Понеже ме обвини приятел за дедовците в предишния пост, обяснявам – иронизирам дедото на Б.Б. и неговото последващо членство. Ама да ви кажа – аз не съм била и миг комсомолка. Не че съм дисидент, просто ме дразнеха и не станах. И нищо не ми направиха, честно! Жива си бях, че и добре… На няколко работи около Партията отказах да ида, не че съм дисидент, ама не ми харесваха…. Майка ми не стана партиен член, въпреки натиска. И си работеше като проектант. Не сме умрели от глад. Приятелка отказа да стане партиен член и не стана началник отдел. Жива си е и не умряха от глад. Ся тия , дето толкова са мразели комунизъма, що не отидоха в планината, мъже са, да образуват едни партизански движения. Партизаните – лоши или хубави, с риск за живота си са се опълчили на властта. Дядовците ни хайдути са били… Ма защо, по дяволите са си траели тия върли антикомунисти? 45 години са си траели. Сетих се за Луис Сепулведа, наш съвременник и любим писател. Опълчил се срещу Пиночет. Лежал в затвора 9 години. Беглец после… И не е само той. А наще антикомунисти чакаха Петър Младенов и Луканов, Горбачов да им свършат мъжката работа… Но сега, ах сега…. Били жертви. Ма какви жертви, на какво?На собственото си безгръбначие? Сега имат очи да ми казват, че съм си повярвала прекалено, защото уйдисвам на … червени зомбита. Тва сте вие, да ви светна. Ми поне си трайте, бре, унизително е да сте си прекарали живота в къркане и псуване под сурдинка. Леле как се ядосах.
А сега чакат някой да свали Б.Б. Свиват се, когато Борисов ги нарича прости, когато се подиграва с майките им, когато говори глупости за заводи и обезглавени трупове и най-важното, когато ги е оставил на опашката на Европа и не могат да си платят парното! Бе въобще… Малоумно, пръдлива работа, казваше баща ми.
Виктория Тинтерова, фейсбук
