103 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РКСМ

  В суровите и героични дни на Гражданската война и чуждестранната интервенция растат и набират сили комунистическите организации на младежта. През октомври 1918 г. по инициатива на ЦК на РКП/б/ в Москва се провежда конгрес, на който е създаден Руски Комунистически Съюз на младежта /РКСМ/. Тогава, а и след това комсомолците – младите комунисти, се сражават рамо до рамо със своите по-стари другари в борбата за Съветската власт, участват в строителството на страната на Съветите, защитават я в годините на Великата Отечествена война. В момента на своето създаване организацията наброява 22100 члена. Само след две години, на Третия конгрес, членовете са вече 482000. Над 200000 комсомолци участват в борбата против интервентите и белогвардейците, а за героизма на комсомолците в борбата против хитлеристките окупатори няма граници.

  Постепенно младежкото комунистическо движение се разраства и извън пределите на Съветската страна. Комсомолците са винаги редом до комунистите, участват във всички форми на класовата борба – икономическа, политическа и идеологическа.

  Днес, когато отбелязваме сто и третата годишнина от раждането на Комсомола, със съжаление и безпокойство трябва да отбележим, че у нас практически липсва организирано младежко комунистическо движение. Има младежки формирования, като организациите „23 септември”, „Че Гевара” и някои други, но тяхното организационно и идейно-политическо ниво е доста далече от това на истински комсомолски организации. Те странят от съвместна борба със своите по-възрастни другари-комунистите, някои от тях се поддават на парламентарни илюзии /особено тези, попаднали под влиянието на социалдемокрацията/, други клонят към анархизма. Има и такива, съсредоточили се само върху една форма на класова борба, откъсвайки я от другите форми. Те не съзнават, че откъсването на различните форми на класова борба една от друга обрича самата борба на неуспех. Само едновременното използване на всичките форми и методи на класова борба води до победа в стълкновението с класовия враг.

  За това състояние на младежкото комунистическо движение у нас има причини и основната от тях се корени в състоянието на самото комунистическо движение. Наличието на една дузина партии в абревиатурите на които присъства думата „комунистически” изправя младежите пред труден избор. Нямайки житейски опит и идейна подготовка, те лесно могат да изпаднат в заблуда, да бъдат манипулирани.

  Буржоазната антикомунистическа пропаганда, развращаващото действие на средствата за масова информация като радио, телевизия, интернет; за масова култура – кино, театър и др.; възпитанието на децата още от най-ранна възраст в духа на буржоазния индивидуализъм, също имат своята роля, да не говорим за семейната среда и училищното възпитание.

  Очевидно е, че пред младите хора стои една огромна по своите размери стена, която им пречи да прогледнат за истината, да я осъзнаят и да се организират за борба в защита на своите интереси. Тази стена няма кой друг да я разруши, освен комунистите. За целта е крайно необходимо да се подобри нашата агитация и пропаганда. Да се разшири разпространението на нашите вестници и комунистическа литература, да организираме под формата на кръжоци, сбирки и учебни занятия изучаването на основните положения на марксизма-ленинизма. Тази задача лежи на плещите на централното ръководство, но решаващата роля в това отношение се пада на Областните ръководства и ППО, които на място трябва да решават каква форма на обучение на кадрите и особено на младите кадри трябва да се възприеме. Подценяването на тази задача ще има дълготрайни и сериозни последствия. Примери в нашата история колкото искаме. Марксистко-ленинската подготовка на кадрите беше напълно занемарена още дълги години преди 10-ти ноември 1989 г. и не случайно партийната членска маса в голямата си част не можа да се ориентира, че се върши предателство и гласуваше като зомбирана предложенията на тогавашното ръководство на партията, а самите ръководители в голямата си част бяха истински профани по марксизъм-ленинизъм. Имаме класически пример и от днешно време. Някои притежатели на червени партийни книжки, смятащи че това е доказателство, че са комунисти, през цялото време развяват червеното знаме, пеят Интернационала, а когато дойде време за избори, гласуват за други партии /предимно за БСП/, под лозунга за „Единство на левите сили”, не можейки, а и нежелаейки да разберат, че БСП не е никаква лява сила, а е една обикновена дясна социалдемократическа партия, с каквито е пълна цяла западна Европа, а сега и източна. И никъде до сега такива партии, дори и да дойдат на власт, не са построили и грам от социализма, който обещават. Тези партии служат само като буфер в класовия конфликт между труда и капитала. Те отдавна са напуснали полето на класовата борба и са се отдали на буржоазен парламентаризъм – борба за повече депутати и партийни субсидии, а самите депутатски кресла им дават възможност за един сносен, бих казал доста охолен начин на живот. А както е известно от марксизма „общественото битие определя общественото съзнание”, ситият не мисли като гладния. И вместо нашите притежатели на червени партийни книжки да отварят очите на заблудената членска маса на БСП /това са хора, които също като нас пъшкат под ботуша на капитализма/ те самите попадат в блатото на тази заблуда, смятайки, че вършат нещо много патриотично, хуманно и полезно, а всъщност слугуват на буржоазната върхушка на БСП, нарушавайки едновременно с това партийната дисциплина и Устава на БКП, уронвайки нейния авторитет, което неминуемо ще бъде отчетено от неумолимия съдник Историята и там, където е имало златни букви, ще се появят само черни петна от катран.

  И така, не бива да има никакво съмнение, че състоянието на младежкото комунистическо движение е идеалното отражение на състоянието на самото комунистическо движение. Ако искаме да създадем резерв на партията от млади комунисти, ние трябва да почистим преди всичко своите редици. Да подложим на безпощадна критика онези партии, които съдържат в абревиатурите си думата „комунистически”, но всъщност са изкуствено създадени от БСП за да разбиват единството на комунистическото движение и да я легитимират като лява партия, каквато тя в действителност не е. Да се очистим без никакви сантименти от онези притежатели на партийни книжки, или както ги наричат руснаците „партбилетчики”, които нарушават партийната дисциплина и Устава, не изпълняват решенията на партията и с поведението си убиват нейния авторитет, правейки неоценима услуга на класовия враг.

  Предстоят третите по ред парламентарни избори тази година. Те ще са пореден тест за зрялост на комунистите. Решенията на партията относно тези избори ще бъдат публикувани на страниците на в-к „Работническо дело”, бр.10. Да бъдем бдителни и да не допуснем нашите „партбилетчики” да ги нарушават.

Председател на ЦК на БКП Владимир Цеков