МОЖЕ ЛИ ДА ИМА СРЕДНОКЛАСОВА ГЛЕДНА ТОЧКА?
Ние живеем в класово общество и интересите на нашите основни обществени класи – буржоазията и пролетариата са напълно противоположни, тa в такова общество не може да има никаква среднокласова гледна точка. Дори ако гледаме на събитията не като участници, а на странични наблюдатели, то независимо от всичко е невъзможно да не приемем гледната точка на една от двете борещи се страни. Среднокласовата гледна точка в класовото общество е опит да се седи между два стола, а това непременно ще и́ помогне да се окаже на земята.
Като пример, можем ли да разберем кой е прав и кой е виновен, ако се опитаме да преценяваме постъпките на вълка и овцата „от страни”? Разбира се всеки е прав за себе си. Вълкът иска да се храни и затова убива овцата. Той не може да не я убие, защото в такъв случай ще умре от глад. А овцата иска да живее и не иска да бъде изядена от вълка. И двете страни си имат своя истина. Това е вярно, но само в случай, когато този непримирим конфликт се наблюдава от човек. А как на това ще погледне друг вълк или друга овца? Ясно е, че те не могат да бъдат обективни и ще застанат на гледната точка на своя кръвен събрат: овцата ще подкрепи позицията на овцете, а другия вълк ще подкрепи тази на вълците.
Точно така става и в нашето класово капиталистическо общество, където се сблъскват интересите на двете основни обществени класи. Капиталистът не може да не експлоатира работника и да не присвоява неговия труд, защото ако престане да го прави ще загине като капиталист. Капиталистът също не желае да се обединява с други капиталисти, затова той е принуден да забогатява все повече и повече, става все по-силен, за да издържи на конкуренцията на другите капиталисти, а за това той трябва все повече и повече да експлоатира и да притиска работника.
Работникът на свой ред пък не иска да е експлоатиран и притесняван, той желае също да живее като човек – в материално благополучие и душевно спокойствие. Но за да си осигури що-годе сносен живот, той е принуден постоянно да се бори с капиталиста за правата си и да ограничи до някаква степен потисничеството.
Както се вижда, капиталистът и работникът гледат по различен начин на едно и също нещо – от позицията на различието в обществените класи. Това са различни класови гледни точки – гледната точка на буржоазията и гледната точка на пролетариата.
И за това е от значение, кой гледа и кой преценява. Ако това е капиталистът, то той със сигурност няма да може да разбере работника и винаги ще подкрепя своя събрат по класа. А ако преценката се прави от работника, то той самият се намира в точно същото положение, както и работникa, и той по същия начин ще притиска работодателя си. Това означава, че работникът винаги ще подкрепи работника, освен ако не е с всичкия си.
Защо е важно да разберем, че съществуват различни класови гледни точки?
За това, за да разберем същността – какво става в страната и в света, и как това може да се отрази върху самите нас.
Ето ви пример, нашето правителство приема нов закон. Официалните СМИ го хвалят, чиновниците също ни доказват с пяна на уста, колко хубав закон е приет и колко добре ще се заживее в страната ни.
А как трябва да мислим ние? Да им вярваме ли или не? Много просто – като начало да си спомним, че ние живеем в класово общество и че на власт сега се намира буржоазията, че всички закони се създават в нейна полза, които след това ще принудят всички в държавата да ги изпълняват.
Новият закон е добър за буржоазията, затова тя и нейните слуги – журналистите и политолозите го хвалят, защото от този закон буржоазията ще стане по-богата.
Но този закон хубав ли е за нас, наемните работници? Ние не принадлежим към буржоазията, фабриките, заводите, вестниците, корабите не са наши, живеем само от заплатата си. Как този нов закон ще засегне такива като нас? Ще се наложи ли да плащаме допълнително от собствения си джоб или не?
Едва като отговорим на тези въпроси, т.е като застанем на класовата гледна точка на наемните работници – същата, която изразява и нашите коренни интереси, ние ще разберем истинския смисъл и същност на приетия закон, ще разберем тези последствия, който той предизвиква и които ще се отразят върху нас самите.
Точно така трябва да оценяваме и историческите събития, особено когато става дума за събитията през XX век, които и до днес предизвикват много спорове сред трудещите се в нашата страна, забравили за собствената си класова гледна точка.
Всяка емоционална оценка за „добро” или „лошо” винаги съдържа и класова оценка. И преди да се съгласите с нея, подкрепяйки този или друг автор, добре помислете, от интересите на чия класа ви говори той. Това ще ви разкрие истинската същност за това, което авторите често крият. И тогава никой вече не може да ви води за носа.
Ето ви пример, някакъв автор ругае болшевишка статия, като я изпълнява в различни гами – и разбира се, че те са кървави, пък и руски народ са убивали с милиони, и са унищожавали великата страна, и много свестен народ са изпратили зад граница. И този автор представя гледната си точка като изключително обективна.
На практика неговата позиция изобщо не е обективна – той твърдо застъпва гледната точка на помешчиците и буржоазията т.е. класата на експлоататорите, към която през това време в Русия принадлежи само 1,5% от населението. Болшевиките, напротив, твърдо и ясно отразяват интересите на угнетените и експлоатирани класи – на руските трудови селяни, на работническата класа и на другите слоеве от трудовото население.
Първите декрети на болшевиките, приети в същата нощ, когато побеждава Октомврийското въоръжено въстание в Петроград (през нощта на 25 срещу 26 октомври 1917 година) бяха „Декрет за земята” и „Декрет за мира”. Декретът за земята даде, най-накрая, земя на руските селяни, която беше извзета от помешчиците и аристокрацията. Да отбележим, че по това време селяните представляват 80% от населението на страната. Декретът за мира, който изобщо беше очакван от всички трудещи се на страната, измъчена от многогодишните безсмислени касапници, сложи край на империалистическата война, в която Русия воюваше за интересите на буржоазиите от Англия и Франция. Почти 5 милиона граждани загуби Русия в тази война! И заради какво? За процъфтяването на английската и френска буржоазия? Заради техните печалби ли умираха тези наши хора? И след всичко това именно болшевиките ли са „кървави” и „лоши”, а не тези, които без жал изпратиха руския народ да умира за чуждите печалби?
Съвсем очевидно е, че да твърди подобно нещо може само този, който мрази народа си, който презира трудещите се, такива като нас наемни работници и който изцяло угодничи на днешната руска буржоазия, защитавайки нейното право да паразитира върху милионите труженици, да ги обира и да ги потиска. Да говорят открито подобно нещо те могат, само защото днес в нашата страна на власт са същите тези буржоа, които през октомври 1917 година бяха изгонени безцеремонно от трудовия народ, ръководен от болшевиките. И на тези буржоа им е изгодно да представят болшевиките в негативна светлина, за да не се сети той за свобода, да не се сети, че тя може да бъде постигната само по същия път, по който болшевиките водеха руските трудещи се преди 100 години.
Без ясна класова гледна точка, без разбирането, чии интереси са ти по-скъпи, на тези като теб, на обикновените труженици, работници и селяни, или тези – на твоите работодатели-експлоататорите, е невъзможно нито да разбереш историята на нашата страна, нито можеш да вникнеш в ставащото днес.
Г Гагина
Комунистическо работническо движение „Рабочий путь” превод Милчо Александров
