(март – октомври 1917 година)
Февруарската революция от 1917 година променя международното положение на Русия. Трудещите се от цял свят с радост приветстват руската работническа класа, която първа през годините на империалистическата война вдига знамето на въстанието. Под влиянието на руската революция се засилва работническото и антивоенното движение в другите страни, особено във воюващите държави.
Но в господстващите класи на двата империалистически блока – Антантата и Германия с техните съюзници – революцията предизвиква голяма тревога. Империалистите се страхуват, че примерът на руската революция може да повлияе на трудещите се от цял свят.
Продължаването на войната на два фронта, против Англия, Франция и против Русия – заплашва Германия с пълно поражение. Правителствата на Германия и нейните съюзници решават да се възползват от революцията в Русия, за да ѝ наложат сепаративен мир, а след това да насочат всички сили срещу Антантата.
Преследвайки собствени империалистически цели, през април 1917 година САЩ влизат на страната на Антантата. Империалистите смятат да използват отслабването на Русия, да подкрепят Временното правителство и да я принудят да продължи войната с цел по-нататъшното ѝ заробване и предотвратяване на революции в своя тил.
По време на революцията трудещите се искат мир, земя, хляб и свобода. Но Временното правителство има други намерения, защото буржоазията изобщо не желае подобряването на живота и положението на трудещите се. Буржоазното правителство отменя всички закони, които ограничават развитието на банките, създаването на акционерни компании и изграждането на монополи.
Но в условия на революция Временното правителство не може да влезе открито в борба със Съветите, на чиято страна са масите.
В борбата за единовластие буржоазията разчита на подкрепата на есерите и меншевиките, които смятат, че щом царизмът е съборен, а буржоазията е на власт – целта е постигната и революцията е завършена. Голяма част от народните маси отскоро въвлечени в политиката, не могат веднага да осъзнаят лъжата им.
Партията на болшевиките излиза от нелегалност и получава възможност да действа открито и свободно. На 5 март излиза първият брой на вестник „Правда“ – орган на Централния и Петербургския комитет на партията на болшевиките. Тя води борба за мир, против войната, призовава работниците да продължат революцията, да създадат работническа гвардия. „Пролетариатът трябва да помни – пише „Правда“, че само с оръжие в ръце той може да затвърди своите завоевания и да доведе делото на революцията докрай.“
Партийните комитети се реорганизират върху принципа на демократическия централизъм. Започват да излизат болшевишки вестници в Москва и в други промишлени райони. От затворите са освободени арестуваните от царските власти болшевики. Започват да се завръщат от заточение, от затворите и емиграция членове на ЦК и на партията – Дзержински, Джапаридзе, Куйбишев, Орджоникидзе, Свердлов, Сталин, Шаумян, Ярославски, депутатите от Държавната дума – Петровски, Муранов, Бадаев и други.
Главно внимание партията отделя за сплотяването на пролетариата. Болшевиките изграждат Съвети на работническите и войнишки депутати из цяла Русия, изграждането на профсъюзи, на фабрични и заводски комитети в които влизат всички работници.
На 3 април Ленин пристига в Петроград. На 4 април 1917 година той изнася пред членовете на Централния комитет и Петербургския комитет и пред болшевишките делегати на Всеруското съвещание на Съветите на работническите и войнишки депутати доклад „За задачите на пролетариата в настоящата революция“. На 7 април тезисите на доклада са публикувани в „Правда“. Те са в основата на курсa на партията за прерастване на буржоазната демократическа революция в социалистическа. В тях Ленин разработва икономическата платформа на партията и новия етап от развитието на революцията – въпросът за властта.
На този етап на революцията се създава и ново съотношение на класите. Движещи сили на социалистическата революция, т.е. на класите, заинтересовани от довеждане на революцията докрай, са пролетариатът и бедните селяни. Като труженик среднякът клонеше към беднотата, а като собственик подкрепя кулака. По тази причина той заема колебаеща се позиция. Болшевишката партия преминава към нов лозунг по отношение на селяните, който отговаря на задачите на новия стратегически етап, който Ленин доказва още в труда си „Две тактики на социалдемокрацията в демократическата революция“: в социалистическата революция пролетариатът върви заедно с бедните селяни против буржоазията в града и селото, като неутрализира средните селяни. Ленин определя и политическа форма за организиране на властта. Маркс, изхождайки от опита на Парижката комуна я определя като власт от „типа на Парижката комуна“. Но Кауцки, Плеханов изопачават идеите му за държавата, като я определят като буржоазна парламентарна република, като най-добра форма за преминаване към социализма, което както казва Ленин е „връщане на зад“. Вместо това той издига лозунгът „Цялата власт в ръцете на Съветите!“ Той не се свежда до смяна на лица, до замяна на кадетите с есери и меншевики във Временното правителство. Той означава ликвидиране на двувластието и установяване на единовластие и пълновластие на Съветите, организиране на нов тип държава, унищожаване на старата държавна машина, стояща над народа, и създаване върху базата на Съветите от горе до долу на нов държавен апарат, отговарящ напълно на интересите на народа. Ленин, както и Маркс, смятат революцията, въоръженото въстание за общо правило, понеже нито една отмираща класа не отстъпва доброволно, без въоръжена борба своята власт на друга класа.
През първия етап лозунгът „Цялата власт в ръцете на Съветите!“ означава преминаване на цялата власт в ръцете на Съветите, единовластие на тогавашните Съвети, мнозинство в които имат есерите и меншевиките.
С промяната на обстановката и съотношението на силите в страната се променя и тактиката. Сега, след преминаването на цялата власт в ръцете на контрареволюцията, работническата класа може да вземе властта само чрез въоръжено въстание.
С разработването на въпросите в съответствие с новата обстановка се заема VI конгрес на Болшевишката партия в Петроград от 26 юли до 3 август 1917 година. Той е принуден да работи полулегално. Основни въпроси са: политически отчет на Централния комитет и въпроса за политическото положение. И по двата въпроса доклади изнася Й В Сталин, в чиято основа стоят положенията на В И Ленин.
По този начин VI конгрес посочва, че властта може да премине в ръцете на пролетариата и бедните селяни само чрез въоръжено въстание, чрез събаряне диктатурата на буржоазията. Конгресът е против каквото и да е обединение с оборонците, като допуска единодействие само с меншевиките-интернационалисти, скъсали с меншевиките оборонци.
Конгресът приема в партията „межрайонците“ начело с Троцки. Както показва животът някои „межрайонци“ като Володарски, Урицки действително скъсват със своите центристки колебания, а Троцки с малка група свои привърженици само за известно време прекратяват борбата против болшевизма и влизат в партията, за да могат в нейните редове да се борят против ленинизма и да ѝ натрапват своята опортюнистична, антисоциалистическа политика.
Конгресът приема резолюция за взаимоотношенията на партията с профсъюзите. Партията потвърждава решенията против меншевишката теория за неутралност на профсъюзите, той постановява: да се съдейства с всички средства за сплотяване на всички работници в съюзи; всички членове на партията да влязат в съюзите и да създадат в тях свои фракции; да се води борба за създаване на международна организация, в която да влязат съюзите, които са против подкрепата на империалистическата война и възприемат класовата борба.
Конгресът се спира специално на работата сред младежта, като решава да се изградят организационно неподчинени на партията, но идейно ръководени от нея съюзи на младежта.
Всички решения на конгреса са пропити от ленинската идея за съюза на пролетариата и селяните като условие за победата на революцията.
Разгромът на корниловския метеж променя обстановката. Работниците виждат същността на съглашателите, които на практика прикриват и защитават буржоазията и помешчиците.
На 31 август Петроградския съвет приема болшевишката резолюция за преминаване на властта в ръцете на Съветите.
На 5 септември резолюцията на болшевиките е приета от Московския съвет. Непосредствено след това тя е приета от Съветите в Киев, Харков, Казан, Уфа, Минск, Ревел, Ташкент, Самара, Брянск, Красноярск и в много градове в Урал и Донбас. Започва бурен процес на болшевизация на Съветите.
Променя се и международната обстановка. Под заплаха от надигащото се революционно движение в своя тил английските и френските империалисти се опитват да се споразумеят с германските за мир, за да водят съвместна борба срещу революцията.
Общонационалната криза се отразява върху положението на партиите на меншевиките и есерите. Меншевишката партия се разпада на няколко групи. В партията на есерите се оформя ляво крило. Левите есери се опитват да задържат селските слоеве, които са разочаровани от есерите и са се насочили към пролетариата.
В писмата на Ленин до болшевишката партия разработва примерен план за въоръженото въстание. Той предлага незабавно да се организира щаб на въстаническите отряди, да се разпределят силите и да се съсредоточат най-верните части в най-важните точки, за да се подготви обкръжението на правителствените сгради, да се завземат телефонната централа и телеграфът. Нито една партия в историята не е била така грижливо подготвяна за извършване на въстание.
От своя страна контрареволюцията взема мерки срещу нарастващата революция. Към столицата се придвижват казашки части, изтеглят лоялните части на болшевиките за да ги отслабят. Корнилов подготвя план за контрареволюционно настъпление.
На 3 октомври ЦК на партията решава Ленин да се премести в Петроград, за да поддържа постоянен контакт с него и да може да ръководи непосредствено въстанието. Срещу резолюцията за въстанието се обявяват Зиновиев и Каменев. Капитулантската им позиция не е случайна. Тяхното предателство е пряка последица от всичките им опортюнистични люшкания. На заседанието Троцки не гласува против резолюцията за въстание, но настоява да се отложи до свикването на II конгрес на Съветите, което на практика означава проваляне на въстанието.
ЦК утвърждава резолюцията на Ленин. Тя се превръща в директива на болшевишката партия.
Навсякъде се формират отряди на Червената гвардия в които има приблизително 200 хиляди съзнателни работници, готови да дадат живота си за революцията и способни да увлекат след себе си трудовите маси.
На 16 октомври, на разширено заседание на ЦК с представители на Военната организация, на Петербургския съвет, на Петроградския окръжен комитет, на фабрично заводските комитети и на профсъюзите е потвърдена резолюцията на Ленин. В края на заседанието е избран Военно революционен център за ръководене на въстанието в състав: Бубнов, Дзержински, Свердлов, Сталин и Урицки. Решено е той да влезе в състава на съветския Военно-революционен комитет.
По предложение на Ленин въстанието започва на 24 октомври, преди откриването на конгреса на Съветите. Щабът на въстанието е установен в Смолни, където вечерта пристига Ленин. Работниците и бедните селяни събарят диктатурата на буржоазията и установяват диктатурата на пролетариата.
25 октомври (7 ноември) 1917 година влиза в историята като ден на победата на Великата октомврийска социалистическа революция в Русия.
Болшевишката партия изпълнява обещанията пред народа. Декретът за земята осъществява вековните надежди на селяните. В техни ръце преминават 150 милиона хектара земя. За пръв път в историята селяните са освободени от дългове за земята – само към Селска банка селяните са дължали почти един милиард и половина рубли, без да се смятат частните задължения към помешчици, лихвари, кулаци. Декретът за земята освобождава селяните от плащането всяка година на аренда за земята от разходите за купуване на нови земи в размер на 700 милиона златни рубли. Така се национализира земята. Тя става общодържавна.
На редица места борбата за утвърждаване на съветската власт се усложнява от действията на белогвардейците и буржоазната националистическа контрареволюция (Централната рада в Украйна, атаман Каледин на Дон, атаман Дутов в Оренбург).
Ала въпреки разнообразните условия в Русия (силата на влиянието на болшевишката партия, големите различия в промишленото развитие и числеността на пролетариата, националните особености и т.н.т.) върху цялата ѝ огромна територия съветската власт се утвърждава в сравнително кратък срок.
От „История на комунистическата партия на Съветския съюз“;Москва;1959г.- подготви за печат Милчо Александров
