БЕЛЕЖКИ КЪМ „БЪЛГАРИЯ ЗА АМЕРИКА И ЗА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ“

МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ

  На 9 септември се запознах с писателя Генадий Велчев пред „Братската могила“. Даде ми визитката си с неговия сайт. Намерих малко време и си харесах заглавието „България за Америка и за останалия свят“ I част.

  Там наистина са засегнати много интересни теми, които си заслужава да бъдат прочетени. Но аз, не съм свикнал да гледам безкритично на това което ми се поднася и ще направя някои бележки за неща с които не мога да се съглася в текста.

  Изглежда ми сериозен човек и се надявам критиката ми да му е от полза.

  Най-напред в 3.1 четем: „Светът престана да бъде разделен след грандиозните революции, безкръвни и нежни, в Източна Европа срещу комунизма, тази язва на човечеството, която унижава човека, защото не му позволява да стане богат колкото иска, а хората са различни, хора разни-разни идеали: от звездобройци до любители на звездни войни“.

  Възникват въпросите: наистина ли са революции действията за разрушаването на социализма в Източна Европа? И действително ли светът престана да бъде разделен?

  Ако се погледне повърхностно на въпроса и се приеме прекалено лековерно определението, че: „революцията е насилствено осъществен коренен преврат в обществено – икономическите условия при който се сваля от власт един режим и се установява друг“ може и да му се стори на човек, че наистина става въпрос за революции. Само, че това определение не може да докаже по какво се различава революцията от контрареволюцията. Освен, ако не се направи анализ на това – какви са тези „обществено-икономически условия“ – но кой желае, пък и знае за какво става въпрос?  Затова има и едно още по – ясно определение за революцията, а именно че: революцията е качествен скок от една обществена система към друга по-прогресивна обществено икономическа формация. Когато Френската буржоазна революция отстраняваше феодализма – тя наистина беше революция, защото отстраняваше една по-низша обществено икономическа формация. ВОСР беше революция защото постави въпроса за отрицание на неукрепналия руски капитализъм, който е по-низша система от социализма който е непълен комунизъм. Разликата между тези революции е само в това, че когато буржоазните революции побеждават  феодалните монархии те разполагат с достатъчно развити форми на буржоазна, частна собственост и затова имат по-завършен вид, докато при социалистическите революции те започват с вземането на властта.

  Сега вече можем да си дойдем на думата и да зададем въпроса: какви бяха действията свързани с разрушаването на социализма в Източна Европа?

  Авторът прекрасно е разбрал и добре обосновава с примери, че капитализмът е по-низша обществена икономическа формация от социализма макар и да не е така откровено-категоричен като нас комунистите. Значи имаме обратно движение от социализъм към капитализъм. От по-висшата към по-низшата степен на обществено развитие. Следователно абсолютно уверено можем да твърдим, че събитията в Източна Европа са най – банални контрареволюции, организирани и осъществени насилствено от враговете на народа. Това стана възможно, понеже те вместо да бъдат по затворите или разстреляни, бяха издигнати до партийните и държавните висини.

  Аз мисля, че днес светът е по-разделен от всякога. Освен на социалистически и капиталистически държави, светът е разделен по расови, религиозни, културно естетически, философски, социални, демографски, географски, емигрантски, имигрантски, медицински, биологически, военни и най-важното икономически признаци.

  По-нататък в 3.2 четем: „Атаката срещу суверенните държави в Европейския съюз продължава. Лагерът на капитала укрепва, но кой знае защо народите линеят, средната класа изчезва – това по твърдения на мои колеги социолози, които внимателно следят политическите настроения на електората и социалната стратификация по общоевропейска методика“.

  Кой лагер укрепва ще покаже близкото бъдеще. Ако си гледаме единствено в пъпа е много сигурно да сгрешим в анализа, а от там и в действията. Но вместо да се наблюдава от страни, не е ли по-добре да се организира работническата класа, селяните, самонаетите, работническата интелигенция, служещите и да се започне разговор по същество? Тогава може би ще получим някаква представа кой лагер укрепва и кой не.

  Едно нещо в твърдението на автора ме смущава-„средната класа изчезва“. Как може да изчезне нещо което го няма?

  Съвременните империалистически шамани, до такава степен са заспали дълбоко в своята философска, политикономическа (ако изобщо знаят какво е това), социологическа неграмотност, че са се отказали от определението за класите дадено от техните бащи на буржоазното бъдеще.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КЛАСИТЕ? Класи се наричат големи групи от хора, които се различават по своето място в исторически определената система на общественото производство, по своето отношение /най-често затвърдено и оформено от закона/ към средствата за производство, по своята роля в обществената организация на труда, а следователно и по начините на получаване и по размерите на онази част от общественото богатство, с което те разполагат. Класите са такива групи от хора, една от които може да присвоява труда на друга благодарение на разликата в мястото, което заемат в определения строй на общественото стопанство. /Ленин/

  Първият белег на класите, това е различието в мястото, което те заемат в исторически определената система на общественото производство. НА ВСЯКА КЛАСОВОАНТАГОНИСТИЧНА ОБЩЕСТВЕНА ФОРМАЦИЯ СЪОТВЕТСТВУВАТ ДВЕ ОСНОВНИ КЛАСИ, ЕДНАТА ОТ КОИТО Е ЕКСПЛОАТАТОРСКА, А ДРУГАТА –  ЕКСПЛОАТИРАНА. Наред с това съществуват и неосновни класи, като например дребни производители при робовладелския и феодалния строй, буржоазията в епохата на феодализма и т.н.

   Мястото на класите в системата на общественото производство се определя от тяхното отношение към средствата за производство. Робовладелците, феодалите и капиталистите са собственици на средствата за производство и поради това те са в състояние да експлоатират трудещите се – робите, крепостните селяни, пролетариите, които на свой ред са производителите на материалните блага на обществото.

  Класите се различават и по ролята, която играят в организацията на обществения труд. Господстващата класа ръководи /направо или чрез доверени лица/ производството, определя насоките на неговото развитие. Нейната дейност има повече или по-малко характер на умствен труд, докато потиснатите и експлоатирани класи са обречени на тежък, изтощителен физически труд. В класовото общество съществува противоположност между умствения и физическия труд. Всяка класа получава в различна форма и в различни размери част от общественото богатство. Те зависят от отношението на класите към средствата за производство и от мястото, което те заемат в общественото производство. Феодалът получава рента, капиталистът печалба, работникът – работна заплата и т.н.

  Представителите на експлоататорските класи се стремят да докажат, че класите са вечни, а класовото деление на обществото – съвсем естествено и нормално явление. Този възглед, продиктуван от буржоазни, реакционни класови съображения, противоречи на науката, на обективния анализ на общественото развитие, който показва, че класовото деление на обществото не е вечно, а исторически възникнало и  преходно обществено явление. То е свързано само със съществуването на частната собственост върху средствата за производство.

  Хайде покажете ми къде до тук се говори за доходи и от там да си представим някаква мистична „средна класа“. И понеже буржоазните политолози, социолози и най-различни всичколози се уповават, че посоченото определение е  на комунистите и понеже е тяхно то не е вярно, с голямо прискърбие трябва да ги информирам, че върху това определение много преди Маркс, да не говорим за Ленин, са се трудили френските буржоазни революционери и мислители, тогава, когато са играли прогресивна роля в общественото развитие. Такива фалшиви определения за същността на нещата се дават с цел оглупяване на тези от които империалистите се страхуват най-много – работническата класа и нейният водач промишления пролетариат (ако разбира се той е осъзнал това). Смятам че е ясно, понятието „средна класа“ съществува в болните мозъци на буржоазните „ибрикчии“. По тази причина приканвам др. Велчев да го забрави и да не става неволен разпространител на империалистически глупости.  

  И така стигаме до 4.2.2. където четем: „Коя власт ще избере Америка да управлява САЩ стогодишното представителство на олигархията или представителите на несистемната опозиция. Тя има кандидати и в двете партии на САЩ – и отляво, и отдясно“.

  Тук забелязвам пълна бъркотия. До сега ние знаехме, че ляв човек може да се нарече този, който се бори за властта на работническата класа, която е  експлоатираната основна класа в момента в САЩ. Лява партия може да се нарече само тази, която се бори за властта на работническата класа (за диктатурата на пролетариата) и от тук тя е несистемна партия – защото се бори за социализъм и комунизъм, т.е. против съществуващата капиталистическа система. Освен Комунистическата партия на САЩ,  аз друга несистемна партия там не познавам. Но нея до избори съществуващата власт няма да допусне и аз не знам някъде по света комунистическите несистемни партии да са дошли на власт чрез избори. От тук за която и партия  да се гласува, на власт ще бъде или едното олигархично крило, или другото олигархично крило на империалистическата буржоазия на САЩ, за да се ползва от държавната хранилка, но от законите които ще се приемат ще се ползват и двете. Или казано по друг начин – както и да се гласува ще спечели олигархията, а ще загуби многоликият народ на САЩ.

  И не щеш ли стигаме до 5.2 където прочитаме: „Решението (става въпрос за държавно участие в икономиката на страната М А) все пак не е оригинално, а е заимствано от световния враг на капитала – Съветска Русия на Сталин и болшевиките. Там държавата строи заводи, електростанции,,, –  според братята, според Съветска Русия – народът, защото всичко е негово и властта, и богатството като собственост. Държавата само планира и организира. Това и е икономическата функция или роля в икономиката.

  Заимстването е най-очевидно в националсоциалистическа Германия на Хитлер. Държавата взема външни заеми да строи, а не да стабилизира финансовата система. Това, което Германия инвестира, си е нейна държавна собственост, частна собственост на държавата. Немците са работяги и уважават държавата, реда, организацията, така че се включват в проекта за немски социализъм, който ще ги направи и велики и богати, колкото са сега Съединените американски щати, например. При Хитлер има баланс. Той уважава частната собственост неполитическите ′и форми и чистата частната собственост на немската държава е и баща, и майка на щастливите немци“.

  Какво можем да кажем?:

1.Собствеността по времето на Сталин не е на народа, а на работническата класа, трудовото селячество, на народната интелигенция, на служещите (наистина в пропагандните материали се среща и народна, но само в този класов смисъл, като от него се изключват капиталистите и мераклиите да станат такива – тя се обявява за общонародна при ревизионистите – троцкисти водени от полу грамотния марксист но много амбициозен техен водач Н С  Хрушчов).

2.Държавните инвестиции не са изключително право на социалистическата държава. За социалистическата държава освен организирането и планирането в производството е характерен монопола в търговията и начина на разпределение. Но едва ли Хитлер можем да отнесем към кейнсианците, той е много по-близко до Малтус, Шопенхауер, Ницше и Фройд. А най-вече е представител и силно зависим от едрия финансов капитал. Това, че заемите минават през Националната банка, не значи, че те отиват изключително за държавни инвестиции, напротив винаги в най – привилегировано положение за получаване на изгодни кредити са едрите частни промишлени концерни, обвързани в корпоративни връзки с нея.

3.Не всички във фашистка Германия уважават нацистката държава, срещу нея има открита съпротива. Действително, не всички могат да бъдат герои. Болшинството от народа се подчинява, а свързаното с фашистката партия и държава чиновничество наистина се вдъхновява от фюрера, по същия начин по който у нас се вдъхновяваше от Луканов, Ф Димитров, Желев – Костов, Сакскобургготски, Станишев, Бойко и другите подобни политически идиоти, които ще дойдат след тях.

4.Фантастичните печалби на едрия финансов капитал и на фашистките  главорези не се дължи на немските работяги, а на робския труд на концлагеристите от цяла Европа. За които тези изверги не отделят никакви разходи за изхранването и лекуването им. А след като издъхнат им взимат златните коронки, едни превръщат в сапун, други в пепел с която торят нивите – печелят и от тяхната смърт. Такъв беше, такъв е и сега едрият финансов капитал – от кризите които той предизвиква, благодарение на огромната си алчност, излиза върху кръвта и костите на пролетариата в своята страна, но най-вече в завладените територии.

5.Да се твърди, че Хитлер е искал да изгради национален социализъм е чиста проба глупост. Защото социализмът никога не може да бъде национален, той винаги е интернационален, при него няма противопоставяне на национално срещу интернационално, защото не можеш да бъдеш интернационалист, ако не си патриот, понятия като колониализъм, космополитизъм, протекционизъм, различни форми на васалитет са несъвместими с него. Защото социалистическата държава е диктатура на пролетариата и тя няма никаква полза да отнема каквото и да било от работниците  и изобщо трудовите хора от други страни. Тя не е „открита терористична диктатура на най-яростните, най-шовинистични представители на едрия финансов капитал“(Г Димитров) – какъвто е фашизмът. Защото социалистическата обществено икономическа формация означава съответствие на икономическата база, основана върху обществената собственост, с обществената надстройка. А фашизмът на Хитлер е яростно съответствие на икономическата база, основана върху най-дивия вариант на частната собственост на имперския финансов капитал, с неговата надстройка. Това са две несъвместими идеологии, държави, обществено икономически формации. Знак за равенство могат да слагат само политическите идиоти от ПАСЕ, глупавите, но много алчни, политически шушумиги от БНС и един наш покоен президент.

  И накрая стига до черешката на тортата в 5.2.1. „Липсва ни фюрер – евронацист, който наистина да обедини Европа. Има кого да мразим – Русия, руснаците, арабския петрол, арабите, мюсюлманите, исляма, възроден от парите на саудитите и организиран от ЦРУ като нова опасност за Европа“.

  Най-фаталният ден за обединена Европа, според мен, ще е появата на „фюрер-евронацист“ – справка Украйна. Този мач сме го играли и знаем неговия завършек приблизително точно. Пък и честно казано не бих желал да съм на мястото на българските военни, които ако се подчинят на мераците на подобни фюрери ще си спечелят сигурна смърт на фронта, а в тила презрението на болшинството от народа – прекрасна перспектива.., да воюваш и да пееш. Горе-долу така стоят нещата и в Източна Германия и в резултат ще се получи унищожаването на ЕС.

  А да се сравнява маккартизма с Мао си е чиста проба авантюра, писателска волност, която не подлежи на коментар. Защото напоследък написах достатъчно за КНР и да се повтарям, нямам намерение.

  Пожелавам на автора здраве и много творчески успехи!