МОЖЕМ ДА Я РАЗБЕРЕМ – НО НЕ МОЖЕМ ДА Я ОПРАВДАЕМ
Аполитичността в последните години е много характерна за състоянието на руското общество (и в българското също – б.п). От проведените допитвания през тази година на Левада-център, 52% от руснаците се смятат „извън политиката”.
От една страна, можем да разберем корена на това явление. Хората не виждат смисъл да вземат каквото и да е участие в политическата дейност. Болшинството разбра, че буржоазните избори не решават нищо, а само създават празната илюзия за нещо значимо. Независимо за кого ще гласуват! Управляващата партия е равнодушна към действителните проблеми на трудещите се. „Големият комунист на страната” ходи на риболов с президента на буржоазната държава и се моли в църква. Разсъждават за величието на фашисткия идеолог Илин, за месианската същност на руския народ, почитат Иисус Христос като „първия комунист”. И едва ли за здравомислещия човек ще се появи съблазънта да гласува за Жириновски, работещ върху идеята, че алтернативата на Путин са руските маршове и другите антисоциални прояви. Всичко това се прави човек да се хване за главата и да каже: „Господи! Ако опозицията ни е такава, то нека Путин да ръководи”.
А по-нататък е очевидно, че дори тази стратегия на властите в борбата за укрепване на мястото им – не работи. Трудещите се просто махат с ръка. Можем да ги разберем, но не можем да ги оправдаем.
Още в древността хората са разбирали, че колкото и да са аполитични, хората не могат да се откъснат от политическите процеси. Подобни мисли се изказват още от Платон в диалога за „Държавата” и от Аристотел в трактата му „Политика”. И днес цитата „Ако вие не се интересувате от политика, то политиката ще се поинтересува от вас” е актуален както никога. А буржоазната власт измъква от аполитичността на народа все повече и повече. По същия начин властта използваше думата „демокрация” през 90-те години, като я превърнаха в гнусна ругатня. По същия начин обезцениха думата „патриотизъм”.
Да се докаже вредата за трудовия народ от позицията „аз не се занимавам с политика” не е много трудно. Първоначално средностатистическия трудов човек крещи от всеки ъгъл, че плюе на политиката, а след това отива в кухнята си и разбира, каква нищожна заплата получава, при какви животински условия работи, какви негодници са началниците му, колко са скъпи стоките в магазина, колко са му омръзнали жилищните реформи и много други подобни. И в такива случаи ми се иска да го попитам: „А какво направи лично ти, за да е друго?”. Обикновено този въпрос го вцепенява. И действително, отдавна отминаха времената, когато човек можеше да пристигне в избирателния си участък, да хвърли в урната хартийката, след което да си отиде с гордото съзнание, че е повлиял за съдбата на страната си. Тези илюзии отдавна се изпариха.
И е хубаво, че се изпариха. Но хората още не са разбрали по-важното, че всички избори в буржоазната държава никога няма да доведат на власт тези, на които действително не им е безразлична съдбата на народа. С други думи, на буржоазните избори винаги ще победи буржоазията. Като доказателство може да се посочи този пример: в Молдова и в Кипър изборите бяха спечелени от партии наричащи се комунистически като ПКРМ и АКЕЛ. Но през годините на тяхното управление не се реализира нищо от комунистическите идеи.
Сега, когато хората започнаха да осъзнават подлата същност на буржоазните избори, се появи надеждата, че аполитичността ще бъде преодоляна. Че трудещите се ще прибягнат към методите на истинската политическа борба: създаване на стачни комитети, класови профсъюзи, обществени Съвети. А изборите ще бъдат използвани само за разгръщането на тази борба.
РКРП-РПК превод Милчо Александров
