се преструват, че я изучават. Грубите грешки и философската неграмотност на ръководителя на акцията, наречена „Кръжок за изучаване на логиката“ И М Герасимов вече са отбелязани. Урокът не се занимава с бъдещето. На следващия урок лидерът отново се насади, заявявайки, че „материята и битието са синоними“. Битието и материята са различни категории. Според Хегел материята е един от етапите на саморазвитието на същността, което е отрицание на цялата сфера на битието. Публично обяви че „Науката логика“ трябва да се изучава, но те не я отварят и не я четат.
Участниците в комедийния спектакъл Вахитов, Митин и другите не отстояват истината, мълчаливо поглъщат философските глупости, следователно са съгласни с тях. Така те демонстрират незнанието си за основните понятия на диалектиката.
Те се опитват да критикуват изводите за контрареволюцията в СССР през 1961 г. Всичко се свежда до търсене на буржоазната класа, която те не могат да намерят по никакъв начин, въпреки че този въпрос е разгледан и изяснен. Те не могат да разберат дълбочината на съдържанието и да приложат към реалността концепцията за колективния капиталист, обоснована от Ф. Енгелс в Анти-Дюринг.
Тази позиция е типична за меншевишкия подход. Те взимат нещо от марксизма-ленинизма, дори правилно си спомнят някои термини като диалектика, класова борба и ги повтарят на място и не на място. Вахитов се ангажира да критикува теоретичната позиция на учените от Фонда на Работническата академия, като направи опит да съпостави отделни разпоредби от програмата (устава) на КПК и програмата на КПСС. Той взима позицията от едната програма, после от другата, сравнява ги и се чуди защо в единия случай се дава такава оценка, а в другия различна. Не е достатъчно да се вземе и просто да се сравни текстът, необходимо е да се вземе предвид съвкупността от фактори, свързани със специфичната икономическа и социална ситуация във всяка страна, социално-историческия период, в който се намират.
Например в Уставът на КПК се казва, че „крайната цел на партията е осъществяването на комунизма“. Програмата на КПСС също обяви изграждането на комунизма. Ако се плъзгате по повърхността, тогава двете позиции могат да изглеждат еднакви, идентични. Но в първия случай имаме правилното формулиране на проблема, а във втория случай това е груба теоретична грешка, защото комунизмът вече е бил изграден в СССР и задачата беше друга – преходът от нисшата фаза на комунизма – социализма към по -висшата фаза на комунизма.
Като близка задача Китайската комунистическа партия си постави да преодолее бедността, в която тънеха все още милиони граждани. Напълно допустимо е да се каже, че решението на този проблем изразява реализирането на целта на социалистическото производство на определен етап от развитието на страната. Тази задача е успешно изпълнена; сега е поставена друга за развитието и осъществяването на комунизма. Но, разбира се, има загриженост за съдбата на социализма в КНР, тъй като социализмът не печели автоматично без борба, в Китай има остра борба между комунистическите и противоположните тенденции.
Митин и Вахитов единодушно се противопоставиха да се използва тактиката на Ленин за работа в реакционните профсъюзи днес. Освен това те не разполагат с доказателства и аргументи за защита на тяхната теза. Не, и това е всичко. Митин заявява: „Да атакуваме инициативата за създаване на работнически секции в„ жълтите “синдикати”. Тоест те предлагат да изоставят голямата маса работници и да ги оставят под влияние, както пише Ленин, на „реакционните лидери, агентите на буржоазията, работническите аристократи или„ обуржоазените “работници”.
Бившите членове на РПР се поставиха в лоша ситуация. От една страна те се противопоставят на тактиката на Ленин, от друга се опитват да се преструват на верни ленинисти. Герасимов е по-хитър, след критики той се успокои за известно време, след което направи опит да се отрече от антиленинската си позиция, като заяви, че работническите секции в профсъюзите няма да навредят. Хрянът няма да стане по – сладък. Ако продължим мисълта на Герасимов, се оказва, че няма полза от работническите секции. Тъй като няма полза, няма нищо общо с нея. Смисълът е същите атаки срещу използването на ленинската тактика за работа в реакционните профсъюзи днес.
Както и преди, хорово се оплакват от злата си съдба, виждайки коварство и интриги в изключването на противниците на партийната линия от РПР. Въпреки че тук всичко е ясно и разбираемо. Имаме ярък пример, когато мнозинството от работническата класа каза решителната си дума, действайки въз основа на точка 15 от Устава на партията, който изразява работническия характер на партията.
превод Милчо Александров
